Как се отучва от нощно кърмене дете на 1 година?

Никакво насилие
И аз четях книжки и все още съм си абонирана за Бейбисентър, който ми беше безценен помощник, но - както е ясно на всички ни - някой неща на теория са едно, а на практика - друго. Както и да е - да не си чешем пръстите напразно - всичко по реда си

Ами разбира се, че е до индивидуалност на детето - дори способността му да се поддава на влияние е индивидуална. И Като говорим за педиатри и книги-гледала съм бебе по книги и по съвети на педиатри и сега гледам бебе с книги но ги приемам само като източник на инфо, а не като Аксиома. Както и написаното по форумите- защото както всяко бебе е различно така и всяка майка е различна. И ще се изкажа като един отявлен статистик-за да опишем едно събитие точно трябва да имаме предвид множество показатели и понеже не можем да сме изчерпателни оценката ни пак няма да е категорична, нали така? Изводът е че всеки си гледа детето както може, както обстоятелствата налагат и както диктуват нуждите на детето. От тук следва, че ако имаме бебе тип "голямо гърло"(ревящо имам предвид)- малко трудно ще му натрапиш родилската роля и воля.
Понеже съм писала незнам колко пъти за това неспане нощем вече почти като латерна повтарям едно и също. Буденето нощем и кърменето са две различни неща. (Синът ми се будеше до три годишен без да е кърмен.)Кърменето е по- лесния начин да приспиш бебе- ако кърмиш. Причините за буденето са толкова много. Рядко е глад. Може да са болки в коремчето от коликите- при малките бебета и нисък праг на болка,нещо което родителя няма как да дресира- трябва да се съобрази с детската индивидуалност- нали така?. Може да сънува и преживява деня си-ако е по- впечатлително- това пак е индивидуалност и ако човек иска да детето да не се превъзбужда трябва да не вижда хора и да не излиза на вън- и това не става, нали е така. Друго което буди и малките и големите бебета, е че им се пишка или ака през нощта. При кърмените бебета кърмата се евакуира по- бързо от стомахчето и естествените нужди идват. Бебетата порастват и когато ими е мокро има прави впечатление. После започват да се стискат  и това пак им създава доскомфорт-на какво учим децата си като ги караме да пренебрегват тези усещания и нужди за да продължат да спят. Някои бебета на адаптирано мляко( като общо разбиране повечето) спят по- дълго през нощщта, но това не е защото са по-нахранени и по-заситени, просто адаптираното се обработва по- бавно, заради повечето балтък както знаем и естествените нужди ги затормозват малко по- късно.Друга причина за буденето са зъбите. Като се застъпят тези няколко причини на нощ - считам, че е нормално бебета на около 6 месеца до година и половина  да се будят по- често. Ако му откажа нужната утеха през тези кризисни моменти, защото съм си наумила че ще е "на моята" детето е неудоволетворено. И като говорим за възпитание не мисля, че искам детето ми да е неудоволетворено. Не мисля, че майка която се съобразява с нуждите на детето си е властна! Познавам няколко майки на деца кърмени над 3 години и половина- децата не са зависими, напротив изключително самостоятелни и целеустремени- защото са получавали това от което са имали нужда.
И моля ви не ми казвайте, че бебе може да се разглези. Когато в семейството има рамки и стил на поведение, покриването на нуждите не може да го разглези.
Цвети да не те отчайвам, ама не винаги става отучването. Аз отучих сина си - по книги и препоръки от педиатри и баби- на втория месец вече нямаше нощно кърмене, но се будеше и проплакаваше, крещеше като по- голям , както вече казах до три годишен и то по няколко пъти на нощ.

Да си призная- отчая ме, аз очаквах, че тоя ад ще е максимум до втората годинка. 2 вечери спа що-годе нормално, снощи пак, предпразнично- цяла нощ мрънкане, кривене, гушкане и кърмене. Половин лъжичка Панадол обикновенно спасява положението, чвно нещо го боли детето, ама не мога да и давам всяка вечер. Хамомилата явно по никакви рецепти не ни действа. Нещо ни избива- дали кучешки или кътници, дали на мама балансите...

 

Забравих да добавя, че лайката алергизира, но понеже не съм запозната с хомеопатията, не знам като извлек как действа. Чая от Липа успокоява- давала съм го в късния следобед.

Как си го давала чая от липа? Колко билка на колко течност? Може ли да се смеси с кашата, например, че ние течности малко недолюбваме...

Ами 3-4 пакетчета на литър вода...Но го правех сутрин - трябва да престои малко. Мими също не пиеше течности- давах го с попарата и кашата.

Не съм изчела отговорите на другите и ще ви моля да не ме линчувате. Цвети пита как да отучи, аз ще кажа как го направихме ние и как ме посъветваха от консултацията. Та: реване му е майката. И с двете деца така разрешихме проблема. С баткото обаче трая по-дълго. С малкия бях решила, че няма да го оставям да плаче, че е, то само ще спре детете. Да, ама не. Колкото по-голям ставаше, толкова по-често се будеше. Започна да се буди на час, час и половина. Е, тогава реших, че става само по-зле. В консултацията ми дадоха подобен съвет, даже се канех да преведа статията, но пусто все няма време. В общи линии идеята е: той се буди за теб, защото твоето поведение му го позволява. Трябва да го убедиш, че няма смисъл да се буди. Е, първата нощ рева час и половина, втората половин и на третата се събуди чак на сутринта. Сега като е болен не го мъча естествено, събуди ли се веднага го гушкам и му давам да пие нещо, резултат: за 2 дни веднага започва да се буди по 2-3 пъти на нощ (като е оздравял вече). Просто мойте много бързо свикват да ги гушкаш. Аз тия теории с attachment parenting-a не ги подкрепям в частта им за спането при родителите. За мен мястото на детето си е в леглото му е, по-добре и за детето и за родителите. Мое лично мнение де.
Та това е. Яки нерви се искат. Ама всеки си знае за себе си. Каквото и да решиш: успех!
Сара

Ей това никога няма да мога да разбера как го правите

Как го правят ли? Много просто - убедени са, че това е по-доброто за детето. Не е толкоз трудно да разбереш, стига да имаш желание де...

... и тогава детето става враг. Искаш да го накараш да прави нещо , което ти си решила, но то му е чуждо. Проявяваш воля, инат. Аз него или то мене. Моля ви, опитвала съм това. Предпочитам детето ми да спи при мен и да суче, и сутринта да се събуждам изпълнена с любов и нежност към него, отколкото да воюваме цяла нощ и после да не мога да го гледам.

Да, това с рева е много гадно Аз не бих издържала, честно казано Когато започнах да не кърмя нощем се бях зарекла, че ако не успея да го заиграя и разсея и се разплаче, ще го накърмя и ще оставя отказването за по-късно.За мое щастие, явно на детето му беше дошъл момента, трябваше му само леко побутване

Нощният сън съвсем очевидно е доста невралгична точка и естествено,всеки преценява за себе си какво може да издържи и колко му стига
Ще кажа само нашия семеен опит какво показва относно методите на нареваване,на приучване да се спи сам в собственото легло и т.н.
Баткото никога - ама наистина нито веднъж,няма здраве,болест,желания и т.н. - не е приспиван по какъвто и да е начин,нито е спал в нашето легло.От родилния дом си е в неговото креватче,заспиваше сам,като го оставях в креватчето му и излизах от стаята.Резултат върху нощните будения - нула,кръгла.Независимо че можеше да заспива сам,защото просто никога не е получавал алтернатива,спеше по-дълго единствено в трите часа между 21 и 24ч,оттам нататък - будене на всеки час и сутрешно ставане между 5.30 и 6ч - и така докато не тръгна на ясли (на 2г).Малко е да се каже,че побеснявах,оставяла съм го и да реве,и да мрънка,изобщо да се оправя сам нощем,както намери за добре - не че аз спях,защото леглото му беше до моето - и просто се молех за нещо,което ще е ефикасно и винаги ще го приспива безотказно.Такова нямаше,естествено - независимо че са спазвани всичките теории във всичките книги ,ритуали,винаги един и същи час на лягане (на това аз лично държа много и бебата също си ляга винаги в един и същи час,макар че за нищо друго не се водим по часовник).Така че за мен тази система нито е универсална,както много често се внушава (един вид - разлигавяте си децатаоще отначало,пък после се чудите защо не можете да спите - дръжки!),нито е добра за детето.
Когато се роди дребната,твърдо стоеше решението,че бебе няма да бъде оставяно да реве независимо по каква причина и ще спи с мен - в това отношение колебания нямах,като се има предвид нощното кърмене - няма сила,която да ме накара да седя на стол посред нощ,и така по сто пъти Но се надявах,че ще може да заспива сама - и се пробвах да я оставям.Съвършено неуспешно - детето ревваше на секундата.Съответно съм приспивала на ръце на всяко спане първите три месеца - когато не заспиваше на гърдата,сме се носили и разнасяли,подрусвали и танцували до заспиване.Не ми е тежало - имах настройката и нагласата за това (всичко опира до психическа нагласа според мен - дали ще мислиш,че детето просто показва нуждите си и е естествено да ги задоволяваш или ще беснееш,че и ти си човек и няма ли малко почивка за теб е въпрос на личен избор,разбиране и нагласа).Към 3-тия месец дребната започна да си показва,че няма вече нужда от такива неща - оставена на леглото,беше щастлива и доволна и взе кротко да си заспива без цица и без носене.Това продължи няколко месеца и отново настъпи промяна в плана - започна да си иска гърдата,за да може да заспи,но вече носенето беше отпаднало (освен в екстремни случаи и то само през деня).По същия начин постепенно имаше промени и в нощните будения - до 7-8 месец бяха твърдо на всеки 2ч денонощно,после разредиха.Около избиването на първите зъбчета имаше силно учестяване на нощното сучене и мрънкане - на всеки час,че и по-често,в продължение на месец и нещо.Сега сме в затишие - суче обикновено 2х на нощ(и не просто да се буди,а си суче стабилно),като има нощи,в които спи непробудно до сутринта (но много редки).Скоро отново ще се променят нещата,когато започнат да се показват следващите зъбки.Това става без никаква намеса и приучване от моя страна - и ми дава сериозни основания да смятам,че нещата се подреждат от само себе си и без човек да трябва да се вторачва в тях - въпросът е да има търпение и разбиране.
Изобщо целия проблем не е в това,че бебетата се будят нощем - те го правят от зората на времето - а че в един момент сме решили,че това е ненормално.А то не е - предвид колко различен е съня при възрастните и децата.Проблемът са само неправилните очаквания - че детето трябва и е длъжно да спи цяла нощ според разбиранията и желанията на родителите си още от много ранна възраст - оттам идва и цялата фрустрация,че щом по книгите пише,че детето трябва да може да проспива цяла нощ на 6-месечна възраст,пък мойто не го прави,значи има вредни навици или аз не съм направила необходимото.Само че с всички видове sleep training нещата стоят като с прословутата битка с гърнето - може да загубиш месеци на нерви,приучване и разбити очаквания,за да учиш детето на нещо,за което няма готовност.О,да,ще има временни успехи,които ще ти дават надежда и ще си мислиш,че техниката е проработила -  и други моменти,в които нещата ще се връщат на кота нула и ще се нервираш още повече какво пак стана,тъкмо се научихме.Реалистичните очаквания са просто че повечето деца (защото изключения винаги има - но обикновено не са тренираните бебета,а най-често такива,които от самото раждане сами си изграждат такъв ритъм,т.е. е естествен за тях) ще спрат да се будят нощем някъде около втория си рожден ден,някои и доста по-късно,при други - по-рано.

Хедра, мнението ти напълно съответства на моето, но как да го обясня на любимия????  той ме натиска да приучвам малкия да заспива сам и да си спи в леглото (сега спи при нас)... при всеки мой опит нежно да подходя, детето просто се разтройва още повече: нито биба, нито галене или гушкане, нито приспивна песен действа... за нареваване и дума не може да става (не мисля че мога да го направя)

и сега какво? той се плаши от мноогото примери, които познати му разказват: как децата им веднъж привикнали да спят при мама и тати, не могат да бъдат изкарани от семейното легло до 3- или чак до 7-годишна възраст... аз какво да кажа, като това ни е първо дете и нямам опит, че да е съпоставим с тези "примери"...

Здравейте, прочетох всичко и реших да разкажа как бе при нас.
Още през 6-те дни в родилно малката си изгради сукане на 3 часа. Така бе до 3-тия месец, когато проспиваше храненето в 12 и в 3 през ноща, но в петия започна пак да се буди тогава, но пък проспиваше храненето в 6 сутринта. Захранване по книга. Някъде през 7-мия, 8-мия месец сведохме нощните будения за сукане до 2, едното около 3-4 часа, другото в 6, после спеше до 10 ч. Проблемите със зъбките ги решихме като я мажех с Калгел, тогава тя просто се събуждаше с рев и дори не искаше да суче, просто плачеше. 
Когато се научи да се изправя започнаха проблемите. Нощно време се събуждаше и решаваше да дойде при мен. Нямаше рев, просто ставаше и се прехвърляше през леглото. Съответно тупваше долу и ме събуждаше рева. Няма да ви разправям какви са усещанията и как скачах. Успокояваше се на гърда и като заспи я слагах в леглото. Сякаш усещаше, че вече не е до мен и упражнението се повтаряше. Стигнах до там да слагам дюшек и възглавници пред леглото й, но от напрежение да не скочи отново и моя сън отиваше по дяволите, а още не можеше да върви. Накрая реших проблема кардинално - леглото й до нашето и о-чудо. Не само, че спеше спокойно, но и само в своето легло. Тъка сме се кърмили по 3-4 пъти на нощ често дори без да се събудя. Направо се родих. Като се има предвид, че таткото работеше по 12 часа на ден, 6 дни в седмицата и въртях цялото домакинство, като често се налагаше и да работя у дома, защото в службата нещо често сменяха назначените по заместване и ходех и да и обучавам сънят ми идваше като манна небесна.
След годинката естествено нощното кърмене стана само веднъж, нали онова в 6 сутринта не го броите за кърмене.
На ясла тръгна на година и 10 месеца, още се кърмехме сутрин, за следобедно заспиване и вечерно заспиване, нощем ако поиска сама си намираше цицата, даже и не ги отчитах, защото си спях като къпана.. Притеснявах се как ще спи там следобед, но интересно - заспиваше без проблеми, но през уикендите задължително трябваше да се кърмим или изобщо не спеше следобед и беше адски изнервена. В интерес на истината като тръгна на ясла започна по-често да се буди през ноща да суче, да приплаква нощем, да ме търси и като се гушне до мен да заспива. Тъкмо нещата се нормализираха след месец и започнах работа. Прибирах се по-късно /раб време до 18 ч/ и татко й я вземаше от яслата и в момента в който отворя вратата тича веднага да ме гушне и първите й думи - дай цици. Отново след месец нещата се нормализираха. След около месец отпадна сутрешното кърмене - ставаме да си избира дрешки, с които да отиде на ясла, вечер се заигравахме с нещо - пеем песнички, гоним се, гъделичкаме се и чак за заспиване се кърмехме, евентуално през ноща.

Бях решила веднъж, че е вече на 2 и следователно трябва да спираме нощното кърмене. Една нощ не й дадох, то и през деня не бях пила кърма и усетих болка когато се събуди първия път и сука. Втория път не й дадох. Придрямвах когато се умореше от плач и поспираше за малко. Ако щете вярвайте, но всичко това продължи 4 часа на интервали силен рев, подсмърчания, утихване и отново. Сама слезе кърмата и й дадох да суче. Не можех да я събудя сутринта, пък и аз се чувствах като парцал и се отказах. Следях си течностите, които пия през деня и ако бяха между литър и два имаше нощем кърма.

Но един ден кърмата спря. Докато го осъзная близо седмица сукането бе проблем - тя сучеше упорито, а мен ме болеше.  И се зачудих как да се приспиваме. Пробвах с песнички, люшкане - рев поне 15 минути, докато един ден на баща й не му дойде идеята да й пусне половин час Том и Джери на компа.  Лягаме двете, гушвам я и тя гледа 3-те серии и заспива.  Ако е по-уморена заспива още на първата, ако не - като свършат, казва че котето и мишката вече спят и заспива.

От седмица не иска вече да заспива с мен. Гласим се - миене на зъбки, обличане на пижамка, слагане на куклите да спят, като големия мечок /на височина колкото нея/ слага в своето легло, гушва го, а мен ме гони. Загасям лампата и заспива сама като го гушка. На сутринта го намирам обикновено сритан в краката й.

За протокола вече е на 2 г и 5 месеца.

О-о забравих, имахме и други нощни будения, но те бяха свързани нуждата да ходи да пишка и не са по темата.