Раждане вкъщи 12

ОМ, аз не съм от лекарско семейство и не познавам много медици. Но тези, които познавам в АГ средите - не мисля, че биха се наели, даже да има лиценз за това Сигурна съм, че има и такива, които ще поискат, но те ще са в големите градове. В малките може да няма и пак ще се стигне до - искам асистирано домашно раждане, но няма кой да ми асистира и ще се търси вина защо. В смисъл, че точно в тоя случай не виждам никакво лесно решение.

A, за раждането - да раждат където искат, стига да не е планово секцио по желание на майката... Това вече ще е друга издънка

А ако след това започне да разказва навсякъде, където има достатъчно слушатели за това, какво невероятно преживяване е било и как и е жал за тези оскатени жени, които никога няма да разберат какво е това раждане, как в болницата жените ги унижават, осакатяват (много харесвана и употребявана дума) и лишават от това неземно усещане, същевременно поствайки където и падне рисковете за майката и бебето след секцио, като твърди, че тесен таз, лоша структута за раждане и лошо предлежание са лекарски измислици, за да има повече секцио и т.н., направо е агитация, която при това работи добре.

Моля те, отговори без да намесваш "свободния избор"
 
Колко време според теб  трябва за да се обу4ат теорети4ески и практи4ески акушерки и / или лекари да израждат в дом. условия и да реагират в критични ситуации?  Отговорът не е " те и сега т'ва си правят". Циникът в мен ме кара да мисля. че ако утре го разрешат, ще се намерят жадни за слава и/или пари медици готови  да се пробват .   Ама в една нормална болница апаратурата е на една ръка расзтояние, а спешното секцио дебне зад ъгъла..  При кофти късмет в дом. условия ще трябва да се реагира с цел удържане на положението докато стигнат болницата. 

Лекарите ( мед. специалисти изобщо) се учат с практика. Върху живи , реални хора под наблюдението и напътствията на  по опитни колеги.  Кои в случая  ще са опитните "учители"?   Ами опитните мишоци?

НЕ искам да доказвам, че не може да стане. Искам да се прояви здрав разум и съобразяване с реалността в БГ. 

PP  Realist , 

От тези,които аз познавам,няма такава,която да се съгласи,понеже когато човек има много практика и се е нагледал на много случаи,няма желание някоя да му умре в ръцете дори и за пари.И поради тази причина ще трябват нови кадри,за които трябва време да се обучат.Другото е внос,но там съм скептична,има други причини да не стане.
За малките градове и села...най-вероятно е да не ги огрee,или поне не на първо време.Пък който много иска-наема си квартира(не знам колко е уютно),но за желанието няма граници.

Ще приключа за вечерта, като кажа, че от Родилица трябваше да приемат принципа на злите патриархални лекари: "Първо, не вреди!"

да, мога да потвърдя .
лично аз, именно от тези споделки, започнах да се чувствам лишена, прецакана, ограбена....

И фокусът ми дълго време беше насочен към начина ми на раждане, а не към това, което е живо и здраво пред мен....
После осъзнах, че самото раждане е един миг и не бива да го превъщаме в самоцел.
А родителството тепърва има потенциал да се разгърне.....

смея да твърдя, че има жени, които дори  забременяват и именно заради каузата раждат N 2 /поредността на детето е условна/ у дома . Един нов живот, едно дете, което да послужи като "лек", като "средство" в името на  прегърната кауза ...... не искам  да си помислям  какво се товари в/у тази душа.

А ако това не е агитация, а реалност? Видяла ли си бебе родено у дома?
Когато на една жена и се случи наистина нещо хубаво да замълчи ли?
А и да е агитация, нещо лошо ли е? Незаконно ли е? Или е неморално да споделиш опита си?

А прекрасните болнични раждания, които несъмнено ги има и то в основните форуми тук? Агитации ли са? А фармацевтичните продукти пускани в рекламната пауза по телевизията, агитация ли е?

Всеки чете и си прави своя избор!
Не трябва ли да ги има тези разкази?
Трябва да се потули, че жената има избор и да не и се дава никаква друга информация.

Напротив. Аз съм благодарна, че ги има. Много благодарна.
тънката граница обаче .........

има начини и начини "да споделиш" щастието си, нали?

А аз тъпо и упорито си мисля, че темата за "личните избори" и "личните права" (които са толкова  Вселенски, та чак краят им се не види) е "вредна за вашето здраве". Тук някъде срещнах и мнение как никой не можел да бъде съден за личния си избор и упражняването на личните си права. Пък видиш ли, цялата световна общественост е на нокти и дава бесен отпор спрямо личния избор на терористите да взривяват туй-онуй и ограничава личните им права да избират къде да взривят нещо си...

Явно периодично се налага припомнянето, че личните права на всеки един свършват там, където започват личните права на някой друг.  Както и че в нормалния свят упражняването на правата неизменно върви за ръка с изпълняването на задълженията. Само че никъде из темите не прочетох какво точно борците за лични права определят като свое задължение... хъм... и това леко ме безпокои...
В тази връзка ми напират едни такива въпросчета: аджеба, при регламентация на правото на Асистирано домашно раждане, дали ще се вмени задължение неусвестните родители да се вслушват в мнението на акуширащия (който би трябвало да е с всичкия си), ако той им каже, че се налага преместване в болница? И колко от потребителите на правата си ще изпълнят И задълженията си в такъв един напрегнат момент? Защото, при регламентирани Асистирани домашни раждания, основната отговорност ще е на акушерската гърбина. Все тая дали тепърва обучавана, внос от Европата или клоняща към пенсия.  Или родителите първо ще подписват документ, че сами вземат решенията и освобождават акуширащия от всяка отговорност за крайния резултат?

Как да го кажа, че да е по-ясно? Нещата опират до отговорност, а не до права...

   То и аз не знам, дали е по-ясно, но в България сме тръгнали да строим къщата от покрива /право на всеки човек - покрив над главата/, а основите на къщата /отговорността/ ...после ще я мислим.

Вижте какъв хубав пример дадохте с основите!
Кой носи отговорността за моето дете? Кой носи отговорността това дете да получи добра основа, че да не му падне покрива и цял живот да е под дъжда.
Кой иска детето ми да има здрава и стабилна основа?
Кой има полза детето ми да НЕ Е здраво и щастливо?

Искаш да кажеш, че строиш от Покрива към Основите!!???

Регулации могат да се изработят и в тях да е предвидено време и начин за изпълнението им, не е толкова невъзможно. Варианти има- по-назад предложих една възможност- да се регламентират родилни къщи или дори родилни стаи, където раждането да се наблюдава от само от акушерки. Може, след определен брой раждания, постигнати някакви показатели за добра практика и опр. години стаж именно тези жени да добиват право да водят домашни раждания. Ет и възможност да имат редовна работа в родилната къща и допълнителна- когато има дом. раждане.

За мен, обаче е мног важно да има промяна и в редовите болници. Ако се разпишат като задължителни нормалните условия за раждане (което предполага да се променят АГ стандартите) това би повлякло и промяна на отношенията лекар-пациент. По-неудобно е все пак да се държиш зле с родилка когато мъжа и (приятелката, майката, лелята или дулата) присъства. Ако задължителнов ЖК се попълва стандартен въпросник лекарите просто ще чуват желанията на жените- защото сега те дори не знаят какво мислят родилките. Такъв въпросник би бил полезен и лично за тях- там ще пише дали в родата има алергии, диабет и т.н.
Ако жената има гарантирано право на достъп до бебето си по всяко време ще бъде по-лесно да получава информация- т.к. ще присъства на прегледите и разговорите на лекаря, ще вижда какво правят с детето..
И т.н.

Това са все неща, за които не се изисква допълнителна квалификация на лекари и мед. персонал, няма и нужда да минават на курсове по общуване с пациент, но бавно и постепенно ще задействат и промяна в отншението.

Бащатко, аз пък да питам, ако съм част от една общност, получавам тук подкрепа, информация, срещам се с едни хора, говорим си и им имам доверие. Споделяме всички щастливи събития, чета прекрасните вдъхновяващи разкази...
Не заслужавам ли да науча и когато с някой от общността се случи трагедия? Нормално ли е след случилото се всички авторитетни хора в групата да обсъждат само как информацията да не се разпространи, как да открият кой предател е издал че има такава случка, как по-бързо да се забрави?

да...........нека допълня.......и това доверие изведнъж се оказва измамно- виртуално. Имаше го .......ето -беше тук, чувсташ го, с теб е, до теб, пазиш го и живееш с него, пулсираш с него......
разчиташ именно в сюблимна ситуация на него......а то изчезва. Като призрак....
и когато го потърсиш, се оказваш смазващо сам.
/понякога дори изхвърлен, зашлевен, че ти си нещо крив, и незнайно точно с какво провинен, .../