We see ‘SUPERNATURAL’ everywhere

  • 26 477
  • 725
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 631
Ихх, Розе, така се стремях Сам да се вижда повече (не че ми се получи Joy), ама ти пак я фиксира.

# 226
  • гр. София
  • Мнения: 2 843
За тая точно сцена съм като хрътка   animal037

Редактирам се: забравих да ви кажа нещо - вчера в тролея на прибиране от работа видях един индивид със същите прическа, нос и устни като на Дийн. Но имаше различна форма на лицето и очите. Очите му освен това бяха сини. Стори ми се, че и на ръст го докарваше точно.
Преди време пак в същия тролей, но на отиване на работа бях видяла едно младо копие на Дийн.
За тези, кото се интересуват: тролеят е № 11. Да очаквам ли сега ежедневни срещи на пишещите в темата в тролея?  Mr. Green

Последна редакция: пт, 17 юни 2011, 15:07 от Зимна роза

# 227
  • Мнения: 6 454
И к'во сега?! Кой е пак прецакан? Ако някоя го (или по-добре ги Whistling ) види, хване и отвлече, дали ще може да го/ги позавърже и да ми пише? Ще долетя веднага, даже без самолета Joy Joy Joy . Дори и да не са точни копия, толкова пъти съм си представяла разни работи, че ще простя някое и друго дребно несъответствие Joy .

# 228
  • Мнения: 1 775
Някоя добра душа ще даде ли загадка или ви омръзна играта. Може и двете победителки да пуснат по една даже.

# 229
  • Мнения: 116
имам клавиатурааааа
пишааааааааааааааааааааааа

# 230
  • Мнения: 631
Някоя добра душа ще даде ли загадка или ви омръзна играта. Може и двете победителки да пуснат по една даже.
Нека Солти да зададе, аз друг път ще се възползвам.

# 231
  • В средата на времето
  • Мнения: 2 676
Аз понеже нямам с какво да се включа, ще пусна един музикален поздрав Simple Smile

http://www.youtube.com/watch?v=Tv8S6-c6mGs

# 232
  • Мнения: 6 454
Bella Hug,
Хайде, пиши - не можах да спя при мисълта за вързано Сами, ама много далеч от мен. Непривично и направо стряскащо.

# 233
  • # супернатурална #
  • Мнения: 1 935
Присъединявам се към прошението на Стич  Grinning
Инче, вярно много се вижда от върколачката. Така ми е трудно да се представям на нейно място. Но не невъзможно  Laughing

Това видяхте ли го?


Винаги съм си знаела, че обича пържоли  Laughing И други вредни, но вкусни неща  

# 234
  • Мнения: 116
Хотелът наистина беше прекрасен. С доста повече звезди от мотелчета, в които по принцип отсядаха. Но Дийн беше категоричен:
- За какво са ни фалшивите кредитни карти. Веднъж сме в Париж!
Стаята беше по-скоро като за влюбена двойка с рози по завесите и покривката на леглото. Имаше рози дори във ваза на нощното шкафче.
Всичко това настрои Сам още по-романтично и още щом влязоха в стаята, той се залепи на телефона, за да бъбри с любимата си.
Дийн му хвърли няколко многозначителни погледа, но като видя, че те нямат никакъв ефект, грабна якето си и промърмори:
-   Излизам сам!
Сам само махна с ръка и продължи да мълви тихо любовни думи към Хербьорг.
За Дийн Париж не беше нито Лувъра, нито Музеят Д’Орсе, за Дийн Париж беше само и единствено Мулен Руж. Ако си беше направил труда да провери в интернет щеше да види, че на три преки от хотела им е Лидо, но Дийн не беше голям почитател на Гугъл, така че се насочи към най-близката станция на метрото. До Монмартър трябваше да смени поне две линии.
(...)
След няколко часа Дийн се носеше по Шанз- Елизе леко разочарован. Наситна шампанското беше хубаво, ама все пак не можеше да се сравнява с твърдо уиски, момичетата бяха прекрасни, но само танцуваха в идеален синхрон и нито една от тях дори не го погледна, и какви са тези правила “никакво пипане”. И, това ми било най-известния еротичен дом в света. Глупости! Ехе къде са сега сервитьорките от Тълса!
Дийн влезе с замах в стаята, готов да се оплаче на Сам, че в Париж всичко е просто въздух под налягане, но това, което завари го накара набързо да забрави всичко.
Сам стояше завързан за рамката на леглото, а над него на стената с кървави букви пишеше: „Ти - невярна на него, ти - демон за мене.“

- Какво стана? – попита Дийн – с Херито се увлякохте в телефонния секс ли?
-Стига с тези шеги. Дори не знам какво се случи. Лампите присветнаха и после като че ли нещо ме удари по главата. Свестих се така. Ела ми помогни – ядоса се Сам.
В този момент вратата неочаквано се отвори ... и влезе камериерката.
- Ето това се казва неловка ситуация – каза Дийн, който тъкмо развръзваше Сам – не е това, което си мислите.
Жената обаче само се подсмихна. Все пак в този хотел идваха много двойки, не една или две на сватбено пътешествие, така че беше виждала какво ли не. Тя промълви “excusez-moi” и побърза да се изниже през вратата. В последния момент обаче погледът й се плъзна по стената и тя забеляза кървавият надпис. Започна да пищи:
- le diable boiteux,le diable boiteux,le diable boiteux
- Какво нарежда тази? – намръщи се Дийн.
- Май казва нещо за някакъв куц дявол – обясни Сам.
- И какво вече и френски ли говорим? От Хербьорг ли го научи – каза с типичната си хитра усмивчица Дийн – освен това вярно краката ми са криви, ама чак куц, не съм...
Сам се престори, че не е чул хапливата шега:
- Подай ми лаптопа, искам да проверя нещо.
Той бързо потъна в интернет и в следващите минути единственото, което казваше, беше “ааа” и “ооо”.
- Ако не те познавах, щях да реша, че си попаднал в някой форум с мацки от някоя екзотична страна... например България – не издържа Дийн.
- Слушай сега – започна директно Сам, отново игнорирайки сарказма на брат си – знаеш ли кого са наричали “куцият дявол” – Байрон!
- Кой?
- Кого?
- Какво?
- Уф!  - започно отново Сам – Първо на първо, се казва “кого”, а освен това Байрон е поет, един от най-добрите представители на романтизма! Хотелът ни е кръстен на него!
- А аз си мислех, че това е някой дизайнер! Лорд еди кой си. – направи физиономия Дийн.
Сам само повдигна вежди, поклати глава и продължи:
- Слушай какво пише в уикипедия. През 1812 г. Байрон се впуска в публично известната си афера, която шокира британското общество, с омъжената Лейди Карълайн Лам. Байрон впоследствие прекратява тази си връзка и продължава нататък с други афери, но Карълайн никога не се възстановява напълно и го преследва и след като той се отказва от нея. Тя е емоционално неуравновесена и губи толкова тегло, че Байрон съвсем жестоко подхвърля коментар, че е „преследван от скелет”. Карълайн започва да го търси в дома му, и по време на едно такова посещение тя изписва „Помни ме!“ в една от книгите на бюрото му. В отговор Байрон пише поема, озаглавена „Да те помня! Да те помня!“, която завършва със следното: „Ти - невярна на него, ти - демон за мене”
- Искаш да кажеш, че си имаме работа с разгневен дух ли? И с кой точно? Тоест с КОГО? С този на поетчето или на скелетизирана от любов? – попита Дийн.
- Нямам идея – отговори замислено Сам – а може би с духовете и на двамата?

# 235
  • Мнения: 6 454
Супер! Бела, страхотна, невероятна си  bouquet  bouquet   bouquet !

# 236
  • Мнения: 0
Супер е, Бела.
Ще взема аз да пиша следваща, съгласни ли сте? Че музата ми се обади.  Laughing

# 237
  • Мнения: 116
радвам се, че ви хареса...

като за първи път

обаче такова моджо беше вчера(първо клавиатурата заби
после интернета

абе не е шега тази работа да пишеш за призраци

и то на писатели


Супер е, Бела.
Ще взема аз да пиша следваща, съгласни ли сте? Че музата ми се обади.  Laughing

давай!

Последна редакция: пт, 17 юни 2011, 17:53 от Bella

# 238
  • Мнения: 0
Ето ви новата загадка, а до довечера ще имате и моята част от епизода.

# 239
  • Мнения: 6 454
Бела,
За теб - леко с втория цък - накара фетишистката в мен да затрепери в екстаз.

Общи условия

Активация на акаунт