Поддържане на фигурата и смейните отношения

Не,Вили, не ми казваше, че изглеждам като Клаудия Шифър. Но и нито веднъж не ми каза,показа,намекна, че съм ужасно дебела и трябва да отслабна. Нито пък ми е намеквал, че изглеждам зле. По никакъв начин не ни се промениха отношенията. Но има разлика, защото когато се запознахме и оженихме също бях дебела, 85кг. Двайсет килограма качих не само от плюскане, но естественно в тая тема това не вАжи. Тук дебелите са прасета, слабите са хора с воля. Това е.
Както и да е, килограмите са ми били винаги слабо място, както и разговорите за тях. И съпругът ми знае това.
Затова пък сега ме хвали, че съм отслабнала толкова. И смята, че изглеждам прекрасно.
Ние обаче не сме критерий просто защото отношенията ни далеч не се базират на моите килограми.

Богиня, не те разбрах, би ли ми посочила къде точно не съм сдържала емоциите си? Нали тук си пишем за килограми или аз нещо не съм разбрала. Да съм обидила някой?хИ да-щом разликата от 50 до 55кг е очевидна, тогава значи всеки сам си  я вижда. Аз , както написах, не държа никой да ми посочва очевидни неща. Това си е моето мнение, къде видя несдържане на емоции.

Не ,не ми е все едно.Но той няма амбицията да ме превъзпитава ,или да ме пречупва през неговата си представа за нещата.Нито аз -него....
Приели сме се такива,каквито сме.Завършени характери сме.
И промяната ,доколкото я има през годините, и физическа ,и психическа, е въпрос на лично усещане на нещата и лично желание.
А не защото другия искал...

Отношенията и бракът ни не са свързани с условности и изисквания към другия.
Ако някой иска да промени нещо към по-добро,е негово решение.И е о.к.
Ако не иска ,няма драми.
Или набиване на канчето...    

Краси.мира.. не знам. От позицията на сегашното си мислене, бих предпочела да ме беше спрял. Подобно наливане в рамките на 3-4 месеца е изключителен стрес за организма. Хората качват толкова за цяла бременност, а аз от ядене на торти и сладкиши. При мен се получава една фиксация в проблема и оставам сляпа и глуха за всичко наоколо.
Затова казвам, че когато започнаха външни хора да ме питат защо съм се поналяла така, ми светна лампичката. При мен напълняването се отразява най-вече на гърди и корем и навявам щастливи помисли, ама не...

Не знам какво да кажа за такива майки без да ги обидя.
Бебета не могат да бъдат на диета. Особено ако ги кърмят! Бебето не може да гладува!
Това е моето мнение. Може би кърмата е слаба, затова не се наяжда. Да го захрани. За всеки месец пише колко МЛ трябва на бебето на съответния месец!

И аз като се изнервя ям шоколад. На 16, когато детето ми падна на глава - се натъпчех без дори съм видяла и съм осетила. Просто видях, че свърши.... 2 шоколада....

Но мъжът ми винаги казва - наля се, е харесвам те така, ама ако свалиш тези поне 3-4 килца ще станеш супер . Ако искаш да се ядосваш... И той си взе мерки, ама е желязен - не яде след 18, свали вече 5 кила бавно и сигурно без да се лишава от нищо, че и той обича сладичко....

Ох, стига сте се дърляли с тез' кила!
То пък много е хубаво да си слаб, но грозноватичък. Като си напълнял ще ти каже мъж ти: Стегни се, отслабни! Но като не си първа хубост, въпреки оптималните кила, к'во да ти каже - разхубави се, ако обичаш?
А, да, ние тука за здравето си говорим, как забравих.

Ама тук  сички са първи "убавици,ти забрави ли другата тема?   
Тук проблемът са кг,красотата е по дифолт....   

Аз мисля, че светът е цветен и всички хора са различни, някой е щастлив със 100 кила,
имат прекрасни семейства, някой се дразни от 55 кила - иска да стане 50, винаги е зъл, нещастен от прегрешения, защото все чуства виновен от излишната хапка.

Според мен важно да си чустваш добре с килограмите си, да се харесваш, за да те харесват другите.

Не реазбирам, защо се обиждаме тук!

Вале - и ти нито веднъж не си каза - той вижда, че съм дебела, но си премълчава, за да не ме обиди, така ли? Защото - ако си си го казала - какъв е смисъла той да премълчава? Не казвам, че е трябвало да те обижда, но все пак...Аз като родих бях качила доста за моя скромен ръст. Е, той директно си ми каза - мило, това дупе и коремче трябва да ги посвалиш, нито съм се обидила, нито засегнала - нали и аз виждам същото   И до ден днешен аз му правя бележки например за косата - има навика да не се подстригва, просто ей така не обръща никакво внимание, косата му е къдрава и става като разплетена кошница като порасне, той -  като му кажа - да бе, ще отида, просто изключва, съвсем сериозно. Не че няма глава на раменете си да мисли, както се изказваха тук високопарно. Но има неща - които наистина понякога подминаваме в ежедневието си, има и хора до нас - да ни посещат, да ни критикуват дори - градивно, разбир асе, сега не пиша за наглите обиди и тн...Та такива ми ти неща.

Така, но според форумът не може - няма начин да си с повече килограми и да се чувстваш добре, мъжът ти ще ти изневери всеки момент и тогава няма да идваш да рИвеш в СО - заслужаваш си го просто.
Аз затова питам - какво правим със слабите, но грозни? Те имат ли право да се чувстват добре? Късокраките? Кривокраките? Късопръстите? Тези с дебели глезени? И трябва ли мъжете им да вземат отношение? Защото е ясно, че са се влюбили в тях в момент на умопомрачение. Че как ще харесаш такава жена? Е, по дашна е, разбира се, прилага изключителни креватни техники, също като дебелата, но това писва, все пак.

Ментова - аз лично пиша за критиката и оценката на половинката до нас. Не за харесването от околните и тн.

Аз мисля иначе - младостта минава, тялото независимо слаб човек или пухкав, дори откровено дебел - тялото се променя, увисва, състарява се, циците увисват, особено по-големичките. Няма куде да ходите. Това е неизбежното, като смъртта.

Така, че ако има изневери, те имат и след 1 година съвместен живот и след 15 - просто вече не се обичате и не успяхте да намерите нещо, което ви свързва, нещо което прави съществуването един без друг невъзможно.

Има доста случаи, когато изневеряват на перфектно изглеждащи със доста по-дебелички, по грознички....

Може би не в килцата е въпросът?

Вили, ама не ги разбирам аз така нещата. Какво значи аз съм си мислела, че той вижда, пък не иска да ме обиди...Аз си казвах , че съм дебела, постоянно си опявах сама на себе си, полагах усилия да отслабна, страдах в определени моменти от размерите си. Ако и той ми говореше за дебелината ми бих го убила . Не, той просто беше до мен, подкрепяше ме, притесняваше се от факта, че психически се натоварвам много с мисли за килограмите си, притесняваше се да не стигна до другата крайност, през която преминах в пубертета- да спра да се храня и да се разболея. И постоянно ми повтаряше, че ме обича такава, каквато съм. За което съм му благодарна. Имаше ли нужда да ми подхвърля намеци за дебелото ми тяло. Ами нямаше. Може би защото той ме познава много добре и затова така е реагирал. Може би защото виждаше колко усилия полагам, за да възвърна перфектната си форма от 85кила . Сигурно ако просто си седях и се тъпчех щеше да ми каже нещо. Но той ме познава отлично, знае точно защо напълнях и как, знаеше какъв начин на живот водя по стечение на редица обстоятелства. За дебелината при децата ни също сме на едно мнение и то е, че трябва да следим доста начина им/ни на хранене и да не допускаме да станат дебели, да спортуват, да се движат. Всъщност за да го правят те, то трябва да го правим и ние- затова във всеки свободен ден ходим, ходим и пак ходим. Ефект има. Не просто се отслабва, но човек се чувства много по-добре при активно движение.
С една дума- нещата далеч не са черни и бели,ама далеч. Не може да стоя четири години вкъщи и да отслабна. Трябва спорт, трябва движение.


Ментова, много цветущо си го написала!
Моята фигура е такава, че отслабвам основно в краката, а нагоре положението е страшно. Имам огромен бюст, огромен. Толкова килограми свалих, е как пък и см от гръдната обиколка не падна. ами такава съм, това е. Там сигурно само пластичен хирург би могъл да помогне.

Но все пак дали трябва - защото знаем, че мъжа ни обича - да заприличаме на бъчви  
Говорим за поддръжка, нещо - което всеки човек - мъж или жена - би трябвало да обръща внимание.

Вале - при теб са били доста килограмите, може би в такъв момент - си н апълно права. Аз изхождам от цялостната критика, която съм склонна да приема от половинката.