-Шшшшшт!
- Публикувана: 16 юни 2011, 21:25 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2011, 03:53 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu) ~ 55
Пак ли се започна с нападките,никой никого не е наричал с думата "изперкали" просто всеки си е коментирал това което си е мислел.Не всеки е гледал филма до края,затова се коментираше единствено и само серията която е била гледана....не че пък мене ме е грижа какво вие пишете за нас...
Мила - никой никого не напада!Чети внимателно!
В една друга тема така ни бяха нарекли!
Аз просто реших да се пошегувам,с това напомняне, но явно опита ми бе неуспешен!
Въпрос на гледна точка ли е изневярата?
Ето две мнения на психолози или бъдещи такива, които могат да ви се видят интересни:
1. „Бих предложил на хора, които се интересуват от темата, да преместят гледната си точка. Защо, ние хората сме склонни да си мислим, че нашата личност е толкова универсална, та изчерпва цялото многообразие на света и съответния партньор няма право да се развива или да търси нови изживявания. На силата на нейните (или неговите) инстинктивни стремежи и заложби ние можем само да скимтим: " Не го прави пак - много ме боли". Следователно ние не се интересуваме от чувствата и стремежите на партньора, а от собственото ни състояние на безметежно затъване в собствения ни егоизъм. Страха, а не любовта предизвикват болката, че са ни изневерили. И собствената ни ниска самооценка, че по-свестен партньор няма да намерим.”
2. „Аз мога да говоря за привързаност, зависимост и т.н., но това не е любов, нали? Имало ли е любов в "традиционните общества" - сигурно не, защото ако е имало, бракът нямаше да бъде толкова мощна институция. За да се възпроизвежда общността, е била нужна стабилност (това си го знаете) и тук идва мястото за т.нар. изневяра. За мене това си е вродено влечение, колкото и да не ни харесва, че има вродени неща. За да няма изневери и да не се разпадне общността, хората измислят брака и правят табу многоженството или пък го легализират пак именно през брака. Така изневярата е Конструирана да противостои на любовта, а в действителност е било точно обратното и ето колко глупаво е да го наричаме Из-НЕ-вяра - ами може да се казва по всякакви други начини, по-позитивно натоварени, но не и така. Защото първо имаме Нея, а след това Вярата, която е епифеномен. Те могат да си живеят независимо, но на модерната любов изневярата не се харесва, защото изцяло проблематизира нейните основания. "Как така той казва, че ме Обича, а (тайно) се заглежда по всяка дългокрака мадама на улицата?" - ми ей така - инстинкт. Няма любов, която да го надвие. Романтичната любов е модерна измислица, която познаваме от филмите и си мислим, че преживяваме, а ако не я преживяваме се чувстваме нещастни и започваме да я търсим и някои я търсят и цял живот напразно и пропускат сигурно много. Те търсят сигурност (по Маслоу), а не любов и когато не я намират, това не им пречи пак да се чувстват сигурни - в една Идея, но това не ги прави щастливи.”
Написано от Иван Танев
Ето две мнения на психолози или бъдещи такива, които могат да ви се видят интересни:
1. „Бих предложил на хора, които се интересуват от темата, да преместят гледната си точка. Защо, ние хората сме склонни да си мислим, че нашата личност е толкова универсална, та изчерпва цялото многообразие на света и съответния партньор няма право да се развива или да търси нови изживявания. На силата на нейните (или неговите) инстинктивни стремежи и заложби ние можем само да скимтим: " Не го прави пак - много ме боли". Следователно ние не се интересуваме от чувствата и стремежите на партньора, а от собственото ни състояние на безметежно затъване в собствения ни егоизъм. Страха, а не любовта предизвикват болката, че са ни изневерили. И собствената ни ниска самооценка, че по-свестен партньор няма да намерим.”
2. „Аз мога да говоря за привързаност, зависимост и т.н., но това не е любов, нали? Имало ли е любов в "традиционните общества" - сигурно не, защото ако е имало, бракът нямаше да бъде толкова мощна институция. За да се възпроизвежда общността, е била нужна стабилност (това си го знаете) и тук идва мястото за т.нар. изневяра. За мене това си е вродено влечение, колкото и да не ни харесва, че има вродени неща. За да няма изневери и да не се разпадне общността, хората измислят брака и правят табу многоженството или пък го легализират пак именно през брака. Така изневярата е Конструирана да противостои на любовта, а в действителност е било точно обратното и ето колко глупаво е да го наричаме Из-НЕ-вяра - ами може да се казва по всякакви други начини, по-позитивно натоварени, но не и така. Защото първо имаме Нея, а след това Вярата, която е епифеномен. Те могат да си живеят независимо, но на модерната любов изневярата не се харесва, защото изцяло проблематизира нейните основания. "Как така той казва, че ме Обича, а (тайно) се заглежда по всяка дългокрака мадама на улицата?" - ми ей така - инстинкт. Няма любов, която да го надвие. Романтичната любов е модерна измислица, която познаваме от филмите и си мислим, че преживяваме, а ако не я преживяваме се чувстваме нещастни и започваме да я търсим и някои я търсят и цял живот напразно и пропускат сигурно много. Те търсят сигурност (по Маслоу), а не любов и когато не я намират, това не им пречи пак да се чувстват сигурни - в една Идея, но това не ги прави щастливи.”
Написано от Иван Танев
С изневярата те нараняват не само егото ни,слагат край на нещото което се нарича"Любов". Един обичащ човек никога не би изневерил на любимият си. И в този смисъл питам: Защо е нужно да прощаваме нещо което е направено съвсем умишленно, прощават се случайни и съвсем непреднамерени действия?
Пак ли се започна с нападките,никой никого не е наричал с думата "изперкали" просто всеки си е коментирал това което си е мислел.Не всеки е гледал филма до края,затова се коментираше единствено и само серията която е била гледана....не че пък мене ме е грижа какво вие пишете за нас...
Мила - никой никого не напада!Чети внимателно!
В една друга тема така ни бяха нарекли!
Аз просто реших да се пошегувам,с това напомняне, но явно опита ми бе неуспешен!
Във Фатмагюл ви очакват с "нетърпение"
emanyela20: :bouquet:hug: 
Slawena - Ти мацка нямаш милост!
Ама тези последните дето казва biskit - много детински, да не вземат комшиите да ни съдят за педофилия..
arssss - що така бе муци?
Ми ние не сме лоши лелки,
пък и там са повече от тукашните момичета!
Няма да си държим гарес за стари работи,я!
Станалото - станало!Пък на есен може да плачем вкупом всичките!
Slawena - Ти мацка нямаш милост!
Ама тези последните дето казва biskit - много детински, да не вземат комшиите да ни съдят за педофилия..
arssss - що така бе муци?
Ми ние не сме лоши лелки,
пък и там са повече от тукашните момичета!Няма да си държим гарес за стари работи,я!
Станалото - станало!Пък на есен може да плачем вкупом всичките!
Хальоо идвам от горичката 
След 3 дена почти залягане в шумата сега съм се настроила за поредния епизод
И понеже забелязах, че обичате лириката ето едно стихотворение, което много ме впечатли и ми се струва, че е доста по темата
„........Ценим това което си отива,
очакваме несбъднати неща
и лъжем себе си ,че сме щастливи
щом легне между нас ноща!
Нестореното почва да ни гали,
несбъднатото да сладни,
преструваме се на заспали
и галим с длани сухите стени...
незнаен звук понякога ни стряска,
понякога си шепнем в полусън,
но мъртви парят думите без ласка
и лунен вятър ги отнася вън!
А устните ни - други устни чакат,
сърцето моли другото сърце,
в нечутите стенания на мрака,
ръцете търсят други две ръце...
и рамото очаква друго рамо
и самотата друга самота,
ако това очакване го няма –
загубили сме всичко на света!!!.........”
След 3 дена почти залягане в шумата сега съм се настроила за поредния епизод
И понеже забелязах, че обичате лириката ето едно стихотворение, което много ме впечатли и ми се струва, че е доста по темата
„........Ценим това което си отива,
очакваме несбъднати неща
и лъжем себе си ,че сме щастливи
щом легне между нас ноща!
Нестореното почва да ни гали,
несбъднатото да сладни,
преструваме се на заспали
и галим с длани сухите стени...
незнаен звук понякога ни стряска,
понякога си шепнем в полусън,
но мъртви парят думите без ласка
и лунен вятър ги отнася вън!
А устните ни - други устни чакат,
сърцето моли другото сърце,
в нечутите стенания на мрака,
ръцете търсят други две ръце...
и рамото очаква друго рамо
и самотата друга самота,
ако това очакване го няма –
загубили сме всичко на света!!!.........”
Препоръчани теми