За вас мили майки с големи сърца!

хехе, силве, мерси. малко мелодраматично, но много мило.

как да ти кажа, нито ми е голямо сърцето, нито се чувствам различна от другите майки. с течение на времето, колкото и нереално да звучи, просто забравяш, че не си биологичен родител на детето. та, подобни стихове не ме впечатляват особено. не че има нещо лошо, напротив, но така виждат нещата тези, които не са осиновявали. ние сме просто редови майки, които понякога даже са готови да извият вратлето на нахитрялото си хлапе , както всички останали.
та, моето сърце не е никак голямо. в него засега има само едно място и то е за моето дете.

но пак повтарям, много мило, че си се вдъхновила.

Мата, взе ми думите от устата.

Силве (адашке) мерси за доброто чувство. Но ние сме най-обикновени майки на децата си. С времето наистина просто забравяш, че не си родила детето си и този факт някакси престава да съществува в ежедневието и живота ни. Аз даже вече не се и вълнувам, интересувам или умилявам от факта, че някой е осиновил, то все едно е да изпаднеш в неистов възторг, защото някоя жена си родила дете. Когато ми искат съвет или помощ - правя го, но темата за осиновяването някак си вече ми става чужда, сякаш не се отнася за мен, просто защото подсъзнателно не приемам детето си като неродено от мен.

Моето сърце не знам дали е голямо, но е пълно, защото детенцето ми винаги ще е там и ще го заема цялото.

Момичета, повярвайте ми прекрасни сте! Знам, че малко драматизирам, но знам че аз лично не бих могла да предприема такава крачка. Напълно ми е ясно, че децата ви са вашите деца. Просто исках да ви споделя топлите си чувства. Да са ни живи и здрави децата на всички.

Ох, щях да се изкажа, но би било неподходящо на фона на сладникавите въжделения, вдъхновения и тънъ на хората, които не биха направили такава крачка.
И аз не бих осиновила циганче, турче или нещо,коетон еподхожда на млечно бялата ми кожа. Ми нямам такова широко сърце Тясна съм...
Изяжте ме сега, че не съм благодарна и н елетя из облаците, че имам късмет да ме осиновят. Мисля си, като типичен егоист, че мама и татко имат късмет с мен. Това, разбира се е, защото са ме огледали добре, преди да ме вземат. Предупредили са майка ми, че може да имам проблеми с очите, но тя самоотвержено се е успокоила, че понеже племенникът й имал като малък, ще се справи. Добре, че не е било нещо друго..

Негативно ми е едно такова..да ви заразя ли?..Майка ми, единствената, която познавам, тази с широкото сърце, ме е гледала по учебник, кукла, да й завиждат хората. Да,нокуклата започва да пораства и да има мнение, да иска да се развива, да иска да има приятели, да си покани някой в къщи или да излиза с другите деца. Не може, те не са достойни за нейни приятели, според маман. Няма достатъчно добри нито приятели, нито приятелки. Годините си минават...Манипулациите текат с пълна сила. Имаме кръвно, само ни ядосваш, всичко за тебе правим...пък ти..неблагодарница!!!
Ще пропусна някои периоди, че хептен черно ще стане. С времето чувството за вина, че аз поболявам мама понамаля, защото порастнах и осъзнах, че просто има такива хора, коитообичат да обвиняват за своите драми, които сами си създават, останалите хора, в случая мен.
Сега филмът е друг - първо щяхме да се хвърляме от терасата, после ще ходим в дом, много ям, разходите й се вигнали, пари кога ще й дам от болничните, какво съм си показала големия корем/бременна съм/, никъде няма да ме пусне да ходя, защото тя била свикнала с мен вече и не знаела как ще живее сама/а аз че искам да живея с мъжа и бащата на детето си и причината да съм тук далеч не е тя, не се отчита/, съответно в мен започва да се надига пак чувството за вина, че ще я изоставя.
ММдам, онзи ден направи изказване за едни близки, чиито деца с ав чужбина, че нямало файда от дъщеря им,защото според нея, дъщерите трябва да гледат родителите. Зададох й въпросамен с такава цел ли ме е взела, ест. че отговорът беше не...
И такива ми ти работи, чувствам се късметлийка, че съм емоционално осакатена, защото за да се съхраня трябваше да спра да чувствам или вече щях да съм в лудница.
Късмет е, че попаднах на толкова широкоскроени хора..Всъщност винаги съм се чудила татко как е живял с майками 25 години
Добър човек е майка ми, друга нямам, не познавам,но понякога си мисля, че заради нея животът ми е тотално объркан, а времето е безвъзвртно отлетяло и нещата, които си мечтаех да правя вече са далечни минали проекции....

Напуснах групата във фейс, защото съм прекалено негативна и се обаждам навсякъде, но ме успокоява поне фактът,че съм с изтиснкия си профил, за разлика от повечето хора там,което все ме успокоява, че майка ми наистина е един широкосроен човек или може би н еможе да излезе на глава с буйната си дъщеря. 

vagabond ,
Знам,защо се чуватваш така.Влез в осиновени.Пиша ти на лични,моля те отговори ми

Вагабонд - АМ, изядена си
Свят широк, хора всякакви. от деца, дет не гледат родителите си-полза никаква

знам ли и аз как ще изкукуригам и какви ще ги говоря на моето дете един ден, ама от сегашната си позиция мога да кажа, че майка ти е просто едно средностатистическо мрънкало. тегли и една и живей своя живот.
дали тя е крива за лошото, което преживяваш понякога, не се знае. мисли позитивно. това с корема е гадно, определено. никой не е крив, че тя не е раждала и не е била бременна. то пък голямата далавера. да чака човек благодарност от децата си е безфайдяна работа. мен ми се ще детето ми да ме обича, когато одъртея, ама това много зависи от мен самата.
аз например не се грижа за майка ми защото съм и благодарна, а защото я обичам. като ми действа на нервите-караме се. и тя се опитваше да ми вменява вина, че ме била родила та тва или онова, аз и казах, ми да не си бе, сега вече е късно чадо за китка.
когато аз проимах дете, омекнах към нея. май започваме да разбираме родителите си чак когато ние станем такива. и се учим да им прощаваме грешките.
за мен разлика в биологични и небиологични няма. явно обаче за някои хора има, или пък това е методът им да подкрепят с подобни изказвания позицията си. намирам го за много ункуул.

все пак си имала късмет, явно баща ти е друг тип човек. гледай си тумбака, опитай се да не и се връзваш, яж си за двама и данетипука. по мои изчисления, когато родиш детето, тя ще развее бялото знаме. внучетата правят чудеса, обикновено.
ае гуш и немой така с циганите...
http://www.youtube.com/watch?v=qrbtrOdytJ8

Матее
Добре,че ви има:)

Да,татко беше супер...Лошото е, че който знае че съм осиновена, смята, че съм длъжда да търпя изцепките на майка ми, при всякакви обстоятелства, защото ме е спасила, въпреки, че я виждат какво е куку. Никога не ми е пукало по принцип, амазаради такива изказвания как осиновителите били някакви неземни същества едвали не, осиновените се чувстват тъпо, сякаш наистина са заслужили да бъдат оставени и видите ли неземно широките сърца на родителите им ги спасили, тях, дефектните...
Знам, че вие не мислите така, знам че сте най-доброто за децата си, засега 
Знам много неща и разбирам хората, лошото е че тези хора не щат д ане чуят и разберат нас...

ами на хората всичко различно им е сложно. вникни им в положението и ги жали, казано е, блажени са нисшите духом, тяхно е царството божие. демек, кат си тъп си и щастлив, и тук, и на небето. нема мислене, нема разсъждения, всичко приемаш за даденост

аха, засега сме най-доброто за децата си. ама до време. като дойде пубертета, ще видим. а и много от нас осиновяват по-възрастни. и кат дойде старческата деменция, ела да видиш чудо на чудесата.
при мен склероза във фамилията няма, та съм спокойна. обаче аз съм си принципно куку, та не е от голямо значение
с приятелката ми, която е с две деца, стигнахме напоследък до извода, че почнем ли да остаряваме, бягаме надалече от децата. защото човек забравя каква е била неговата майка и как се е ядосвал.

както и да дойде едно дете в живота ни, това е чудо. благодарна съм, че мога да го изживея и да му се наслаждавам.
конфронтация между поколенията винаги ще има. на едно дете може да му се дадат три много, много важни неща. обич, внимание и време. ако тези неща са в изобилие, мисля че няма да има толкова фалове после. да казваш и показваш на детето си ежедневно, че го обичаш е най-вярната методика на възпитание. да го накараш да го усеща непрекъснато, това му е майката...не всеки обаче го може.

В майка ми в родата почти всички са със склероза....Голям купон 
Имах една роднина с две деца, майка й живееше с тях, ама жената склерозира и почна да прави щуротии и накрая жената се принуди да я даде в дом. Всички я обвиняваха, а тя само казваше, че предпочита децата й да са живи отколкото да слуша упреците на хората. Кой знае колко й е тежало и на нея,никой не я подкрепи отродата поне.
Много е тъпо...

вагабондче,я веднага да отиваш да пиеш безалкохолни коктеилчета.Хапни и една торта.Ден като днешния трябва да се отбележи.За добро или лошо,искани или не искани родили сме се.
http://vbox7.com/play:a9cb13e1

vagabond , какво да ти кажа... Не съм осиновена, ама и моя баща понякога ги приказва едни, все едно съм длъжна.
- Не, докато съм жив, няма да ходите на живеете надалеч от мен
- Мен кой ще ме гледа като се залежа, ти си ми дъщеря и си ДЛЪЖНА да ме гледаш!
Друг пример от баща на моя познат:
- Как така, ще ходите в Канада??? Аз за какво съм правил деца??? Не да ми ходят из чужбините, а да са до мен..

Сега аз съм майка на един дребен всезнайко, къде устата му не спира. Осинових го преди две години и вече искал да си търси майка, къде не се карала. Ми добре, ама такава няма да намери Тогава ми каза, че вече съм му вдигала кръвното, после ми каза да съм си затваряла устата - човка. Кво да ти кажа... Не се надявам да ме гледа на старини Той отсега ме прати на село, че съм щяла баба да ставам. Айде, отивам да си копам картофите

ами аз с мама се карам на третия ден, когато сме заедно. много, много я обичам, обаче цялата ни фамилия е куку и тя също не прави изключение. тва е положението. обичаме се много, но поне и двете сме наясно, че не мелим заедно брашно. така че, по надалечко, ако е възможно
когато алекс се роди, бяхме принудени да живеем заедно. щяхме да се изколим и то заради детето. естествено, тъй като аз не я бах родила, видиш ли, а те бяха родили и създали, бивах считана за некомпетентна. тогава щах да душа по едно време баща ми, бог да го прости, а инак много го обичам.
абе, кукувици, това е положението.

така че, вагабонд, не и придирай много. дишай дълбоко и пази бебето.

Мммдам, моята майка с огрооооомно сърце, ме изгони днес, на рожденния ми ден, бременна в 5ти месец сдумите: "Като умра, тогава това щеетвой доми щеможеш да живееш тук!"

Уточнявам - след като чистих днес ме заболя кръста. Тя се прибра от работа и седна да плюска, щото тянеяде, тя плюскаи  азза пореден път й напправих забележка, да внимава, защото съм чистила и ме боли кръста. Миналата седмица чистих основно навсякъде и мн ме е яд, че тя не поддържа нищо, а аз като го правя не пази след мен, не цени. И така...пука й че съм бременна, даже ако н есъм, ще й е по-добре...

Какво голямо, широко сърце!!! Да ми завиди човек...Чудя се къде да отида, не мога да отида при мъжа си, защото трябва стриктно да ми се следи бременността. Ох, само веднъж да родя и ще отида при него. Ще я послушам, ще се върна, чак като умре,щом така иска. Хем няма да я тормозя, хем тя мен..Егати и майката аз!!!

вагабондче,от това което ще напиша няма да ти стане по-леко,обаче искам да знаеш че има и други като теб.Дето се вика не си сама в ужаса.На един мой рожден ден моята майка ми изгони гостите.Взе да ме обижда с отвратително грозни думи пред всички и каза че това било неината къща,така,че всички да си ходят.Народа се изниза леко и съчувствено,а мъжа ми(тогава още ми беше гадже)седя почти цяла нощ пред блока,ако стане нужда да ме прибира у тях.Понеже по природа съм мазохистка си останах при нея.Винаги ми е казвала че ще остави всичко което има на държавата.Е,не стана така.Може би понеже всичко стана много на бързо,та сега съм собственик на двата и апартамента.Сега като взех да пиша още куп неща ми нахлуха в главата,а си бях обещала да не изливам пумия.Щях да пиша още обаче съм на лаптопа на детето,а на него се пише трудно.Всеки път като седна на него се нервя,на нокия че трябва да правят телефони,а не лаптопи