За вас мили майки с големи сърца!

Прости им Господи, не знаят какво правят.

Да им простим.Единственото разумно, което  ми идва наум.

А и да пишеш, и да не пишеш, все тая, само хвърляш в смут тези млади мами, които тук ни четат.
Те самите са други хора и не са ни криви за нищо.
И аз съм била обект на съставомерни деяния по НК като малка, сигурно в друг живот съм била жесток човек, знам ли, та затова така ми се е случило. Лошото е, че като си на 4-5 мислиш, че ти си причината ...

Вагабонд, спри се, уважавай себе си и историята, която ще почне от теб.
Прости и и не дръж обида у себе си.
Като имаш време, погледни в "Проблемно забременяване". Единици запазват нормална душевна хармония, видно е от километри.  Ние също няма с какво да се похвалим на моменти.

http://www.youtube.com/watch?v=o5Uu-BjTm74&feature=related

hhttp://www.youtube.com/watch?v=DWlVgmADXrg&feature=related

ttp://www.youtube.com/watch?v=9xjeqJ8RSN8&feature=related

Отнасям се уважително и безукорно.
Ако някой ми е виновен, това определено не е жената, която ме е осиновила.
А и забележки в нейната къща не е редно да и правиш, та ако ще не да си и почистила, а да си и излизала стаята.

Пореви си и започни с добро.
Всичко ще бъде наред.
И тя сигурно се тревожи.

Аз пък от личен опит ти казвам, че малко подценяваш тези майки, колкото и да ти се струва, че ги възхваляваш.
Те не искат да са героини, а просто така са станали майки. Те са искали и са станали майки.
А ние - белите деца с проиход - средно българско семейство, оставени за да имат био-майките ни втори шанс, къде ни слагаш, като не сме "от ромски произход".
Ама времето е пред теб...

Мираета, старая се да преглъщам и прощавам, но не съм чак толкова възвишена и все пак преглътнах, отново...Тя забравя какви ми ги е надумала, но аз някак си не мога, прощавам й, но думите й се забиват като ножове в мен.
Този дом е строен от баща ми за мен, така че не е само нейн. Аз съм причината тя да живее тук. Аз от много време не живея в този дом, обаче, защото трудно се търпим като сме близо една до друга. Имам друго жилище, но за момента няма как да живея там, няма как и на квартира да изляза и в крайна сметка защо да не мога да си стоя в къщи, като много други хора?!
Крис, това че ще завещае всичко на държавата никога не ме е плашело, не ме плаши и сега.Щом досега съм се справяла що - годе и на нея съм помагала, то пак ще го направя да е живот и здраве, ама ми е болно че не може да ме изтрае за няколко месеца,пък иначе разправя, че е свикнала вече да съм тук и нямало да ме пусне да ходя никъде. Противоречие, противоречие...Както й е удобно, така си ги слага..
И въпреки това,аз обичам моята майка!Тя е дала за мен най-доброто, което могла, колкото е могла, просто сме от различни вселени и е много трудно...трудно ми е да виждам злоба към мен в очите й, примерно, само защото тя се чувства нещастна по някакви причини.
Мираета, може би звуча много негативно, като вечното мрънкало, но в живота си не съм такава, нямам време да се отпускам и да мрънкам, пък и няма на кого...Ама тук си мисля,че мога да си помрънквам и дори да ме укори някой или да ми каже, прости, то той ще ме е разбрал.
 

Не те укорявам, само се опитвам да ти спестя доста горчивина.

Гледай на нея като на твое дете, което реагира  първосигнално на моменти, само това би ти помогнало реално.

Не си никакво мрънкало.
Налага се да си по-възрастна преждевременно, а искаш да ти е спокойно както се полага на възрастта и положението ти.

Ама да ги питам тия милички белички момиченца, започнали живота си "начисто" след като са ни размятали така благородно натам-насам, толкова ли спечелиха, като се освободиха от нас, та сега им плащаме вересиите.

Ама, това са моменти, отминават.
Много      

аз да си кажа честно, видях нагледно как мираетта се държи с майка си. дай Боже всекиму такова дете, макар че това вече е гранично с подвизите на светците, няма да коментирам повече, мираетич, зан да не засягам личното ти пространство. ти си просто един много, много добър и благ човек.
това, което майката трябва да даде на детето си, мираетта го дава на майка си. безгранично внимание, обич и грижа.

та, тук повечето ни осиновени деца са били обект на доста лошо отношение. демек, големите сърца са химера. времената са били други, явно, знам ли и аз...
нейсе, дано няма деца, които да се налага да изпитват вече такива болки. ама не ми се вярва. защото тук пишем малко хора, а осиновители-много.

опс, писали сме с мираетта по едно и също време. хехе, това за детето явно бая добре личи...аз щех да я лежа, ама майка ти е, няма да казвам лошо, защото с това обиждам и наранявам теб...

Благодаря ви душички    Знам, че и аз не съм идеална и сигурно и аз много се втелясвам, ама майната му..
А за отношението - опитвала всякакво - лошо, добро, никакво - разлика няма.
Сега ви пожелавам лека нощи ви целувам много 

Да не забравя да се похваля, на фона на цялата драма - семейството на моя мъж дойдоха от Русе с огромни букети и подаръци и толков аме изненадаха и зарадваха  Разбрах какво е да имаш семейство, което да те уважава поне, за разлика от майката на бившия ми и него самия. Много ме  трогнаха  Останах поразенаи милото нищо не казва, не се издаде нито за секунда..
Хубав рожден ден имах, мога да кажа,един от най - хубавите,като изключим майками.

сигурна съм че най-хубавите ти празници тепърва предстоят.Имам в пред вид случката с моя малък мъж.Няма нищо по мило от неговият жест

aбе, ще видим като родиш. аз мисля, че бабата може би ще се промени коренно. внучето е чудо и обикновено повечето клякат.
както и да е, просто се дистанцирай емоционално, а ако успееш, послушай мираетта. аз не бих могла, тя е прекалено добра и блага.
не е лесна съдба да не може човек да създава и да ражда деца. за една жена това е най-страшната участ. ако не преодолее болката си, това я прави кретен или депресарка. осиновяването в тези случаи не помага, а просто се появява една жертва, на която може човек да си изкара чивийте. едно невинно и безпомощно дете, на което можеш да ги плещиш всякакви.
много е долно и жестоко. мираетта може и да се опитва да оневинява, ама аз не мога. но, някак си са все пак майки. за децата си. добри, лоши...верн са за съжаление, ама аз не съм чак такава христианка, а и не съм го изпитвала. уфффффффффффф, мамка му.

вагабонд, идвай си при нас, оплачи си мъката и продължавай напред. няма друг начин.

Еййй обичам ви 

Аз съм й простила, ако не бях, досега щях дая лежа, както каза Матето  Може би самотата я е направила такава, знам ли и аз вече. Сега се чувствам виновна, че се оплаках, че и на милото чат пат се оплаквам от нея
Като гледах вчера неговите родители,като гледах вуйна ми и вуйчо ми,как си гледат децата, как се радват,как ги сплотяват и ми се прииска и аз така да спадам към някое от тез семейства  Но както и да е, стига съм рИвала.
Искам да ви пожелая успешен и лек петък и поздрави от моята беболинка. Тази сутрин е много игрива,раздава ритници,побутва меоттук оттам,многоми е странно. Ххаха:) Чувствам се малко като в Пришалецът и всеки момент нещо ще изскочи от стомаха ми хахахха
Цунки по муцунки   

абе молим те, самотата...човек кат е чепат и зъл, когато одъртее, става още по-чепат и зъл. и осиновители, и неосиновители, все са хора. добри или лоши. кат сложиш и българския манталитет, предрасъдъците и битието и става мазало. на селото на баща ми цялата улица е населена с такива злокобни баби. зли и в червата. цяла година облажваха детето ми, че ем хранениче, ем къв късмет имало на богатата германка да попадне, дет и без тва преди само кучета гледала...и без тва много пари имала, та поне едно хранениче да отгледа. това, че техните биологични деца идват само да им оберат яйцата и бурканите и каквото е останало от пенсиите, не е меродавно.
по техните разбирания, алекс естествено е длъжна да ме гледа на дърти години и метани да ми прави, ако ше да съм изрод. как ли пък не. ако усетя, че изкуфявам, ще се гръмна тутакси и няма да причиня това на детето си. или ще помоля някого, ако види, че давам фира, да ме гръмне.

посветила съм си живота на това дете. моя го живях и то не зле. купони, никаква отговорност и така 43 години. не съжалявам, но сега вече някой има истинска нужда от мен и докато съм жива, този някой е основния приоритет в живота ми. заклела съм се. каквото и ще да става.
като бонус получавам такава искрена и огромна обич, че чак не ми се вярва...страшен късмет извадих, спор няма. засега. после ще видим. човек трябва да е благодарен за момента, за щастието, за обичта. ако си правя сметки, задължително ще излязат криви.

 vagabond, какво да ти кажа за това... Едно ще ти пожелая от все сърце и нека всичко лошо е вече зад гърба ти! Предстои ти нещо прекрасно и това ще те зареди с много сили и положителни емоции.

Хора като нея са за съжаление, защото са толкова самотни вътре в душите си. Пропускат хубавите мигове на живота в стремежа си да бъдат нещастни и да карат и хората около тях да страдат за това. Злобата ги изяжда тотално...  Имаш една голяма мечешка прегръдка от мен

ами ти вече спадаш към това на мъжа ти

Ето още една тема, с която ми се налага постоянно да се сблъсквам, откакто съм станала майка - темата за "геройската" ми постъпка да осиновя едно, че и две деца. Сега виждам че към "блясъка" на геройството трябва да се прибави и произхода им.

Поне сто пъти досега ми се е налагало да обяснявам колко неприятно ми е да не ме приемат като средностатистическа майка, а като вършеща някакъв подвиг. Ами не е така, мили мами родили децата си. По една или друга причина децата ми не са дошли у дома по начина, по който са се появили при повечето от майките, но това са просто подробности, които засягат само тях и нас, най-близките им хора. Бих искала, много бих искала всички други да ни възприемат просто като родители и деца.

Може би точно тези нагласи в обществото като дълбоко вкоренен предразсъдък, че приемането на "чуждо" дете в дома си е някаква суперблагородна постъпка и това "хранениче" (отвратителен термин когато се отнася за човешко същество) трябва да бъде вечно благодарно и да няма право на личен живот по негов избор, е и причината за това някои осиновители да не са в състояние да отворят широко сърцата си за малките същества и да се опълчат на "доброжелателите" си, защитавайки преди всичко щастието и правата на децата си, а да се подчиняват на обществения постулат и да възприемат себе си като благодетели, а децата си като същества, които са им вечно задължени. То и биологични родители са в състояние да тероризират по всякакъв начин отрочетата си, де...

Уфф, не знам колко още и в каква посока ще изкукам с годините, но от днешната си позиция пак казвам - от теми като тази, от подобно отношение към осиновителите и техните деца няма никаква полза, дори са вредни според мен.

Вагабонд, много щастие ти желая, мила! 
Прекрасно здраво бебче и дано намериш покой и поне част от това, за което копнееш при новото си семейство!   

Откога не съм чела тук...
Вагабонд, прегръщам те! Пази се много! Предполагам, че драми ще има и като родиш (за съжаление го казвам от собствения си, много скорошен опит). Мен децата ми ме държат, ама през такива емоции преминах...
Прощавам и забравям! Трудно, нетрудно- нямам избор. Заради децата ми. И заради душата ми.
Пак те прегръщам и ти желая лека и спокойна бременност до финала 

Да, Форест. И аз съм на твоето мнение. Защо трябва да ни обясняват, че сме супер майки и незнамсикви героини. Като че ли не може просто да си обичаме децата, ами трябва да е благородно и самопожертвувателно.
И не ми стигнаха две години да обяснявам на близки и по-далечни роднини, че не сме осиновили Боян за да му дадем "добър шанс и да ни е благодарен до живот", а за да си имаме второ дете. Ами сега трябва да приемам с учтивост изречението "Добре че го взехте, иначе нямаше да можете да си имате ваше." Като че ли целта на живота ни е била аз и мъжа ми да станем на по 40 години, та тепърва да създаваме дете. И за това е било нужно да се "жертваме с хранениче", моля ви се!!! И всички изведнъж изкуфяха и забравиха, че ние всъщност си имаме вече "наше".

Аз не знам, Кудку, и при теб ли беше така? Направо не мога да си позная роднините. Един след друг се изреждат да ръсят глупости. Че и приятелите - и те! Дай някоя идея за затапване на досадници, моля.

Ай стига съм писала, че се ядосвам!