МАРТенче маха с ръчички и гледа мама с грейнали очички!-тема 6

Аз  на първо място обичам себе си И за да ми е добре на мен, ще се старая да е добре и на хората около мен, но това не го правя безкористно. Напълно съм наясно, че всичко което правя е заради себе си


Обичам мъжа ми, защото той ме кара да се чувствам щастлива. Обичам детето си, защото е част от мен - най-съвършената част от мен, защото ме кара да се чувствам значима, дава ми цел в живота и осмисля ежедневието ми така както нищо друго до този момент.

Аз пък мисля, че рецептата е да правиш така, че всички да се чувстват специални. Може и да не си отделяте толкова време един на друг, както преди и това е разбираемо, но пък ако си правите изненади и не сте забравили колко са важни малките жестове, едва ли ще има недоволни. Проблемът е, че понякога приемаме половинката си за даденост, а за съжаление няма такова нещо. Аз самата също се считам за пренебрегната от време на време, както и мъжа ми. И ние още не сме намерили явно идеалната рецепта. Освен това хората са различни, така че това, което при едни е добре, при други няма да е:)

Г-жа Стихийно Бедствие, може ли да дадеш пример кога поставяш мъжа пред децата ти? От една страна ме хвърли в размисъл, от друга не мога съвсем да си го представя на практика.

Лъки, силиконови ниблери видях в Хиполенд преди няколко дни. Имаше два размера-по-малък около 10 лв. и по-голям към 16 лв. Мисля, че са по-удачни от онези с мрежичката.

Ехо, много обичам като се пише за нещо, различно от мерки и теглилки.
С мъжът ми много се обичаме, както се казва тук, сме soulmates. Винаги сме на една вълна, не се налага да се обясняваме много за неща, просто винаги гледаме в една посока. Знаехме, че като се роди синът ни, нещата ще се променят. И си обещахме, че винаги ще намираме поне по 15 минути на ден само за нас двамата. С едно дете беше лесно, сега с две - приспиваме - той едното, аз другото, и се срещаме в хола за нашите 15 минути. Просто си говорим, изключваме телевизора, просто си имаме нашето си време. Отделно, винаги вечеряме заедно, стремим се да прекарваме възможно най-много време заедно. Той много ми помага, не се сърди, че понякога съм изморена и едва изкарвам 15те минути.  И силно се надявам, когато децата порастнат, ние все още да се обичаме така, както сега. Аз не му меля на главата за дребни неща (Лъки, прости ми, ама все твоето мляко за десерт ми идва на ум), той не очаква от мен да съм супер жената - изпрано, излизано, сготвено, децата - чисти и щастливи и аз на 6 за секс   И си живеем идеално, с ръка на сърцето си признавам - той все още е номер 1 в моята листа.
Та мислим ли за други деца - ми мислим, искаме да имаме 3 и тъй като тук няма платено майчинство решихме, че е по-добре да са с малка разлика, отколкото - тръгни на работа, спри, гледай дете, пак тръгни. Та тъй да се каже работим за # 3 в момента.
Иначе за предпазване - аз пиех хапчета, между Александър и София също пиех хапчета. Много не ми харесва това прекъснат акт като начин за предпазване.
Хайде, стига от мен, лека Ви нощ

Евала! Аз не бих имала толкова кураж...С деца на 2г.  и на 5м...и да работим за 3-то... много ти се радвам!    

ЗДРАВЕЙТЕ и от мен!
Да се включа и аз най-накрая.За това кой е на първо място-този път вече е мъжът ми и не мисля че си обичам децата по-малко.По време на първият ми брак,когато се роди детето се отдадох на 100% на него и забравих,че съпругът ми съществува и доста често го пренебрегвах, резултатът-това разруши брака ми.И когато ми изневери и си намери друга не можех дълго да разбера къде е проблема -та аз бях образцова майка,страхотна домакиня-къщата ми беше изрядна,а на масата винаги имаше топла вечеря,но уви бях забравила онези 15 минути които трябваше да са само наши.Сега от дистанцията на времето знам,че степенувам нещата по друг начин,сега вечер когато децата си легнат ние си сядаме в хола само двамата на по питие ,говорим си и си се радваме взаимно и колкото и да съм изморена винаги намирам сили да го изслушам когато иска да ми разкаже за проблемите си.Обичаме се и си гледаме децата(макар че голямата ми дъщеря да не е негова се грижи за нея като за свое дете) Иска ми се и за в бъдеще да се обичаме така и да успеем да запазим тази любов. И тук е моментът да споделя,че искаме още едно дете и доки каза в предвид моето положение(родих секцио),че може около коледа да започнем да работим по въпроса,че нямам много време направих миналия месец 40 и да притеснявам се за годините,но това няма да ме спре! Съжалявам единствено,че срещнах късно този прекрасен мъж!Ама по-добре късно,отколкото никога!

katilias,
и аз като Весето ти се възхищавам направо, мисля, че не веднъж съм го казвала, но ЕВАЛА на жени като теб, шапка им свалям и много ти се радвам ))

Браво, момичета, за желанието да имате повече от 2 деца. Винаги са ме умилявали картинки на семейства с 3-4 дечица, но за себе си този вариант не бих го избрала. Винаги съм си мечтала за 2 и мисля, че сега ми е много добре.
Съгласна съм с всички, които казахте, че за да бъде един брак успешен не бива децата да са на първо място. Или поне да няма такова степенуване-кой първи, кой втори. Но аз мисля, че майчината обич е по-силна от която и да е друга. Всички ние обичаме и съпрузите си, и родителите си , и братята и сестрите си по различен начин, но така както една майка обича децата си не може да се сравни с нищо. Все пак се случва в живота хората да се разделят/не дай Боже никому/ и да се разочароват един от друг, дори да се намразят, но няма начин една майка да спре да си обича децата, каквото и да са направили те. Майката винаги застава зад тях и ги подкрепя , дори и да я разочароват. Тя по-малко няма да ги обича.
Съжалявам, че напоследък с мъжа ми нямаме нашите 15 минути. Винаги , когато вечеряме  сме с децата и тогава си говорим пред Емо , а и той като едно малко клюкарче  се включва в разговора, дори и да не му е интересно и само ни прекъсва. Ние винаги сме с малките-или той с тях, или аз с тях, или всички заедно. Не, че е лошо, просто ни липсва лично време. Напоследък и вечер не ни остава такова, защото децата заспиват много късно.
В този смисъл благодаря на всички, които изказахте мнение, различно от това, че децата са най-важни! Карате ме да преосмисля нещата и да се старая да балансирам. 

Може да ви се стори глупаво и детинско, но ето как мисля аз за листата: Детето е моя плът и кръв, аз съм го родила, от мен е излязло,докато мъжа ми е просто човек, с който за момента имаме общи интересни,взгледи,емоции както искате така го кажете.Той обаче днес е тук,утре може и да не е. Хората с повече от един брак могат спокойно да кажат как в началото този човек е бил единствения,а в края нещата вече са били съвсем други.  Докато детето дори и да се скарате,така че да не се погледнете повече, то винаги ще носи вашата кръвна група, черти, белези и няма как всеки ден като се погледне в огледалото да не му напомня коя е майка му. Ами родителите?Тези хора са ти дали живот, направили са така че (поне при мен) да ми осигурят всичко което е най-добро за мен. Макар и да откривам грешки във възпитанието и ако ги нямаше тях как аз щях да ви пиша сега???

Може да ви се стори,че не обичам съпруга си,но аз категорично заявявам,че го ОБИЧАМ...Просто така виждам нещата.Надявам се дори след 30-40-50 години пак той да е единствения за мен и теорията ми да се опровергае,но това само времето ще го покаже

За децата- искам 3,най-малко,но да мога да ги гледам,а не "циганската" (извинявам се ако има момичета от ромски произход) Даже съм решила ако е дал Господ едното сега,другото на 28,третото на 35. Ще питате защо - първо искам да видя през различните години как ще възпитавам/отглеждам/т.н. Второ - иска ми се да поработя между децата си,защото въпреки че се старая да го избегна познавам много майки,които след 5години седене вкъщи с две деца са си направо "избушили" И трето - аз и брат ми сме с 9години разлика и много искам и мойте деца да са така,не ми се изтъкват предимствата,защото съм спорила с много хора по този въпрос....

За 15-те минути - гледаме да си ги осигуряваме,даже планираме един уикенд до София само двамата-уж по работа,но ще си бъде нашия любовен уикенд.

Ние с вниманието от моя страна към мъжа ми нямаме проблеми...слава Богу...Детето ЗА СЕГА е послушно и си ни оставя да се радваме един на друг...Като се замисля по-скоро нашия тати е по-често изморен и от време на време се случва да ми откаже някои неща,ама го разбирам човека....Но внимание и разговори никога не ми е отказал...дано така да продължаваме,че чесно казано не бих си представила живота без него,колкото и смешно да звучи за някои хора....

Така се надявах,че на беба този път ще се размине,ама НЕ...събудихме се тая сутрин с температура...Една кривааааааааааа...реве,мрънка и незнае защо....

Commelina не няма да дам пример, защото това ще е лично моя ситуация, в която може би при малко по други обстоятелства или дадености бих постъпила по друг начин, а това означава че не може да отрази цялото ми виждане по въпроса.
Казах каквото казах, дали успях да го кажа по разбираем начин не ми е много добър българския.
Мога само да поясня, че не става въпрос за това ако двамата се давят кой ще тръгна да спасявам, и не е въпрос кой къде се намира в сърцето ми.
Такава картината на живота ми, той е всичко за мен, нямам нищо освен него, мислите че децата са Ваши? Дано да го разберете малко преди да срещне оная единствената без която не може да живее, оная дето вместо вкусните манджи на мама го храни със ход дог, вместо да изчисти си лакира ноктите, оная която хич не ви харесва, а така завладяла момчето ви.  Децата не са наши, нищо че са наша плът и кръв.
Особено синовете.

Момичета, във Фейсбук дискутирахме темата за бънджитата, но тъй като не всеки пише там ми се иска да пусна една анкетка по въпроса:

1.Какво ви е мнението за бънджитата/проходилките?
2.Бихте ли сложили детето си в такова?
3.По колко време на ден бихте го държали в бънджи/проходилка?
4.Ако имате намерение да използвате бънджи/проходилка на кое сте се спряли?

Някак си до сега не се бях замисляла по въпроса за мястото на децата и половинката  честно казано ми стана смешно. Интересно отговори сте дали мами. Моите родители са разведени и сега разбирам и защо се е случило може би. Майката може да се поеме цялата отговорност към децата и да не остави бащата да бъде родител и той.
Слава Бога с моята половинка се получават нещата и то без да се замислим, е ни трябват 15 минути или кой как да си разпределя времето... просто така се случва, че мислим по един и същ начин или пък единия прави компромис за другия.
За анкетата бих казала, че плануваме още едно детенце, искаме момиченце, но не и скоро.
Предпазването от забременяване за сега е с прекъсване, но и толкова рядко го правим, че няма шанс да стане нещо.
Не знам дали само при мен е така, но след като родих секса стана доста болезнен  . Преди това си бяхме доста активни и нямахме никакви проблеми, но хубавото е, че срещам разбиране от страна на партньора. Смятам да посетя доктора, ако продължи това положение. Не знам, но може би мамите, които са раждали вагинално, сега кърмят и не им е дошла менструацията могат да споделят дали и те имат този ефект, след родилен.
Радвам се, че съм се събрала със страхотен мъж и си направихме това Слънчице.

   ей ме на и мен  
В това хубаво време не ми остава време за форум.   Четох ви така по диагонал.  


 Да ви се похваля от моя любвеобвилен син   започна да ме целува   едни такива влажни сладки целувки  

Лъки Курса ми хареса аз и преди съм чела за този метод, но нямам идея как ще отида с това кърмене на поискване.   А не съм много сигурна дали той ще седи мирен та да го взема с мен   Ти мислиш ли да ходиш   и ако да как мислиш да процедираш  

Виждам че сте зачекнали темата за кой по по най   И се замислих при мен как е   Да си призная ако имам класация, то тя е 1.Моето семейство 2.Родителите те ми и сестра ми. Не съм на принципа да пренебрегвам някого, а на компромисите. Не съм съгласна, че децата трябва да се поставят на пиедестал и каквото поискат и кажат трябва да е на тяхното или обратното - мъжа. Извинявай Лъки     но не мисля че трябва да сменяш канала на ТВ само защото малкия искал да гледа детско. Ако таткото гледа нещо, което му е интересно и иска да го гледа разбира се, то казвам на Дидката, че като свърши на тати предаването/филма ще и пуснем детско. Не мисля че ако изчака ще и стане нещо   това не значи че не и зачитам мнението/желанието, но трябва да знае че не може всеки път да става веднага на нейното.   Всеки трябва да се чувства значим в едно семейство, а не пренебрегван. И по този повод да те питам, как ще процедираш, когато Ади порасне и тя иска едно а брат и друго   а той не е свикнал да се съобразява със желанията на другите    Поне според мен за да бъде едно семейство здраво и щастливо, всеки трябва да се чувства обичан и желан. Разбира се не може винаги на 100% всички да са удовлетворени , но в разумни граници всичко е възможно.   Независимо от това че в момента децата ни се струват най важното нещо, то не забравяйте че след около 15г. те ще са вече самостоятелни и ние няма да сме им така нужни. А след като създадат сем. вече ще сме на 2, 3, 4  линия, ако въобще се класираме   Те ще поемат по свой път и ние оставаме сами с  човека, когото сме пренебрегвали или не. И отношенията ни ще бъдат или като тези на родителите на Маринелс или като тези на свекарите и   . Такъв е живота независимо дали на нас ни харесва или не. Но от нас зависи как ще си го изживеем    

Спирам че малкия се разхленчи