Януари 2007

Селма, браво на Алекс. Явно е доста сръчен. А и творчеството, което е проявил заслужава адмирации. 
Ноеми, аз си мисля, че просто Пресиян е впечатлен от наученото (и аз се впечатлих, че ги знае детайлите  ).

Ив   Благодаря ти - в написаното от теб, видях, че не съм единствената дето се стреми да обясни, че живота не е само цветя и рози. Само съжалявам, че нямам твоето дар слово и "щрапам през просото", когато се изразявам  
Селма би ли ми обяснила къде из постовете прочете за навързване на вина? Чудя се, ако Стуто каже, че земята е плоска, ти какво ще твърдиш  
Целият въпрос е "Е ли е необходио на децата ни да се създава чувството, че света е едно прекрасно и безметежно място и да не са подготвени за "шамарите", които ще получат навън - много по-жестоки от нашите обяснения? Е ли е необходимо да ги превръщаме в егоисти, които да свикват, че мога да имат всичко и нищо да не ценят?" Това беше, което исках да споделя с вас.

Ноем лошото на темата стана, че се обособиха групички, като едната непреъснато си разменя прегръщаши емитикони и  се обяснява колко са мили и сладки, и ако неси в тази група и се престраши да пишеш - или не се обръща внимание, или се почват нападките.
Темата беше за всички и всички се подкрепяхме и много неща ни държаха заедно. Сега вече остана за малцина, които си комуникират помежду си и няколко, които или се хвалят, или влизат пишат и не чакат отговор.
Приятен ден на всички.

  Писун ми е фаворит, бееее  

Селма, браво на Алекс   Той откъде е виждал акордеон  

Мопскей, как е живота  

Ив Как мина срещата с онова синеоко детенце  

Ман, ти па какво подксочи като попарена Никой не казва да създаваш нереална представа на децата си за живота. Толкова ли е трудно да вникнеш какво точно се опитвам да обясня?
Представата за живота е едно, но натрисането на вина на децата е друго! Например ако кажеш - маме, ти колко играчки имаш, а има деца които няма какво да ядат - какво поучително виждаш? Ако някой има вина, че децата искат прекалено много не са гладуващите деца!

Man, това са неща, които е нормално да се случат в една група.

 

Ние имаме проблем със закуската в градината. Една година закусваше вкъщи Любака, но вече реших да не го правим и ще яде там. И сега всяка сутрин реве, защото ще закусва в градината, а те му давали сирене 
Уговорихме се, че ще яде само ако няма сирене и ето днес ще закусва само прясно мляко, че имаше някаква сиренка.

Много хубави постижения на децата споделяте.
Аз като родителка на рано развило се първо дете, което знаеше всичко и изумяваше всички, сега с второто го давам по-полека.
Много разочарования получихме след детската градина, а именно в училището, където ако ще и да си най-надарения те смачкава системата.
Затова сега с малкия съм си казала, всяко нещо с времето си, без да го подценявам или надценявам 
(Но си признавам, че след толкова години по не ми се занимава )

Барби, дай малко информация за тези гущери, добре звучи като идея!  

Манана, аз имам доста терзания по тази тема по принцип в търсене на златната среда.
На мен лично винаги ми е повтаряно, че има много по-зле и аз съм се чувствала виновна. Даже помня веднъж как баща ми ми показа едно дете, което работеше и едва ли не ме обвини, че аз не работя. Казах му - татко, намери ми такава работа и той млъкна... да съм била 8-9-10 годишна някъде.

Ива е права, че трябва да учим децата да са благодарни за това, което имат. Да го ценят, да знает стойността и труда, с който родителите им се борят за оцеляване. Поне при нас борбата наистина е за оцеляване. И когато взимам Симона с мен в офиса и я строявам да дупчи хартии с перфоратор или да подрежда папки, това до някъде й действа отрезвяващо.

Но подходът трябва да е комплексен. Понякога й обяснявам защо има хора, които ровят в кофите. И в същото време й обяснявам, че тя може и трябва да иска всичко от живота и да се бори и да отстоява своето, защото никой нищо даром няма да й даде, ако тя не поиска. Да, понякога това ми се връща тъпкано, но човек трябва да вярва, че може и да иска повече. В противен случай... просто друг ще го направи. Сложно е.

Аз пък не съм в никоя група   ... макар че много бих се радвала Варненки да ме вземат към тяхната група и да ми се налага да ходя до Варна поне 2-3 пъти годишно, за предпочитане в периода юни-септември  

Клемсооооо, къде си, ма дърто!  

Ним, няма се праааиш, ние те знаем в коя група си 

Вижте к'во, подходът е според детето, и според майката, и според бащата, и според бабите и дядовците, братята, сестрите, според това кой как усеща нещата. Тук няма правилно и грешно, има собственото усещане.
Както са казали старите хора "Моето добро не е твоето добро".
Така, че от цялата информация, която си обменяме всеки може да вземе толкова, колкото му е нужно на него, или пък хич.
Това е 

И малко се пие в тази тема, малко! 

'брутро  

Снощи минах само набързо, че децата ме зовяха.

Селма, видях я луната... и цяла нощ я гледах   . Сега имам нужда от терапевтично кафе  

Ив,  . И ти ни липсваше. Ай на сбирката другата седмица да те видим в по-добро разположение на духа!

Манана, и аз обяснявам. Но гледам да е много внимателно. Не толкова заради чувството за вина, а защото е наистина чувствителен. Но аз имам и помощник. В ДГ ги учат така. Например сами си сипват храната. Колкото са си сипали, толкова изяждат. Могат да си досипят, но не могат да оставят храна. Храната не се разхищава. Водиха ги и в дом за деца без родители... милия ми син, беше толкова впечатлен, не можеше да проумее защо някои майки не искат децата си. Може би месец след това ме питаше все това.

Барби, виждала ли си такива гущери, които се заливат с вода и след няколко часа набъбват и стават големи? Може би това ще впечатли Рая  

ДаВинчи, мани майтапа, ама ако психолог беше видял рисунката кой знае какво щеше да си помисли   с тези вътрешности  

Анджи, разбираш ли от цветовете в детските рисунки? Да питам нещичко....

Ето и изказване от тази сутрин: Разказвам му, че като е бил малък сме имали стъклени нощни лампи, които сме сменили с текстилни, за да не се нарани той. Пресиян пита: Ама едни такива цилиндрични ли? Аз, изненадана от въпроса, защото той беше много малък и няма как да ги помни, го питам откъде знае. А той: Ами как откъде знам, знае се от мозъка!  

Сту, ако вземем да ги съберем насаме с Ая биха могли много да се потенцират един друг... а ние да ги гледаме отстрани и да си записваме  

Довечера съм сама с децата. Пресиян си пожела "романтична вечеря" с мен   . Това включва да запалим свещи и да не светкаме лампата в хола и трапезарията, а само лампиона.

Като го сложа да спи, искате ли да си организираме среднощен бирен чат? Тук, или в скайп, или ФБ?

А за срещата на 17 какво остана? Дайте да се преброим и да знам за колко души да резервирам.

Отивам да въртя вело-то и да свалям от крехкото си боди божествената питка на Селма  !!! Всеки уикенд да я ям, и всяка седмица да се бъхтя да навъртам километраж, струва си!

Питай, Ноем, ама ще трябва да ми разкажеш цялата история на рисунката  + обкръжаващата среда и обясненията на детето, ако е дало такива

По колко км караш велото на ден?

И - ако ми позволиш да допълня - рядко заедно. Това ни е проблемът 

 

Аз отивам да работя. Хубав ден! 

Анджи, не си психолог ти, телепат си направо!  

Иначе за подхода съм 100% съгласна - различен във всяка ситуация.

Манана, аз пък не виждам групички. Ако имал то аз самата не знам към коя съм . Пиша на тези, с които редовно се виждаме. Пиша и на тези, които не съм виждала отдавна. Пиша и на тези, които никога не съм виждала  
Ним, пиши ме у твоята група!   И да хващаме влака за Ваpна!

На мен пък ми е приятно тук. Наистина се подкрепяме, разбираме. Дали ще е проблем в семейството, дали с работодател, дали ще е болест, винаги има тук кой да ти даде едо рамо  .
Стискаме си палци, когато ти трябват, радваме се една за друга, дет се вика съпреживяваме си и забежките  . За мен това е чудесно. Поне аз го правя искрено.
Ти неведнъж си споменавала за лоша енергия тук, аз не съм я намирала... Споделянето на различното мнение не го намирам за лоша енергия.

Ноем, аз съм на срещата! С деца, нали? Или?

Ами карам колкото ми позволи Тервел  . Колкото спи. Обикновено по 30-40 мин. Вчера час и 20 мин, че майка ми беше тук и го заиграваше.

А за картинката:
Вчера, по време на заниманията по изкуство, децата е трябвало да правят черга. Имало е правоъгълни листчета, на които те е трябвало да налепят различни по цветове лентички, по около 20 лентички на листче. Пресиян ми направи 2 черги: едната чисто червена, другата - светло синьо, жълто и оранжево. Не използва никакви други цветове. Имаше и кафяво, тъмносиньо, лилаво, зелено, тъмно зелено, бежово, черно, сиво - доста цветове и нюанси.
Та ми стана странно защо ли се е ограничил до няколко цвята.   И защо точно тези.

Привет!!! Влизам набързо от офиса, за да свиря сбор за Русенската група!!! Русенки, стягайте се, че ще стане студено за бира...

И като стана въпрос за емотикони...