Подсъзнанието може всичко 45 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 106 166
  • 779
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 71
*Мила*, благодаря !  Hug Това с брат ми беше именно пример, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат и че никога не бива да се предаваме. Не знам дали успях да разкажа историята както трябва, но се надявам да е мотивирала някой освен мен.
Много ми хареса коментара ти относно пътя.
ЛюблянаHug.
Лора др, аз си мисля следното. Хубаво е да желаем да се освободим от нещо. Но аз бих работила в посока не на "искам да ми прекратят договора", а на "освобождавам и обичам своето работно място, отивам на нова по-добра работа" или нещо такова. В смисъл, не си затваряй вратите без да си отворила други. Вселената няма толкова развито въображение, когато изпълнява такъв тип желания. Ти си искала прекъсване на договора и това си получила Simple Smile В този смисъл май, да - сбъркала си поръчката.
Второ, от поста ти оставам с впечатление, че ти самата имаш усещане, че заслужаваш всичко това, защото не си си изпълнила проектите. И повярвай ми, щом ти се случва, най-вероятно е така. Може на пръв поглед да си ядосана и да мсяташ, че не го заслужаваш, но може да има друг тип вярвания някъде в теб....
Например:
"Хората трябва да завършват проектите преди да отидат на друга работа."
"На човек му се плаща за свършена работа, а аз моята не съм я свършила."
Може да е нещо свързано с наказание, например, че си наказана понеже си/ не си направила нещо и т.н.
Това е като с парите. Мислим си, че не заслужаваме бедността, но сме съсредототчени единствено върху безпаричието и сме пълни с вярвания "Богатите са лощи хора." "Богатството не е за мен" "Всички възможности за забогатяване са изчерпани."  и т.н.
Анализирай.....
Застави се да намериш минимум 5 или 10 причини да балгодариш за това, което ти се случва. Например можеш да се научиш на:
"Да се уважавам повече и да не допускам да ме манипулират"
"Да си търся правата"
"Да изпълнявам задачите си в срок."
"Да подбирам по-внимателно работодателите си. "
"Да правя правилни поръчки към Вселената." и т.н.

И последно, че стана много дълго Simple Smile
АКо нямаме цел, нормално е да не я постигнем. Нали знаеш, ако вървиш дълго дори и без посока все някъде ще стигнеш. Но без посока няма как да се сърдим, че не сме доволни от мястото, на което сме се озовали. Постави си цел и я следвай.... Понякога Вселената може да ти даде дори по-добро от това, което си си мислила, че ще получиш.
То всъщност ти си постигнала една твоя цел. Просто работи със същото усилие, за да промениш ситуацията. Не се примирявай. Вселаната е пълна с изненади. Просто пожелай да се случи. Никъде не пише, че трябва да работиш там половин година за без пари. Не си крепостен селянин и не се обричай на такава, както беше написала в предния си пост Simple Smile. Ти си прекрасна и заслужаваш нова, по-хубава и по-добре платена работа.
Всичко това е моята интерпретация. Научкване така да се каже...  От моя гледна точка, продиктувана от опитът, които имам. Истината за другите може да е друга Simple Smile
Любов и светлина ! Успех!    bouquet  bouquet

# 646
  • Мнения: 1 422
Благодаря ви, че ви има!!!!!

# 647
  • Мнения: 170
Мила,правилно си ме разбрала договора ми някаква комбинация от двата варианта,кашата е голяма,има промени по проекта,които са станали в последствие,аз бях по майчинство и съответно не запозната с тях.Става дума за научни проекти,свързани с опити ,изследвания и всичко е доста объркано и вече окончателно,решено.Аз нямах за цел да се впускам в подробности за това,и това ще мине.Акцентът ми беше върху желанията,осъществяването им и последиците от това.Може би сте прави,че исках и затворих една врата без да съм отворила нова.Като поумувах  осъзнах ,че не съм правилно формулирала поръчката,но пък това което си поисках се случи сто процента ,но последиците не бяха така предвидени.Успях да видя и някои хубави неща в цялата каша-ще имам повече време за децата,няма да съм по цял ден сред скандали и караници,ще довърша все пак и това за което  съм отишла там,но с това че няма да вземам пари не мога да се примиря и не мога да го погледна откъм хубавата му страна.А уроците от цялата ситуация са много,сигурно трябва да съм благодарна за тях,ама нещо не ми идва отвътре да благодаря за проблеми или май не съм дорасла за това...
 Благодаря ,за съветите и за вниманието,което сте ми отделили.

# 648
  • Мнения: 1 422
ЛораHug, всичко ще се нареди по най-добрия начин. Ще видиш. Вече аз поне се научих от опит, че преди разсвет е най-тъмно.

# 649
  • Мнения: 287
Здравейте. Hug
И аз съм благодарна, че ви има.
ЛораHug, всичко ще се нареди по най-добрия начин. Ще видиш. Вече аз поне се научих от опит, че преди разсвет е най-тъмно.
Ако доживеем да го видим...

# 650
  • Мнения: 170
Понеже вие много ме тонизирате и сте ми нещо като допинг,а в последно време не пишете много,а аз точно сега имам нужда от "двойна доза",та отворих напосоки една стара тема(аз всички съм ги чела преди).И се зачетох,четох,та цялата. И си възвърнах почвата под краката и дори съжалявам ,че ви занимавах с моите работни проблемчета.Ами няма да се свърши света с това ,че няколко месеца ще сме с по малко пари и че ...знаете я одисеята,да не се повтарям повече.Имам си супер мъж,здрави деца,и работата ще се нареди някакси.Не зная още как,но да не избързвам.Получих си уроците,не ми хареса начина по който стана,но...Поне вече ще внимавам много хубаво как си правя поръчките .То вие многократно сте го нищили това,но докато не се опариш понякога не разбираш какво ти се говори.
Отново би благодаря!!!

# 651
  • Варна
  • Мнения: 870
имало едно детенце което останало само на този свят но много болно.Живеело във една сграда а пред прозореца му имало дърво.При него идвали само сестрите и портиерът.ТО питало сестрата кога ще умра-я тя му отговорила,че когато падне последното листо тогава.Минало доста време идвал всеки ден да го види портиера и да му вдъхва сила.дошла есента почнали да капят листата,но останало само едно листо и то си седяло там без да мръдна.момченцето оздравяло и тръгнало да търси портиера.тогава сестрата му казала че е починал когато е искал да зъдържи листото на дървото,паднал от него и починал  bouquet

# 652
  • Мнения: 77
имало едно детенце което останало само на този свят но много болно.Живеело във една сграда а пред прозореца му имало дърво.При него идвали само сестрите и портиерът.ТО питало сестрата кога ще умра-я тя му отговорила,че когато падне последното листо тогава.Минало доста време идвал всеки ден да го види портиера и да му вдъхва сила.дошла есента почнали да капят листата,но останало само едно листо и то си седяло там без да мръдна.момченцето оздравяло и тръгнало да търси портиера.тогава сестрата му казала че е починал когато е искал да зъдържи листото на дървото,паднал от него и починал  bouquet
Heart Eyes
sneji_suni  newsm51

# 653
  • София
  • Мнения: 4 349
Млада жена е в кухнята. На печката ври вода. Тя слага да вари яйца за закуска. Влиза Той. Погледите им се срещат.
-Прави любов с мен тук и сега! - казва Тя.Те правят любов на кухненската маса.
-Не можеш да ми устоиш, нали! - възкликва Той.
-Таймерът на печката е повреден, скъпи - отговаря Тя.
Това е една история за тайм мениджмънт. Винаги има начин да контролирате времето, което ви отнемат вашите ангажименти. Въпреки че самата история е малко пресилена ..., в крайна сметка знаете за колко се вари едно яйце....


Усмихната вечер на всички!  Hug Hug

# 654
  • По света и у нас - за сега в Белгия :)
  • Мнения: 1
Здравейте момичета,

Първо искам да благодаря на всички ви! Мисълта, че намирате своята истина в постовете ми страшно сгрява сърцето ми и ме радва!  Благодаря Ви!   bouquet

vanichkaa и аз искам да изкажа възхищението си от поста за брат ти! Страхотна история! Познавам такива силни хора, като брат ти, навремето съм ги осъждала понеже не съм могла да ги разбера, но днес виждам, че не е имало нужда, постигнали са желанието си и дори са преуспяли. Предай на брат ти искрените ми почитания за силата и вярата му!  bowuu


Ето как виждам нещата от моя ъгъл:

Според мен, няма един-единствен път и няма една вярна пътека. Пътя го решаваме какъв да е във всеки един момент. И дали на разклонението ще изберем левия път или десния - е само въпрос на избор, не на грешен или верен избор....

Мила съгласна съм с теб. Всичко е така. Всъщност в основата говорим за едно и също или почти едно и също, но с различни думи.
Но признавам си, хвана ме на тясно в поста ми към Лора!  newsm10 Там си противореча, през цялото време говоря как няма грешни и неправилни неща и все пак казвам:


Понякога тези наши решения и желания ни отклоняват от правилната пътека, а понякога ни водят право към целта.

 

Може би просто трябва да я нарека Жизнената ни пътека, без да я осъждам правилна ли е или не! Все пак, ако се уповаваме на Библията, то пътеката към Господ е една. Но има много начини, по които може да се стигне до нея и да се върви по нея. Това което имах предвид е същото което и ти каза, каквото и да решим все е вярно, няма грешни решения и, който и начин да изберем, за да вървим по тази пътека все ще е, верният. Въпросът е, че някои решения ни бавят по пътя, а някои ни изтрелват право към целта. Това ми беше мисълта. В повечето случаи, решавайки бидейки подвластни на негативизма, дори и само там някъде дълбоко в нас, се бавим по пътя си, ако сме изцяло положителни постигаме целите си бързо и със задоволителен резултат.

Какво имам предвид под изцяло позитивни. Съгласна съм с теб, че винаги ще има черно и бяло и, че негативните мисли винаги присъстват в ума ни. Няма как, хора сме! Не сме Далай Ламовци или Майки Терези! Важното тук е да изведем тези негативни мисли на съзнателно ниво. Да осъзнаем, че те са част от нас, да ги приемем като част от нас и да обикнем себе си независимо от тези свои негативни мисли. Да осъзнаем, че нашата по-позитивна част е по-силната, от тази негативната в нас и ние можем да я трасфорираме в наша полза, за да продължим към целта си и да успеем.
Строхотен пример с vanichkaa и брат й. Човекът вярва в себе си и обича себе си! Приел е предизвикателството пред, което е изправен като част от себе си. И вместо да се поддаде на негативизма и самосъжалението, дълбоко в себе си е знаел и е вярвал, че ще успее и ще постигне целта си. Най-вероятно в един момент е осъзнал и си е казал, нещо подобно: "Да аз имам проблем! Но продължавам, да бъда пълноценен и мога да бъда полезен на обществото със знанията си! И ще успея."

В този ред на мисли искам да направя акцент върху последното изречение в поста ти:


Този поглед върху нещата ми помага да не унивам, когато нещо не се случва точно както го искам. Или когато го искам. Знам, че вървя по пътеката. Знам, че не бива да се чучна на крайпътен камък и да заплача горко, защото, виждате ли, съм срещнала не Добрата фея, а проскубания Вълк, да речем.  А като го срещна, да му кажа - извинявай, малко съм ангажирана, нямам време за тебе сега - имам среща с Добрата фея.  Hug Peace


Както казахме и по-горе, всеки има своите начини и мисли. Страхотно е, че си намерила своят, който те поддържа позитивна. Също така понякога с няколко изречения не можеш да предадеш изцяло вътрешно-емоционалното си състояние. Но тъй, като знаем, че всичко което си помислим и изречем се сбъдва, бих се осмелила да интерпретирам твоят разговор с проскубаният Вълк  newsm62, като избегна или даже направо трансформирам изказа "нямам време за теб сега" по този начин:

- А Вълчо, отново ти! Подготвил си ми нещичко за из път! Благодаря ти! Хайде идвай с мен, да разрешаваме гатанката заедно, тъкмо съм тръгнала към Добрата Фея.
 Heart Eyes

Мисълта ми е, да не отричаме предизвикателствата и проблемите, да не ги избягваме или пък да се опитваме да се борим с тях. А напротив да ги приемем, като част от нас и дори да имаме смелостта да повярваме, че и благодарение на тях ще успеем!

Спомням си в един от телесеминарите, които прослушвах, един от учителите там обясняваше, че когато е изправен пред проблем, се усмихва и казва: "Отче отново ми пращаш проблем. Готов съм да се впусна в него и да го приема. Сигурен съм, че ти си тук и ще ми помагаш по пътя ми! Благодаря ти!" (перифразирам)
Този учител е Хаваец. Знаете ли, че Хавайският език няма думи и времена за Минало и Бъдеще, а само за Настояще. Те знаят да живеят само тук и сега!

Също така, някой сблъсквал ли се е с алкохолизма? Тази страшна психическа болест, преминаваща бавно във физическа. Баща ми почина от цероза на черния дроб, защото беше алкохолик. В последните си дни, той започна да посещава сбирки на анонимните алкохолици. Имаше напредък, но явно болестта + его разумът му до такава степен го бяха овладяли, че те имаха последната дума. Но това не темата сега. Исках да ви разкажа, че научих доста за това как се лекуват алкохолиците. Те също така работят с подсъзнанието, с вярата и най-вече с любовта. Любовта към тях самите. Навярно всички сте чували как започват разказите си алкохолиците на такива сбирки: Здравейте, аз съм .... и съм Алкохолик! (Иначе чували ли сте някой да си признае, че е алкохолик, макар и да е очевадно?) А замисляли ли сте се защо, така почват разказите си. Точно поради същата причина. За да изградят в себе си самочуствие - да приемат и признаят проблема си, т.е. себе си, като проблем; да обикнат себе си, осъзнавайки че те са такива, каквито са, че имат слабости, но няма смисъл да се винят, а трябва да продължат напред; да вярват, че това което им се е случило и тази нова възможност в живота им, биха им били от полза. Най-малкото, за да помагат на други като тях!
Да, има излекували се от тази болест! И те благодарят всеки ден за това! Защото тя беше довела повечето от тях до загуба на семейства, работа и най-вече на собствената им самоличност!
Аз смятам, че щом хора стигнали дъното до такава степен успяват да се изправят на крака, то и ние, които се развиваме духовно, от определено време вече, също бихме могли да се справим с предизвикателствата.

Лора за това как да останем позитивни писах по-горе в поста приеми го като отговор към теб също. Най-важното, за което исках да те поздравя, е че си се научила как да живееш чрез сърцето си, а не чрез разума ти! Това го казвам, защото ти ми зададе най-правилния въпрос: "Как да остана положителна?" Когато въпросът идва от сърцето започва с Как? защото търси начини и изходи. Когато въпросът идва от разума ни, то той започва с Защо? защото търси причина, което е безсмислено. Ти правилно, зададе въпроса си и веднага намери начина, препрочете старите теми и това те вдъхнови и окрили. Продължавай в този дух, сигурна съм, че вече чустваш, че всичко е наред! Справяш се страхотно! newsm51

Мир и Любов на всички!

# 655
  • Мнения: 298
Не знам защо не пишете момичета,но и назад в темите го пишеше,когато си пожелаваме нещо,винаги се казва "Без вреда за никого" и "От безкрайния източник".

# 656
  • Мнения: 71
http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/video/1452030912-Idva … yat_na_sveta.html

Това е интервю с Гал Сасон по БТВ. Около 10 минути е.

Много ми хареса  как отговори на водещата, когато го попита как ще я убеди, че човек може да моделира съдбата си чрез своите мисли.
Той и отговори, че няма значение дали вярваме или не, това се случва така или иначе.

С пожелание за един прекрасен ден!
  bouquet

# 657
  • Мнения: 1 422
Понякога животът ни среща с много особени хора. Първо те по някаква причина намират лошо във всяко нещо, което правим. Без значение, дали изобщо те самите са част от нашето „правене”. Имат мнение, отрицателно мнение, бурно мнение, силово мнение. Пречим им, огорчаваме ги, отблъскваме ги. А често пъти ние дори не гравитираме особено около тези точно хора. После пък изведнъж точно тези хора откриват, че ни харесват. Необяснимо защо. Пак необяснимо за нас самите. Тъй като ние нищо по-различно не сме правили. И пак не сме ангажирали живота си с тези хора.

И в двата случая филмът е единствено в тяхната глава. И най-сетне идва ден, в който по нечия промисъл ние се срещаме – хората и ние, ти и аз. И в този ден възникват едни такива приятелства на душата, които нямат цена, но имат стойност. Благодаря за възможността да срещна в тази тема няколко вълшебни феести човешки същества, които имат значение за мене. Които изпълват пространството около себе си с бурното си присъствие, независимо кой какво мисли за тях. Които са се бунтували срещу мене без дори да знам. После научих. Които са ме харесвали без дори да знам. После научих. Които са били до мене без дори да знам. После научих.



Благословен този ден, защото днес е ден на поредното чудо! Няма малки чудеса. Всяко вълшебство е като да докоснеш безкрая.

Прегръщам ви всичките и всяка една от вас, момичета!!!!

# 658
  • Шотландия
  • Мнения: 2 865
[Мила съгласна съм с теб. Всичко е така. Всъщност в основата говорим за едно и също или почти едно и също, но с различни думи.
Така си е  Peace
Но признавам си, хвана ме на тясно в поста ми към Лора!  newsm10 Там си противореча, през цялото време говоря как няма грешни и неправилни неща и все пак казвам "правилната пътека"<...>Може би просто трябва да я нарека Жизнената ни пътека, без да я осъждам правилна ли е или не! Все пак, ако се уповаваме на Библията, то пътеката към Господ е една. Но има много начини, по които може да се стигне до нея и да се върви по нея. Това което имах предвид е същото което и ти каза, каквото и да решим все е вярно, няма грешни решения и, който и начин да изберем, за да вървим по тази пътека все ще е, верният. Въпросът е, че някои решения ни бавят по пътя, а някои ни изтрелват право към целта. Това ми беше мисълта. В повечето случаи, решавайки бидейки подвластни на негативизма, дори и само там някъде дълбоко в нас, се бавим по пътя си, ако сме изцяло положителни постигаме целите си бързо и със задоволителен резултат.
Не, не мисля, че съм те "хванала натясно" Hug Съвсем човешко и естествено е да искаме всичко да става бързо и да вървим по най-кратките пътища. Въпросът е - когато не става и ни се струва, че това е грешната пътека - така ли е, всъщност?
Цитат
Какво имам предвид под изцяло позитивни. Съгласна съм с теб, че винаги ще има черно и бяло и, че негативните мисли винаги присъстват в ума ни. Няма как, хора сме! Не сме Далай Ламовци или Майки Терези!
Всъщност, Майка Тереза със сигурност е имала съмнения...  коментирани са широко из пресата.
Цитат
Важното тук е да изведем тези негативни мисли на съзнателно ниво. Да осъзнаем, че те са част от нас, да ги приемем като част от нас и да обикнем себе си независимо от тези свои негативни мисли. Да осъзнаем, че нашата по-позитивна част е по-силната, от тази негативната в нас и ние можем да я трасфорираме в наша полза, за да продължим към целта си и да успеем.
Цитат
В този ред на мисли искам да направя акцент върху последното изречение в поста ти:
Този поглед върху нещата ми помага да не унивам, когато нещо не се случва точно както го искам. Или когато го искам. Знам, че вървя по пътеката. Знам, че не бива да се чучна на крайпътен камък и да заплача горко, защото, виждате ли, съм срещнала не Добрата фея, а проскубания Вълк, да речем.  А като го срещна, да му кажа - извинявай, малко съм ангажирана, нямам време за тебе сега - имам среща с Добрата фея.  Hug Peace

Както казахме и по-горе, всеки има своите начини и мисли. Страхотно е, че си намерила своят, който те поддържа позитивна. Също така понякога с няколко изречения не можеш да предадеш изцяло вътрешно-емоционалното си състояние. Но тъй, като знаем, че всичко което си помислим и изречем се сбъдва, бих се осмелила да интерпретирам твоят разговор с проскубаният Вълк  newsm62, като избегна или даже направо трансформирам изказа "нямам време за теб сега" по този начин:

- А Вълчо, отново ти! Подготвил си ми нещичко за из път! Благодаря ти! Хайде идвай с мен, да разрешаваме гатанката заедно, тъкмо съм тръгнала към Добрата Фея.
 Heart Eyes

Мисълта ми е, да не отричаме предизвикателствата и проблемите, да не ги избягваме или пък да се опитваме да се борим с тях. А напротив да ги приемем, като част от нас и дори да имаме смелостта да повярваме, че и благодарение на тях ще успеем!

Спомням си в един от телесеминарите, които прослушвах, един от учителите там обясняваше, че когато е изправен пред проблем, се усмихва и казва: "Отче отново ми пращаш проблем. Готов съм да се впусна в него и да го приема. Сигурен съм, че ти си тук и ще ми помагаш по пътя ми! Благодаря ти!" (перифразирам)
Този учител е Хаваец. Знаете ли, че Хавайският език няма думи и времена за Минало и Бъдеще, а само за Настояще. Те знаят да живеят само тук и сега!

Аз правя следната разлика  Heart Eyes : Да, трябва да приемем всички свои страни - и положителни качества, и недостатъци, и грешките си - също - и въпреки това да се обичаме.

 Аз обаче малко се притеснявам от "прегръщането" на проблема, който те тормози в "тормозителния" момент - не по друга причина, а защото ми се вижда почти практически неизпълнимо в ежедневието. Когато си се вбесил на този проблем или човек, как да го прегърнеш?  newsm78 Ако си флегматик по принцип, като скала, трудно те поклащат тези неща емоционално - може би тогава ще ти е по-лесно да имаш тези възгледи, но ако си с буйна енергия, която се възпламенява?  Laughing Абсурд  Joy  Най-многото може да приемеш това като част от пътя, но да го заобичаш веднага...  Wink Тази тактика при мен работи, когато по принцип съм балансирана и не се "разтрисам" емоционално. Гледам нещата с погледа на наблюдател и не се "връзвам" и "вдявам" - казвам си, "прости им, Господи, те не знаят какво вършат" и се усмихвам. Обаче, когато се вбеся, съм хванала меча и тези думи не ме карат да го пусна, ама изобщо  Joy

Затова прегръщам това, което е част от мен, защото знам, че и да избухна (вътрешно или външно), и да се натъжа - аз съм си аз, т.е. Висшето ми Аз не изпитва тези емоции, а ги изпитва тази част от мен, която се е отделила временно от него.

Отрицателните ми чувства във връзка с дадено събитие ми показват, че моят начин на виждане на нещата не е този, който има Висшето ми Аз, Бога, ако щеш.

Ако не харесвам проскубания Вълк (той не е част от мен!), не ми иде отвътре изобщо да го поканя в живота си. Няма нужда и да го мразя, разбира се -  но няма и нужда в момента, в който ми идва да му извия врата, да се опитвам да го заобичам - щото просто не става в тоя същи момент  Joy  И точно защото не можем да се фокусираме върху повече от едно нещо едновременно, предпочитам да не се занимавам с него и затова му казвам - чао, нямам време за теб.  Пускам го да си отиде поживо-поздраво. Имам по-важни неща, неща, които обичам и които са моята страст - трябва да отдам на тях вниманието си, защото там е моето призвание, там ме дърпа сърцето. Hug Тях съм поканила в живота си, на тях отдавам времето и вниманието си - от тях искам да привлека повече!  Hug Съвсем практичесто потвърждение в живота ми в момента - тази инициатива за подаръците на децата от Дома за сираци (в подписа ми), до такава степен ме е ангажирала, има толкова много работа, че абсолютно съм забравила всякакви мои недотам позитивни мисли, които иначе понякога ме налягат. Убедена съм, че това е кауза, на която си струва да посветя време и всичко друго сякаш в момента няма значение.  Heart Eyes
Също така, някой сблъсквал ли се е с алкохолизма? <...> как се лекуват алкохолиците. Те също така работят с подсъзнанието, с вярата и най-вече с любовта. Любовта към тях самите. Навярно всички сте чували как започват разказите си алкохолиците на такива сбирки: Здравейте, аз съм .... и съм Алкохолик! <...>Точно поради същата причина. За да изградят в себе си самочуствие - да приемат и признаят проблема си, т.е. себе си, като проблем; да обикнат себе си, осъзнавайки че те са такива, каквито са, че имат слабости, но няма смисъл да се винят, а трябва да продължат напред; да вярват, че това което им се е случило и тази нова възможност в живота им, биха им били от полза. Най-малкото, за да помагат на други като тях!

Всичко това е така. За някои този начин работи. При алкохолиците е важно, защото при тях е налице отричане от проблема - те се заблуждават, че всъщност не пият много, че могат да се откажат и т.н. - затова важна част от терапията е приемането на това, че са алкохолици и трябва да направят конкретни стъпки.

И все пак... Когато проблемът не е толкова тежък, аз бих предпочела да утвърждавам това, което съм или искам да бъда.  Например, отказах цигарите с книгата на Алън Кар - "не пуша вече". Там внушението е обратното. От първия момент, в който решиш да откажеш цигарите (отведнъж, без преходни периоди), ти всъщност взимаш решението "Аз съм непушач". Това внушение върви непрекъснато. За един непушач не стои въпросът дали му се пуши (нали е непушач), за един непушач няма мисли откъде ще си купи цигари, къде ще ги изпуши, дали да дъвче дъвка, вместо цигара и т.н. - нали е непушач! Казвам го от личен опит. Когато мисълта по навик се връщаше към неща, свързани с ежедневието на пушача (а имах години и години опит като пушач!), си казвах - чакай малко, ти вече не си пушач - това няма значение. И наистина нямаше.

Така че... пътищата наистина са много. Излагам всички тези мисли тук не за да те убеждавам в моите виждания - сигурна съм, че това, което ти избираш, работи най-добре за теб. Както и това, което аз избирам, работи най-добре за мен. Ако в един момент не работи, не се притеснявам да пробвам друго.

Затова и пиша тези неща, за да има в темата повечко гледни точки - не се знае кой в чия гледна точка ще намери подкрепа за своите мисли и чувства. Нали така си помагаме.  Hug Благодаря ти за тази дискусия.  Hug

Много светлина и любов!  newsm51

Последна редакция: чт, 08 дек 2011, 11:12 от *Мила*

# 659
  • София
  • Мнения: 1 010
Надявам се, че не повтарям вече коментирано нещо...

Току-що прочетох тази невероятна статия!

http://www.sportal.bg/news.php?news=336848&com_page=4#comments_box

Общи условия

Активация на акаунт