SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Благодаря ви,тя Златето от наш отбор,начи е действала по въпроса 





Лили така е


О мерси за новината,понежа аз го следя,наистина доста прилича на историята на СПН,имат доста допирни точки и от там иде и борбата за рейнтиг между двата,но нали 'Grimm' са на друга телевизия,би трябвало да целят да се конкурират със СПН,що го местят 
А и сътворих темичка за Грим,та който желае е добре дошъл 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=623140.15

Няколко вечери след като разбраха за смъртта на Хербьорг, Дийн и Елена стояха в стаята на Дийн. Положението със случая беше отчайващо. Нямаха никаква следа, нищо, за което да се захванат, а Теодора беше изчезнала безследно. Елена се бе връщала няколко пъти в църквата, но там също нямаше никакво развитие, нищо, което дори да им намекне какво се е случило, а и нямаше нови убийства.
Елена въздъхна дълбоко и вкючи телевизора, за да чуят новините.
- Добър вечер, вие сте с вечерната емисия на новините на БТВ. - чу се гласът на Ани Салич. - Водещата новина тази вечер: Откриха тялото на изчезналото момиче от Пазарджик. Двадесет годишната Теодора изчезна преди няколко дни и по - рано тази вечер тялото й бе открито.
Дийн не бе на ти с българския, но снимката на Теодора на екрана на телевизора и пребледнялото лице на Елена му бяха достатъчни, за да разбере, че нещо не е наред.
Жената набързо му преведе думите на Ани Салич.
- Ами сега? - попита Дийн и Елена сви рамене, след което махна кичур руса коса от лицето си. - Това е задънена улица. Какво ще правим?
Той се изправи и започна да обикаля из тясната хотелска стаичка, пъхайки ръце в джобовете си. Напипа някаква сгъната хартийка и я извади - беше номерът на Ива. Сега по - внимателно разгледа листчето, на което преди не бе обърнал внимание. След Мария не му беше до секс.
Под десетте цифри на номера пишеше името на сервитьорката, а отдолу - със ситни, почти незабележими букви, "помощ".
- Господи! - едва пророни той и тикна бележката в ръцете на Елена. Тя го погледна недоумяващо, но после забеляза думичката и му подаде телефона си. Дийн набра номера и зачака.
- Ало? - каза, след като Ива вдигна.
- Знаех, че ще се обадиш. Не става по телефона.
- Какво искаш да кажеш с това, че "не става по телефона"?
- По-добре да поговорим очи в очи. Чакай ме утре сутрин пред пицарията.
- Какво? Чакай малко, нищо не разбирам, какво имаш да ми казваш?
- Утре в десет. - каза Ива и приключи разговора.
Дийн предаде на Елена странните думи на сервитьорката. Елена не беше убедена, че трябва да отидат, но той така или иначе си беше наумил да го направи и жената не можеше да промени нищо. От бездействието му беше омръзнало, а неочакваната смърт на Теодора ги оставяше без никакви следи, така че си заслужаваше да проверят за какво става на въпрос. Не му се искаше да оставя случая недовършен, а имаше пречувствие, че каквото и да има да му казва Ива, то е свързано с убийствата.
На другата сутрин Дийн стана по - рано от обикновеното, облече се и отиде да види дали Елена е будна. Тя също бе станала, затова слязоха в ресторанта на хотела, поръчаха си кафе и препечени филийки и жената отново се зае да разубеждава Дийн.
- Ами ако е капан? Ако няма нищо общо със случая?
- Нима предпочиташ да стоим тук и да чакаме нещо друго да се случи? Просто да бездействаме? - бяха водили този разговор около стотина пъти предишната вечер, но и този път Елена изглеждаше толкова разубедена, колкото и преди. Най - сетне реши, че Дийн няма да се откаже, и се отказа.
В десет без двадесет се качиха в маздата на Елена и потеглиха към пицарията. Жената остави Дийн пред заведението и сви в една странична уличка. Предполагаше, че Ива иска да се види насаме с Дийн, но нямаше да го остави напълно сам с нея.
Точно в десет сервитьорката дойде.
- Радвам се, че дойде. - каза му тя. - Тук не е удобно да говорим, но знам, че не си оттук и едва ли знаеш някое друго място в града.
- Така е. - отговори й лаконично той и Ива го поведе в лабиринтче от дребни улички към едно кафене с големи стъклени прозорци, чието име Дийн не успя да прочете. Двамата влязоха вътре и жената избра масичка в ъгъла, далече от прозорците.
Мястото беше голямо, имаше много хора и беше задимено. Масите бяха стари и се клатеха, а сепаретата бяха стари и изтъркани, но беше някак уютно.
Едно момче със зализана коса и пъпчасало лице им взе поръчката - две дълги кафета, и ги остави на мира.
Дийн хвърли поглед към прозореца - Елена, облечена с кожено яке и сложила тъмни очила, влезе в кафенето и седна на една по - отдалечена маса.
Ива извади от чантата си кутия Марлборо и запали цигара. Предложи и на Дийн, но той отказа - не пушеше.
- Чух, че говорите за демони онази вечер. Помислих, че можете да ми помогнете. Дийн, нали?
Той кимна сковано и я остави да говори. Ива дръпна от цигарата си и издуха дима.
- Онова момиче, Теодора... ужасна работа. Чух от новините.
- Да. - съгласи се Дийн.
- Било е самоубийство. Не го казаха по новините, но е било самоубийство.
Мъжът рязко се изправи на мястото си.
- Откъде...
- Откъде знам ли? Тя чуваше гласовете. И аз ги чувам. - очите й светнаха. - Карат ме да правя разни неща. Лоши неща. Не искам, но те ме принуждават.

Седмица по-късно Ива и Елена седяха в "Пломбата" и успешно отбиваха атаките на подпийналите младежи. Все пак, както всяка вечер, и тази се намери един тарикат, който направо се настани на масата им и започна да говори за очите, звездите и любимите си пози. Елена започна да обмисля възможността да изсипе бирата си върху наглото му лице, но прецени, че не си струва да я хаби. Още повече, че Дийн вече беше влязъл и се оглеждаше за тях. Приближи масата им и срита стола на натрапника, който се изнесе мълчешком - беше виждал как американеца сритва задниците на тези, които се закачат с момичетата му и нямаше желание да опита юмруците му, още повече, че в града се носеха легенди за него-лудо копеле, което се разхожда с пистолет, носи много на пиене, още повече на бой и вероятно на секс, но последното беше само предположение, защото никоя местна красавица освен Ива не можа да се докопа до него, колкото и усилия да полагаха.
   - Момичета, имам две добри новини - Дийн беше в прекрасно настроение, и сервитьорката, която му донесе голяма халба бира реши да се възползва от него, като му смигна скришом. Дийн я удостои със слънчева усмивка, от която коленете и омекнаха и тя се затича да се похвали на барманката. Ива стрелна двете кикотещи се момичета и надменно отметна косата си. От извесно време имаха "нещо като връзка" с Дийн, нещо, което тя определяше като "секс без ангажименти", но усещашаше, че започва да се дразни от женското внимание, което Дийн винаги и навсякъде привличаше.
   - Хайде, не ни дръж в неведение - усмихна му се мило и промуши ръка под масата за да провери дали Дийн се радва да я види - не можеше да му се сърди дълго, прекалено добър беше в леглото за да си позволи да го изгуби заради глупава женска ревност. Дийн зяпна с уста и за кратко забрави мисълта си. Топлата длан подпали и без това горещата му кръв и той за пореден път се възхити от Ива - токова невинно на вид и порочно като съзнание мимиче нямаше как да не го завладее.
  - Ъ-ъ-ъ...ами....- понамести се на стола, но продължи едва когато и двете ръце на палавницата бяха на маста. - Отговорно мога да заявя, че Пазарджик е тотално прочистен от демони. И също да обявя случая за приключен.
  - Това е чудесно, може би трябва да зарадваме и отец Грегорий.
  - Свършено. Преди да дойда в кръчмата се отбих в църквата - Дийн започна да се смее на собствените си думи.
  -Да, ти си един ревностен християнин - усмихна  се и Елена, която кой знае защо не беше много въодушевена от новината. - Все пак каза "Две новини" . Коя е втората.
  - Втората е...Дийн замълча многозначително, а погледът му се насочи към входа. Момичетата учудено извърнаха очи и видяха втората добра новина да се носи към тях, събрал всички женски, а и няколко мъжки погледа върху широките си плещи.
  - С..сам!  - Елена бе ококорила очички и хич не и пукаше, че радостта и вълнението се излъчваха от всяка фибра на тялото и.
  - Kak сте? - опита се да се усмихне Сам, но и тримата забелязаха колко трудно му беше да го направи. Чертите му бяха изпити, челюстта стисната, а погледът на прекрасните очи беше стоманено-празен.

Дийн не отговори, а само го потупа братски по рамото и му поръча бира. Сам я пресуши на един дъх и сервитьорката тичешком му донесе втора. Останалите маси започнаха да недоволстват, че не ги обслужва на време, ама и на нея не и беше лесно - как да работи и едновремено с това да си представя хилядите неща, които и причиняваха двамата американци?!
  - Пич, няма ли да споделиш какво прави през тези седмици - Дийн не беше от търпеливите, още по-малко от деликатните,  и сметна, че е дал достатъчно време на Сам.
  - Една луда кучка по-малко. Приключих, Дийн, приключих с мръсницата. Разкъсах я на парчета с голи ръце и нахраних уличните кучета с тях. Доволен съм, че точно този ритуал трябваше да изпълня за да я унищожа. Дори и да имаше друг начин, пак щях да я разкъсам - Сам говореше тихо, със свити устни и юмруци, а думите му накараха Елена да изтръпне. Колкото и странно да беше, не тръпнеше от страх, ужас или погнуса. Тихата закана и  безмерната омраза в цялото поведение на Сам я караха още по-силно да го желае. В болката му имаше толкова много съблазняваща мъжка сила, че тя искаше да я изпие цялата, ако ще и да я отрови.
  Дийн не попита повече. Знаеше колко страда брат му и как отмъщението не може да бъде лек за изтерзаната му душа, но най-важното за него беше, че се завърна жив и здрав. Всичко останало можеше да се притъпи с повече бира и той продължи да му поръчва халба, след халба, след халба...
  Купонът беше в разгара си. Бандата свиреше яки парчета, Дийн и Ива се бяха преместили на бара, а Сам изпадаше от мрачното си настроение в още по-мрачно. Елена премести стола си до неговия и го погали по бузата.
  - Какво, по дяволите правиш?  - Не беше в стилът му да е груб с жените, но последните седмици много от нещата, които мислеше и правеше не бяха характерни за него. Хвана ръката на момичето и я стисна силно. Изпита непреодолимо желание да причини болка...или да му причинят, и Елена го прочете в разширените му зеници.
  - Заведи ме някаде - почти проплака момичето - заведи ме...
  - Ти си луда. Знаеш ли каква развалина съм, колко съм опустошен.
  - Можеш и мен да опустошиш, може да правиш с мен каквото искаш...само ме вземи.
Елена се молеше със сълзи на очи. Беше плюла на цялото си достойнство, беше готова на всичко. Устните и трепереха, ръцете и трепереха, душата и трепереше.
  - Нали знаеш, че си нищо за мен - нещо тъмно се надигаше у Сам, нещо непознато и силно, нещо, което желаеше да унижава и подчинява.
  - Нека да съм нищо, но да съм за теб.
Сам хвърли пари на масата и стана. Тръгна към вратата, а Елена го последва. Излязоха от дупката, а навън беше студено като в сърцата им. Хванаха се за ръце, като две изгубени деца, и тръгнаха към изоставен склад. Сам изрита вратата му и тя се разпадна. Вътре бе тихо и някакси уютно. Уличното осветление се процеждаше през разпокъсани алуминиеви щори и правеше райета върху лицата им.

 Сам седна на края на изтърбушено легло, а Елена застана права пред него и зарови ръце в косите му.
  - Върви си, върви си докато можеш...простена Сам,  но ръцете му говореха друго - стискаха и разтърсваха Елена през кръста. За част от секундата Елена изпита ужас - разбра, че дори и да искаше, той вече нямаше да я пусне. Разбра го по тежкото му дишане, по пръстите, които се впиваха в тялото и, по огънят, който гореше в очите му. Изплаши се от физическата му сила, но този страх беше опияняващ. Свлече се на колене, но той я изправи и затисна в стената. Хвана главата и с две ръце, притисна я силно в гърдите си и просъска - "Какво искаш от мен, какво искаш от мен?!"
   - Какво искаш ТИ от мен, Сам?
Сам се преобрази, тялото му се напрегна, а очите изкряха в тъмното. Ръката му стисна шията на момичето, а устните му започнаха да нашепват: "Искам те, но се мразя за това. Мразя се за хилядите начини, по които те желая и за хилядите неща, които искам да ти причиня". Всяко изречение завършваше с хапеща целувка по шията и и със силен тласък в тялото и. Харесваше му да употребява силата си, харесваше му да чете  болката по лицето и, болка, която преминаваше в удоволствие. Сега тя беше плячката, а той - ловецът. Ноздрите му се разширяваха, сърцето му биеше лудо. Настървено обладаваше това момиче, караше я да вие и да се моли. Знаеше, че ще се срамува и съжалява за това. Знаеше, че пусна звяр от клетка, която трябваше да стои винаги заключена. Но не можеше да спре. Опиваше се от мощта си, опиваше се от желанието да владее и подчинява. Когато всичко свърши и погледна крехката жена под себе си, сърцето му се сви. Отметна разрошените и мокри коси, погали я по рамото и каза кротко: "Извинявай" Елена се усмихна мило, целуна го близо до ухото и прошепна: "Винаги, когато поискаш". После изтупа рокличката си, запали цигара и излезе. Сам остана да се чуди кой от двамата в крайна сметка бе употребен.

Айй, Солти ме е изпреварила   Въпреки това пускам, че доста време го писах  

Редактирах малко моето, за да се чете като продължение на Солти
  

Галче, отново ме разби ... дори Сам е съгласен и много доволен ....

Импалка, Солти и Галче! Скрихте ми шапката

Няма такова неистово хилене като това при вида на "Пратения да върви при майка си" Краули - направо си представям как някой местен караконджул, с гнили зъби, дрипав и подпийнал, махва разсеяно с ръка, докато Краля на ада се е изтъпанчил пред него и го праща да види Мамчето, а Краули нищо не вдява от българския“ Безценно!


Срам и позор за пазарджишките красавици И жалко - тяхна загуба, определено.
Дали една пловдивска медиумка, която през свободното си време е учителка (тъй ли беше или се бъркам), на име Даяна Скълиан, да не намине към Пазарджик, за да поврачува на силната мускулеста здрава ръка на Дийн?  Или пък още по-добре - момчетата да наминат малко източно от Пазарджик?

Ми хайде де  Само че в БГ вариант ще е Диана Скалинова и ще запознае Дийн с популярната българска традиция  "гледане на пъп" 

Междувременно работното време на "Пломбата" явно беше към края си, ако се съдеше по силно намалялата бройка на посетителите, част от които отдавна се бяха прибрали, а тези от тях, които бяха наблягали повече на алкохолните коктейли, отколкото на минералната вода, лежаха в най-разнообразни пози, захлупени на масите или облегнати на неудобните дивани в няколкото сепарета.
Барманът за четиринадесети път забърсваше с влажната кърпа плота пред себе си и хвърляше полу-сънливи, полу-намусени погледи към последната двойка - мъж и жена, останали на бара. Беше малко след два часа през нощта. Диджеят отдавна си беше тръгнал и бе оставил уредбата да свири на автоматичен режим - тихи денс-шлагери, примесени с доволно количество класически рок на Def Leppard, AC/DC, Led Zeppelin и малко олд-скуул Металика. Явно мъжът от двойката, останала на бара, силно си падаше по музиката, защото от време-навреме прекъсваше задушевния разговор, който водеше лице-в-лице със спътничката си и припяваше тихо, но с много плам на най-готините моменти от припевите.

Не говореха на български, доколкото барманът Атанас успя да подочуе, докато изпълняваше последната им поръчка, но момичето му беше познато. Беше я виждал и преди и май работеше в една от пицариите в града. Хм, този тип с нея обаче никак не му се нравеше. Да, определено изглеждаше добре (с доза завист отбеляза Атанас и погледна тъжно надолу към заформящото се бирено коремче само на две педи под брадичката му), подобни "лигльовци" според него все отнасяха хубавите и свестни момичета, така че за момчетата като него - не чак такива атлетични красавци - или не оставаше нищо, или трябваше да се задоволяват само с най-пияните мацки по тъмните сепарета на местните дискотеки в някоя петък вечер.
Е, този май не беше точно "лигльо", защото се държеше доста мъжкарски, беше го забелязал още на влизане в бара, а и не беше пропуснал да види как го зяпаха останалите жени в заведнието и какви огнени погледи хвърляха на Ива - единствената представителка на Евиния пол, на която този обръщаше внимание.
"Хм, от типове като този не мога да си хвана свястна приятелка", помисли си Атанас раздразнен и ядно забърса едно мокро петно, което се беше образувало под чучурчето на кега за бира на бара.
Хвърли още един поглед към двойката и реши, че е време да прекъсне гукащата идилия между тях и да затвори.
- Ще имате ли някакви последни поръчки? - попита той с леко прокашляне и ги изгледа очакващо?
- За мен още едно малко уиски  - вдигна празната си чаша Дийн, отделяйки поглед от надигащото се деколте на Ива.
- За мен нищо, благодаря - отговори момичето на български и му се усмихна. Беше хубава. Дори много хубава.
Атанас си представи какво ли беше да целуне плътните й устни, все още леко зачервени и подпухнали от целувките, които цяла вечер си разменяше с този до нея. Наля още една чаша уиски на онзи и с леко нежелание я тупна пред него на бара. Явно вложи малко повече страст от необходимото в това си движение, защото чашата се напука от удара в мраморната повърхност на барплота и голяма част от златистата течност в нея се разплиска настрани.
- Какъв ти е проблемът, човече?! - изгледа го недоумяващ Дийн и рязко прекъсна разговора си с Ива. В гласа му определено се четеше заплаха.
- Никакъв! - отвърна на глас барманът и го погледна надменно, без дори да направи опит да се извини - "Такива като теб са ми проблема", подшушна той тихо под носа си, надявайки се, че този не разбира чак толкова български, че да си преведе думите му.
- Какво каза този? - обърна се Дийн към Ива.
Момичето преведе и притеснено сведе поглед - никак не обичаше да става център на подобно внимание или пък да участва в разправии.
Дийн сви вежда в неповторимия си стил, постоя неподвижен за миг, опрял лакти в бара и само след секунда с едно светкавично движение се пресегна и сграбчи бармана за яката на тениската. Мъжът дотолкова се изненада, че политна напред и събори след себе си бутилката уиски, от която току-що бе наливал, заедно с десетина чаши за шотчета, прилежно наредени да се сушат под барплота.
- Аз съм ти проблемът, а? - отчетливо бавно каза на английски Дийн. - Позна, мой човек! - заплашително продължи той без да пуска яката на тениската му от здравата си хватка, докато кокалчетата на другата му ръка, свита в юмрук, вече побеляваха от стаеното напрежение.
- No, no man! - опита се да обясни на минималния си английски барманът, но за съжаление малко късно, защото десният юмрук на америкнеца се заби право в лявото му око, от което главата му се килна назад.
- Недей! - извика Ива някъде зад него, опитвайки се да спре разправата. Беше хванала ръкава на якето на Дийн и усещаше напрегнатите мускули на бицепса му под пръстите си. Този мъж беше невъзможен - в единия миг си говорите сладко-сладко над чаша уиски или водка, в нейния случай, а в следващия скача като тигър и забива един на бармана, ей-така изневиделица. Невъзможен беше - невъздържан в приказките си, арогантен, безкомпромисен, но в същото време я привличаше неудържимо с невероятния си поглед, още по-невероятната полуусмивка и мъжкарското си поведение. Чувстваше се точно както в онази поговорка за нощната пеперуда, привлечена от пламъка на свещта - знаеше, че ще се опари и по-късно щеше да съжалява, но въпреки това бе неудържимо привлечена от него.
- Дийн, недей! - настоя тя и се опита да го дръпне настрани - Да си вървим, остави го!
По-големият от Уинчестърови я послуша и пусна рязко бармана, отблъсквайки го назад с юмрук. Мъжът се олюля, а около лявото му око започваше да се образува ясно очертано и болезнено подуто мораво петно.
Дийн извади пари от джоба си, хвърли ги на бара и прегърна Ива през рамото, обръщайки я леко към вратата.
- Ако пак имаш проблеми ми се обади, на твое разположение съм за още един практически урок! - подметна Дийн към бармана на излизане и затръшна вратата на бара след себе си. Атанас не посмя да издаде нито звук.

- А сега накъде? - погледна го очаквателно Ива и потръпна от хладния нощен въздух навън.
- Към където кажеш, красавице. - отвърна Дийн и я погледна в очите, които искряха със сребрист блясък на бледата лунна светлина, която струеше над главите им.
И двамата бяха пили доста, така че не можеше да става и дума за прибиране с колата на Ива, затова момичето бръкна в чантичката си, за да извади мобилния телефон и да извика такси.
- Хайде да повървим - предложи й Дийн. - Знам, че е малко студено, но обещавам да те гушна докато вървим, а малко по-късно, когато стигнем до хотелската ми стая, ще ти покажа 101 начина, които знам за бързо затопляне на замръзнали от студ момичета - пошегува се той и я погледна с неповторимата си очаквателна усмивка.
- Леле, от сега усещам, че ще ми бъде горещо - засмя се Ива и вдигна палав поглед към него, а в очите й се четеше нетърпение по-бързо да стигнат до хотела.
- A след това можеш да ми разкажеш по-подробно и за онези страннии гласове, които ти говорят понякога - припомни й Дийн и се усмихна, сещайки се, че все пак беше на работа по случай. Но случаят щеше да почака, това момиче определено си заслужаваше чакането.
 




P.S. Не ми се щеше Дийн да се бие за глупости, но някак си така се извъртя разказчето, а и малко бой за типично български мъжкарски изцепки ми се струва намясто. (А уж щях за Даяна да пиша, нищо - утре). На горещите сцени съм пълен профан и не мога да се сравнявам с майсторството ви, така че ще оставя на някоя от вас да опише какво се е случило с Ива в хотелската стая на Дийн.



P.P.S - Мисля да дам един шанс на Boogeyman-ите. Поздрав за Импалка, която ме подсети.

И едно мокричко "лека нощ" за всички ви

Браво, Дейна, време беше да се включиш

Аз вече не помня пускано ли е, но има някакво гласуване за Most Dynamic Duo, така че да действаме.

И, Галче, да ме заведеш в тая "Пломба" Ще почерпя, обещавам.

Дейна, страхотно! Винаги ми харесва когато момчетата раздават юмруци. Или целувки. Или и двете  
А този барман Атанас си беше съвсем автентичен, все едно от "Пломбата" изваден  
Инче, то и аз отдавна не съм ходила там, все пак съм женена с дете   ама как дойдеш в Пз и веднага се зареждаме на бара, дано Атанас да е по-мил с нас  

  Сега се сетих, а и по повод "гат' бяхме млади и радиоктивните домати" , че едно време като излизахме с приятелки се случваше да ни черпят непознати мъже   Сега ако изляза без мъж ми, ще трябва да си плащам  

Радвам се, че скромният ми опит ви е харесал.
Бройте ме и мен за свиждане в пазарджишката "Пломба". Дано да са подменили персонала и този Атанас вече да не се ежи толкова

Eееей на това му се казва включване. Браво Дейна, супер е.
Илюстрирам крушето Дийново ...

Да ви покажа какво си направих... 

Солти, много яко  
След илюстрираното от Би круше, смятам, че Атанас ще е много мил с всички клиенти, така че спокойно можем да се "пломбираме" на следващата форумска среща  

Солти, много е сладко и ти подхожда на ник-нейма Това малко шишенце-ключодържател ли е?

Бичи, как се сети за този гиф - идеална илюстрация, мерси.

Да, шишенце-ключодържател. Имаше мидички, обаче ги махнах.

А гифът е страхотна илюстрация.