(Био) зеленчукова градина 13

  • 109 989
  • 748
  •   1
Отговори
# 60
  • на пъпа на Златията
  • Мнения: 3 212
Ммм дааа
Вижте тук, с по-малко труд.
тук http://www.studiovuz.com/blog/ въведението.

А тук самото филмче в по-добро качество
http://www.youtube.com/watch?v=Ru3p5Y8AYlM&feature=related

# 61
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 382
... ще ви чета, че се чувствам много боса.

 Grinning боса,но лакирана Wink
 Hug Добре дошла. Силно ме заинтригува с тези ябълки с червени жилчици  HugЩе чакам снимките с нетърпение.
миналата година купихме някакви дребнички, селски ябълчици от пазарчето във Вършец. Още усещам сладостта им. а сорта беше неизвестен даже за продавачката  Confused

# 62
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Здравейте, може ли да се присламча към вас Blush? Градинарка не съм, и никога не съм била, но такива красоти показвате, че изпитах желание да поседна в някое тихо ъгълче на великолепната ви тема и да ви шпионирам по мързеливски Hug.

# 63
  • Мнения: 5 114
st. Dobri, уикенда ще ходя на вилата да търся вдъхновение за ново хоби и нов проект, та ще снимам.  Peace

# 64
  • Мнения: 2 037
Гласувах и аз!
Дайте да се изправим на нокти и да преборим всички Mr. Green

Май с подкупите не се справихме добре. За догодина да ни е обица на ухото.  Grinning

# 65
  • на пъпа на Златията
  • Мнения: 3 212
Ммм даа,
st. Dobri,
Те тИя по- мънинките ябълчици, с чръвени жилки , манку по-сИпкави ,  ги имааме у село.Дедо ни беше връзАл юъката на дръвото и куту се засилим да се Юяме,  стигааме до клоняка.А там тИя
ябълчици , ама они савсем не беа толку мънинки и куту  ни цапардОсат по чУтурата , свитки ни излазаа от зъркалете.  На вкус беа  куту тИя,  де сеги  ги продават по магазиньете , ама тИя са по- големи и по невкусни.
Прадедо,  лете спеше под ябълката и се завиваше с кожуа  и  не даваше никой да припари до неа.Добре, че се завиваше с кожуа, та кутъ ги брУлееме,  не сещаше. Как ни тръпеше нЕзнам.МарИзеше ни саму,  коги от ябълката се качееме на покрива на кошарата и  трошееме циглите.Имаше една тънка ,здрава тояжка и куту я запратеше по назе , все улучваше кокалчетата.Коги тояжката падаше по циглите , пееше.От болка замръзваш , иначе падаш от три метра и ш"са прибиеш , като куче.Он ги не ядеше , щото беше щръб и немоеше. Голем сатвер беше.Беше се женИл 5 пъти.Останал млад  вдовец с 4 мънинки дЕца и си дирИл жена да му помага да ги глеат.Куту си намери некоя,  де има деца , она  си гледа нойните и остаа гладни,  неговите.Куту си намери некоя , дето нема  , она па не мОа ги гледа.Ама е бил мераклия.Се убавици са биле.И граждАнки и селянки.Една  живееше през две къщи от назе. Зафатна, беличка , пухкава женица.Като минееме покрай них, она,  се за дедо питаше,Щот,  ние на прадедо викааме дедо, на дедо , тато, а на баща си татко.  Заръчаше да му пратим много здраве..Кату му кажееме , он се заили па рече:"
БабА ви Наста ли?С белия фистан ли беше, с дантелите? Добре , че ме подсЕтиате , че съм дрът и забоварвам.Речете и,  че ша и  ида на госкье.Ниа се изсУлиме по некое време пак на игра и  баба Наста  , пак пита , " к"во прай дедо ви"?.Ниа викаме,  че е питал за белия й фистан.Дорде се наиграеме,  глеаме баба Наста облекла белия фистан с дантелите.
Прегладнели като влъци  от бесоч се прибираме дОма за вечера .Плъана маса с ора,  а ниа от врАтата,  зеиме като гламави "Дедо, дедо , баба Наста е с белия фистан" .Надпреварваме се, един през друг,  да не пропущим"С дантелите".Дедо имаше страшен мустак .Подили се , засуче мустака , поеме въздух , па се накръа  "ъъЪЪХЪХЪъъ"!.
А он е бил тогива на осемдесе годин.
Те така те!    С ябълчиците и  с ... чрвените жилчици.С белите дантели, ...и с червените ноктенца.Живот да го е..а.
Дай Боже всекиму!
.

Последна редакция: пт, 25 ное 2011, 08:48 от rorik

# 66
  • Варна-София
  • Мнения: 428
Рорик, усмихна ми деня. Сега с кеф ще пресмятам сухите цифри.
Добре дошли на новите!
Показвайте какво си гледате - цветя, дървета, селянчуци (така децата ми правеха разказ по картинка - това е село, това са селяни, а това са селянчуци).
Ако сте био - още по-добре. Обаче най-ценно ще бъде ако биото не е резултат на случайност и мързел, а на добре обмислена стратегия и тактика за  борба с обичайните за района болести и вредители.
Разказвайте, показвайте, ще се учим взаимно и ще експериментираме.

# 67
  • Мнения: 2 037
Добро утро!
Препоръчайте ми лесно изпълним модел на хранилка за птици, която да върши работа. Бяхме правили от шише от минерална вода, но птичките не й обръщаха внимание.
Искам да закачим на брезичката.
 Hug

# 68
  • Варна-София
  • Мнения: 428
И аз правих  няколко пъти с бутилка минерална вода, солидно прикрепени и така си изгниха семенцата. И с една много красива купешка хранилка се занимавах, обаче я намерих на парчета.
После ги видях птичоците, че изобщо не им липсва храна извън града - все намират да кълват разни невидими семенца. (Аз се спотайвам тука и не се хваля, че съм си почистила градината от остатъци, обаче за птичоците това си е безплатен ресторант.)
Ти какви птички искаш да храниш? Ако са синигери окачвай им мазнината от корема на бройлерите или им прави мазни топки. В града веднага се завъртат синигери, а на вилата не обръщат внимание на оставената храна. Или имат достатъчно, или не им я окачвам достатъчно високо и са предпазливи. (може би и двете, защото все човъркат неща из горните клони на дърветата, а в близост има гора и изоставени имоти)
Врабците в града много обичат висящи извън балкона терини за цветя. В зимен ден мога с часове да ги гледам как се хранят.
Що не пробваш с онези кръглите саксии с окачалки от синджири, дето ги продават за каскадни цветя?

Аз и двете ми деца бяхме свидетели на история, която ми преобърна представите за врабците. Оттогава ги смятам за изключително умни създания, способни на работа в екип. Мисля, че заради дребните им размери силно ги подценяваме. А те - един рояк бръмбъзъци ни надхитриха три парчета женски, дето се смятахме за голямата работа.

Последна редакция: пт, 25 ное 2011, 09:16 от amica1

# 69
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Здравейте!
Добро утро!

Аз се бях разписвала при вас преди няколко теми, но ви поизгубих дирете.  Blush
Ние най-сетне се решихме сериозно да се занимаваме с градината си, не само на приказки. Даже понасадихме няколко неща - лук, чесън, картофи (мъж ми обича експериментите). Вчера посадихме и две круши.
Имаме много, много да учим кое, кога, как, но ентусиазмът и желанието ни са големи, та се надявам да се справим добре.

Наистина, досега с земята, това, да си сготвиш собствената реколката са наистина несравниви усещания!  Hug  bouquet
Прекрасни сте, прекрасни...

# 70
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Сега ли посадихте картофите, Нощни очи? Смело, смело  Laughing. В почвата картофите зимуват успешно, но загиват напролет от сланите, защото изкарват листенца доста рано. Ако имате много домашни картофи, през март проберете дребосъците, тръгнали да кълнят, рътете ги на топло една седмица, и ги заровете в гнезда - според мястото - в началото или средата на април. Но най-добре е да си купите картофи-семе. Понятието семе тука е условно, не се продават семена, а пак клубени.

При традиционното производство на картофи част от добива се отделя  за семе. Така са се получили чудесни ендемични сортове. С времето, обаче, с повишените изисквания към добива, с разпространението на болести и неприятели този подход се оказва по-непродуктивен. На пазара има великолепни сортове, за всеки вкус.
Уви, българско "племенно" семе почти няма, а и да има, изостава по много показатели.

Моментът за засаждане на круши е уцелен идеално.

# 71
  • Вече на светло в София
  • Мнения: 1 305
Като стана дума за картофи, Куркума, ти какъв сорт садиш? Моите бяха Агата. За другата година проучвам хубав червен сорт картофи. Имахме такъв, но изгубихме семето

# 72
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Много полезна информация! Благодаря!  bowuu
Мъжа ми сложи само едно-две гнезда, за експеримента. Ще му препратя инфото, може би ще му е интересно и на него. А току-виж съм успяла да го навия и той да се включи тук.

Да питам за сладките картофи, сега съм се сетила. Виреят ли по нашите ширини?

Моментът за засаждане на круши е уцелен идеално.

Чакахме новолунието.  Flutter
Китките си ги пресявам винаги на новолуние или малко след него, и дори да не са си били в сезона за пресаждане винаги са си се прихващали чудесно.

Искаме и ябълки да си посадим, но аз още проучвам сортовете. Харесвам един вид, но не знам как се казва този сорт ябълки и съм в процес на издирване сега.

# 73
  • Мнения: 86
Голям наплив в темата  Laughing-добре сте ни дошли всички  Hug.Тук е толкова топло и уютно....надявам се скоро и вие да си имате собствена реколта,да споделите снимки ,чувства и емоции.
Куркума,съседката ми сее картофите щом се разтопи снега-избиват преди аз да съм сложила моите.И задължително ги припарва слана.Но това са само връхчетата и бързо израстват.От две години я наблюдавам-сякаш голите охлюви още не са се намножили и не и нападат толкова картофите.Живот и здраве съм решила тази година и ние да ги сложим рано,рано.Ще докладвам.
 rorik,трудно чета диалекта,но за сметка на това искрено се кефя  Hug.Да вземем да направим един сборник със селските ни спомени  Laughing
А с такива дребни,твърди и с червени жилки ябълки съм захранена аз и децата ми.За огромно съжаление дървото вече е мъртво  Cry.А плодовете ги брулехме и въпреки това успешно презимуваха.Самото дърво не боледуваше от нищо,дори не червясваше.
Тази есен пътувахме из балканските села наоколо-пълно е с местни сортове ябълки.Личеше си,че дърветата не се обгрижват-не са рязани от години,за пръскане и дума не може да става.Изкривени като пръснатите наоколо къщи и старците,чиито очи се навлажняват щом ги заговори някой заблуден насам.Но отрупани с жълти и червени слънца,листата-окапали,а по клоните само ябълки.Питахме един дядо защо не ги бере.А той се поусмихна и рече-Що да ги берем-децата в града не ги тачат,че били дребни и твърди,животни вече нямам да ги събирам за тях.А така поне тварите горски ще има какво да клъвнат...
Очите ни са виновни май-застанете на някой пазар,където продават и такива дребнички,селски ябълки.И ще видите как хората ги заобикалят и купуват огромните,надути с незнайно какво и дошли през девет морета лъскави техни посестрими...

# 74
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Аз не садя картофи  Sad , Нощни очи. Нямам място, а почвата ми е изключително неподходяща - тежка глинеста. Климатът ми бива, но само той не стига.

Картофите обичат леки, до средно песъкливи почви, добре дренирани. Справят се чудесно на прохладен климат. Стават и на по-топли места, но там трябва да се сеят по-скорозрейни, ранни сортове. Картофите не обичат големите летни горещини и засушавания.

Мои приятели от долините на Места и Арда отглеждат картофи - и за себе си, и за продан, и за фураж. Работят предимно ръчно, и предпочитат сорт Агрия, понякога Санте, макар и напоследък да се преориентират и към други. Особено любим им е един сорт, чието име ми убягва, но звучеше като счетоводен термин на английски - бенефит ли беше, профит ли, нещо такова.

В тези места садят рано - още сланите са чести. Когато огрее сутрин слънцето напролет, от едната страна на браздичките се вдига пАра, а от другата се синее скреж. Оформят редовете на малките си нивички с прецизността на часовникари. Ориентират редовете хем по посоките на света, хем според наклона на терена. Гледан от далеч, хълмът с нивичките прилича на пъстър гоблен, с малки бодове - новите гнезда.

Общи условия

Активация на акаунт