Честна пионерска .... :-)

  • 21 617
  • 271
  •   1
Отговори
# 150
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Никога и по никакъв повод не мога да се умиля на нещо, свързано с комунизма и "онези" години.
Спомняте си с умиление детството, защото сте били деца- така ще си го спомнят и нашите деца, както и аз си спомням моето, макар да не съм била дори и чавдарче. Нищо повече.
Онези години са били ужасни и са нанесли почти непоправими щети в манталитета на хората- нищо хубаво няма в тях.
+1
Не помня и не искам да помня. Неслучайно толкоз народ се изнесе като отвориха портите. Надали от хубаво са бягали.
И сега и сега бЕгат  от какво ли  Whistling






Аз осъзнавам, че нищо не съм усетила от "режима"  newsm78

  Wink и аз имам само хубави спомени  Peace

  Като бях на гости при една 4та братовчетка в едно село си спомням как тайно се присламчвахме към дискотеките на комсомолските бригади  Wink и нямахме търпение и ние да станем големи да ходими по бригади т.е. без родители  Mr. Green Така и не стигнахме  комсомоци де  Wink

   Спонмям си падането на Берлинската стена , даваха репортажи по ТВ май тогава бях 8 клас и ме вълнуваше повече първата ми ученическа либоФ  Wink

Последна редакция: ср, 28 дек 2011, 02:59 от Desss

# 151
  • София
  • Мнения: 4 349
Два месеца преди падането на стената ние бяхме в Берлин и после ни майтапеха, че е трябвало да изчакаме малко там и сега щяхме да сме си западняци!  Peace

# 152
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Спомням си бегло.
Тъкмо станах чавдарче /спомням си, че много се вълнувах/ и дойдоха промените.

# 153
  • Мнения: 836
Тези ми бяха любими през 84-та и 86-та:...
Знам ги наизуст, чах се просълзих сега като ги слушах.

И аз така Simple Smile
Сега като видя клипчето с Червената шапчица ме напушва смях и ми се насълзяват очите едновременно. Като дете много приличах на главната героиня от филмчето и все ме караха да я пея тази песничка и да подскачам така. Беше ми писнало доста по едно време, исках да изляза от роля, но не - стоически търпях. В името на Голямото изкуство, естествено  Laughing.

Още умилителни спомени от мен  Simple Smile:
http://www.youtube.com/watch?v=NBLssEOTEr8&feature=endscreen&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=UWISipOnowQ


# 154
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
Опашките за книги обаче бяха наистина тъжно нещо. Заглавия като "Птиците умират сами" и от сорта, неща, които сега предизвикват у мен усмивка, тогава беше почти невъзможно да се купят. И това беше върхът на западноевропейската литература, до която бяхме допуснати.

Интересно.
Нашата пък библиотека е наполовина пълна със съвременна американска литература баш от "онова" време.
От Ъруин Шоу, през Уилям Уортън, та до Кърт Вонегът, да не изброявам, няма да ни стигне времето. Laughing
И какава ли не друга литература. Малко смешно ми се струва да се изтъква как някой е страдал от липсата на такава.
Опашки имаше за Птиците умират сами и Шогун. Да не забравяме, че бяха "сапунките" на своето време в телевизионния си вариант, съответно превърнали се в мечтаните творби за всяка домакиня.

О, да, разбира се. Сигурно също така всички във вашето семейство са имали право на задграничен паспорт и са обикаляли света нон-стоп  Laughing. (Някой знае ли каква е била процедурата за получаване на задграничен паспорт през 50 - 70 години?) Всички автори, които си изброила, са минали цедката на комисията за "разрешаване на книги", понеже показват колко прогнил е капитализмът и са издадени през осемдесетте години. Така цяло поколение седемдесетарчета и осемдесетарчета (и цитираният пост е идеално потвърждение) израстна вярвайки, че Вонегът, Шоу и Уортън са най-смислените имена в западноевропейската и американската литература. Просто, защото до друго достъп нямаше. Жалко.    

# 155
  • Мнения: 135

Спонмям си падането на Берлинската стена

На 3-ти октомври 90 г. се роди голямата ми дъщеря..  Wink

Нали съм си дъртоза..та имам и аз страшни спомени от онуй време.. но пък да ви кажа най се впечатлявах от дългокраките дружинни ръководителки.. все с къси полички!!!!  Mr. Green
Манифестациите пък бяха уникален начин за принизяване.. сега като гледам мъката на северно -корейците по божественият им лидер.. на крачка си бяхме да ги стигнем тогава.
Два пъти ме изключваха от комсомола, щото си бях нарисувал на дънките оплезеният Пол Стенли от KISS..  Laughing
А за казармената пародия да не говорим.. точно тогава гръмна Чернобил.. ЗКПЧ -то беше наясно за кво иде реч.. но предпочете да накаже доктора с дисциплинарно уволнение, задето изхвърли 20 каси с кисело мляко..и беше забранил да консумираме пресните салати... а кви марули имаше точно тогава!!!
Същият този идиот ме прати в ареста, само защото съм имал неблагоразумието да обърна гръб на един фотоплакат на бай Тошо.. забележете.. нанесъл съм обида не само на личността..но и на партията и най вече на армията, която стои твърдо зад лидера си!!!  Shocked
Преживях го разбира се..и ви казвам, че колкото по малко си спомням за тези диви времена..толкоз по спокойно спя!!!  Peace

# 156
  • Мнения: 9 990
Ами Децата обикновено Няма спомени за Паспорти и прочее.
То па сега щото се съдираме да пътуваме Масата...
Ми много ясно, Менят се нещата.Дори политически се менят.Ей го, някои може и да си затворят границите соро. Crazy

Карамела-Му бонбоните, от които ти падаха пломбите.
И пломбите, които ни ги правеха в училище.И мерките и теглилките в училище.В кабинета на сестрата.Е, много се притеснявах от килограмите си, да ме питате защо, като си бях в норма.Хилехме се на момчетата, слагаха ни някаква ваксина-всички трепереха като лист отвън, а ние , момичетата, излизахме демонстративно и победоносно да им обясняваме колко боли. Twisted Evil
Соте, мъжа ми пък ми разказва филма Граница, ама в епизоди. Peace

# 157
  • Мнения: 135

Соте, мъжа ми пък ми разказва филма Граница, ама в епизоди. Peace

Даа..границата.. ужасни неща ставаха там.. но нека се спра да не очерня и тази тема!!!  Wink

Но пък от по ранните си години помня как ни водеха на Камбаните..повечето може и да си спомнят..но беше едно красиво място.. за пръв тогава видях деца от всякакви раси, събрани на едно място..  Laughing

# 158
  • Мнения: 9 990
Лелеее, колко съм зле, ама как забравих.И камбаните и Знаме на Мира, асамблеята, репетициите за асамблеята ......и преди това-копката на НДК-то...не помня, помня откриването...Детски спомен ми е и затрояването на Люлин-картофените плантации от зеленчуковия обръч на града ни.

# 159
  • Варна
  • Мнения: 2 473
Ами Децата обикновено Няма спомени за Паспорти и прочее.

Ами аз си имах паспорт. Два пъти 80 и 86г съм била в Гърция и 84г в Германия /тогава ФРГ/.
Също тогава започнах да слушам Мейдън и Меноар.
Не мога с лека ръка да кажа не искам да си спомням "онова време".

# 160
  • Мнения: 684
Много приятни спомени имам от това време, но БЕЗ тъпите мероприятия.

Мразех пионерските сборове, защото ни искаха с поли и ризи в кучия студ.
Принципно често си забравях връзката и трябваше да тичам с изплезен език до вкъщи само заради единия му парцал..
За съботниците си деляхме една метла със сестра ми и все се карахме за нея.
Тъпо ми беше и да ходя на хор, защото ме бяха избрали, а НЕ обичах да пея. После кръшнах - писаха ми 4ка за срока:(
Кръжоците ме отегчаваха, мързеше ме да събирам билки, и правилата на комсомолеца не можах да запомня да ги изрецитирам на сбора..
  
По дяволите- просто ми се играеше...!

# 161
  • София
  • Мнения: 5 921
Saule, какви задгранични паспорти те гонят?
Наш'те си върнаха техните точно преди седмица, изтекли още през 2008 и никога неизползвани.

На родителите ми библиотеката ще падне от книги, които още не успявам да изчета, и все си намирам нещо интересно за четене.
То беше ясно, че ще трябва да продължа да изброявам американците, за да не бъда обвинена, че познавам трима.
Е.Л.Доктороу, Джон Ъпдайк, Селинджър, Гор Видал, Уилям Сароян, Карсън Маккалърс, Харпър Лий, Труман Капоти, Керуак, Джоузеф Хелър...
Да, явно си чела предговорите, там се пишеше едно изречение за "за упадъка на прогнилото западно общество" и книгата е била издавана. И какво лошо? Евала, очевидно не е била толкова желязна завесата и са успявали да я преодоляеят.
Не е като да се преиграва как върхът е Птиците умират сами и не можело и да си я купиш.

Кое е смислено и за кого е доста субективно понятие.
И можеш да провериш и на Шоу, и на Уортън, и на Вонегът, че книгите им са издавани в България няколко години след публикуването им. Нямало е как да бъдат издадени през 50-те години.
Милър, Бъроуз, Буковски ги дочакахме след демокрацията, ама заради откровената порнография, не заради идеология.
Ще ми е интересно да споделиш какво смислено сме изпуснали толкова от американската литература.

# 162
  • София
  • Мнения: 4 349
Е това дето си рисувахме по дънките го бях забравила. Ние използвахме торбичките от противогазите за чанти за училище и по тях рисувахме. Дори тези, които можеха по-хубаво да рисуват, ги подкупвахме със сандвич и нещо друго, за да ни изрисуват и нашите. Бях свъртно обидена на баща ми, който не ми даваше неговата чисто нова торбичка от противогаз!  Laughing Laughing Laughing

# 163
  • Германия
  • Мнения: 327
И на мен ми се играеше,ама като ми дадяха оня дълъг списък с книги,които да прочетем лятото... А на майка ми това не й стигаше,а ме товареше и с допълнителна литература,сборници по математика,събиране на хартия,билки и т.н.
Бях записана на всевъзможни кръжоци и извънкласни дейности,та въздух не можех да си поема.

# 164
  • Варна
  • Мнения: 2 473
Записването на всевъзможни кръжоци и преизпълняването на зададения план не е пролем идващ от  системата, а от амбициозни родители.  Peace Моля не се засягайте.
Сега се сетих, че миналото лято изрових пионерската си връзка и бялата риза, с която вървеше в комплект. Целите изпъстрени със лексиконни спомени от съучениците ми. Дъщеря ми ме разпитва защо съм носила подобно нещо и защо сега няма, еше ѝ много интересно.

Последна редакция: ср, 28 дек 2011, 15:45 от antonia

Общи условия

Активация на акаунт