SUPERNATURAL: J-Squared Poяn Squared

Сам и прическите му, не мога да не отбележа      Всъщност, май прическата няма значение, все е неподходящата, но някак прекрасно неподходяща.  Импалке, благодаря за горещинката     Здравейте и ви пожелавам   да  оцелеете в арктическия студ    Днес, честно, едва не ми окапа носът, такъв кОшмар е да ходиш пеша. Може би трябва да си сложа утре маска за ски 

Всички условия ме устройват. Да ти кажа ли как си пия сутрешното кафе, или ще налучкваш  

Да, и аз имам лека забележка към бакенбардите, но наистина лека. Като се има предвид, че и в анимационния  вариант от Златото да ми падне...

Люс, скътай този образ да те грее  

Зависи какво имаш предвид под кафе , но много обичам сутрешното и със сигурност ще ти се пуши след пиенето му с мен. Може и заедно .

Още нещо забавно за джаредовата коса: https://twitter.com/#!/SPNReporter/statuses/162629068326572032. Намирам все повече "доказателства" в подкрепа на инфото от италианското списание .

Каквото и ти   


Има договор да не се подстригва, но подстигва Дженсън?  Какво е инфото в списанието, извинявай ако си го споделяла, а аз съм го пропуснала.

Пишеше, че много харесвал косата си и полагал доста грижи за нея, защото го било страх от оплешивяване. Склонна съм да обменим опит, но само лично. Все пак от 25 години косата ме не е била по-къса от до средата на гърба и никога не съм имала разцепени връхчета . Всъщност направо умирам от желание да го среша с пръсти, ооооооо ...

Интересен спойлер : https://twitter.com/#!/PUNKD_Images/statuses/164094683990069248

Поредна снимка с гушканка:

http://twitter.com/#!/cadlymack/status/164159806335234048

Аз и на по-интересен попаднах... щели да връщат Каси за един епизод! (Каси, по дяволите, онази чернокоса.... ох, само завиждам! :мrgreen: ) Дано да не е вярно. (В момента търся Туита, където го прочетох.

Хм, дали ще е в 17ти епизод?

Дейна, а коя беше Каси?

Това за Мег може да е вярно.Ето има и снимка.


И още две неща.Слагам ги така, че е по-бързо.
Джаред няма да пропусне нито един от епизодите

Миша пристига във Ванкувър със семейството си

Злате, не съм Дейна, но ти отговарям.Каси е тази от епизод 1.13.Дийн я обичаше, но като и казал какво работи, го напуснала.Ето за припомняне.

Здравейте девойки, минавам да ви нагледам какви ги вършите

Да изразя учудването си, че пети сезон е любим на толкова много хора. Като се сетя що критики отнесе, докато го гледахме

И да спомена, че и аз като Галчето имам съвсеееееем леки забележки към бакенбардите на Джаред. С тях без тях, все ме топли

Боже, нечовешки студ е вече, искам ракия на клечка

Апокалиптик, нали знаеш, че такава се сервира само в Лапландия и то при -273°C 

Знам, знам, плюс това и адът ще е замръзнал също, значи и статуя на Луци/Сам ще си имам и ще си правя квот си поискам с нея

Че за какво ти е статуя? Просветли ме, че въображението ми явно не е достатъчно в момента  Виж, ако се опиташ да я размразиш....

Хм, след няколко ракиени клечки ще бъде размразен, ще го стопля


"Църквата беше тиха и светлината едва влизаше вътре през тесните витражни прозорци. Момичето, все така завързано и с кърпа на очите, беше захвърлено в основата на олтара. Дишаше тежко и беше почти изгубило ума си от ужас. Това, че не можеше да вижда къде се намира и какво става наоколо още повече допринасяше за чувството на страх.
Отец Лукас беше вкаран в църквата не кой знае колко по-деликатно. Беше избутан навътре с пистолет, опрян в гърба. Той се опитваше да не показва страх. Дори правеше всичко възможно да не го чувства. При вида на двуметровата статуя на Исус той смирено сведе глава, започна да се моли и почувства силата, която започна да го изпълва. Нямаше да се даде на някакви си главорези. Трябваше да се бори, за да спаси себе си и момичето. Също и за да предпази сина си. Защото Ривера ясно беше дал да се разбере, че ако не прави каквото му се каже, момчето му ще бъде убито. Само че отец Лукас нямаше намерение да направи нищо от нареденото му. Не и докато имаше възможност да се съпротивлява.
Той вдигна глава и погледа момичето до олтара. Представи си какво щяха да му направят съвсем скоро. Представи си плачът, който щеше да изпълни църквата, представи си осквернения олтар и доволното грухтене на главорезите.
Един от тях приближи Хуан Ривера и му каза:
- Направих каквото трябваше. Сега си искам дозата.
Ривера го изгледа с досада. Някакъв си опърпан глупак с трескав поглед и наркотичен глад. Въздъхна примирено. Нямаше как, налагаше му се да работи с такива отрепки. Не можеше и не искаше сам да цапа ръцете си с най-мръсната част от работата. Бръкна в джоба си и извади малко пакетче, което подаде на мъжа.
- Ето – каза му. – Но да знаеш, че работата още не е свършена. Ако направиш всичко както трябва, ще има още от това. – Той размаха пакетчето и го пусна в протегнатата напред длан, поглеждайки с погнуса посинелите надупчени вени, които започваха от китката и продължаваха нагоре по ръката, скривайки се под ръкава. – Отиди до вратата – нареди той, - не искам нечакани гости и изненади.
Мъжът кимна и послушно тръгна да изпълни заръката. Ривера пристъпи бавно към олтара. Като мина покрай отец Лукас се спря, погледна го с присмех и му каза:
- Молитвите няма да те спасят, отче. И ти добре знаеш това, нали?
Отецът вдигна очи към Ривера и отвърна спокойно:
- Всичко е божа работа. Ние с теб няма как да знаем каква е божията воля.
Ривера се разсмя с глас.
- Божията воля ли? Сега ще видиш каква е...
Той отиде при момичето и го обърна по гръб. Слабоватото тяло се загърчи в опит да се освободи, но безуспешно. Ривера знаеше какво трябва да направи. Да унижи християнския бог в собствената му църква – какъв по-голям дар за Санта Муерте от това? И да накара свещеника да гледа. А след два дни щеше да участва в процесията до светилището на Санта Муерте и да остави дарове. Повече, отколкото останалите участници щяха да оставят. Защото трябваше да е много благодарен. И беше много благодарен. Беше на път да постигне максимална власт. Кървавите жертвоприношения за Ицли щяха да му осигурят всичко, което някога беше искал. Власт. Пари. Пари. Власт. Щеше да покаже на разните мухльовци кой командва парада. Още съвсем малко му оставаше.
Тази последна мисъл го изпълни с доволство и той безцеремонно запретна нагоре роклята на момичето. Очите му лакомо огледаха хубавите крака и добре оформения ханш. Когато посегна да смъкне бельото обаче усети как нещо го дърпа назад. Обърна се изненадано. Отец Лукас се беше вкопчил в раменете му и се опитваше да го откачи от момичето.
Ривера замахна и удари отчето през лицето.
- Разкарайте го от мен! – кресна той.   
Двама от главорезите му веднага се намесиха. Те хванаха свещеника, завлякоха го настрани и започнаха да го ритат.
- Нека да гледа! – нареди Ривера.
Отец Лукас беше моментално извърнат с лице към олтара, а главата му услужливо беше задържана така, че да не може да се извръща настрани.
- Затвориш ли очи, отче – просъска в ухото му един от хваналите го, - ще ги изрежа с ножа!
Ривера отново се захвана с момичето. То вече плачеше почти истерично и се мяташе като извадена от водата риба.
- Тихо, миличка, тихо – заговори успокоително той и човек, който не го гледа, би си помислил, че утешава дете.
В момента, в който посегна да свали бельото й обаче от към входа на църквата се чу шум. Обърна се да види какво става и застина от изненада. Четирима мъже тъкмо привършваха с обезвредяването на хората му, а един от тях стремително се беше насочил към него. Беше на средна възраст, брадясал и с шапка с леко оръфана козирка. Изглеждаше гневен като разярен бик. Ривера тутакси се отърси от изненадата си. Изправи се рязко и хукна към малката задна врата на църквата. Не можеше да се остави да бъде заловен. Не и преди да получи всичко, което искаше. Не и преди да беше довел начинанието си до край. Успя да се измъкне и запъхтяно се добра до паркираната наблизо кола. Потегли секунда преди преследвачът му да го догони.
В това време в църквата всичко беше утихнало. Помощниците на Ривера бяха сврени в единия ъгъл и срещу тях стоеше Дийн, в чийто поглед се четеше нещо като „А сте мръднали, а съм ви гръмнал”. Встрани от него отец Лукас разговаряше с Мигел.
- Слава богу, - каза отчето, - навреме успяхте да дойдете. – Издигна ръцете си нагоре и добави: - Молитвите ми бяха чути.
- Едно приятелче се обади и каза, че видял странно движение около църквата. Някакви типове вкарали вътре вързано момиче. След всичко, което се случи в последно време, това ми се стори крайно обезпокоително. Доведох си и помощници.
- Ривера се измъкна. Той е в дъното на всичко. Трябва да бъде спрян.
Мигел го потупа приятелски по рамото.
- Ще бъде, ще бъде – поклати заканително глава той."

Аааааа, вярно беше тази!  Мерси, Джен!