Как, кога и защо заминахте?

  • 7 627
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 786
Аз не мисля,че темата е лоша.какво толкова има човек да сподели как е заминал.Аз също искам да замина с моя съпруг и да се установя в чужбина,но не можем...поради простата причина,че незнаем как?....Но недейте да споделяте,явно българското у вас си е останало...завист

 Shocked Joy Завист?  Joy

Как да замина в 5 стъпки:

1. избирам си държава
2. купувам си билет
3. опаковам си багажа
4. качвам се на самолета
5. ура, вече съм в чужбина


Как да се установя в 3 стъпки:

1. кандидатствам за работа
2. явявам се на интервюта
3. получавам предложение, което приемам

П.П. Абе вие май взехте емигрантите за канарчета, а?  Laughing При условие, че има цял подфорум с теми по държави, където човек може да чете, да чете, потребителите са си разказали и преразказали историите, дали са съвети, информация, от личен опит, от чужд опит ... Да се изцвъка подобно изказване за завистливите българи зад граница, които си стискат личните истории, вместо да си разказват биографиите на всеки, който ги попита ... е грозно.  Laughing

# 16
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 125
има хляб в тази тема, ще я следя  Mr. Green

аз съм от омъжилите си. твърде рано, ама това е друга тема. прекалено млада, за да му мисля много-много, и съответно без носталгии, камо ли депресии.
сега не съм млада, ама ако утре трябва да заживея на другаде, пак няма да ги имам.
не съм човек, който се чувства неизбежно и тотално свързан с едно определено място, както и не смятам този факт за предателство към хубавото, което от това място съм взела. (не знам дали се разбрах)
е, сигурно повече ще се информирам предварително и ще бъда по-подготвена, ама то времената са такива : за един телефон ще изчетем 100 рецензии преди да го купим, камо ли ако става дума за местене.

# 17
  • Мнения: 1 761
Аз не мисля,че темата е лоша.какво толкова има човек да сподели как е заминал.Аз също искам да замина с моя съпруг и да се установя в чужбина,но не можем...поради простата причина,че незнаем как?....Но недейте да споделяте,явно българското у вас си е останало...завист


Това беше весело:)


Един съвсем искрен съвет-не се води по чужди мнения и съвети.На всеки възможностите,късмета и качествата са различни.
Има българи,дето 20 години живеят в чужбина и все  реват за България.Има и такива дето щом слязат от самолета са си у дома.
Един не може без лютеница и шкембе чорба,тежкия климат го изнервя и депресира,липсват му гостите по всяко време ,очаква някой друг да го обгрижва,не понася да му се говори на небългарски и учи децата си,че да се яде хляб на обяд е вредно.
На друг му е все тая и където и да го посадиш все ще вирее.
Ти от кои си?

# 18
  • София
  • Мнения: 8 387
Аз не мисля,че темата е лоша.какво толкова има човек да сподели как е заминал.Аз също искам да замина с моя съпруг и да се установя в чужбина,но не можем...поради простата причина,че незнаем как?....Но недейте да споделяте,явно българското у вас си е останало...завист

Шегуваш се, нали? Зависи с какви професии сте, как сте с езика, какви са финансовите ви възможности.
Има хора, които са заминали с предварително уредена работа (по покана, по обява и т.н.), има сключили брак в чужбина, трети са заминали в зората на демокрацията с първите емигрантски вълни. Очакват се рецепти за заминаване, адаптация и настаняване, а истината е, че няма такива. Индивидуално е, поради което и няма и конкретен отговор. Ако аз съм генетичен инженер, а съпругът ми е ядрен физик и сме заминали за САЩ, с какво би ти помогнало на теб, химик, със съпруг лекар и искате да заминете за Франция, например?

# 19
  • Мнения: 123
feiam-блазе ти. И аз искам така,ама все си мисля,че ще ме налегне страшна депресия.
Вие имате ли конкретни планове? Или просто така питаш?
Да,имам планове за заминаване с договор за работа.Но там е работата,че съм със семейството си, което вкл.и две деца и мн . ме е страх как ще се подредят нещата най вече за тях. Език знам не перфектно ,но достатъчно.

# 20
  • Мнения: 3 240
Ето, това е нещо.  Peace
Така трябваше да почнеш, защото тук по-голямата част за заминали без деца.

Сигурно имате и конкретна държава предвид - за нея въпросите ги задай в темата по държави.

Иначе колкото са по-малки децата, толкова по-лесно е - предполагам.  Simple Smile

# 21
  • София
  • Мнения: 8 387
Имате ли уредена квартира? Не можеш ли ти да заминеш малко по-рано (7-10 дни), колкото да уредиш нещата като градина, училище?
Ние също сме без деца, но от колегите на съпруга ми знам, че тук не е съвсем лесно да се запишат деца на градина. Тези чисто административни въпроси може би няма да е зле да ги уредиш, преди да са дошли децата или поне да не си започнала работа.
За депресия няма да имаш време - така ще те завърти всичко, че докато се настаните, докато се адаптирате, да разберете кое къде е, ще са минали поне няколко месеца. Още повече, че при съвременните технологии не е никакъв проблем да се свързваш с когото и когато решиш. С моите приятели, майка ми, се чувам всеки ден - по скайп, мейли, включително на ниво "Днес да полееш цветята!". Simple Smile
Щом знаеш език, имаш уредена работа, тогава не се притеснявай толкова.

# 22
  • Мнения: 123
милинка- доколкото ми е известно няма как да се уредят училища и градини ако не си регистриран на адрес там.И...там е работата,че не искам да заминавам без тях,просто немога.

# 23
  • Мнения: 3 240
А не може ли да идеш, да уредиш нещата и да ги вземеш след 2 седмици примерно?

# 24
  • Мнения: 245
Щом имаш уредена работа заминавай и не се шашкай. Работата е най-трудното от емиграцията, всичко друго е лесно. С деца е малко по-трудно, но не невъзможно. Децата са адаптивни и обичат да има новост около тях в повечето случаи и езикът не им е проблем, да не говорим пък колко бързо го научават. Тук училищата са пълни с деца, които една дума не знаят на английски, имат прикачени специални учители, които им помагат и ги занимават допълнително за по-бързо научаване на езика. Прпоръчвам ти да се присъединиш към форума на държавата, в която си си наумила да заминаваш, за да можеш да задаваш конкретни въпроси и да получиш конкретни отговори. А като не можеш да заминеш без децата, ами вземай ги, и да изпуснат няколко седмици от училище не е фатално ще си наваксат, но как и кой ще ги гледа в този период докато ти си на работа? Прецени добре, може би си заслужава малката жертва да заминеш преди тях няколко седмици, за да можеш да уредиш всичко и да не се стресират и те покрай твоя първоначален стрес, докато влезеш в релси.

# 25
  • Мнения: 2 093
ANJI2000, на каква вьзраст са децата ти. Едно от нещата, които трябва да провериш е какви са възможностите за детска градина и пред и след училищни занимания. Важно е да разучиш дали финансово и физически може да си го позволите. Децата лесно ще научат езика и ще се адаптират, но вашите планове ще се вьртят основно около тях. Например при нас училището е от 9 до 15.30. Ако си работещ родител задължително трябва да намериш извънкласна програма. Детската градина тук е сьщо доста скьпа и за това доста майки си гледат децата пьрвите 3-4 години.
Разучете този вьпрос, защото това ще ви позволи да планирате по-добре. Щом имаш осигорена работа, това  частично решава проблема и сьпругьт ти може да гледа децата в началото и да се пробва да си намери вечерна работа или през почивните дни. Приятелско семейство с едно дете на 5-6 години заминаха. Благодарение на това че детската градина беше доста евтина, детето трьгна на градина от самото начало и родителите и можеха да взимат курсове и да си тьрсят работа.

# 26
  • Мнения: 3 932
Аз не мисля,че темата е лоша.какво толкова има човек да сподели как е заминал.Аз също искам да замина с моя съпруг и да се установя в чужбина,но не можем...поради простата причина,че незнаем как?....Но недейте да споделяте,явно българското у вас си е останало...завист

За две неща се сещаm след този пост -
1. Една песен на Ку-ку  ''Mаmа на татко не дава'' http://www.youtube.com/watch?v=e_PtctFHuJw
и
2. Един надпис в асансьора на 37 блок на Студ. град ''Никой не mой да mа върне на селУ''
Това последното незнаm защо  Mr. Green

# 27
  • Мнения: 3 932
Защо решихте да заминете?Кога стана това? Страх ли ви беше от неизвестното? Как се почуствахте на чужда земя?  Депресията  и носталгията подгониха ли ви? Най вече ме интересува при цели семейства с деца как се случват нещата.  Hug

И по теmата...

- Заmинахmе по официална програmа за иmиграция.
- Не ни беше страх, авантУристи сmе по порода, а и с интернет и др. съвреmенни форmи на коmуникация, mного mалко неизвестни mогат да останат. Дуmата ''неизвестност''  според скроmния mи иmигрантски опит обикновено е саmо оправдание за ''неинфорmираност''.
- Кой ти иmа вреmе за депресия и носталгия в началото! Разликата е, че след пристигането mного обичахmе да ''оправяmе'' България, на mаса естествено, а после спряхmе. Сигурно сmе преmинали в някакъв нов еволУционен етап  Mr. Green
За интеграцията на децата не mислете, те са най-лесни  Peace



# 28
  • София
  • Мнения: 8 387
ANJI2000, провери как стои въпросът с училищата и градините. При нас проблемът не е с цените, а с местата в детските градини. В по-централните райони на града няма места и се чака, докато успееш да запишеш детето. Най-добре питай мамите, ако има тема за държавата, за която ще заминавате.
По аналогичен начин стои въпросът и с квартирата - работодателят ли ще я наеме, вие ли? За чия сметка ще е, консумативи влизат ли, обзаведена ли е? Това са все неща, които трябва да уредиш преди пътуването, ако смяташ да заминавате заедно с децата. Това трябва да си го предвидиш и като разход.
  

# 29
  • Мнения: 40
Защо решихте да заминете?Кога стана това? Страх ли ви беше от неизвестното? Как се почуствахте на чужда земя?  Депресията  и носталгията подгониха ли ви? Най вече ме интересува при цели семейства с деца как се случват нещата.  Hug

 Ние сме минали този път с дете  Crazy

Местим се вече няколко пъти, и всеки път е по една и съща схема  Peace
Първо заминава таткото ( в нашия случай, той е човекът с работата). Намира квартира, а ние отиваме по-късно. Там вече се оглеждаме за градинка и се опитваме да се приобщим към мястото.
С дете, време за депресия нямаш  Hug Grinning

Общи условия

Активация на акаунт