Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

Това искрено ме разсмя - 105 страници мисловни напъни! И Тоз страхотен потенциал се пилее поради липса на посока!

Ми така де - като гледам уж темата е как да се омъжат...., пък то от дрън-дрън ще започнем да си разменяме вече ние помежду си мъжете, започват такива оферти да се мяркат

Това за обмяна на опит.Трябва да се опознаят алкохолици, трезвеници и т.н.Не се знае кога пак ще излезем на лов за съпруг.

 Хм, за добро или зло не сме мениджърки на мъжете (си). Като се вземе предвид и прекрасния принцип "моето-мое, чуждото-общо", обстановката (о)става доста  сложна.

Абсолютно. Тук се споделят всякакви злободневни привички и социално-материални статуси, човек може да прочете и да се ориентира.

Здравейте,

интересна темичка намерих и реших да се включа и аз, не толкова с поуки и съвети, колкото с едина малко по-различна история , в която има разликата във възрастта:

Имам приятелка, която е на 25год., хубава, умна, възпитана, работлива. Познавам я от 10-11години вече. За този период ( пубертет, социално  израстване след 18г) тя седи все сама. Толкова съм я мислила и съм се чудила с какъв съвет да й помогна, че ще ви писне да четете, докато ви разкажа.

 Всъщност имаше една единствена връзка, траеща около година, в която връзка момичето от 48кг, стана 42кг само от нерви. Не живееха заедно, той й изневеряваше, биеше я, обиждаше я. Непрекъснато й искаше пари, а тя му даваше. Страшно много му е помагала в трудните му моменти и не веднъж е лишавала себе си, заради него.Накрая, той направи бебче на друго момиче ( да им е живо и здраво милото), а моята приятелка продължава  да го мисли и сънува от време на време ( вече мина около година , от както са разделени).

 Никога не каза, че го обича ( според мен не го и обичаше), просто в желанието си да не е сама не искаше да се разделя с него. Беше се вманиачила в това. Пак ви казвам, тя е интелигентно момиче ( дете е на учителка ). Няма мой приятел, който да не я е харесал като жена.

  А тя страда, че е сама... Започна често да повтаря, че ще остане стара мома. Когато си хареса някой, то тя го гледа отдалеч и само си мисли за него, а те хората вероятно даже и не разберат какво става. И по този начин толкова години.
  Можете ли да ми кажете какъв е проблема? Да, тя е на 25години и ще кажете " то времето е пред нея", но не е нормално сякаш ( е, не аз казвам кое е нормално и кое - не, но все пак...) толкова време да не се събере с някое момче, не казвам че е трябвало да се е оженила, но поне сериозна връзка да е имала, в която да й казват че я обичат и ценят? Какъв съвет да й дам? Наистина искам да й помогна... Просто искам да я видя щастлива, усмихната, позитивна.

  на всички ви, дано не съм ви затолмозила с този дълъг пост.

Може би трябва да смени средата, приятели, компания.Предполагам излиза все пак с някакви хора?
Работното и място също е от значение - има шанс да срещна някого и там.
Всъщност е и късмет това с обвързването.Не винаги е до хубост и ум.Понякога просто се случва, без значение какъв си.

аз не виждам как може да се оправи, подозирам, че цял живот ще си е така. Или дори по-лошо - ще се юрне в разни духовни течения, ходене по походи, поклонения в Индия...

Смени си средата преди време, точно в името на това момче, защото никой не го удобряваше и се изпокараха. Сега съм й останала аз най-близката приятелка, а с познатите й и колежките й изобщо нямат общи интереси, говорят на различни езици. Всъщност тя е станала доста затворена, трудно мога да я накарам да излеземе някъде. Тя живее в краен квартал на Варна, който всъщност го дели един мост с централната част на града, той се минава за 15мин, но тя даже и не иска да слезе да се разходи. Излизанията са й до хранителните магазини и магазините за дрехи пак в квартала й.  Когато искам да я видя, трябва да седнем в заведение там, защото тя винаги си намира причина да не слезе сред други хора... Просто незнам 

Ако сама не поиска да се промени и да направи нещо за себе си, не виждам какво можеш да направиш ти. И да се опитваш да направиш нещо, тя щом не иска, пак не виждам как би имало резултат

Толкова пъти съм й казвала примерно да се запиши на някакъв курс да учи език или да почне да ходи примерно на йога или нещо което я влече, просто да се запознае с други хора, да завърже нови контакти. Измисля си причини, като време и пари, а тя работи и може да си го позволи стига да поиска. 


Незнам... но и на 25год. може да се отчая човек, въпреки добра визия. Може би пък проблема й е, че прекалено много умува и избира.Макар че пък от друга страна, момчето, което ви описах по-горе е под всякаква критика. 

Точно хора, описани от Мименце, обикновено остават стари моми и ергени.
Не е до много избиране.До характер е.
И ако не попадне на мъж, достатъчно интелигентен ,за да я разбере , и достатъчно настъпателен , за да я разтърси, така и ще си остане сама.
Не можеш да й помогнеш.
"Насила можеш да вземеш от човек,но насила не можеш да му дадеш!"

Познавам по тежък случай. Имам позната, която е на 43 г. и не е омъжена. Казвала ми е, че досега е чакала съдбата да й посочи мъжа, че се е надявала той да я намери и пр. Последната година, като че ли се постресна и започна да ходи на някакви срещи за необвързани, които ги организират по заведения, с предварително записване. В резултат на тези срещи се е запознала с трима мъже, които са и взели телефона и искали индивидуална среща. Тя обаче отлага. Минаха месеци сигурно, още не се е срещнала с никой, защото ги " държала в напрежение". Рядко се чуваме( не сме много близки), и всеки път ми обяснява колко й е студено, как се страхува от снега, от вятъра, от дъжда, от поледицата и не знам още какво. Да дойдела пролетта, да се стоплело, пък щяла да се види с някой. В същото време ми спомена, че на единия отказала среща, понеже разбрала, че той иска едно дете, а тя искала две! Това ме шашна направо, защото е на 43 и не ми е ясно, кога ще чака пролетта за първа среща, кога ще се спре на някого, кога ще се развие връзката им, кога ще стигнат до дете, че и две. Спомням си, че през лятото все и беше непоносимо горещо и пак никъде не й се ходеше. Не е моя работа и не й се бъркам, нито си позволявам да й давам съвети, но не ми е ясно как я мисли тази работа...

Хахаха, тва ми напомня за един тип, който ме харесва, пише ми смси, звъни ми, по цял ден чатим в скайп и всеки ден го юркам да излезем като нормални хора (познаваме се от 10 години, последните 3-4 не сме се виждали), а той все ми обяснява как било прекалено студено, иначе ме харесвал много. 

Каква среда да сменя . Момичето си е за психолог направо, проблема не е в средата или мъжете, а в нея самата. Лечение и трябва, терапия.
Това си е отклонение - да търпиш гаври, побоища и унижения.