Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

  • 254 909
  • 5 581
  •   2
Отговори
# 2 370
  • Мнения: 1 959
10 c's, аз напълно разбирам за какво говориш.
Но в постовете на Andariel не гледам статистиките.
Достатъчно ми е, че от както се занимавам с деца с аутизъм и така се бях стресирала по темата-
Ами ако и моето еди какво си....
Окуражаващо ми действа-Няма какво толкова да го мислиш, действай и толкова!
Преди време отлагах поради обичайните причини-съгласие с мъжа до мен, стабилна работа, добри доходи.
Но стигнах до там преди няколко месеца да си мисля-Ааа, още една година не мога да си позволя да излизам в майчинство,
защото с детето Х постигнахме такъв прогрес и не мога така да го оставя.
А това вече е безумно. Да отлагам идеята за собствено дете, за да се грижа за чуждите.

В период съм, когато по-обичана, по-богата, по-уредена, може и да стана, ама и това ми е достатъчно.
И вече слушам не страховете си, а-Стига си го мислила..

# 2 371
  • София
  • Мнения: 62 595
точно това щях да напиша и аз - да не участва и да не чете подобни теми. Саморазрушително е. Има си теми по интереси, в които всички са на една вълна, дори като съпорт-групи, и там рядко се вясват хора, които са на обратното мнение или не са в подобно положение. В общите теми винаги, ама винаги има поне две диаметрални позиции, а често се появяват и по още две-три хибридни, но така или иначе придърпани около два-три полюса. И каквото и да напише човек, винаги ще има достатъчно количество недоволни, обидени, наранени. Аз затова не вярвам на гръмки думи, как някой си не приемал някакви неща лично. Напротив, лично си ги приема, но се чувства длъжен да се прикрие с изиграване на непукизъм. Всеки се надява да е в щастливия процент, пък бил той 0.00001.

Една хипотеза твърди, че няма грешни решения, защото всяко взето решение е било най-доброто за определения момент и определините обстоятелства. Но понеже сме си бъгнати с обратно планиране, все ни изглежда, че е можело нещо да стане по-добре, по-рано, по-късно или по-бързо, отколкото се е случило. Понякога просто човек трябва да загърбва здравия разум и да се отдаде на инстинктите. Лично аз вярвам, че те са по-висши (макар официално да ги смятат за по-примитивни) от рационалността. Възползвай се от всичките възможни шансове, 10с! Не му мислИ повече!

# 2 372
  • Мнения: 5 710
мерси, имам все пак още години, здрави и прави сме  - около мен всъщност има доста такива жени, честно казано и децата са им здрави и без увреждания - не съм забелязала някой да е такъв фаталист и толкова драматично да се отнася към този въпрос, затова темата доста ме потресе и я приех лично.
не очаквах че е чак толкова ужасно рисковано, трудно и ненормално една жена над 40 да иска и да има дете. дори винаги съм мислила, че за нас това е по-подходящата възраст, гледайки нашия темперамент, характери и т.н

# 2 373
  • Мнения: 2 448
В реалността рядко някой ще седне така свободно да си споделя страховете, за това тук всичко изглежда по фатално, защото обикновено рисковете и негативните неща ги пишат хората, които в момента не ги касаят лично.
Иначе и в живота хората се притесняват.
А раждането на живо и здраво дете си е колкото естествено, толкова и чудо(късмет) във всяка една възраст.  Simple Smile

# 2 374
  • София
  • Мнения: 62 595
то е ясно, кой ще седне на кафе с приятелка и да й каже в очите каквото мисли! Донякъде това му е положителното на относителната форумна анонимност, че човек може да си каже свободно - един каже едно, друг каже друго. И точно изглежда фаталистично. Лично аз предпочитам понякога да чуя нещата по този начин, защото избягвам фактора "жалост" от говорещия към мен, и в желанието си да ми стане добре, може да ми надърдори всякакви розови фантасмагории, а после да се стоваря много лошо на земята. Може да ми е гадно в първия момент като прочета някакви неща, които не ми харесват, но после поразмислям и си отсявам.

Когато бях бременна в ранните месеци, понякога си казвах "ако нещо не е наред с бебето, по-добре сега да го изгубя". Притеснявах се много дали ще се роди живо и здраво, но не го споделях с никого, страховете си ги изживях сама и дори след раждането още слухтях, дебнех и правех всякакви тестове, които да ми дадат насока дали бебето е нормално физически и психически. Знаех, че доста проблеми се проявяват при раждането и първите месеци след него.

# 2 375
  • Мнения: X
Темата в последните страници ми напомня времето, когато току-що забременяла изчетох за една седмица де що има тема във форума за бременност и пушене. Като запалена пушачка жадно поглъщах всяко мнение, което може да ми даде така жадуваното позволение да пуша по мъничко, ама ей така само по-малко и не много често... че всъщност не е много вредно, че всъщност се раждат хиляди деца на запалени пушачки без никакъв проблем и че всъщност що пък и мойто да не е между тях. Иначе нищо ми няма - здрава, права, ще внимавам, ама ако може да си пуша. Четях, четях, четях, и ... след седмица отказах напълно цигарите. Мога само да съм благодарна на всички момичета в ония теми, които като свирепи дракони бълваха огън и жупел и повтаряха: Не може, не може, не може!
Знам, че няма нищо общо между двете теми, просто се сетих.

# 2 376
  • Мнения: 86
Едно от нещата, които може да намали тази тревожност е замразяването на яйцеклетки в по-млада възраст. Мисля, че това ще става все по-популярно в бъдеще, защото все повече жени ще отлагат бременеенето или пък ще искат още бебета след 40-45г. (втори, трети брак и т.н.).

# 2 377
  • Мнения: 4 875

Едно от нещата, които може да намали тази тревожност е замразяването на яйцеклетки в по-млада възраст.

С това има технически проблеми. Забравих защо, но яйцеклетките не са подходящи за замразяване. Ембриони - може.


...затова темата доста ме потресе и я приех лично...

Аз мисля, че повечето пишещи тук се отнасяме с голяма симпатия към теб и никой не е искал да те осъжда, обижда или плаши нарочно. Няма нужда дори да четеш тази тема. Както и преди казах, има достатъчно материали по въпроса за връзката между възрастта, фертилността и износването на една бременност. Не сме открили топлата вода. Друг е въпросът, че и аз съм забелязала, че хората след 40 някак по-лесно приемат, ако бебетата не се получат. С възрастта човек си става все по-самодостатъчен и не иска да си променя начина на живот. В което няма абсолютно нищо лошо.

jp , честитооооооооо!!!! Сега ти видях лентичката. Пожелавам ти от все сърце лека бременност и леко раждане след 10 седмици. Пу,пу, да не е на уроки.

Благодаря!  Hug То аз днес се престраших да я сложа. Simple Smile

# 2 378
  • София
  • Мнения: 6 661
10'c ,

исках да ти пратя едно лично съобщение, но си забранила ЛС. как да постъпя?

# 2 379
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 583
Не е задължително разведената жена да си намери мъж по-лесно на 35г.
Аз пък познавам момиче на 34, което е разведено без деца и не може да задържи мъж до себе си повече от 1 седмица. Бягат от нея, като не знам и аз какво тия мъже. Сигурно има неща в нея??? Аз знам какво е, но никога не съм можела да й го кажа, не ми толкова близка.
Също така не мога да се поставя на нейно място и не знам какво е да си на 35 без мъж до себе си. И никога не съм била сама, нямам такъв период, освен 6 месеца на 23г.
Това, което сме седнали да пишем тука омъжените е само гадаене и предположения, но все пак базирани на наблюденията ни върху сами жени. Аз лично съм си направила моите изводи и истината за мен е, че да седиш и да чакаш на 35 да те огрее е направо меко казано трудно. Но, ако си от другия вид жени и не седиш да чакаш, а се втурнеш да търсиш също е много вероятно да намериш нещо, ама от ден до пладне.

# 2 380
  • Мнения: 10 547
Хората ги "огрява" по различно време, Ради. Много от потребителите тук, например, винаги съм считала за 25-28- годишна, а се оказва, вярвайки на указаната в профилите възраст, че са над 35. Хора, които дори и виртуално оставят подобно впечатление, едва ли на 25 са били готови за особено сериозни отношения, брак, деца.
Шансовете прогресивно намаляват с възрастта, но съм забелязала, че именно намиращите партньорите си на по-късна възраст, се събират с абсолютно себеподобни. Логично, жена на 35 едва ли в общоприетия случай ще се събере с мъж на 25. А хората с години започват да си приличат или може би стават по-мъдри, по-уравновесени.

# 2 381
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 583
Хората ги "огрява" по различно време, Ради. Много от потребителите тук, например, винаги съм считала за 25-28- годишна, а се оказва, вярвайки на указаната в профилите възраст, че са над 35. Хора, които дори и виртуално оставят подобно впечатление, едва ли на 25 са били готови за особено сериозни отношения, брак, деца.
Шансовете прогресивно намаляват с възрастта, но съм забелязала, че именно намиращите партньорите си на по-късна възраст, се събират с абсолютно себеподобни. Логично, жена на 35 едва ли в общоприетия случай ще се събере с мъж на 25. А хората с години започват да си приличат или може би стават по-мъдри, по-уравновесени.
Ами, точно това е де. И аз така смятам.
Само, че не си ли се замисляла, че повечето мъже на 35г. вече са женени и с деца. Тези дето са сами все нещо им има, то пък и тези жени дето аз познавам на 35г сами също имат разни притеснения. Сега пак ще си изкарам нападки, за това изказване.....ама какво да правя. Такива познавам Rolling Eyes

# 2 382
  • Мнения: 10 547
При мен обратното- повечето мъже на 35 са все още свободни. И нищо им няма. Около 40 създават семейство и деца.

# 2 383
  • София
  • Мнения: 8 329
Четейки тази тема, оставам с впечатлението, че жената на 35+ е направо за боклука... Стига с тези генерализации за самотност, бездетие и пр. Има различни обстоятелства, стечение на живота, личностни характеристики, които понякога водят до такива ситуации, но не може да се твърди, че това е общовалидно правило.
На 35 години жената е в разцвета на силите си, а тук оставам с впечатлението, че ако няма съпруг и 2 деца, направо да ходи да се гръмне. Нека да сме малко по-толерантни към чуждия избор и житейски обстоятелства.

# 2 384
  • Мнения: 24 467
Четейки тази тема, оставам с впечатлението, че жената на 35+ е направо за боклука... Стига с тези генерализации за самотност, бездетие и пр. Има различни обстоятелства, стечение на живота, личностни характеристики, които понякога водят до такива ситуации, но не може да се твърди, че това е общовалидно правило.
На 35 години жената е в разцвета на силите си, а тук оставам с впечатлението, че ако няма съпруг и 2 деца, направо да ходи да се гръмне. Нека да сме малко по-толерантни към чуждия избор и житейски обстоятелства.

Ми като за тези хора този разцвет е преждевременно попреминал още на 25... Ранко ги жулнало слънцето, ранко ги попарила сланата. Но не навред е тъй, за щастие.

Общи условия

Активация на акаунт