Но в постовете на Andariel не гледам статистиките.
Достатъчно ми е, че от както се занимавам с деца с аутизъм и така се бях стресирала по темата-
Ами ако и моето еди какво си....
Окуражаващо ми действа-Няма какво толкова да го мислиш, действай и толкова!
Преди време отлагах поради обичайните причини-съгласие с мъжа до мен, стабилна работа, добри доходи.
Но стигнах до там преди няколко месеца да си мисля-Ааа, още една година не мога да си позволя да излизам в майчинство,
защото с детето Х постигнахме такъв прогрес и не мога така да го оставя.
А това вече е безумно. Да отлагам идеята за собствено дете, за да се грижа за чуждите.
В период съм, когато по-обичана, по-богата, по-уредена, може и да стана, ама и това ми е достатъчно.
И вече слушам не страховете си, а-Стига си го мислила..