Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

  • 260 640
  • 5 581
  •   1
Отговори
# 2 550
  • Варна
  • Мнения: 958
Та - все еднакво лесно ли е?

Да, все еднакво лесно е. Или все еднакво трудно. Лично за мен - примерите на моя живот, на хората около мен показват, че възрастта няма никакво значение. Други неща имат значение за успешни връзки, да - и късметът.

Най-здравото бебе, jp!

# 2 551
  • Мнения: 5 710
Според мен за омъжване няма горна граница. Почти през месец в новините дават бабки и дядовци от старчески дом, които са се оженили (на 60, 70, 80).
Аз продължавам да твърдя, че на мъжете им е по-трудно да се оженят защото от тях се изисква да са финансово независими, да са сравнително млади, да изглеждат добре (когато не са богати), да имат някакво жилище и т.н. За един мъж на 25 да задържи едно младо момиче без определени финансови бонуси е доста трудна работа. Сега на момичетата не им стига да ги "искат" - трябва сватбено пътешествие, вечери в ресторант, почивки, дрешки, парцалки, да я возят в хубава кола и т.н. Ето питай Андариел колко струва на едно момче да заведе едно момиче на кино - обсъждахме това в друга тема и си спомням.

Дядото на едни познати като остана вдовец на 2рия месец имаше нова баба да се гледат
Нещо не остана доволен, смени я с друга и живяха доста години..
Възрастните хора, които са сами понякога и така се събират. Да се гледат, да си правят компания, да обединят пенсиите, малко да им е по-лесно. Има го и това.

# 2 552
  • Мнения: 7 947
точно защото човек на 40 се справя по-трудно със стреса, деца се раждат на млади години - за да се издържа на безсънието, на притесненията за бебето, на стреса от раждането, после и другите работи. Сега, не се съмнявам, че ще се изредят двайсет човек да кажат, че бебетата им не са ревали през нощта, че са изгледали децата си лесно. Но като говорим за стрес, мотивация и амортизация, ако приемем, че важи за професионалното развитие, поне също толкова важи и за раждането и гледането.
А като си говорим за работа, мъжът и той може да удари едно рамо, връзки, познати, туй-онуй... Ама за бебе, нъцки, не може да помогне кой знае колко ако не става работата.

за сега се сетих - по 20 лева на човек - един билет е 10 лева, почти толкова е да хапнат после нещо за пет или повече лева, плюс напитка, плюс едно цвете или някаква лиготийка.
за момичето на 25 и момчето на 25 нещата са отработени отдавна - и двамата бедни студенти, та им стига един удобен креват, и "в една мансарда точно под звездите", или поне ние навремето не бяхме придирчиви за вечери и сватбени пътешествия. Две бъркани яйца в метална чиния, с олио и червен пипер и една бира бяха пир.


илетите не са по 10лв - а масово по 12-15. После на входа като те лъхнат едни пуканки и водичка - по 5лв на човек, та станаха за добър ден само 35-40. След това да хапнете някъде - кажи го още 25, а да пийнете само - по 10-15, ама не си е работа мъж да не заведе жената да хапне сле 2 часова прожекция...Та сумата е висока, да.


А защо трябва да се чака до определена възраст, за да се гради кариера??? Нямаме по три живота, нито живеем по 300 години, че да разпределим времето от толкова до толкова женене, от толкова до толкова деца, от толкова до толкова пари, от толкова до толкова кариера. Имаме Всичко на всичко шейсетина години, в които да се случи всичко това. И нещата се случват паралелно, не едно след друго. Кариерата и децата имам предвид. Разликата е, че правенето на кариера зависи в голяма степен от теб самия, докато бракуването и раждането на деца са до голяма степен въпрос на късмет. Ако срещнеш подходящия на 20 и ти запърхат пеперудите, естествено, че ще се омъжиш на 20. Да, ама ако го срещнеш на 35??? Господ не получава телеграми "Сега съм готова, прати ми го сега". Когато си срещнат половинката, тогава се женят хората. А кариерата е въпрос на избор и воля. Е, и на интелектуални възможности, и на малко късмет - да си точния човек в точния момент, а в нашата страна все още и на някои други работи, но все пак кариерата е много повече в собствените ни ръце, отколкото намирането на истинския партньор.

Отдавна не съм попада на пост, за който истински да искам да поздравя авторката!   bouquet

# 2 553
  • София
  • Мнения: 62 595
то не се чака специално за градене на кариера, ако изобщо може да се говори за кариера. Да го кажем така, жената прекъсва трудовия си път за някаквъ период според желанието, възможностите и обстоятелствата, и в един момент пак тръгва, пък дали ще е в същата професия или бранш, е субективно. Но кариерата, за разлика от децата, не се отлага планирано. Досега аз лично не съм чувала жена на 34 да каже, че просто не е могла да си намери мъж или да роди, а все твърдят, че са взели рационално решение да правят семейство след ен-тата си година, и да роди след ен-тата си година. Може и да е оправдание, за да се прикрие нещо друго, но това трудно някой ще си го признае.

# 2 554
  • Мнения: 86
Моята баба направи същото на 64 (но не изглеждаше като бабка). Тя се омъжи за най-първата си любов и заедно изкараха старините си. Чудесна връзка имаха и той плака горко и тежко, когато тя почина.
За любовта не се изисква да си нито млад, нито красив, нито слаб, нито богат! Просто трябва да умееш да обичаш и ще ти се случи!  Peace

# 2 555
  • Мнения: 2 052
Много учтив тоя, като любезния лос Joy

Ми ето - станал на 50, а в темата уточнихме, че това е подходяща възраст за бащинство, и преминал в действие човекът.
Извън шегата обаче, наистина мисля, че шансовете една интелигентна, привлекателна и "ставаща" (а ла Лабрадор) жена да попадне на един и повече no-deal кандидати, не са за подценяване. А това, освен опит, е трупане на горчилка, разочарование, периоди на ниско самочувствие, анализи и депресия и не на последно място - загуба на време. И ето ги 35те от заглавието.

Цитат
Свестните отдавна са женени.
Мислила съм си го, и понякога все още ми минава през главата. На 26 съм, та все млади мъже, около 30те, са ми предизвиквали подобни жизнерадостни мисли, макар и моментно.

За любовта не се изисква да си нито млад, нито красив, нито слаб, нито богат! Просто трябва да умееш да обичаш и ще ти се случи!  Peace
За любовта - абсолютно е така, но не всяка любов преминава в брак, по ред причини. Неомъжена на 35 не е същото като необичала или необичана до 35.  Peace

# 2 556
  • Мнения: 24 467
 
  Аз пък разбрах, че Джуди не знае какво е сериозен партньор, ха-ха.

Това е просто едно твърдение в пространството. В типичен стил за тука.  Laughing Всеки разбрал по нещо си. И бърза да го напише, дип да не изпусне влака. И на мен ми стана весело, докато Вилико не почна да пръска "мотиви"- тогава стана по- скоро досадно.

Всъщност питането ми бе какво според ползвалите термина е "сериозно партньорство", т.к. тук се посочи, че имало много жени без нито една сериозна връзка до 35 г. или без нито една "първа" връзка, та не ми стана ясно какъв смисъл влагат в "първа" и "сериозна".
Айде, за първата може да има един по- обективен, горе- долу, критерий /макар и да е спорно/. Но да знаеш колко и дали са имали хората около теб "сериозни" връзки ми стана изключително интересно. Как това го знаете? Те ви го споделиха, тези много хора, вие си направихте извода, на каква база решихте кой и доколко сериозни връзки е имал и как определихте тази сериозност?
Оказва се /сефте  Sunglasses/, че хората си ползват термини, чието съдържание или самите те знаят или не могат да го обяснят. Че се и сърдят, като питаш, аргументират се с "малоумен" и т.н. Вместо да ти отговорят с едно изречение, щом са толкоз наясно. Не питаш за формули, все пак, а за това, какво понятие самите те влагат в някакво там лично тяхно твърдение.

Аз пък разбрах, че свестните се женели до определена възраст, а несвестните- не. Не че ми пречи лично това... Simple Smile Но и това твърдение е весело.

На безсъние човек издържа прекрасно с една нощна бавачка. Или с една дневна, като си поспи през деня. Изпитано е лично. И аз не издържах първия път, когато бях на 25, понеже нямах избор. Следващият път имах. Сиреч наспиването и издържането не ми е до възраст, а до условия и това, какво мога да си позволя.

# 2 557
  • София
  • Мнения: 7 506
За мен сериозна връзка е тази, в която двамата живеят заедно и планират съвместно бъдеще, семейство, деца. Всички други вариации не са сериозна връзка, според мен. Според другите ще е друго.  Peace

# 2 558
  • Мнения: 2 448
А сключили брак без да планират деца в коя графа са?

# 2 559
  • Колибите
  • Мнения: 378
Най-трудно ми беше да имам връзка на 16. Нямах. Сравнително по-лесно стана на 20. Пак нямах. На 35 - още по-лесно, обаче нямах и нямах връзка. Драпах и драпах, и драпах - не и не - мъжовете ме не щат.
На 45 - опсссс, аут ъв дъ блу, дет са вика - без напиняния, без драми, без напъни - връзка.
Най-лесно създадох връзка на 45. Връзкарят не ще дете, ама кой го е@e него. Ко ще. Аз си пека питката.
Толкоз.

P.S. Джуд Peace, сериозна връзка според мен е, когато имаш партньор, обичате се и планирането общо бъдеще от един момент нататък. Аз досега не съм имала такова нещо. Е, чорапите си няма да разплета. Прилагам техниката на бай паса. Във всички сфери на живота помага.

Последна редакция: пн, 07 май 2012, 15:38 от Розмариня

# 2 560
  • Мнения: 7 947
За мен сериозна връзка е тази, в която двамата живеят заедно и планират съвместно бъдеще, семейство, деца. Всички други вариации не са сериозна връзка, според мен. Според другите ще е друго.  Peace

Не мисли, че си много далеч от истината. Да, с малки вариации  Wink

Джудинка - понякога не са нужни нито много думи, нито аргументи - за да усетиш дали даден човек насреща е наистина плиткоумен. Не се разпознавай ти сега  Peace

# 2 561
  • Мнения: 86
Обич Синеока , на 35 можеш да се окажеш разочарована по хиляди начини. Един от тях е да се разочароваш точно от брака (след 1-2 неуспешни). Както си живееш кротко с някой съпруг, така може да се окажеш изоставена и отхвърлена на 35, 45, 55. И да трябва да започнеш отначало.  Peace

# 2 562
  • Мнения: 24 467
За мен сериозна връзка е тази, в която двамата живеят заедно и планират съвместно бъдеще, семейство, деца. Всички други вариации не са сериозна връзка, според мен. Според другите ще е друго.  Peace

Ей, благодаря ти искрено. Един да отговори, вместо да се прави на интересен или да заобикаля въпроса, понеже не знае какво да напише по него.
Аз също писах за мен какво е "сериозна връзка", но не знам, дали това, което мисля аз, се покрива с онова, което мислят онези, дето твърдят, че имало много хора, които до 35 години не са имали такива. Виж какви простички неща питам.
И аз съм съгласна, че "според други ще е друго". Някои държат да се бракуват, примерно. Други- не биха признали сериозна връзка без деца. Даже имам роднина, който казва, че докато не дойдат /не плануват се/ децата- няма сериозна връзка.
А сключили брак без да планират деца в коя графа са?
И това го има. И разлика с горното има.
Вилико, никой не ти ще аргументите. Виж колко простичко всеки може да си каже- стига да имам какво да каже, де. Без да бълва емоции напразно.

# 2 563
  • Мнения: 7 947
 Laughing
Еййй, в колко поста само пишеш едно и също...и вярваш, сто на сто, че си доста оригинална  Laughing

Дано повече хора ти отговорят на въпроса, та да разбереш най-накрая и е дин ден да я откриеш и ти  Laughing

# 2 564
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 620
Най-трудно ми беше да имам връзка на 16. Нямах. Сравнително по-лесно стана на 20. Пак нямах. На 35 - още по-лесно, обаче нямах и нямах връзка. Драпах и драпах, и драпах - не и не - мъжовете ме не щат.
На 45 - опсссс, аут ъв дъ блу, дет са вика - без напиняния, без драми, без напъни - връзка.
Най-лесно създадох връзка на 45.
Толкоз.
Добре, аз те поздравявам, и съм искрена Hug
Сигурно си усетила, че трябва/че е време/ да се освободиш от разни предразсъдъци и въобще мисли, че даже и поведение! Навярно се е случило Peace

Общи условия

Активация на акаунт