Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

При нас именно това носене на заспалото дете на ръце до тоалета ни изигра много лоша шега - дъщеря ми която е дете в норма пишваше нощем до първи клас.Скачаше веднага и ходеше до тоалета но напишването на пижамата си го имаше. Аз го бях провокирала като по същата описана схема я изпишвах до третата година- сънена и на ръце в тоалета. Така осъзнах че не е редно детето да се изпикава заспало, а макар и сънено трябва да е наясно какво става.Именно  това приложих при сина ни и то сработи. Също както казва Ренате го вдигах да се изпиша по времето когато лягах аз да спя- някъде към 12 - един посред нощ и навивах часовни да го вдигна отново към 4 сутринта. Носех го на ръце до вратата на тоалета но там исках да стои правичък за да може макар и сънен да осъзнава какво става. Трябва да обележа че след десетина дена той започна да ме буди като ми казваше/показваше че има пиш. След около половин година премахнахме и нощните изпикавания.

Много добре разбирам че всичко е въпрос и на дете - дъщеря ми пишкаше задължително поне веднъж нощем, често го прави и досега, докато синът ни прескача нощното пишкане без да му пречи. Единствено ако сме имали вечерно гости или излизане с консумация на много течности през ношта става неспокоен и ми казва че иска да пишка.

Настина лятото е най-доброто време за ескперименти и усовяване.

Поздрави от морето Трябваха му 3 дни, за да разбере на 4я, че няма да си ходим. _ървият ден беше кошмар. Опика и о..а навсякъде, защото не търпеше бански. Положителния ефект е поне, че сам се събува като е с мокри и наакани гащи. За нощния памперс проблем няма. Стиска и рядко има инциденти. В този ред на мисли - Реге, благодаря за линковете.
Страха от водата е почти преодолян, но се влиза само с мен, което на мен не винаги ми е приятно, но няма как.

Доника приятна почивка!

Пишеш моите мисли от последните две години ходене на почивка . Напикаването на плажа е смущаващо за хората наоколо, но за вас може да образователно- примерно да "гасите пожар' или да "рисувате дракон". Наакването не е толкова прекрасно но да е ти пука, първата среща с ествените нужди от този вид са по-образователни и знам че детето ти  ще се научи  какво се иска от него каквото и да си мислят хората наоколо.

В последователност да тези мисли исках да ти пиша и преди че при условие че не сте с аутизъм а с ГРР е хубаво да започнете вече да "разбивате стериотипите". Във всяко нещо  - храна дрехи придвижване. Знам че порядъка ги поддържа уверени а смяната ги дразни и им дава несигурност но мисля че синът ти е във възрастта на която може да си изработва поведение как да се справи с дразнещото го. Не става от раз но те уверявам че става - истериите намаляват, "пречупването ' през което трябва да преминат се скъсява.Създават се ситуации за повече комуникации и  обяснения а от там се подобрява и разбирането им. Според мен между 3 и 4 е идеалната възраст те да усетят че не всичко става подредено и условията се сменят без това да ги застрашава.

   Между 5 и 6 все още сме зверски зависими от ритуалите и липса на един детайл в подредеността може да скапа всичкооо! 

    не знам как се преодолява това.....
    последната му психоложка каза,че трябва просто да се уважава...

    Но колко може да се издържа това(говоря за родителя)?Да се намираш в непрекъснат стрес,заради притеснението да не отстъпиш случайно от този или онзи елемент на "подредеността". 
   

Ние започнахме с опити за разбиването веднага като разбрахме че ТРЯБВА - той е бил малко след 3 и половина . Беше много трудно в началото, то не можеш на друг хотел да отидеш да почиваш. Започнахме да импровизираме във всичко, дори най-дребно детайли - не можете да си представите как го нервеше факта че любимите гащи ги няма в чекмеджето, или че яде в друга купа или че отиваме на логопед по друг път, или че днес татко му ще го закара на градина. Хубаво беше че той не е сколонен нито към агресия нито към автоагресия но имаше истерично бърчене на носа, завръщане към ехолалията, ходене като робот на пръсти , премятане на ръцете дори напикаване. Понякога се налагаше да отстъпваме но твърдостта си е наложителна. И много много ама мноооого поощрение - с играчки, храна, филмчета, комп. и други които значат нещо за детето( примерно и сега след всяко посещение на зъболекар или постригване има поощрение - Мак доналдс или играчка, или списание или игра на любима детска площадка - това сработва 100%)  И хваленето- ти си батко, браво батко, ти си голямо момченце.  Така след едно определено време сякаш "запонах да виждам" че вече влизайки в истеричното си бърчене на носа някаква мисъл да проблясва в очите му, нещо като примирение или опит за приемане. Това беше най-важният момент. Полека лека започна доста по леко да приема нещата, виждам че не му харесва обаче си повтаря- аз съм батко. Има моменти когато дразненето е прекалено и отново се отстъпва, но до следващият опит. Знам че е хубаво детето да не е раздразнено и всичко да е по конец но живота в крайна сметка не го предлага а те ще живеят и без нас в ролята ни на буфер между това кое им е добре и кое се случва наистина.

Здравеите момичета, нова сьм тук и се надявам да ме приемете! Имам син Даниел на 3 и половина и още не сме диагностицирани, но с всеки изминал ден го виждам типичен аутист.  Всичко започна преди месец. Мислех си че тои е просто много хитьр, голям инат и т. нат.  Не говори още, но мьжьт ми и тои след 3 е проговорил. Казава само 8,10 думички. Все се надявах че смесва БГ с англииски и е затова ,но уви ! Аз сьм в тотална депресия от последните 2 седмици Незнам дали тои трябва да се види сьс психолог, но аз сьс сигурност. Добрата новина е че др. седмица се прибираме в Пловдив при нашите и малко ще имам поче4е помощ. Кажете ми как живеете с мисьлта за аутизма? Имам чуство че е гост, които не искам и никога не бих приела в домьт си Дали Дани някога ще се оправи, дали ще проговори изобщо? ? ? Моля ви споделте ми вашите мисли и мнения

Здравей, DNP!
Приеми детето като предизвикателство, с което ще се справиш.
Хриси отскоро започна да осмисля все повече неща около себе си и съм много щастлива.
Вярвай в успеха на детето си и то ще покаже колко много потенциал има.

момичета с документа от обследването ли се явяват децата на ТЕлК? на този етап имам само становище от лКК комисията

DNP, с мисълта за аутизма ще живеем цял живот. Аутизмът не е гост, животът с аутистично дете е предизвикателство пред нас родителите. Приемането на аутизма и аутистичното в нашите деца е дълъг процес. Всяка една от нас, пишещите тук го е преживяла. Прилича на 5-те стадия на скръбта, като последният е приемане .
Приемане на детето такова каквото е!

Ако наистина момченцето ти има нарушения от аутистичния спектър, ви предстои дълга и продължителна работа с него. Само, че за да бъдеш полезна на детето си всеки ден, докато си жива първо трябва да го приемеш такова каквото е - с всички странности.

Ние, майките на деца от спектъра сме много силни и съм сигурна, че и ти ще се справиш. Ако е необходимо първо потърси помощ за себе си, защото ако си позволиш да изпаднеш в депресия няма да бъдеш полезна нито на себе си, нито на детето си. В процеса на приемане на аутизма и ти ще се промениш, ще научиш много нови неща, ще станеш по-толерантна, по-наблюдателна.

Детето ви има вас, неговите родители. И само вие неуморно, всеки ден, почти 24 часа в денонощието ще имате силите да му помагате да развие потенциала заложен в него.

Но най-важното според мен е - всеки ден, всяка минута, по всеки повод му казвайте и показвайте колко го обичате. Обичаното и приеманото аутистично дете има огромен шанс да се развие, да проговори, да се държи адекватно сред хората, да ходи на училище, да учи и усвоява нови неща, да започне да се чувства самостоятелно.

Предстои ви дълъг път, който е труден, но обичта в очите на детето е достатъчна, за да усетиш, че има полза от неимоверните усилия, които полагаш, за да се развие то.

Желая ви много бъдещи успехи и развитие.   

Винаги, когато изпадна в отчаяние, в черна дупка или загубя вярата си в щастливото бъдеще и казвам "Ще се справя", защото нямам друг избор, защото детето ми има само мен!

БЛАГОДАРЯ ВИ МОМИЧЕТА  Много позитивно ми подеиствахте!!! Придизвикателство ще ни е за цял живот! Трябва да се борим
Ренате_Р , 'ще се справя' и 'трябва да се справя' ! Като се преберем в Пловдив др. седмица пак ще ви пиша! 

Момичета,
всички, които по-отдавна се борим за подобряване поведението на нашите деца от АС, знаем и прилагаме много хватки. Това, което ви пускам е по-скоро  за известно систематизиране на нещата, които правим, а за по-новите майки - жалони, по които да се движат и търсят по-подробна информация за справяне.


Десет „Топ” съвета как да разбирате и се справяте с поведението на вашето аутистично  дете
От  Lisa Jo Rudy, бивш съветник на About.com

За децата с аутизъм е П0-МАЛКО вероятно отколкото за типичните деца да да се държат лошо нарочно. Тяхното очевидно лошо държание като например изскачане от стаята, блъскане на децата около тях, отказ да спазват определения час, покачването на хладилника и т.н., се дължат често на външни проблеми, които могат да бъдат решени от спокойните, креативни родители. Тези точки и съвети, част от които са ни дадени от читатели на  About.com, са за внасяне на по-голямо спокойствие  в живота на семейството.
 
1) Опознайте детето си
Малко са аутистичните деца, които са „лоши” нарочно, но много от тях имат проблемно поведение.  Какво става тогава? Всяко дете е различно и познаването на вашето собствено дете е ключът за действие.  Свръхчувствително ли е дето ви към звук и светлина? Нуждае ли се то от много допълнителни сетивни усещания? Има ли вероятност да разбира погрешно прекия контакт? Колкото повече узнаете за детето си, толкова по-лесно ще можете да преодолявате проблемни ситуации.

2) Променете очакванията си
Вашата майка може да е очаквала от вас да седите на масата за хранене кротко в продължение на един час. Не е разумно да се очаква това от повечето аутистични деца. Започнете с по-малки цели – да остане спокойно на масата за три минути, да яде с вилица или каквото и друго да си намислите  и вървете постепенно към по-голямата цел.

3) Променете заобикалящата среда[/b]
Осигурете безопасност. Създаването на безопасна среда за аутистичното дете може да е предизвикателство. Тъй като много действия на вашето дете могат да го изложат на риск, важно е да вземете предпазни мерки като завинтване на полиците към стените и пода, слагане на „болт” на входната врата и др.

4) Обмислете кои са възможните причини за поведението на детето ви
Много деца от аутистичния спектър имат силна необходимост от допълнителни сетивни импулси, а други имат свръхреакции към такива импулси.    При някои деца пък тези състояния се редуват. Много често „лошото” поведение в действителност е реакция  към твърде много или твърде малко сетивни усещания. Наблюдавайки внимателно детето си, можете да установите какво го изкарва от равновесие.  

5) Отстранете претоварващите сетивни импулси
Има много начини да предотвратите ситуациите, в които детето ви показва свръхреакция към сетивни импулси. Разбира се, първият начин е избягването на паради, увеселителни паркове и други подобни. Ако това не е възможно, пробвайте с  наушници, отвличащи вниманието играчки или старите начини за подкупване с любими неща.  

6) Доставете на детето си сетивни импулси
Ако вашето дете се гуши във възглавниците, опитва да се катери по полиците или се върти в кръг, опитайте неща, които ще му доставят необходимите сетивни импулси. Някои препоръчват гушкане, други притискане между възглавниците на канапето, завиване в одеяло като „хот дог”, обличане на по-тежка дреха или завиване с по-тежка завивка и  т.н.  

7) Търсете позитивен изход от проявите на необикновено поведение
Катеренето в увеселителния център може да е „лошо” поведение, но по гимнастическата стена е добър начин за развиване на мускули и създаване на приятелства. Въртенето в магазина може да е странно, но няма нищо лошо да става върху люлка-автомобилна гума. Нещо, което е проблем на едно място, може да е умение на друго.
  
Радвайте се на успехите на детето си
Ние сме сигурно единствените родители, които засияват при първата съзнателна дума, произнесена от детето им.. Ние сме истински щастливи, когато детето ни каже „да”, предлагайки му да го заведем на игра с други деца, когато направи едно цяло изречение или ритне топката няколко пъти  подред. Момчето ни няма да стане капитан на футболен отбор, но постига успех в пътя да стане сам себе си.

9) Тревожете се по-малко за мнението на другите
Детето ви се справя добре в магазина, въпреки че пляска с ръце.  Но виждате, че майката на едно перфектно изглеждащо малко момиченце се е втренчила в детето ви.  И изведнъж пляскането с ръце ви се струва много лошо и шляпвате сина си, за да спре да го прави. Не е лесно да си под погледите на други майки, но важно е да не забравяте, че вашето аутистично дете не ви излага нарочно.

10) Намерете начини да се забавлявате заедно
Не винаги е лесно да направиш връзка между тези две неща – аутизъм и забавление. Но ако мислите за това, увивайки детето си като „хот дог”, скачайки върху трамплина или просто гушкайки се двамата, това може да е забавно и за двама ви.  Вместо да мислите непрекъснато за терапевтичния ефект от всяко ваше действие, по-добре просто се наслаждавайте на малки глупости, гушкайте и щипкайте детето и му се наслаждавайте на самото него. Поне за малко!  

  Констанца,много полезни съвети!Благодаря ти!

  На мен ми се случва да се прибирам вкъщи плачейки,защото изпитвам зверски срам заради държанието на детето.
   Когато му споделям за притесненията си,според обратната връзка разбирам,че нищо не е схванал от думите ми.....

   Много съм объркана.Няколко психолога се изказаха,че не биха застанали зад която и да е диагноза при детето,бил невротипичен,макар и със странности.
   От една страна звучи добре.От друга неволно започвам да изисквам от него както от обикновено дете и ..... усещам ,че се провалям......

    Мами,някой от вас да е имал работа  с "личен асистент" ,който да ви е бил осигурен от държавата?

    Как и къде се кандидатства за такъв?
    Споделете опит,моля!

Констанца, благодаря !
Селма, позната ми каза за една програма - Асистент за независим живот, като средствата се осигурявали от общината и социалните. Има тема във форума. Трудности при кандидатстването и едно за мен дискриминационно ограничение- за лица над 5 г. С какво се различават нуждите на 4 и 5годишно дете например? Иначе се кандидатсвало есента.

Мами,
попаднах на изявите на една страшно интересна майка на аутистично дете. Направо се захласнах по нещата, които прочетох, но има пълна забрана за публикуване, превод и т.н. без нейно разрешение. Може би ще ви преразкажа по-нататък нещо от истинските истории и позициите на тази много "бойна" дама. Прочетох набързо една от тезите й, която е предизвикала голяма полемика сред родителите на деца от спектъра, а именно: можеш ли да обичаш детето си и да мразиш аутизма? Синът ми казва категорично: ДА. Казва: "Приемаш детето си, обичаш го, правиш всичко, на което си способен за него и искаш да го видиш друго - не аутистично." Той казва, че омразата към аутизма е силна движеща сила за родителя.

Тези от вас, които се справят добре с англ.език, могат да прочетат нещата написани от нея и дори да добавят коментари към другите.  

Brenda Rothman, the mother of an autistic son, writes about autism, parenting, and shoes on her blog Mama Be Good http://mamabegood.blogspot.com/. Brenda is also on Twitter @mamabegood, where she enjoys margatweetas, and on Facebook at https://www.facebook.com/mamabegood, where she spills coffee creamer.