Случи ми се нещо странно VIII

От три дни чета темата и всички преди нея. Стигнала съм до трета. Като престъстена съм и в същото време много ме е страх.
Сетих се за една случка с мен. Бях на около 16-17 години. Сънувам, че на вратата се звъни и аз поглеждам през шпионката и виждам себе се. Съня ми свърши така. Разказах го на майка и толкова.
След една две вечери се прибирам вкъщи вечерта и нашите имаха гости - тяхни близки приятели с детето си, което беше на около 10 години. Влизам в стаята и виждам себе си в детето, когато съм била на нейните години. Не направих никаква връзка, само ми направи впечатление, че е като мен - същата. На другия ден казвам на майка - видя ли как си приличаме, а тя вика - ми ти онзи ден сънува, че срещаш двойничка, ето съня ти е показал.
Сега вече са минали 12-13 години от тогава и скоро видях пак момичето. Никаква прилика. Просто тогава видях себе си, когато съм била на 10.

Хехе, и аз това лято се видях в едно момиченце, което много старателно ядеше сладолед. Не че се разпознах с физическа прилика. Но се обърнах рязко, видях го и ми изтръпна всичко под лъжичката.

Здравейте на всички. Да се запиша и аз, отне ми малко време докато изчета всичките раздели на тази тема. Доста ме заинтригувахме, както и на моменти изплашихте и разсмивахте, но да не изпадам в подробности. Гледам, че отдавна не сте писали, надявам се да не сте забравили за темата.
И аз имам и ще Ви разказа в бъдеще доста интересни и странни истории, които ми се случваха през годините. Прочетох за пророчеството за хората родени в т.н. "бяла събота" преди Великден. Е аз почти съм я олучила... аз съм в Съботата, но се пада точно Великден и бих казала, че сънувам доста странни неща освен починали хора (познати и непознати), но най-странното, което ми е направило впечатление е, че понякога сънувам неща, които са за пренебрегване, просто общи работи. Но точно те ме накараха най-много да се замисля. Защото това, което съм сънувала ми се е случвало след това и в последствие се сещам за съня и свързвам две с две. Сънищата са свързани от минимални  житейски дейности до доста сериозни случки в живота ми.

  Еее, разкажи поне една като за начало, след като си почнала. 

Е мислех в последствие да пиша, но щом настоявате.....
Няма да разказвам сега за сънища, тъй като не обичам да си опреснявам паметта за това и то малко преди да си легна. За това ще ви разкажа една история, когато бях малка и все още не разбирам и не мога да си отговоря на много въпроси свързани с нея.
Бях на 13 мисля, а може и на 12, леко ми се сливат тези години и лятото през ваканцията бях ту при баба ми до определено време, а останалото прекарвах със семейството си и роднини в гр. Котел, където имаме къща, но не живеем там. В случая бяхме аз родителите ми и братовчедите ми с техните родители и вечерта ние деца ( аз бях най-малка, а братовчедите единия с 4г. по-голям, другата с 5 и кусур) ..... градчето е малко както знаете всички се познават и ние с още други приятели от улицата често излизахме и седяхме до късните нощи заедно навън.
Въпросната вечер бяхме се разходили доста и малко преди да се приберем седнахме на едни пейки до църквата, където имаше чешмичка и си утолихме жаждата.... Докато сладко сладко си приказваме изведнъж чухме някаква музика от някъде, но не от бар, дискотека или кафе , тъй като нямаше наоколо, а и нямаше работещи по това време се спогледахме и адекватно се обърнахме към църквата, която ни се падаше в гръб. Вътре светеше, но не от лампа, а онази типична светлина от свещ и в същия момент замириса на тамян. От любопитство отидохме до входа на църквата, искам да подчертая че друг вход няма, а този беше заключен с дебела верига и катинар от външната страна. Какво ли не ни мина през главата, че вътре има забравен човек и обратното, че не е човек... Едно момче реши да се покатери на едно дърво, за да хвърли едно око какво става вътре, той беше най-безстрашния тъй като ние с братовчедка ми вече бяхме почнали да ревем като невидели, чуваше се една странна музика от вътре, с много женски гласове и на места един мъжки попски глас. Въпреки, че още усещам все едно съм там си спомням много добре всичко и това, че бях изплашена до смърт- да , но повече сякаш ми беше тъжно и подтиснато от песента, която не спираше да звучи. Бързо се прибрахме вкъщи и накарахме с братовчедка ни родителите ни да идат до църквата да видят какво става. На сутринта разбрах, че отишли, но те бяха доста подпийнали и кой знае дори дали са отишли до там, но казаха, че нямало нищо. Събрахме се следващия ден с въпросните хора, с които бяхме там и влязохме в църквата да разкажем на попа и да го питаме, за да можем да намерим и за нас някакво обяснение. Попа беше потресен, сигурно колкото ние през въпросната вечер. Каза, че само той има ключ за църквата, заключил е и е бил извън града до днешния ден, че няма как да е имало някой вътре или някой да отвори. Питахме го за музиката, а той отговори, че преди седмица са имали дискмен, на който пускал музиката при панахидите, но се е бил развалил и още е на ремонт в Сливен, така че няма как и музика да сме чули. Така излиза според думите му и накрая реши да ни каже, че може би всичко е , защото отдавна не сме били на църква, да запалим една свещ и да не го мислим. Така и направихме, но до ден днешен не знам какво ли е било това, всъщност се досещам за някакви паранормални работи, но сякаш не вярвам, а не е възможно всички да чуем и видим едно и също нещо.... Когато си спомнях за случката все търсех онази песен, която чух тогава, не знам защо, просто нещо в мен ме тласкаше да я намеря, но как да търся игла в купа сено. След време случайно попаднах на нея, напълно случайно, но веднага я познах. Сега я търсих из любимите си клипове в ютуба, но е била махната, така че пак ще я търся в бъдеще....

Е в крайна сметка, какво видя братовчеда ти от дървото,че тва пропусна да напишеш?Иначе си я бива историята

И на мен ми е интересно, още повече, че съм от Котел и живо си представям обстановката.

 

 
Вие подигравате ли се с историята ми. Не съм искала да ми вярвате, аз самата не вярвам на случилото се, но не твърдя, че си измислям, за какво ми е да го правя. Просто остана като едно пара-нормална случка, за която така и не намерих отговор. Да пропуснах да кажа за човека, който се покатери по дървото, никъде не съм казала, че е братовчедка ми, беше едно момче родом от Котел, но не успя да се покатери тъй като равнището на прозореца на църквата се пада доста нависоко. Видя същото, което и ние от ниско...... Също забравих да кажа, че Попът ни просветна, че през въпросната вечер вътре е имало починал човек в ковчег, прекарвал нощта там и на сутринта го погребали...по думите на попа земята не искала да се отваря, когато работниците копаели двата квадрата. С очи ни посочи некролога и аз на глас прочетох трите му имена, при което някой зад мен каза, че не било хубаво на починал човек да се произнасят на глас трите му имена. Според мен врели некипели. С годините си дадох този отговор, че някой с възвишена сила така да се каже е изпратила починалия човек още в църквата, но явно не е било предвидено, че ще има свидетели. Според мен тези работи трябва да оставят скрито покрити, а не така нагледни за другите. Както и смятам, че всеки видял нещо такова е застрашен занапред, тъй като има неща, които никога не трябва да разбираме........

За себе си мога да кажа, че не съм и помисляла да се подигравам, защото аз също имам случки, които са странни и необясними, за една от тях съм писала тук.

Arina, разбрах, че си от Котел. Както знаеш има много легенди и истории за този град, но не вярвах да съществуват някакви странни работи преди да видя тази случка. А и знаеш църквата каква е мистериозна, човек може да се попикае от страх само при мисълта......

Не мисля. Този принцип важи само за криминалетата   Децата са неволни "сензо-свидетели", каква е вината им?... Даже трябва да им се плащат вредни за изживяното и кошмарите. Покритото мляко котки не го лочат.

да, права си кехлибаровка... 
Имах предвид, че не трябва да разбираме за неща, които не трябва да знаем. Сякаш без тях ще е по-спокойно, отколкото да всяваме паника и страх в хората 
А за децата си права - да, покритото мляко не го лочат, но пък има случай в които се отнася по-точно поговорката - Да бе мирно седяло, не би чудо видяло..

На мен пък ми е интересно как отчето дава толкова много обяснения на 12-13 годишни хлапета?

Правил си е реклама на църквата, поповете ги бива в тия работи.