България- страна на полиглоти?

Пропускаш, че по време на нашето детство нито имаше 200 тв канала, нито интернет, нито Плейстейшън. Не съм сигурна, че щях да съм отличничка без помощ, ако тези неща съществуваха и тогава.

Успешно е детето да учи с учител или само, но да не е само в къщи или по половин ден на занималня. Достатъчно е да има съвестен възрастен наблизо, който да пречи детето да виси на компютъра вместо да учи, например.

Е, защо говорите за гимназии, филологии и препитване до 12 клас, нали обучение от първи клас коментираме?
Не трябва ли да го "научиш" да учи това дете, да го наблюдаваш какво, как? Пък в началото дори да се включваш и в самия процес по-усилено.
Чакайте вие даскалиците, дето ги приемат с тройка педагогика, да ги научат на нещо...

оо, първи клас е късно, тук за учене на чужд език от люлката говорим! 

Ти ги чакай изобщо да станат учителки, защото повечето нямат такова намерение. До няколко години се очаква да се пенсионират 50% от началните учители и няма кой да ги замести. Тогава ще е супер забавно.

За това каква е ползата от останалите предмети: Познавам хора с претенции да владеят няколко езика, възможно е да е на доста високо ниво, но едва ли и това може да се прецени, просто защото поне на родния ни език с тях освен за покупки, времето и менюто в заведението няма за какво да си говориш. Да, прекрасно е, че са грамотни на пет езика, и?

Конкретно по темата - детето ми, както и повечето деца на наши приятели нямат никакво намерение да остават в България, вероятно сме спомогнали, и волно и неволно, за оформянето на тези им желания. Както и ние нямаме никакво намерение да ги разубеждаваме, даже напротив, насърчаваме ги и ги подкрепяме.
Та поради това учи от първи клас един чужд език и ще учи след 7-ми клас втори, живот и здраве.
Вече има достатъчно голям запас от думи и знания, за да може да чете книги на английски, а това е прекрасен начин да обогатява речника си и да поддържа и развива знанията си в следващите години.
А от школата съм много доволна, пише много хубави есета на английски, докато есета на български никой не учи моето дете да пише в 6-ти клас. Няма ги в програмата. Както и много други неща.
Харесва ми различният подход, ясните правила, последователността в обучението, нещо, за което само може да си мечтаем в българското училище.

Чудя се, толкова ли е трудно, как така  една нищо и никаква си школа се справя в пъти по-добре от цяла образователна система, с всичките му министерства, инспекторати, купища експерти, учители, програми, методики, чудеса...
В една школа срещу четири часа седмично децата научават чужд език, без родителска намеса, пък голяма част от тях не могат да научат български в училище, че да трябва и някой зачислен у дома да им помага да  пишат на родния език.
По мое време това беше работа на училището.

ПП. Задължително изучаване на чужд език в основното училище във вида, в който е в момента, за мен си е чиста загуба на време и ресурс. Да не говорим и за онова недоразумение - втори чужд език 5-7 клас.
Трябва да е по желание, в малки групи, за да има поне някакъв смисъл.

За мен истината е някъде по средата. Чужди езици трябва да се учат, в това спор няма. Но смятам, че не трябва да се започва преди 5ти-6ти /да не кажа и 7ми/ клас.
За да може едно българско дете да мисли на чужд език, то преди  това трябва да се е научило изобщо да мисли. А това съвсем не става само с изучаването на иностранни езици.
Конкретен пример пред мен е дъщерята на мъжа ми /от първия му брак/. Тя ходеше на алианс от първи клас. След седми клас я приеха в английска гимназия. Питах я, дали не й е скучно в училище, след всичко научено в алианса, след седемте успешно положени външни тестове там. Е, да, до средата на първия срок все всичко си знаеше и все нямаше нищо да учи. След това започна голямото зубкане. С една дума - в английската гимназия за един срок се стопиха знанията, които тя беше трупала в продължение на седем години! От десети клас започна да посещава курсовете към Гьоте институт. Две години, паралелно с английската гимназия. Накрая кандидатства с немски.
Немски и английски в момента са й на едно /много високо/ ниво, нищо че единия език е учила 12 г., а другия - само 2.
Дъщеря ми има аналитична мисъл - започна да вдява какво точно изучават в часовете по английски, след като натрупа повечко познания за българската граматика /а в училище учат английски от първи клас/.
Ако зависеше от мен, никога не бих карала децата си да учат чужд език преди 3ти клас /при сегашното положение в училище/.
Възприемането на чужд език е строго индивидуално и е хубаво обучението да бъде съобразено с начина, по който детето възприема. За някои е добре да започнат по-рано, а за други си е направо вредно. Задължителното изучаване на чужд език в училище от първи клас за мен е направо престъпна практика в българското образование /но поради това, че като цяло образователната ни система е престъпна, то проблемът с чуждоезиковото обучение е най-малкият проблем/.
От друга страна знанието на чужд език е жизнено необходимо. И ако българското училище си е поставило за цел да направи такъв голям подарък на българските ученици, е редно обучението да бъде на съвсем друго ниво. Имам много идеи в тази посока, но, за жалост, никой не ме пита.

А кога според вас децата ви трябва да запоЧнат да уЧат Чужд език? И защо да не се уЧи в детската градина или в първи клас? Признавам съвсем не проЧетох цялата тема, но на първата и на последната страница не видях нито един аргумент защо това би било лошо. Мнението на лингвистите е Че прозорецът за уЧене на Чужд език е отворен до към 10. година и след това се затваря, съответно акцентът става Чувствително по-силен. С какво уЧенето на втори или трети език в ранна възраст преЧи?

И тъй като отглеждам двуезиЧно дете, което запоЧна рано да се занимава с трети език, твърдя Че основният му език не пострада по никакъв наЧин от останалите два. Напротив, в детската градина твърдят Че това е детето с най-високо владеене на основния език. И във възрастта на детската градина е напълно възможно Чужд език да се овладее на доста добро говоримо ниво, без детето да се затормозява с граматика и правила. А затормозяването е в пъти по-малко отколкото като хванете едно дете в 3. клас и запоЧнете да го карате да уЧи по уЧебници. Резултатите също не могат да се сравняват по никакъв наЧин. Изобщо не разбирам истерията, а пък категоризирането на родителите като не знам какви си, ми е абсолютно непонятно. В детския форум периодиЧески майки на 2-3 годишни деца се напъват да ги уЧат да Четат и пишат, и това видиш ли било върха на елхата, а да се науЧи дете без усилие и под формата на игра на Чужд език, било свръхамбициозност. Съвсем се обърках веЧе...  

Двуезичните семейства са съвсем различно нещо.  Проблемът е, че аз не бих допуснала детето ми да учи испански да речем от българин, учил испански от друг българин, учил испански. Грешно научените практики се поправят много, много трудно. Детето нямам как да им слаб акцент, ако учителите, родителите имат акцент. Ако в България има повече школи и училища с учители, носители на даден език, ранното учене би било само плюс.

E, чак до акцента ли опряхте? Огромна част от хората имат акцент* и на родния си език, и какво от това?
И наистина, да не бъркаме двуезичието. То не може да се имитира с никакви курсове и учители, дори и native speakers ( да ме прощават от темата за англоезичните бисери, ама не съм филолог, и не знам как точно се превежда на български с една дума).

*като пиша акцент имам предвид диалект, по различно произношение и т.н., не съм сигурна, че акцент е най правилната дума.

В много западноевропейски страни това е отколешна практика, но не знам някой да я счита за престъпна.   И дори нещо повече - чуждоезиковото обучение не е отделен час, а е застъпено цялостно в програмата. Например в първи клас числата се учат едновременно на английски и немски, така са си написани самите учебници.

И друго щях да питам - как точно се осъществява това амбициозно "натискане" от люлката? Доколкото съм запозната с детския нрав между 2 и 6 години, каквото и да натискаш, колкото и да се мъчиш, все тая. Не се сещам как може да бъде принудено насила малко дете да слуша 20 минути приказки за "дог" и "кет", ако то нехае. И все пак, не виждам причина контактът с други езици да му се спестява. Според мен е задължително на децата да се предлага колкото е възможно повече, от най-ранна възраст, пък те нека попиват това, което могат и което им е необходимо към момента. Досегът с някакво знание никога не се губи и никога не е излишен. Плюс това, ранните занимания с чужд език са обикновено толкова елементарни, че надали биха застрашили матерното слово - никой не учи перфектни времена, транскрипция и превъзходни степени преди да стане на десет-единайсет, а всички знаем, че останалото не е точно учене  

Добре де, да не говорим за двуезиЧието. Затова дадох пример с трети език и коментирам само него. И пак не виждам къде е проблема. И акцентът да оставим, макар Че истината е Че местните те оценяват как говориш езика им според акцента, а не според граматиката.   Това от доста опит с говоренето на Чужди езици. И дори и само това да остане от ранното езиково обуЧение, Че детето ви ще говори с по-слаб акцент, пак си струва. А пък това как из основи трябвало да се знае майЧиния език за да се уЧи следващ, е само едно клише.

На родния си език може да имаш диалект, а не акцент, което е поправимо. Интонацията на езика също е важна. Всички тези неща са част от езика. Не е най-важното, разбира се, но е важно. Аз си имам комплекси на тази тема. Ние в училище сме учили, че customer и client е клиент, но разликите ми ги обясниха доста по-късно.

crazy chick, дали случайно обърна внимание, че говоря за българската образователна система? Нямам предвид изобщо чуждоезиковото обучение по света.
Също така и не съм против ранното изучаване на чужд език. Просто смятам, че училищната практика в днешния си вид /в България/ е зловредна и да, престъпна.

Не, аз лично не съм против никакво учене. Просто според мен хората трябва да са наясно какви са резултатите, колко постоянство е нужно и т.н. На мен например ми е смешно някой като се радва на 5 научени думи от Бейби Айнщайн, или на интерактивни играчки с букви за двегодишни ( Вяра помни сигрно една друга тема за това:).
Лена, аз се поправих за акцента, но се съгласи с най елементарния пример - разликите в британския и американския английски. Скоро в един филм двойка американци ( НЙ) се бъзикаха с една англичанка върху can't- cunt   a има сигурно 101 различни думи, извън елементарни разлики в произношението.
Аз съм учила немски немски, където brotchen е хлебче, а на австрийски немски е земел, и на брьотхен ми се пулеха в магазина.
Та, с две думи, има много правилни пътища към крайната цел, добре е обаче да има постоянство и да си даваме сметка къде точно искаме да стигнем.