За песимизма

Много разчиташ на твоя. Трябва да станеш личност. 

Мацка, звучиш ли като племенницата ми, която е на 14.
Вземи се в ръце. Като начало учи. Човек без образование на днешно време е за никъде. Сега, и аз познавам един дето върти солиден бизнес, а няма сигурно и 8-ми клас завършен, но примери такива мисля, не ти трябват.
Как няма да не си песимист като около теб не се случва нищо?! Млад човек, в разцвета на силите си, а бездейства! То и аз нямаше да виждам живота в розово в подобна ситуация. Тези години няма да се върнат. Веднъж си на 25. Сега ти е време за развитие.
Инак лесно- уплътни си времето с едно дете, поне да знаеш, че вършиш нещо полезно.
Какво да знаеш какво искаш да работиш като ти освен продавачка, барманка, сервитьорка не виждам с какво друго можеш да се занимаваш. Ти сама го знаеш.
За мен имаш нужда от едно здраво раздрусване, защото като някоя баба Меца си заспала зимен сън и въпреки че, вече е пролет, още не си се събудила.

Ех, душко, сега да ми паднат твоите години, да видиш кака си какво знае да прави. 

Наистина какво би направила? Серизоно питане е, не е заяждане.

Естел, тоз филм го играя от години, и все кофти ролята. А колеги, приятели бачкат, живеят, деца гледат, кариери градят...А творческият и житейски не-подем си е наличен. Нямам формула, нито съвети. Само разбрах, че дъното си има и по-дълбоко дъно от своя страна.

И аз не знам какво искам. Както по-нагоре пасинет беше писала взимането на едно решение води до вторачване в негативите и всичко отива по дяволите.
Раждането на дете не е решение на проблемите, а още един проблем - в случая. Нищо не мога да му дам. Или наивно вярвам че трябва да съм доволна от живота си за да се реша на тази стъпка.
За разчитането - вярно е, но той никога не ми се е налагал или изисквал. Аз сама се съобразявам с него от което той не се кефи, защото иска да мисля самостоятелно.

Да, вярно, поне кокаинът чист да беше 

Шегичка де

Мен ли питаш? Ще уча повече отколкото учих, докато ми беше време, защото сега го правя на стари  години и то в комплект с две деца. Ще се забавлявам, но не кибичейки като тийн връз кварталните пейки. Ще се пусна на дълбокото в някоя дейност/работа, за която няма да ми пречи наличието на семейство- мъж и деца.
Наистина веднъж си на 20-25, веднъж си млад, веднъж имаш онази жизненост и свобода, присъщи не само на семейното положение, а на самата възраст.
Наричат го младост.

Oлеле, аз виждам наченки на подобна апатия в моята 12 годишна дъщеря - нищо не й се прави, не знае какво иска да учи, не знае какво иска да работи, мързи я да мисли дори... Ама таях надежда, че това с възрастта минава. А сега чета един възрастен човек, който не знае какво иска да прави .
Естел, много е опасно това плъзгане по допирателната. Осъзнай се, докато все още имаш някакво време. Казали са го и преди мен, като начало - едно хубаво образование, нещо към което имаш интерес, курсове, допълнителни квалификации - сега е момента. Пиенето на бирички по пейките е ужасно губене на време, това е твоят живот, не го пропилявай така.
Аз сега на дърти години осъзнах колко много време съм пропуснала с грешното образование и с грешната професия и въпреки всичко не мисля, че е късно да поема в друга посока и в друга сфера, барабар с децата и семейството. А ти - млада, здрава, права, че и без ангажименти - да подпираш кварталните пейки, недей моля ти се

това е от пубертета. Пуберите като цяло са депресивни и на моменти потъват в краен песимизъм. Ще й мине, но тогава пък като нищо ще изпадне в еуфория и само ще ходи по тебе да те прегръща и да ти досажда.

Абе така е, ама виж - пораснал човек на 20-30, пък не й е минало. Явно и от родителите не зависи, защото казва, че майка й я е натиснала да завърши някакво образование.
Честно казано, за това най-много се притеснявам при голямото ми дете - все гледа най-лесното, да не се затрудни, да не мисли много, винаги е по посоката на най-малкото съпротивление. Опасно е това според мен. До характер ли е или какво?

До характер е, тип нервна система, зодия ако щеш.
Не виждам как един меланхолик, може да работи работа присъща на холерик / примерно в кухня на голям ресторант/
Естел, взимай се в ръце, момиче! Не са страшни 30-те, ама ей ги - идват. Тогава и психологическата им бариера ще те налегне, че нищо не си постигнала. И аз съм работила в хранителен магазин, нечовешко си беше. Ама след 2 години станах управител.
Работа и без образование се намира, пък ти имаш някакво. Влизай в джобса и пускай СВ-та. Върви на интервюта- ей така за опит. Ще срещнеш нови хора, ще намериш и своята позиция

за каквато и да е стъпка, никога не е излишна известна доза контролен скептицизъм. голямото надъхване, както и неувереността  - едва ли са от полза.

осъзнаването на възможностите е по-важно от подобряването им 

значи, ще чакаш да стане на 20-30, за да разбереш дали ще й мине. 

Аз не виждам нищо странно в това, което описваш - кой се отказва от лесното, за да му е трудно? Човешката глава и тяло работят на принципа на икономията на енергия и усилия, защото набавянето на необходимата енергия е трудно. По-притеснително би било, ако детето залудо работи, без да има реален резултат или усилията многократно надвишават ползите. Тогава си е чиста загуба.

песимизмът не знам дали има  нужда да се лекува, но депресията се лекува.
медикаменти и  терапия постигат чудеса с 'песимистите'.
мисля, стана ясно, че смятам, че си объркала понятията ( Естел).
Опитай да намериш специалист, тия неща с 'два шамара' не се оправят.

Естел, същата съм! Същата! Със всеки твой пост все едно мен описваш. С една дума споко-две сме.

Защо трябва да се лекува песимизма? Не го намирам за проблем, а нагласа, която най- често е в синхрон с други характеристики на човека. Да си песимист означава да не очакваш добър развой, а лош. Това е полезно в много професии, защото кара човек да оглежда добре рисковете, да прецени и види най- неприятните вероятности в дадена ситуация.
Ако обаче става въпрос за депресия или друг проблем нещата са различни. Там само психолог или психиатър може да каже за какво точно става въпрос и как да се лекува.

Не се сърди, но според мен си измисляш проблеми в момента. Животът не е кино, не е и литературен сюжет. Каквото и да работиш, с когото и да живееш, каквото и да имаш в него винаги има голям процент рутина, еднообразие, дребни и по- големи недоволства. Да не говорим, че човек не може да има всичко и не е нужно. Фокусирай се върху проблемите, които наистина са проблеми и са реални, а не върху това дали да учиш или не. Щом си задаваш такъв въпрос не учи. Достатъчно хора има, които са ужасно нещастни, защото вършат ниско квалифицирана работа с магистърска степен по нещо.
Може и да бъркам, но ми се струва, че опитваш върху своята личност и своя живот да налагаш шаблони от чужди личности и животи. Искаш да се съобразяваш с мъжа до себе си, но защо го проблематизираш това? Може в женските списания да пише друго, но щом така го чувстваш и така си възпитана не виждам къде е проблема. Същото мисля и по останалите въпроси. Човек прави промени, когато има реална нужда от тях, а не за да съвпадне с някакъв несъществуващ модел на съвършенство или оптимизъм.