С какво ви дразнят свекървите- 17 тема

Orchid, a защо не е случила на деца? Какво иска от теб, което ти не си направила?

Забелязала съм, че хората, живеещи в чужбина все мрънкат против всичко в България, чак прекаляват понякога.

О, всичко съм направила погрешно, според нея. Искаше да следвам икономика, аз следвах филология, харесваше предишния ми приятел чужденец, но аз се ожених за българин, защото се влюбих в него (за което не съжалявам, съпругът ми е прекрасен човек), искаше да живеем в чужбина, но ние избрахме да останем в Бг. От такива 'фундаментални' очаквания до битовизми като цвета на пердетата, които съм си сложила в хола.

Изобщо, аз съм едно разочарование за нея, както изглежда. Все си мислех, че родителите просто трябва да обичат и подкрепят децата си, а не да ги натоварват със своите очаквания за живота 

Да не я е хванала много сериозна фаза на критическата, че да е такава крива? Някои жени откачат отвсякъде през такива периоди. Освен ако не им е такъв характерът.

Знам ли? 

Възможно ли е критическата да я държи вече 7-8 години? 

не зная, индивидуално е. Ако има още горещи вълни, нервни изблици и други симптоми, всичко е възможно, макар и малковероятно да е толкова дълго време.

Аз бих й се разсърдила за репликата: "Не случих на деца". Това ми идва на ума на прима виста като те чета.
Но като помислих може би държанието й има друго обяснение. Ти си й дъщеря. Тя със сигурност те обича. Същото е както и ти обичаш детето си. Това тя не може да го промени. Може би й се иска да беше още по-добре отколкото си сега, да си по-успяла според нейните представи. Това, което искам да кажа е, че тя ти мисли доброто, но не осъзнава, че на практика само те критикува. Не осъзнава също колко може да те нарани с такива думи.
Поговори с нея. Кажи й да спре да ти натяква за неща, които не можеш да промениш. Избрала си специалност, мъж, къде да живееш и толкова. Щастлива си. Щастието не е в това да живееш по-богат живот в чужбина, а да го живееш с този, който си си избрала...

Поздрави!

orchid - просто имаш същата майка като моята 
По - напред споменах за нея , но нещата се припокриват изцяло ... Цял живот са недоволни от мен , все на хората децата са по - успели и по - учени от мен . Мъжете им все са по - богати  и аз съм виновна , че съм останала в БГ , а не - цитирам " с твоята професия в чужбина щеше да си богата " 
Никога не ме похвалиха , никога не оцениха нищо , което съм направила . Къщата ми не била в хубав квартал  / живеем на 5 км. от тях , ама все те да са по-по най " / , колата ми не била чисто нова , имала съм куче , което цапало ... абе всичко ми е кофти на мен 
А съм единствено дете ...
Когато съм се опитвала да поговорим все ми казват , че съм неблагодарна и не оценявам какво са направили за мен ...
Истината е , че не са направили нищо ! Не говоря само за финансова подкрепа , там са по - стиснати и от най - големия скъперник . Говоря за морална подкрепа , която никаква я няма ...
Както и да е , да са живи и здрави , но аз съм ги отписала вече ...

Не знам да се ядосвам ли или не с моята?.Поне да ви се оплача.Онзи ден и се обадих да й кажа, че в неделя ще пътувам за Сф с малкия.Помолих я да дойде да го гледа в понеделник, защото ще имам работа в Соц. служба и не върви да го водя с мен.Казах й , че във вторник сме на преглед при гастро и после ще го заведа да го видят дядо му и чичо му.Днес ми звъни на пожар.Била решила да дойде да ни чака на гарата-до тук ок.След това да сме идели в тях да ядем, а после щяла да дойде с мен и да спи у нас.Онемях не от поканата за обяд, а от това , че най-нахално се самопокани да спи вкъщи.В първия момент млъкнах и й казах, че ще й се обадя по-късно.Преброих до 100 и се обадих.Обесних и най-любезно, че си имам мои планове, които не включват тя да идва да спи в нас и че нещата не стават така.Жена съм на 38 г и не може тя да ми прави плановете за престоя ми в Сф. Какво съм щяла да ям?Да не съм саката да си сготвя на мен и детето.В крайна сметка и казах, че изобщо няма да стане това, което тя е решила.

Eлия 

Все едно чета за моята майка, даже и цитираните думи 

Толкова добре те разбирам. 

Аз още не мога да ги отпиша, боли ме за тях, обидно ми е, иска ми се нещо да се промени в отношенията ни. 

Охрид, и моята майка е същата. Все критики, все недоволства.
И тя така- внучка и над всичко.
а колко аз съм уморена, как съм скапана от работа (защото и на нея помагам) и т.н

аз пък като почне да ме критикува каква съм и как си гледам детето и колко ми е прекрасно детето и отговарям- я да видиш от такива лош родители какво добро дете се е получило.

А това оправдава ли я?

Понеже и аз съм в отбора с майките - моята не харесва гаджето ми, живота ми, постоянно ми натяква че съм ѝ длъжна, опитва се да се налага /понякога успява/. Има и още неща, но тези са основните.
Изнесох се на квартира за да спася връзката си с него, но кошмара продължава. От нерви при нея стигнах до 42 кг, постоянно ревях, бях се превърнала в жалка картинка. Сега стигнах 50 кг, доволна съм от живота си и се чувствам много добре.
В крайна сметка моя избор на мъж е мой, нали?
Опити за разговор имаше, но не се получава. Длъжна съм ѝ била, щото ми е майка.  
Оплаках се.

Това да нямаш подкрепа от родителите е мн кофти. Аз имах един такъв период в живота си, но го реших за 2-3 години. Просто си живеех живота си без тях. Дадох им червен картон- не им вдигах телефоните, не се срещах с тях- пълна изолация. Бяха започнали да ми навират за пример някакви кифли дето нищо не бяха постигнали на среща си. И както ми ги даваха за пример все изведнъж точно тези същите не успяха нито образование да вземат, нито професионално да се  реализират, нито да си уредят живота.
След наказателната акция и постигнатото от мен в последствие и от съпруга ми сега пък сме на другата крайност. Постоянно чувам, че се хвалила по хората с нас, че и за това сега се разправяме. Но като цяло и със свекърите и нашите поддържаме на санитарния минимум отношения и сме си мн добре така.

ооох момичета... незнам направо как да изпиша всичко:(
израснах с разведени родители като те имат деца от предишните си бракове и всеки теглеше за неговото си уж, а в крайна сметка не отгледаха свястно нито един от нас. Нито успяхме да учим това, което искахме, нито имахме детство, но пък всичко това ми беше за пример какво да НЕ правя с моето семейство и дете.
Майка ми е зла и твърдоглава, а баща ми е егоист.
Не чувствам вина за думите си понеже те никога не ме попитаха как си, имаш ли нужда от нас....и т.н.
 с братята ми 3 бр сме много близки защото сме преживели доста.
цял живот натякване не говори с тоя ти брат, не общувай с другия ти брат въобще безобразие.
кажи на майка ти това, кажи на баща ти онова дай си ми килима ....
В един момент вече по-голяма казах СТОП. Заминах и не им се обаждах с месеци. От цялата работа като че ли малко се усетиха, че имат деца се промениха мъничко, но все пак по- добре от нищо.
Майка ми е от същия тип критикуваща, натякваща и се опитва да командва, но понеже на мен вече не ми пукашедали ще ги виждам или не казах, че в моята къща командам аз и мъжа ми и тя поприведе глава. брат ми( нейният син) избяга и не иска да вижда , а синовете на баща ми го имат за проформа баща.
А кажете ми сега какви хора са това?!
свикнала съм с мисълта, че нямам любящи родители и вече примирена с това съм добре и не страдам.
Като дете обожавах да ходя на гости в едно съседче защото там имаше сплотено и любящо семейство и аз мечтаех за такова, но уви. Сега имам шанса моето да е такова и това е най-голямата ми мечта. Да съм приятел на двтето си и половинката на мъжа си.
мъжа ми също е от разведено семейство, но там положението е друго... обичта е изпълнила цялата им същност и са сплотени дори без баща им и нещата са ок. Е за мен свеки е дразнител, но това не значи, че е лош човек и щом се отнася добре със сина си аз съм щастлива.
Живота е достатъчно тежък и не желая да ме притеснява никой пък било то и така наречените ми родители когато те не са направили нищо за мен.
Сега от както имаме дете се чуваме по телефона и ми идват на гости, но ако аз реша да ги поканя:) Въвела съм военен ред хаххах
Само да добавя как майка ми отговаря на моите обаждания по тел. вдига с думите" какво" с тон за досадник.. аз стисвам зъби и питам как е .... да са живи и здрави.

deizy13 

Като те чета, май нямам много право да се оплаквам от моята майка, ама....пусто, все сравнявам.

Като гледам свекърва ми как гледа синовете си в очите, дума не дава да се издума против тях. Една шепа кокали женица е, 3 пъти си чупи краката, 1 път черепа, лежа по болници сума ти време и пак тича като полудяла за всеки каприз на по-големия си син (братът на мъжа ми). Един път само си позволих да вметна, че синът й е мързелив, щеше да ме убие с поглед. 

А майка ми....не само, че няма да ме защити, о, не, тя ще изнесе тирада как съм си пропиляла живота, колко възможности съм имала, колко съм неблагодарна и т.н.

В началото след като се отделих от тях ги бях помолила за 1-2 неща и те такава критика дръпнаха. И от тогава съм разбрала, защо на вълка му е дебел врата- защото сам си върши работата. Сега само чакат да ги помоля за нещо, но вече нямам нужда. Даже усещам, че понякога може и да не им харесва какъв е цвета на пердетата им, но си мълчат. Може би вече разбират, че и времената са се сменили и нещата не са такива, каквито те са ги знаели.