- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
ходите ли на гробища често
Здравейте.
Преди месец загубих майка си. Докато беше все още добре пожела като си отиде да я кремираме и да я разпръснем над язовира, където е прекарала детството си. Накара ни двамата с брат ми да го изпълним. Дотук добре. Кремирана е. Сега в събота е 40 дни. Искахме след панахидата да идем и да изъплним желанието и. Да, ама жената в църквата каза да не разпръскаме прахта. Не било по каноните.
Сега не знам кое е правилно да направим.
Преди месец загубих майка си. Докато беше все още добре пожела като си отиде да я кремираме и да я разпръснем над язовира, където е прекарала детството си. Накара ни двамата с брат ми да го изпълним. Дотук добре. Кремирана е. Сега в събота е 40 дни. Искахме след панахидата да идем и да изъплним желанието и. Да, ама жената в църквата каза да не разпръскаме прахта. Не било по каноните.
Сега не знам кое е правилно да направим.
Значи, да измърморя. Централни софийски гробища се води парк. На входа даваме такса вход. От всяко погребение също взимат пари. Ама да му се невиди, да вземат да окосят, до окастрят, да поддържат. Идиотско е да се разчита на опечалените за поддържането на целия парк.
Да не говорим пък, че ние сме на Арменския парцел, където има някакъв поддържащ персонал, който нищо не прави, освен да събира пари на погребения и помени.
Да не говорим пък, че ние сме на Арменския парцел, където има някакъв поддържащ персонал, който нищо не прави, освен да събира пари на погребения и помени.
Аз не ходя по горбища.
Загубих баща си, баба и дядо в една година.
Мама ми е сърдита, че не не искам дори да припаря на гробищата.
Аз не смятам че отивам при тях, нито при спомените ми за тях. Не по гробищата..напомнят ми за погребенията, които бяха абсолютен кошмар за мен.
Аз искам да ги помня живи!
След така изживяно съм си обещала гроб да нямам. Дано намеря начин да спестя до колкото мога всичко това на децата си...
Загубих баща си, баба и дядо в една година.
Мама ми е сърдита, че не не искам дори да припаря на гробищата.
Аз не смятам че отивам при тях, нито при спомените ми за тях. Не по гробищата..напомнят ми за погребенията, които бяха абсолютен кошмар за мен.
Аз искам да ги помня живи!
След така изживяно съм си обещала гроб да нямам. Дано намеря начин да спестя до колкото мога всичко това на децата си...
Аз разпръснах праха на моето дете над едно огромно езеро. Това беше нашето желание, то да е навсякъде около нас, в природата. Никаква част не пазя, нито урната, нито шикозната кадифена калъфка, в която беше всичко сложено, нищо. Всичко изхвърлих.
Иначе по въпроса, ако жената е била православна християнка, то кремацията не е по този канон изобщо. Нека бъде така, както е искала тя обаче. Много правилно е разсъждавала, аз мисля по същия начин, за мен това е решението! Ти ще я носиш завинаги в теб, независимо дали е положена някъде или се рее в Майката Природа.
Иначе по въпроса, ако жената е била православна християнка, то кремацията не е по този канон изобщо. Нека бъде така, както е искала тя обаче. Много правилно е разсъждавала, аз мисля по същия начин, за мен това е решението! Ти ще я носиш завинаги в теб, независимо дали е положена някъде или се рее в Майката Природа.
Айде пак се почна.......
Спрете се бре хора!
Спрете се бре хора!
Кой с какво започна? И кой да се спре?
