Здравейте 
Да споделя и моя опит с махането на памперса. Аз започнах да ги слагам децата на гърне още като бяха на 1 година, след ставане от сън и след всяко хранене. Тогава беше лесно, всичко беше просто рефлекс, понякога си вършеха работата, понякога не. Но като станаха на 18 месеца, разбраха, че могат да се контролират и зависи от тях дали ще пишкат и акат в гърнето и започна веселбата
Махнах памперсите през лятото миналата година, за 2 месеца Камен се научи да си казва и да ака и пишка в гърнето. На Вихрен му трябваше по-дълго време, може би още 2 месеца. Имаха периоди, в които си бяха абсолютно чисти, след това пак се напишкваха и така, докато осъзнаха, че и на тях им е по-добре да са сухи. Купих им няколко чифта тренировъчни гащи, вършат много добра работа според мен - хем задържат да не се намокрят, хем детето усеща, че е напишкано или наакано. А Вихрен се научи да ака в гърнето след като веднъж се беше наакал по време на следобедния сън и сам установи, че не му е хубаво. Трябва сами да стигнат до това решение, вие може само да ги поощрявате и да им показвате и много търпение и ще се научат 
Да споделя и моя опит с махането на памперса. Аз започнах да ги слагам децата на гърне още като бяха на 1 година, след ставане от сън и след всяко хранене. Тогава беше лесно, всичко беше просто рефлекс, понякога си вършеха работата, понякога не. Но като станаха на 18 месеца, разбраха, че могат да се контролират и зависи от тях дали ще пишкат и акат в гърнето и започна веселбата
Махнах памперсите през лятото миналата година, за 2 месеца Камен се научи да си казва и да ака и пишка в гърнето. На Вихрен му трябваше по-дълго време, може би още 2 месеца. Имаха периоди, в които си бяха абсолютно чисти, след това пак се напишкваха и така, докато осъзнаха, че и на тях им е по-добре да са сухи. Купих им няколко чифта тренировъчни гащи, вършат много добра работа според мен - хем задържат да не се намокрят, хем детето усеща, че е напишкано или наакано. А Вихрен се научи да ака в гърнето след като веднъж се беше наакал по време на следобедния сън и сам установи, че не му е хубаво. Трябва сами да стигнат до това решение, вие може само да ги поощрявате и да им показвате и много търпение и ще се научат 
някакъв съвет? 
). В началото лесно се измарят бебоците, бързо заспиват и голямо будене падаше. По-късно открих, че насън по-лесно се хранят (но това някъде към втория месец трябва да е било, новородени спираха да преглъщат или пускаха бибите). Помня и безумната препоръка на педиатърката им, до меренето след 10 дни да се хранят вече с по 100-120 мл 
Не я послушах да ги насилвам, като не става не става, водех се по малките 
