Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

  • 269 999
  • 725
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 131
Вървяха градините, върбите край реката, кравите, изкарани на паша, баирите над реката и най-сетне белите облаци над баирите, някои от които бяха кръгли, а други имаха други форми.
Слънцето, и то тръгна нанякъде.
Гоца Герасков гледаше как се движи природата и си мислеше, че до Нова година остават още осемдесет и шест дни. Жена му, седнала свита до него върху дъската, също гледаше природата, но си мислеше върху свои работи. Тя беше едра и яка селянка, с пълни бузи, с пълни гърди и крака, и можеше както да оре, тъй и да сече дърва. Седеше с ръце на скутите, озарена от сиянието на слънцето, а върху скута й падаше сянката на един неправилен облак. Тя почна да оправя краищата на сянката, но все не успяваше и когато Гоца Герасков я погледна,жената сведе очи засрамена, че мъжът й е видял да се занимава със сянката на един облак.
И докато селянката се червеше, Гоца я попоглеждаше и си
оправяше мустаците: той имаше големи хайдушки мустаци и изпъкнала адамова ябълка, а върху главата си носеше сламеница. Мустаците му бяха станали кафяви от цигарите, защото той пушеше, но не бяха чак толкова кафяви, че да изглеждат грозни, а мекокафяви и приятни, макар че бодяха леко, което най-добре знаеше жена му, която, освен че можеше да сече дърва, можеше още лятно време да коси сено и да сече тухли за къщата.

Любим откъс от Радичков

# 271
  • Мнения: 131
Моят баща ми остави в наследство една къща с комин, една овца и един вълк. Коминът на къщата правеше извънредно силно впечатление на всички ни, ние го наричахме още „комина на дявола“, защото веднъж в него падна самият дявол и докато се отърсваше в огнището, викаше:
„Че аз толкова ли съм черен!“ Както човекът, така и къщата никога не знаят с какво ще станат прочути. Нашата къща стана прочута с комина.
Моят баща винаги ме е съветвал, ако един ден се заловя с описания на истории, да използвам за мастило саждите от комина на дявола. Трябва ли да ви уверявам, че се отнасям почтително към неговите съвети!…

Радичков на бис

# 272
  • Мнения: 131
Гоца Герасков се повъртя на пустата гара, ядосан, че е дошъл тъкмо когато Париж има почивен ден. Реши да се върне, да наточи ножа и да заколи свинята, че докато той пътува, черказките селяни са наточили ножовете си и ще почнат клането на прасетата.
Тъй и направи. Върна се в Черказки, взе ножа и като излезе надвора, погледна свирепо свинята. Но свинята го изгледа още по-свирепо, защото виждаше в ръцете му ножа. Жената продължаваше да събира замръзналото пране, то се ронеше и нищо не оставаше в ръцете й.

и пак

# 273
  • Мнения: 114
"Който е виждал някога планината през късна есен, когато по дърветата още висят последните измръзнали листа, покрити с глазурата на сланите; когато земята е по-топла от небето и бавно умира под дантелите на първите снегове; когато изпод изсъхналите треви започват да се оголват нейните каменни кости; когато от размитите краища на хоризонта започва да се просмуква тъмнина; когато звуците изведнъж стават остри и висят в мразовития въздух като ножове - той е изпитал смъртта на света. Но аз бих казал, че светът умира постоянно, ден след ден, макар че по някакви съображения едва късната есен разбулва цялата тайна на тази смърт. И единственото живо място, което се противи на това разпадане, е чевешкото тяло, но не цялото - само една малка негова част, туптяща под сърцето, в самия център, в средата на гърдите, където невидим за очите пулсира изворът на всякакъв живот." - Олга Токарчук, "Дом дневен, дом нощен"

# 274
  • Мнения: 31
Но колкото и възхитителна да беше на външен вид, още тогава душата й беше нейната най-голяма скъпоценност-нежна, възвишена,жадна за любов душа, която още от най-ранно детство не намираше в този свят достатъчно храна за да засити огъня, който гореше в нея
Може би само огромната жажда за любов, която никога нищо не успя да утоли,освен тази нетърпеливост, която така и не се е укротила до ден днешен.
/“Любовникът на Лейди Чатърли “-Д.Х.Лорънс“/

# 275
  • Мнения: 459
"Слагайки в случайни тела мечтани души мислим, че е любов..."

# 276
  • Мнения: 175
Klio1, на кого принадлежат тези думи?

"Днес е на мода типът на безстрастния кавалер и всички са наложили восъчната му маска: влюбените вече не пишат любовни писма; съпругът, който сварва любовник при жена си, се покланя и моли двойката друг път да заключва вратата; когато пламне къща, домакинът изважда часовника си и любопитствува за колко минути ще дойде пожарната; в тъмното скъперник търси загубен лев, като вместо свещ е запалил хилядолевова банкнота. Какво става под маската?"

("Маски", Владимир Полянов)

Последна редакция: ср, 20 мар 2013, 20:42 от PhD

# 277
  • Мнения: 459
Klio1, на кого принадлежат тези думи?
Нямам представа.Видях го в интернет,хареса ми много и реших да го споделя в темата. Rolling Eyes

# 278
  • Мнения: 31
Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш, е въпроса?
До днес ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.

# 279
  • Мнения: 175

Нямам представа.Видях го в интернет,хареса ми много и реших да го споделя в темата. Rolling Eyes
Разбирам.
Благодаря! Simple Smile


"Пази се от човек, който упорито работи, за да научи нещо, научава го и открива, че не е станал по-умен. Той е изпълнен с убийствено презрение към хората, които са невежи без да са положили особен труд."
("Котешка люлка", Кърт Вонегът)





"Не давай глас на зрелите си мисли,
а на незрелите не давай ход.
Естествено се дръж, но не простей!
В сърцето си със скоби от стомана
приятеля изпитан приковавай,
но дланите недей да си протриваш
от ръкостискания с още голи,
недоизлюпили се запознанства.
Страни от свадите, но влязъл в тях,
тъй действай, че противникът ти после
от тебе да страни. Удостоявай
със слух мнозина, но малцина — с глас.
Във мненията чужди се заслушвай,
а своето за себе си пази.
Недей да даваш и да взимаш взаем,
защото, който дава, често губи
пари и дружба, а пък, който взима,
се учи на разхита. И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите."

"Хамлет", Шекспир

Последна редакция: ср, 20 мар 2013, 20:57 от PhD

# 280
  • София
  • Мнения: 472
"Слагайки в случайни тела мечтани души мислим, че е любов..."
Елиф Шафак

“Един е смисълът на заминаването, друг - на завръщането. А уж все е пътуване.”
Керана Ангелова/Улицата на пеперудите/

Последна редакция: чт, 21 мар 2013, 15:28 от Lucky@Mamma

# 281
  • Мнения: 175
"Понякога вдъхновението може да е цвете, може да е знак Стоп. Мен например знаците Стоп, образно казано, ме вдъхновяват да продължа."
("Да бъдеш Христо Мутафчиев", Яна Борисова)

"Не е вярно, че страданието облагородява характера; понякога това прави щастието, но от страданието в повечето случаи хората стават дребнави и отмъстителни."
("Луна и грош", Съмърсет Моъм)

# 282
  • Мнения: 138
“Не обикаляй наоколо заявявайки, че светът ти дължи добър живот. Светът не ти дължи нищо. Той беше тук първи…”

Марк Твен

# 283
  • Мнения: 419
Промяна

Дългокоса... Дългата коса
ще прикрие тъмните ми мисли.
Казват, че съм станала жена...
Две деца, съпруг... Какво ми липсва?!
Ах, децата... Аз ли ги родих...
Сякаш са ми братче и сестриче.
Дъщеря ми още кротко спи.
Но синът ми тича след момичета.
Този, който сяда уморен
и заспива често над вечерята,
беше принц. Ала заради мен —
стана делник. Подреден и верен.
Как завиждам! Не, не съм добра.
С черна завист гледам долу в локвите
как оная, с късата коса,
се търкаля и е светло-мокра.
И ми иде страшно да крещя
във това мълчание преситено.

Но разтърсвам рошава глава.
И викът умира под косите ми.

# 284
  • Мнения: 459
"Повярвай ми скъпа, намеси се Гейл, след като отпи от питието си,- не е останал Подходящият,не и на нашата възраст.Въпросът е колко неподходящи неща би могла да понесеш."
("Изгубената дъщеря", Шилпи Сомая Гоуда)


"Истината е единствената сигурна почва, върху която може да стъпиш."
 Елизабет Кейди Стентън

Общи условия

Активация на акаунт