БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане

Не зная какво да ти отговоря, наистина. То бива неразбиране, бива ама....

Що за елементарно съждение!?!

Моята позиция е непримирима и твърдо смятам, че колкото повече се говори по темата, адекватно, спокойно и премерено, с обясняването на обективните рискове, толкова по-малко обществото ще бъде толерантно към подобни залитания и толкова по-голям е шансът едно домашно раждане да НЕ се състои, предотвратено от баща, баба, брат сестра или който там е носител на разума към момента.

Вашата позиция по повод чуждия избор /незабранен/ си остава просто... ваша позиция. И никой не ви оспорва правото да си я имате и изразявате. Авторката на Тази тема писа, че е имало няколко такива, посветени на изразяването на подобни позиции. Но настоящата не цели това. Тя признава обективното наличие на убедени в друга алтернатива и идеята в случая е как да се рамкира все пак тази идея, за да се вмести в някакви граници на безопасност, доколкото може да има такива където и да било, разбира се.

Както вие навивате на пръста си и постоянно убеждавате обществеността във вашата правота, така и инакомислещите правят същото. Просто ги донавивате да защитават позициите си. И правите скандали- и вие и те. 

Последно - "да кажат специалистите" или "да препишем регламента отнякъде"? Това с линейките е многократно изказвано мнение на български специалисти - които най-вероятно ще участват в писането на съответния стандарт.

Та щом специалистите кажат "линейки", значи сме ок с линейки - така ли да те разбирам? Важното е да има регламент - какво точно регламентира, ни е все тая.

За законовия ангажимент - да разбирам, че ако майката е предупредена, но е родила все пак вкъщи, трябва да бъде санкционирана ли? Щото пък това - разбрахме от Кристиян - не се прави в "западна европа".

Ама, разбира се. Не знаеш. Защото просто НЯМА приемлива алтернатива освен регламентирането.
Това със шамарите, което някой беше предложил отива в графа "неприемливи".
Оставянето на нещата в сегашния им вид носи повече рискове, отколкото ползи.

Е?

Да бъде санкционирана за какво? Че е родила вкъщи ли? Ами няма такъв филм... Може да й се откаже асистиране, ако евентуално се прецени, че риска е твърде голям и никой не се наема да асистира... Може все пак някой да се съгласи да асистира, но при определени условия, като да не носи отговорност при лош край... Но родилката да се санкционира, че е била предупредена!? 


А многократните обяснения от българските специалисти за линейки, кувьози и прочее беше с цел да се покаже на обществото колко е трудоемка процедурата, колко много пари ще се хрърлят за "прищевките" на малцина и общо взето да настроят обществото против жените, желаещи да раждат вкъщи... Това толкова ли е трудно за разбиране? А недоносени бебета са оцелявали и без кувьози... Познавам една жена (вече пенсионирана баба), която е родена в 7 месец и е оцеляла и без кувьоз... Да не говорим, че не във всяко родилно отделение има кувьоз... Така че чак пък кувьози пред дома на родилката, аре нема нужда...

Хеликаза, линкът, който си посочила, е просто потресаващ 

По изключение този път не питах теб, а Judy. Тя каза, че майката ще си понесе отговорността за неизпълнение на законов ангажимент. А тя все пак е повече юрист от теб - поне така съм чувала.

Не, не всичко е наред, но това не значи, че трябва наедро да се отхвърли. Да, смятам, че медицинските лица правят всичко, за да вкарат майката и бебето в оптималния прозорец на риск. Тъй като те са биологични системи, а едната система, майката, дори има съзнание, това е много трудно без определени компромиси, дискомфорт и понякога полвинчат успех. Смятам, че наистина има такова нещо като оптимален прозорец на риск, комфорт/дискомфорт и ако щете удобство, грация и човечност, със свеждане до минимум на гнусните и животински моменти.



Не бих го формулирала по този начин. Не е нито хубаво, нито лошо. Виж точка 1, просто се налага и ако отказът от претенциите стане лесно и страните са готови за това, може в крайна сметка да не се наложи. Тук трябва и да дефинираме за каква личност, природа и мнение става въпрос. Аз по принцип смятам, че място за моята личност и мнение има, когато съм добре облечена, весела и с чаша шампанско в ръка- тогава си разменяме мнения и блестим с личността си. Ама има ситуации, в които показването на личност е крайна глупост.


[quоte]-защото съществуват Мег, Роси, и други подобни лица, които те дразнят. Факта че те живеят и дишат означава че домашното раждане трябва да се забрани със закон и всеки защитник да бъде съден[/quote]

Не мога да се дразня от нещо, което не мога да променя- на практика не мога да променя съществуването на Мег, Роси и други като хора. Мен ме дразни дейността им, безотговорната публичност, бодряшки изпълнения. Не хората, поведението- и най-вече глупостта. Плюс некоректното използване на науката за мозъка и съзнанието.


Да, добра причина.


Практиката показва, че за съзнателната биологична система, наречена човек, няма абсолютно добро, има относително добро. Примерно за Цвети и бебето й секциото би било идеално, нали? За мен би било добро, макар да се получи друго. В трети случай би било лошо.


Това не бяха точно моите аргументи, но перфектно използва техниката "straw man"- да измислиш по-лек и лесен за атакуване вариант на нечий аргумент и да го разнищиш. Но това е аргумент-чучело, не е истинският. Истинските са доста по-солидни.

И не, дулите нямат общо, освен когато излязат в публичното пространство и неусетно дават легитимност на спорни въпроси. Малко като Гьобелс, казват една полуистина 1000 пъти и накрая тя минава за здрав разум...

Защо "последно"? Аз не съм променяла становището си по темата.
Многократно се писа, който чете и не е преднамерен го е видял- винаги следва да се вземе чуждият опит на държавите, които са въвели даден регламент, когато е установено, че е необходим и специалистите на място обмислят как да се приложи той в нашите условия. Пак е просто- стига да има желание и мисъл.
Не знам нашите тук дали са викали за "линейка" или това е отново някакъв свободен сборен преразказ по дочуто. Нищо конкретно не съм чула да се обсъжда у нас. Понеже да се мисли е зор за редица хора. Най- много да са дали поле за изява на върлите отстоятели на монопола с ражданията. 
Не е разговор приличен, когато се съчиняват и преинъчават чуждите думи. Аз никога не съм писала, че съдържанието на регламента не е важно, напротив. Но то няма как да се измисли ей тук, у форума, при положение, че хората масово не могат да осмислят дори по каква тема пишат.

Темата е следва ли да има регламент /затова е жалбата, щото няма изобщо, а не че съдържанието му било нещо кофти/, все пак, не какви да са членовете и алинеите му. Общите принципи са горе- долу ясни какви следва да бъдат. Конкретиката- по горния ред.

Отговорността за майката ще бъде ценена конкретно при неизпълнение на съответния регламент, но не е задължително да си мислите веднага за наказателна отговорност за нея, самата. Просто отпада отговорността на медиците в този случай. Чисто е- уведомена е жената, че е опасно, обяснено й е защо. Нататък- тя си поема риска, ако реши въпреки това да си действа на своя глава. Правото й на избор не е нарушено /понеже това е поантата на жалбата/. Отговорността е пред нея най- вече, пред кого да е. Държите да я видите в затвора ли или нещо друго?
Важна е другата част- когато е обективно допустимо да се случи домашното раждане да е ясно какво следва да предприеме медицинското лице в определени хипотези и най- вече- да има такова. Ако майката реши, разбира се.

Ужасяващ е!

Жалко, че по-голямата част от пишещите няма да го прочетат, защото писането е по-силната им страна. Защото написаното там няма как да се отрече или пренебрегне.  Истината е, че ако някое от тези раждания бе в болница, изходът нямаше да е такъв какъвто се е случил. Можете ли да си представите само какво би било, ако вместо вместо труп някоя от тези майки прегръщаше живо дете? Уви, някои решения няма как да бъдат върнати назад...
В Блога има интервю, с майка, загубила дете при домашно раждане, която намира успокоение във факта, че починалото бебе е било поне по-голямо от сестра си, която се заклещила при раждането и е доволна, че следващия път може би ще стане съвсем както си трябва....
Ако нещо в раждането се закучи и бебето остане без кислород....всяка минута е важна. А само си представете колко време ще е нужно да измъкнат Родилницата от басейнчето, да я смъкнат по стълбите на панелката, да я натоварят в линейката, която да приемем, че чака долу и да стигнат с бебето до най-близката неонатология!!!
Твърде много ще е това време!

Повечето от пишещите тук не смятат да си раждат у дома   но както и да се върти и суче, има и ще има хора, които избират да го направят.
Има и подобен сайт на руски. И там също когато става дума за домашно раждане, тръгнало зле, обичайно е заради некомпетентна помощ. Както и още първата история от горния линк - майката недочела и недопроверила, предоверила се, без нужни изследвания, без нищо - е, нали точно това е целта да се избегне тук! Ако реши една жена да ражда у дома си, първо да се види изобщо дали отговаря на необходимите критерии... това не е за всеки.

Хеликаза, не разбра ли че това не е важно. Единствено важно е майката да е упражнила правото си на ИЗБОР!  

Mamacita, освен да правят всичко възможно да вкарат майка и бебе в прозорец на приемлив риск персонала в БГ болниците (и другаде по света, всъщност) следват и напълно излишни болнични процедури. И не допускат право на избор дори за неща, които не биха им попречили на работата и не биха повишили рисковете при раждане.
Смея да твърдя, също така, че в повечето случаи когато се обясни човешки на майката какво трябва да се случи и я помолят за съдействие тя ще помогне много по-ефективно, отколкото ако се действа както досега- без обяснения и зачитане на личността. Не говорим за случаите на спешност или изпаднала в истерия майка- по-скоро например "сега ще ви спукам мехура" вместо "седни тук, премести се по-напред" или "ще ви сложим инжекция метергрин, за изгонване на плацентата" вместо "дай си ръката".
Всъщност незачитането на личността на родилката и нейните права повишават рисковете при раждане, а не ги намаляват.
Никой не отхвърля на едро, но за да има някаква промяна, дори малка трябва да има диалог, а тук, в темата се вижда че дори за дребни, маловажни неща е трудно да се даде право на избор (визирам къпането на бебето, клизмата), камоли да се обсъжда нуждата от окситоцин, например.

А аргумента "не трябва да има регламент, защото може да е написан зле и да се случи нещо ужасно" е смешен, разбира се. Може пък регламента да е написан добре и да предотврати нещо ужасно, нали? Няма как да знаем предварително. И може просто да следим какво се случва и да реагираме, ако регламента е лош.

Не знаех как се нарича метода, който съм използвала, но всъщност не оборих аргументите, само ги изброих. Какво пропускам?

Хеликаза, прочела съм целия сайт, още преди години, както и други подобни. Вероятно ще се съгласиш че в повечето случаи става дума за груби грешки на акушерки и мнооооого дълго изчакване, което следва регламента да не допуска. В интерес на истината попаднах и на няколко подобни ужасяващи сайтове за грешки при болнични раждания, та съм наясно че има рискове да попаднеш на некадърници и в двата случая. В някои от щатите, всъщност контрола над асистиращите дом. раждане е отчайващо липсващ- почти както у нас в момента. Именно създаването на регламент може да предотврати това....

Хеликаза, ако говориш за линка, той наистина не ме касае, поне не и мен.



Аз не участвам в тема "за" домашното раждане и не доказвам идеята, че то е изцяло или по- безопасно. Ако съм имала желание съм щяла да пиша в такава. За съвсем друго пиша тук, не само аз.
Но правилно отбелязваш- на доста хора тук силата е в писането, не в четенето. Трудно е да се следи поставена тема. И се изпада в излишно оборване на несъществуващи тези.

Какво се прави, когато се установи липса на кислород у бебето, да речем? Защото при мен просто бе поставена една кислородна маска /на мен/ и лекарката излезе. Такава мога да поставя дори аз, самата.
Бих искала нейде да прочета какво следваше да направи тя в моя случай.