БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане

Хайде сега, нямало значение как си се чувствал. Ми нека за вас да няма.
Аз пък родих 4100+кг си бебе във вода -беше супер. Малкият беше с идеален апгар, аз -в идеална форма. Излязох от ваната толкова доволна.
А, да, във ваната няма място за плуване   (то по принцип плуването не ни е стандартният начин за придвижване:D), но определено се движиш спонтанно, което от своя страна помага невероятно.

Като се замисля - вярно е, ако си измъчен с всички мед. коктейли и процедурки, едва ли ще ти е до движение изобщо - абсолютен парцал бях първия път..

Ето това е ключьт.
Бьлгария е все още на ниво "не мога да повярвам,немислимо е".
Затова тази тема е обречена.Тук дискутират хора с различни виждания/мислене.
Едните имат от години избор,другите не знаят дори какво е това "животно".

Mamacita Bandida, да си починеш след раждането е едно, да не можеш да станеш дори за малко е друго. И след двете раждания ми се пишкаше. Много по-удобно и хигиенично беше когато станах и отидох до банята. След това, естествено легнах и си гушнах бебето.
Написах предишния пост за да кажа че излизането от ваната за много от майките няма да е някакво тежко изпитание.

Orchid, нуждите на хората са различни. Така, както на теб ти е било трудно да се грижиш за бебето си веднага на мен пък ми бе мъчителна мисълта да съм разделена от него. Първите минути и часове след раждането, когато гушках чисто новото човече ми бяха вълшебни, прекрасни.
И смятам, че е правилно и ти и аз да имаме право сами да изберем как да се случат нещата- кой и кога да идва, кога бебето да си е при нас и т.н.
Просто сме различни, но всяка една родилка заслужава уважение, добро отношение и право на избор и зачитане на желанията и (в рамките на разумното).

Еми да, ама не ме пускаха да стана без поне двама до мен:)

И бяха прави.

Мен пък два часа ме наблюдаваха и чак след това
супер внимателно ми помогнаха да стана.
Не беше от тежко раждане- 1 банка окситоцин, никакви други лекарства, всичко
6 часа, но наистина си е голямо физическо събитие, несравнимо с нищо,
което съм преживявала.

По скоро е от окситоцина,а не от тежкото раждане.
http://www.drugs.com/sfx/oxytocin-side-effects.html

Болката е биологичен сигнал за опастност. Ако те боли, значи, трябва да предприемеш действия. По  същия начин, като ти светне лампата в колата, трябва да направиш нещо, а не понеже не знаеш какво означава точно тази лампа да си караш така няколко дни! (пресен пример)

Де да знам, и естествената родилка беше
в доста насипно състояние...

Добре, ако ей сега си влея окситоцин, ще има ли същите ефекти?
Щото като гледам половината от тези ефекти са
по-скоро от самото доста бурно раждане при предозиране-
а не от самото вещество. Щото иначе би трябвало да ги получаваме и
от естествения си окситоцин.

Раждането ми не може да се определи като тежко, но
Кристиян няма как да знае какво е да се чувстваш като
изтърбушен и да не ти работят мускулите както трябва.
Говоря за коремни мускули. Плюс обща умора.

Хайде, Кристиян, в името на науката- влей си една система,
да видим дали ще се чувстваш като мен след раждане.
Със сигурност ще си доста по-свеж.

Не думай! Ами ако единственото разумно действие е да се изкара бебето?

Щото доколкото знам, само тогава родилната болка спира веднъж завинаги...

Е, това действие го предприеха доста ефективно. Нямам оплаквания.

Хайде, кажи си го: раждането на практика не боли, нали?
Но затова пък трябва да се обезболява във вана.
Но не боли и не е опасно, защото е естествен процес.

Егати парадокса. Обърках се..

И на мене ми казаха "къде си мислиш, че отиваш" , след преместването в стаята, след като родих сина си, в "Шейново" тогава. И не, категорично не бяха прави. Станах и отидох да се изкъпя, въпреки, че "...съм можела да падна и да им създам работа" - дословните думи на една.. не знам дали не беше и санитарка - искрено се смях на това и до сега се смея, разказвам колко се бяха загрижили за мен 
Е, въпреки, че в "банята" на етажа, която сама намерих - тогава беше отвратителна, сега сигурно е доста по-добре.. или поне се надявам, де... течащата вода идваше от къс маркуч, сложен на тръбата за душа и водата падаше в тежка струя  , пак беше милион пъти по-добре, отколкото да чакам да ми направели ТЕ "тоалет" на нещо като подлога. Аха, мерси!
Чувствах се и бях добре, имаше умора, но далеч не нещо несъвместимо със ставане и къпане.
Другите в стаята май така и не смяха да станат, не ги знам как са били. Освен едната жена, ако не се лъжа...

Пак за сравнение, тук след като родих ми казаха, когато реша, че искам да се изкъпя, само да кажа - не ми предложиха да ми правят "тоалет" . Та полежах колкото АЗ прецених, но не беше много, точно както и първия път... Не знаех защо искат да кажа, че ще се къпя, но им казах.. а то било, защото една от стажантките-акушерки дойде с мен вътре в банята, докато аз се къпех в душ-кабината, тя седеше там, на една пейка. Това беше още преди да ме закара в моята си стая. Изчака ме, подаде ми кърпа и излезе с мен, придружи ме до леглото.
Та значи.. явно пак е имало вариант да ми стане лошо - това не го и отричам, въпреки, че си знам тялото и силите. Тънката разлика е, че никой не си и помсили да ми каже "не може". Само ми оказаха съдействие.

Изобщо не е сложно 

Значи преди да родя, и аз си бях напълнила главата с "движението облекчава болката".
Ходих напред-назад доста, намествах се. По едно време обаче си боли сериозно, ама
сериозно. Викам им- ама не може ли да стана, да се поразходя, да ми мине.

Къде ще ходиш, викат ми, след малко ще родиш. Бяха прави.
Виждаха нещо, което аз не виждам. Щото за мен наистина беше:
има болка=> трябва да направя нещо, да се движа. А за тях, с
доста по-трезвия поглед ситуацията беше- ще я боли още 5-10 мин.
Защото виждат това, което аз не мога, колкото и да бях "информирана".

Съвсем нормално- от топлата вода да ти падне
кръвното и да паднеш.

В моя случай отчетох липса на персонал, но това е съвсем друг проблем.
Има нужда от хора и за след раждането.

Иначе опитът да се изкъпя и той беше като от епизод на
Декстър или книга на Клайв Баркър:) с елементи от филма Психо.

 
  Aldura*, да се обяснява на нераждали майчета в ''Родилница" колко е приятно е едно, но тук да седнеш да обясняваш на родили 1,2 и повече деца жени, колко е лек родилният процес е друго. Родилните болки са  едни от най-силните.
   Най-лошото е, че някои жени започват да вярват колко е леко и решават, че могат да се порадват на това удоволствие неасистирано вкъщи. Примери от последните 1,2 години - колкото искаш.

Да,не е.Обаче е движение-нещо като разходката за човека.Kогато сухоземното животно човек ражда,то си помага с дишане,нещо което делфина автоматично прави.
А на човек му трябва да знaе в коя фаза как точно да диша,така щото бебето да не остане без кислород и да му се помогне по пътя,щото и на него не му е леко.

 
Не разбирам защо трябва да се ограничаваме до раждане в къщи - може някои да се чувстват по-комфортно на работното си място! Що за дискриминация - да ги карат да раждат у дома или в болница! Всеки да ражда където си поиска - за това трябва да се борим!

Нарочно провокирах дискусия за това кой как
се е чувствал, защото усещам, че естественичките
като че ли наистина са супер хора и разнасят посланието,
че всичко е хипер лесно и е песен, та могат
да изненадат някого доста неприятно, когато
се окаже, че физическата реалност е малко по-брутална.

Човек се чувства различно взависимост от това дали е станало на неговата-за пример може да вземем Ива Д.

Аз пък отидох в болницата без очаквания,просто отидох да раждам-и моето се роди с Апгар 10.И аз се чувствах супер.
Аз си свърших моята работа,Вселената своята.