- Публикувана: 14 ноем. 2012, 16:48 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2012, 11:05 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 48
Доста информация споделхме тук, за почти всички герои от сериала. Дойде ред и за Махидевран, от устата на нейна пра-пра-внучка... Може да е малко повече благосклонна към нея, отколкото очаквате, но... няма какво да се прави 
Внучка, все пак...
Внучка, все пак...Скрит текст:
Саиде Перизад Темрукоглу, в един репортаж разказва за прапралеля си Махидевран:
Казвам се Саиде Перизад Темрукоглу. Родена съм през 1981 година, в Истанбул, но като много малка, заедно със семейството ми се пренесохме в Америка и по-голямата част от живота си прекарах там. Порастнах в Чикаго и учих История на изкуството, в Чикагския университет. После се пренесох в Сиатъл, там работих. Когато постигнах успехи в работата си, се преместих в едно малко градче на Пасифика, Астория. Малко след това се разболях и лекарите ми поставиха диагноза рак. Разбира се, веднага почнах лечение. После, сестра ми ме повика в Париж, при себе си, защото от семейството ми вече никой не беше останал в Америка. Родителите ми се бяха върнали в Турция, брат ми беше изпратен по работа в Англия, а сестра ме се беше установила в Париж, където беше отишла да учи. Нищо вече не ме свързваше с Америка, освен работата ми. Не исках да оставам сама по време на лечението си и се преместих в Париж. Там, познати лекари на сестра ми ме изпратиха да се лекувам в една болница, в Германия, при много добри лекари-специалисти, в областта на рака на панкреаса. С помощта на съпруга на сестра ми, германец, отидох в Германия, където при мен дойдоха и майка ми и баща ми. Така, съдбата ме отведе в Европа...
Чрез една приятелка разбрах за сериала Великолепният век. „Направили са сериал за Вашата прапралеля” ми каза тя. Разбира се, много се развълнувах и чрез интернет изгледах всички епизоди и се възхитих. Наистина, много хубав сериал е станал. Възбудили са интереса на хората към историята...
И тук имам едно голямо „обаче”... Защото мисля че, разказаното за Махидевран е твърде грешно и недостатъчно. Детството ми е минало сред разказваните в семейството ми спомени за нея. В името на цялото семейство Темрукоглу умолявам (режисьорите) да представят пра-пра-леля ми Гюлбахар Махидевран султан, не като една обикновена наложница (джарие), а като законна съпруга на Сюлейман хан, защото тя беше такава, освен това беше една принцеса.
Моето семейство има голямо и славно минало. Произхождаме от древно и аристократично черкерзко семейство, от рода на владетелите на Кабардей, Темрук... В Русия, родът ми е известен под името Бекович- Черкаски. Основоположник на рода ми е, принцът на Кабардей, Темрук бей. Бил е владетел на Кавказ, между 1400 и 1500 години. Внукът на Темрук, Идар бей, позволил дъщеря му Гошеней, да се омъжи за руския цар Иван IV. Целта на тази женитба е била сближаването на руския цар, с Кануни. Принцеса Гошеней е известна в историята като Мария Темрукова.
Моят прадядо е Идар Темруко. В Турция ни казват Темрук-Мирзаде. Дядо ми е избрал за фамилно името Темруко, но са го записали като Темрукоглу.
Махидевран султан е нашата пра-пра-леля. В детството ми чувах разни истории за нея, но по детски, не ми беше интересно. Татко ни казваше, че сме семейство с благородно и древно потекло и трябва да избягваме осъдителни постъпки, които могат да ни опетнят. Майка ми е с албански (арнаутски) произход и често се шегува с татко, че го е хванала черкезката жилка. Прекарах много хубаво детство и юношество. Много добре живяхме в Чикаго. Първо живяхме в апартамент, после, когато работите на татко се подобриха, (той беше архитект), се преместихме в еднофамилна къща. Тя имаше много хубав двор, с градина, където много съм играла, сред тишина, далеч от шума на града. Не мога да забравя онези дни. Татко четеше много, имаше огромна библиотека. Сред неговите книги беше възможно да се намери всичко, което търсиш. Горкият татко, имаше проблеми с очите. Оперираха го няколко пъти. Затова, рано се пенсионира и след като и ние се пръснахме по света, си каза, че ако ще ослепява, да ослепее в родината си и се върнаха, с мама, в Истанбул.
За съжаление много малко опознах покойният си дядо, Джемал бей. Почина през 1988 година, когато бях седемгодишна. Помня, че беше много културен и начетен човек. Баща му, Джелялеттин бей, е бил на служба в двореца, при султан Абдулхамид. Дядо отдавал голямо значение на фамилната ни история. Така възпитал и децата си. Даже често е посещавал Маниса, Амася и Бурса, където са живели и са гробовете на принц Мустафа и Махидевран султан. Бил е и по други места, свързани със семейната ни история. Даже е искал да иде в Кавказ, но тогава условията не са позволили. Но, онези големи гробници на султаните, на Султанахмет, изобщо не посетил. Само гробницата на султан Абдулхамид посещавал. Татко ни е разказвал, как като минавали с дядо покрай Топкапъ сарай, той много се разстройвал. Сигурно, заради спомените, не знам...
Сестрата на татко, леля Муаззез, все ни разказваше за миналото. Но не я слушахме много. Един ден, когато я посетихме в дома ѝ, в Еренкьой, почна да ни разказва за Махидевран султан. Не помня тогава на колко години съм била, може би 9 или 10, но помня че много бях впечатлена. Според леля, бащата на Махидевран султан я пратил в Османския дворец съвсем малка, нямала и 11. Направо, за да се омъжи за Сюлейман, тогава още принц. Първо са я образовали и обучили в дворцовите порядки, после я омъжили за принца. След една година се родил синът им Мустафа. Според леля, те имали още две деца- момч е и момиче. Дъщеря им починала още като бебе, но синът им доживял до юношеството. Не знам причината за смъртта му, може би е бил убит като принц Мустафа. И името му вече никой не помни.
Махидевран султан се е виждала само със братята и сестрите си, Белкъз и Акиле. Особено сестрите ѝ въобще не са се разделили с нея. Заедно са живели беден живот, в Бурса. И двете не са се омъжили. Само с брат си, Мустафа паша, не се е виждала често. След като Хюррем се установила изцяло в двореца, го заточили в Малатя. Само с неговата материална помощ успявали да преживяват, в Бурса. Сигурно са щели да умрат от глад, ако не е бил той. На него е кръстен и принц Мустафа. Принцът много обичал вуйчо си и лелите си... Особено Белкъз... Тази Белкъз, когато убили принца, се изправила пред Кануни и му рекла:”Как уби чедото си? Как уби нашия Мустафа? Единствения му грях беше да е син на такъв безмилостен падишах, като тебе. Дано се удавиш в кръвта на останалите си деца!”. Така и станало, защото Кануни убил Баезид и синовете му. Белкъз я затворили, за тези ѝ думи. Май е прекарала 20 години, в една малка къща, на сух хляб. Малко преди смъртта ѝ проводили вест на Махидевран и другата ѝ сестра. Те поискали да са до нея, в последните ѝ дни, но не им позволили. Акиле хатун също починала преди Махидевран. Колко тъжно... Как е възможно човек да издържи на толкова болка и тегло? И дълго е живяла... Била е свидетел на всичко. Не умряла рано, да се отърве...
За мен Махидевран е една истинска кралица, даже императрица. Не е прекарала живота си в непрекъснати интриги, като Хюррем. Държейки се подобаващо за положението си на съпруга на падишах, тя е заслужила напълно да бъде съпруга на Сюлейман. Но тежка е била орисията ѝ.
Раказва се, че синът на Хюррем, Жълтият Селим е помогнал на Махидевран и че ѝ е давал пенсия. Доколкото знам, тази пенсия е била давана само и само, за да се запази престижът на държавата. Защото гражданите на Бурса са недоумявали, как съпругата на такъв падишах, може да живее в немотия. Значи, тази пенсия не е била в резултат на човечаността и добрината на Селим, а политически ход. Бог знае, сигурно са го посъветвали пашите, едва ли се е сетил сам. Че той, Жълтия Селим, прекарал живота си бохемски, нямал си сякаш друга грижа, та да дава пенсия на съперницата на майка си...
По материал на в-к Джумхуриет- 06. 10. 2012
Казвам се Саиде Перизад Темрукоглу. Родена съм през 1981 година, в Истанбул, но като много малка, заедно със семейството ми се пренесохме в Америка и по-голямата част от живота си прекарах там. Порастнах в Чикаго и учих История на изкуството, в Чикагския университет. После се пренесох в Сиатъл, там работих. Когато постигнах успехи в работата си, се преместих в едно малко градче на Пасифика, Астория. Малко след това се разболях и лекарите ми поставиха диагноза рак. Разбира се, веднага почнах лечение. После, сестра ми ме повика в Париж, при себе си, защото от семейството ми вече никой не беше останал в Америка. Родителите ми се бяха върнали в Турция, брат ми беше изпратен по работа в Англия, а сестра ме се беше установила в Париж, където беше отишла да учи. Нищо вече не ме свързваше с Америка, освен работата ми. Не исках да оставам сама по време на лечението си и се преместих в Париж. Там, познати лекари на сестра ми ме изпратиха да се лекувам в една болница, в Германия, при много добри лекари-специалисти, в областта на рака на панкреаса. С помощта на съпруга на сестра ми, германец, отидох в Германия, където при мен дойдоха и майка ми и баща ми. Така, съдбата ме отведе в Европа...
Чрез една приятелка разбрах за сериала Великолепният век. „Направили са сериал за Вашата прапралеля” ми каза тя. Разбира се, много се развълнувах и чрез интернет изгледах всички епизоди и се възхитих. Наистина, много хубав сериал е станал. Възбудили са интереса на хората към историята...
И тук имам едно голямо „обаче”... Защото мисля че, разказаното за Махидевран е твърде грешно и недостатъчно. Детството ми е минало сред разказваните в семейството ми спомени за нея. В името на цялото семейство Темрукоглу умолявам (режисьорите) да представят пра-пра-леля ми Гюлбахар Махидевран султан, не като една обикновена наложница (джарие), а като законна съпруга на Сюлейман хан, защото тя беше такава, освен това беше една принцеса.
Моето семейство има голямо и славно минало. Произхождаме от древно и аристократично черкерзко семейство, от рода на владетелите на Кабардей, Темрук... В Русия, родът ми е известен под името Бекович- Черкаски. Основоположник на рода ми е, принцът на Кабардей, Темрук бей. Бил е владетел на Кавказ, между 1400 и 1500 години. Внукът на Темрук, Идар бей, позволил дъщеря му Гошеней, да се омъжи за руския цар Иван IV. Целта на тази женитба е била сближаването на руския цар, с Кануни. Принцеса Гошеней е известна в историята като Мария Темрукова.
Моят прадядо е Идар Темруко. В Турция ни казват Темрук-Мирзаде. Дядо ми е избрал за фамилно името Темруко, но са го записали като Темрукоглу.
Махидевран султан е нашата пра-пра-леля. В детството ми чувах разни истории за нея, но по детски, не ми беше интересно. Татко ни казваше, че сме семейство с благородно и древно потекло и трябва да избягваме осъдителни постъпки, които могат да ни опетнят. Майка ми е с албански (арнаутски) произход и често се шегува с татко, че го е хванала черкезката жилка. Прекарах много хубаво детство и юношество. Много добре живяхме в Чикаго. Първо живяхме в апартамент, после, когато работите на татко се подобриха, (той беше архитект), се преместихме в еднофамилна къща. Тя имаше много хубав двор, с градина, където много съм играла, сред тишина, далеч от шума на града. Не мога да забравя онези дни. Татко четеше много, имаше огромна библиотека. Сред неговите книги беше възможно да се намери всичко, което търсиш. Горкият татко, имаше проблеми с очите. Оперираха го няколко пъти. Затова, рано се пенсионира и след като и ние се пръснахме по света, си каза, че ако ще ослепява, да ослепее в родината си и се върнаха, с мама, в Истанбул.
За съжаление много малко опознах покойният си дядо, Джемал бей. Почина през 1988 година, когато бях седемгодишна. Помня, че беше много културен и начетен човек. Баща му, Джелялеттин бей, е бил на служба в двореца, при султан Абдулхамид. Дядо отдавал голямо значение на фамилната ни история. Така възпитал и децата си. Даже често е посещавал Маниса, Амася и Бурса, където са живели и са гробовете на принц Мустафа и Махидевран султан. Бил е и по други места, свързани със семейната ни история. Даже е искал да иде в Кавказ, но тогава условията не са позволили. Но, онези големи гробници на султаните, на Султанахмет, изобщо не посетил. Само гробницата на султан Абдулхамид посещавал. Татко ни е разказвал, как като минавали с дядо покрай Топкапъ сарай, той много се разстройвал. Сигурно, заради спомените, не знам...
Сестрата на татко, леля Муаззез, все ни разказваше за миналото. Но не я слушахме много. Един ден, когато я посетихме в дома ѝ, в Еренкьой, почна да ни разказва за Махидевран султан. Не помня тогава на колко години съм била, може би 9 или 10, но помня че много бях впечатлена. Според леля, бащата на Махидевран султан я пратил в Османския дворец съвсем малка, нямала и 11. Направо, за да се омъжи за Сюлейман, тогава още принц. Първо са я образовали и обучили в дворцовите порядки, после я омъжили за принца. След една година се родил синът им Мустафа. Според леля, те имали още две деца- момч е и момиче. Дъщеря им починала още като бебе, но синът им доживял до юношеството. Не знам причината за смъртта му, може би е бил убит като принц Мустафа. И името му вече никой не помни.
Махидевран султан се е виждала само със братята и сестрите си, Белкъз и Акиле. Особено сестрите ѝ въобще не са се разделили с нея. Заедно са живели беден живот, в Бурса. И двете не са се омъжили. Само с брат си, Мустафа паша, не се е виждала често. След като Хюррем се установила изцяло в двореца, го заточили в Малатя. Само с неговата материална помощ успявали да преживяват, в Бурса. Сигурно са щели да умрат от глад, ако не е бил той. На него е кръстен и принц Мустафа. Принцът много обичал вуйчо си и лелите си... Особено Белкъз... Тази Белкъз, когато убили принца, се изправила пред Кануни и му рекла:”Как уби чедото си? Как уби нашия Мустафа? Единствения му грях беше да е син на такъв безмилостен падишах, като тебе. Дано се удавиш в кръвта на останалите си деца!”. Така и станало, защото Кануни убил Баезид и синовете му. Белкъз я затворили, за тези ѝ думи. Май е прекарала 20 години, в една малка къща, на сух хляб. Малко преди смъртта ѝ проводили вест на Махидевран и другата ѝ сестра. Те поискали да са до нея, в последните ѝ дни, но не им позволили. Акиле хатун също починала преди Махидевран. Колко тъжно... Как е възможно човек да издържи на толкова болка и тегло? И дълго е живяла... Била е свидетел на всичко. Не умряла рано, да се отърве...
За мен Махидевран е една истинска кралица, даже императрица. Не е прекарала живота си в непрекъснати интриги, като Хюррем. Държейки се подобаващо за положението си на съпруга на падишах, тя е заслужила напълно да бъде съпруга на Сюлейман. Но тежка е била орисията ѝ.
Раказва се, че синът на Хюррем, Жълтият Селим е помогнал на Махидевран и че ѝ е давал пенсия. Доколкото знам, тази пенсия е била давана само и само, за да се запази престижът на държавата. Защото гражданите на Бурса са недоумявали, как съпругата на такъв падишах, може да живее в немотия. Значи, тази пенсия не е била в резултат на човечаността и добрината на Селим, а политически ход. Бог знае, сигурно са го посъветвали пашите, едва ли се е сетил сам. Че той, Жълтия Селим, прекарал живота си бохемски, нямал си сякаш друга грижа, та да дава пенсия на съперницата на майка си...
По материал на в-к Джумхуриет- 06. 10. 2012
Кое е било казано в пристъп на гняв?? Съгласна съм, че и Хюрем не уважаваше никого в началото. Но тя беше още дете на около 15г (не съм сигурна на колко). Тя е такъв характер. Но нейноте бяха предимно само думи, колкото и горда да беше, тя пак се прекланяше. Малко ли пъти посягаха на живота и, биха я тровиха я и тя пак се примиряваше, но ако не беше винаги сама, едва ли щеше да и се налага да е такава каквато е. Тя винаги е знаела коя е валиде, коя е Хатидже и т.н. Тя не сломи глава защото е горда и буйна, защото това е тя. Но това е характер, докато Хатидже, Махидевран и Валиде, никога не приеха нейният възход. Дори сега когато получи шамари от Хатидже, тя пак си замълча. Това ако не е постъпка на някой, който си знае мястото и от къде е дошла, та на кого ще е? А Махито не удари ли Айбиге? В моите очи Хюрем постигна много, но въпреки всичко, дори и тя никога не можа да го усети!
Що се отнася за сигурността и, и тази на децата и не споря. Говорех ако нещо се случи на султана, ако Фирузе роди или тя изгуби позицията си. А това там може лесно да се случи!
Що се отнася за сигурността и, и тази на децата и не споря. Говорех ако нещо се случи на султана, ако Фирузе роди или тя изгуби позицията си. А това там може лесно да се случи!
Ти същият филм ли гледаш дето аз гледам???
Пред кого и кога се преклони? Винаги вървеше с рогата напред.
Иначе да - тяе буйна. Това приемам!
Как може да кажешче Валиде и Хатидже не приеха нейният възход??? Валиде като майка понякога и се караше, но въпреки това я подкрепяше. А за Хатидже -- ами да беше гледала днес серията по тв7 - за пореден път Хатидже я защити ... Изобщо Хатидже толкова мила е била с нея ... а Хюррем какви злини й стори. Не гледай само последните 5 серии ... върни се от самото начало!
И как ще е била сама Хюррем???? Нигяр я подкрепи още първият ден! Мария я подкрепяше, Сюмбюл и Гюл ага ... и тн и тн. Дори самата Хатидже я подкрепяше. Единственият човек, който твърдо бешесрещу нея беше Махидевран!
Но и Хатидже не каза на брат си , как Хюррем се опита да я убие!!! Ами нека отиде да каже че я е ударила Хатидже.... да видим ! Дори Хюррем си позволи да излъже Сюлейман че нее заплашвала Хатидже ... що ли?
Махидевран удари шамар, а Хюррем за малко не взе главата на Айбиге!!! При това Айбиге беше приятелка с Хюррем, а не с Махидевран! Това също сложи на везните!
Хюррем може да е постигнала много ... но тя не иска много. Тяе алчна! Иска всичко! А когато не можеш да се спреш в искането си никога не усещаш какво имаш
искам само да уточня нещо -- аз не мразя Хюррем, нито искам да я нападам. Просто тя е и черна и бяла ... Просто не приемам защитата й на всяка цена!!! Тя далеч не е идеална, както обичайно виждам че я илюстрирате
Аз лично съм и фенка, но признавам и грешките и. Дори за някои нямам и оправдание. Въпреки това и оставам фенка, заради това което е постигнала, въпреки всичко и всички!!!
Но в този филм безгрешни почти не останаха.
Заедно с Мустафа, са убити и неговите деца, така че Махидевран няма потомство 
Сестрите ѝ пък въобще не са се омъжвали... Остава само брат ѝ Мустафа и неговото потомство...
Сестрите ѝ пък въобще не са се омъжвали... Остава само брат ѝ Мустафа и неговото потомство...
Мистик благодаря за интересната статия ! 
Факт е ,че за да оцелееш в такъв змиярник като в харема показан ни във филма трябва да си много силен и борбен човек .Всичко е много просто...искаш ли нещо бориш се...не ти ли стиска губиш го! 
А Ферузе не ми харесва нито като визия нито като характер лично ми се струва , че е много подмолна и се надявам да видим това до оставащите и 3 епизода живот.
Факт е ,че за да оцелееш в такъв змиярник като в харема показан ни във филма трябва да си много силен и борбен човек .Всичко е много просто...искаш ли нещо бориш се...не ти ли стиска губиш го!
А Ферузе не ми харесва нито като визия нито като характер лично ми се струва , че е много подмолна и се надявам да видим това до оставащите и 3 епизода живот.
Аз не харесам Хюррем, да не кажа, че ми е отвратителна. Такава каквато ни я представят сценаристите. Най-вероятно не бих харесала и действителната Хюррем, защото съм далече от мисълта, че е имало голяма любов. Но явно е била много умна и напредничава за времето си жена. Това оценявам
Иначе във филма ми липсва да видя любовта на Ибрахим и Нигяр, това може би са истинските емоции , пресъздавани досега
Иначе във филма ми липсва да видя любовта на Ибрахим и Нигяр, това може би са истинските емоции , пресъздавани досега
БЛАГОДАРЯ за поста ти!!!!!!!!!
И на мен много ми липсва тази ЛЮБОВ!!! Много земна ! Истинска .... За мен това е любовта! Да се отдадеш на другият и да забравиш кой си какъв си .... да си само с този , който е до теб. И другото да не съществува...
Тя никога нищо не иска от него ... Той остава в ръцете й без да търси подчинение ... ЛЮбовните сцени между тях са прекрасни! Изпълнени с топлина и нежност
За мен този филм наречен "Великолепният век - историятана една любов" е всъщност филм за любовта между Ибрахим и Нигяр !
Доста информация споделхме тук, за почти всички герои от сериала. Дойде ред и за Махидевран, от устата на нейна пра-пра-внучка... Може да е малко повече благосклонна към нея, отколкото очаквате, но... няма какво да се прави Внучка, все пак...
Внучка, все пак...Скрит текст:
Саиде Перизад Темрукоглу, в един репортаж разказва за прапралеля си Махидевран:
Казвам се Саиде Перизад Темрукоглу. Родена съм през 1981 година, в Истанбул, но като много малка, заедно със семейството ми се пренесохме в Америка и по-голямата част от живота си прекарах там. Порастнах в Чикаго и учих История на изкуството, в Чикагския университет. После се пренесох в Сиатъл, там работих. Когато постигнах успехи в работата си, се преместих в едно малко градче на Пасифика, Астория. Малко след това се разболях и лекарите ми поставиха диагноза рак. Разбира се, веднага почнах лечение. После, сестра ми ме повика в Париж, при себе си, защото от семейството ми вече никой не беше останал в Америка. Родителите ми се бяха върнали в Турция, брат ми беше изпратен по работа в Англия, а сестра ме се беше установила в Париж, където беше отишла да учи. Нищо вече не ме свързваше с Америка, освен работата ми. Не исках да оставам сама по време на лечението си и се преместих в Париж. Там, познати лекари на сестра ми ме изпратиха да се лекувам в една болница, в Германия, при много добри лекари-специалисти, в областта на рака на панкреаса. С помощта на съпруга на сестра ми, германец, отидох в Германия, където при мен дойдоха и майка ми и баща ми. Така, съдбата ме отведе в Европа...
Чрез една приятелка разбрах за сериала Великолепният век. „Направили са сериал за Вашата прапралеля” ми каза тя. Разбира се, много се развълнувах и чрез интернет изгледах всички епизоди и се възхитих. Наистина, много хубав сериал е станал. Възбудили са интереса на хората към историята...
И тук имам едно голямо „обаче”... Защото мисля че, разказаното за Махидевран е твърде грешно и недостатъчно. Детството ми е минало сред разказваните в семейството ми спомени за нея. В името на цялото семейство Темрукоглу умолявам (режисьорите) да представят пра-пра-леля ми Гюлбахар Махидевран султан, не като една обикновена наложница (джарие), а като законна съпруга на Сюлейман хан, защото тя беше такава, освен това беше една принцеса.
Моето семейство има голямо и славно минало. Произхождаме от древно и аристократично черкерзко семейство, от рода на владетелите на Кабардей, Темрук... В Русия, родът ми е известен под името Бекович- Черкаски. Основоположник на рода ми е, принцът на Кабардей, Темрук бей. Бил е владетел на Кавказ, между 1400 и 1500 години. Внукът на Темрук, Идар бей, позволил дъщеря му Гошеней, да се омъжи за руския цар Иван IV. Целта на тази женитба е била сближаването на руския цар, с Кануни. Принцеса Гошеней е известна в историята като Мария Темрукова.
Моят прадядо е Идар Темруко. В Турция ни казват Темрук-Мирзаде. Дядо ми е избрал за фамилно името Темруко, но са го записали като Темрукоглу.
Махидевран султан е нашата пра-пра-леля. В детството ми чувах разни истории за нея, но по детски, не ми беше интересно. Татко ни казваше, че сме семейство с благородно и древно потекло и трябва да избягваме осъдителни постъпки, които могат да ни опетнят. Майка ми е с албански (арнаутски) произход и често се шегува с татко, че го е хванала черкезката жилка. Прекарах много хубаво детство и юношество. Много добре живяхме в Чикаго. Първо живяхме в апартамент, после, когато работите на татко се подобриха, (той беше архитект), се преместихме в еднофамилна къща. Тя имаше много хубав двор, с градина, където много съм играла, сред тишина, далеч от шума на града. Не мога да забравя онези дни. Татко четеше много, имаше огромна библиотека. Сред неговите книги беше възможно да се намери всичко, което търсиш. Горкият татко, имаше проблеми с очите. Оперираха го няколко пъти. Затова, рано се пенсионира и след като и ние се пръснахме по света, си каза, че ако ще ослепява, да ослепее в родината си и се върнаха, с мама, в Истанбул.
За съжаление много малко опознах покойният си дядо, Джемал бей. Почина през 1988 година, когато бях седемгодишна. Помня, че беше много културен и начетен човек. Баща му, Джелялеттин бей, е бил на служба в двореца, при султан Абдулхамид. Дядо отдавал голямо значение на фамилната ни история. Така възпитал и децата си. Даже често е посещавал Маниса, Амася и Бурса, където са живели и са гробовете на принц Мустафа и Махидевран султан. Бил е и по други места, свързани със семейната ни история. Даже е искал да иде в Кавказ, но тогава условията не са позволили. Но, онези големи гробници на султаните, на Султанахмет, изобщо не посетил. Само гробницата на султан Абдулхамид посещавал. Татко ни е разказвал, как като минавали с дядо покрай Топкапъ сарай, той много се разстройвал. Сигурно, заради спомените, не знам...
Сестрата на татко, леля Муаззез, все ни разказваше за миналото. Но не я слушахме много. Един ден, когато я посетихме в дома ѝ, в Еренкьой, почна да ни разказва за Махидевран султан. Не помня тогава на колко години съм била, може би 9 или 10, но помня че много бях впечатлена. Според леля, бащата на Махидевран султан я пратил в Османския дворец съвсем малка, нямала и 11. Направо, за да се омъжи за Сюлейман, тогава още принц. Първо са я образовали и обучили в дворцовите порядки, после я омъжили за принца. След една година се родил синът им Мустафа. Според леля, те имали още две деца- момч е и момиче. Дъщеря им починала още като бебе, но синът им доживял до юношеството. Не знам причината за смъртта му, може би е бил убит като принц Мустафа. И името му вече никой не помни.
Махидевран султан се е виждала само със братята и сестрите си, Белкъз и Акиле. Особено сестрите ѝ въобще не са се разделили с нея. Заедно са живели беден живот, в Бурса. И двете не са се омъжили. Само с брат си, Мустафа паша, не се е виждала често. След като Хюррем се установила изцяло в двореца, го заточили в Малатя. Само с неговата материална помощ успявали да преживяват, в Бурса. Сигурно са щели да умрат от глад, ако не е бил той. На него е кръстен и принц Мустафа. Принцът много обичал вуйчо си и лелите си... Особено Белкъз... Тази Белкъз, когато убили принца, се изправила пред Кануни и му рекла:”Как уби чедото си? Как уби нашия Мустафа? Единствения му грях беше да е син на такъв безмилостен падишах, като тебе. Дано се удавиш в кръвта на останалите си деца!”. Така и станало, защото Кануни убил Баезид и синовете му. Белкъз я затворили, за тези ѝ думи. Май е прекарала 20 години, в една малка къща, на сух хляб. Малко преди смъртта ѝ проводили вест на Махидевран и другата ѝ сестра. Те поискали да са до нея, в последните ѝ дни, но не им позволили. Акиле хатун също починала преди Махидевран. Колко тъжно... Как е възможно човек да издържи на толкова болка и тегло? И дълго е живяла... Била е свидетел на всичко. Не умряла рано, да се отърве...
За мен Махидевран е една истинска кралица, даже императрица. Не е прекарала живота си в непрекъснати интриги, като Хюррем. Държейки се подобаващо за положението си на съпруга на падишах, тя е заслужила напълно да бъде съпруга на Сюлейман. Но тежка е била орисията ѝ.
Раказва се, че синът на Хюррем, Жълтият Селим е помогнал на Махидевран и че ѝ е давал пенсия. Доколкото знам, тази пенсия е била давана само и само, за да се запази престижът на държавата. Защото гражданите на Бурса са недоумявали, как съпругата на такъв падишах, може да живее в немотия. Значи, тази пенсия не е била в резултат на човечаността и добрината на Селим, а политически ход. Бог знае, сигурно са го посъветвали пашите, едва ли се е сетил сам. Че той, Жълтия Селим, прекарал живота си бохемски, нямал си сякаш друга грижа, та да дава пенсия на съперницата на майка си...
По материал на в-к Джумхуриет- 06. 10. 2012
Казвам се Саиде Перизад Темрукоглу. Родена съм през 1981 година, в Истанбул, но като много малка, заедно със семейството ми се пренесохме в Америка и по-голямата част от живота си прекарах там. Порастнах в Чикаго и учих История на изкуството, в Чикагския университет. После се пренесох в Сиатъл, там работих. Когато постигнах успехи в работата си, се преместих в едно малко градче на Пасифика, Астория. Малко след това се разболях и лекарите ми поставиха диагноза рак. Разбира се, веднага почнах лечение. После, сестра ми ме повика в Париж, при себе си, защото от семейството ми вече никой не беше останал в Америка. Родителите ми се бяха върнали в Турция, брат ми беше изпратен по работа в Англия, а сестра ме се беше установила в Париж, където беше отишла да учи. Нищо вече не ме свързваше с Америка, освен работата ми. Не исках да оставам сама по време на лечението си и се преместих в Париж. Там, познати лекари на сестра ми ме изпратиха да се лекувам в една болница, в Германия, при много добри лекари-специалисти, в областта на рака на панкреаса. С помощта на съпруга на сестра ми, германец, отидох в Германия, където при мен дойдоха и майка ми и баща ми. Така, съдбата ме отведе в Европа...
Чрез една приятелка разбрах за сериала Великолепният век. „Направили са сериал за Вашата прапралеля” ми каза тя. Разбира се, много се развълнувах и чрез интернет изгледах всички епизоди и се възхитих. Наистина, много хубав сериал е станал. Възбудили са интереса на хората към историята...
И тук имам едно голямо „обаче”... Защото мисля че, разказаното за Махидевран е твърде грешно и недостатъчно. Детството ми е минало сред разказваните в семейството ми спомени за нея. В името на цялото семейство Темрукоглу умолявам (режисьорите) да представят пра-пра-леля ми Гюлбахар Махидевран султан, не като една обикновена наложница (джарие), а като законна съпруга на Сюлейман хан, защото тя беше такава, освен това беше една принцеса.
Моето семейство има голямо и славно минало. Произхождаме от древно и аристократично черкерзко семейство, от рода на владетелите на Кабардей, Темрук... В Русия, родът ми е известен под името Бекович- Черкаски. Основоположник на рода ми е, принцът на Кабардей, Темрук бей. Бил е владетел на Кавказ, между 1400 и 1500 години. Внукът на Темрук, Идар бей, позволил дъщеря му Гошеней, да се омъжи за руския цар Иван IV. Целта на тази женитба е била сближаването на руския цар, с Кануни. Принцеса Гошеней е известна в историята като Мария Темрукова.
Моят прадядо е Идар Темруко. В Турция ни казват Темрук-Мирзаде. Дядо ми е избрал за фамилно името Темруко, но са го записали като Темрукоглу.
Махидевран султан е нашата пра-пра-леля. В детството ми чувах разни истории за нея, но по детски, не ми беше интересно. Татко ни казваше, че сме семейство с благородно и древно потекло и трябва да избягваме осъдителни постъпки, които могат да ни опетнят. Майка ми е с албански (арнаутски) произход и често се шегува с татко, че го е хванала черкезката жилка. Прекарах много хубаво детство и юношество. Много добре живяхме в Чикаго. Първо живяхме в апартамент, после, когато работите на татко се подобриха, (той беше архитект), се преместихме в еднофамилна къща. Тя имаше много хубав двор, с градина, където много съм играла, сред тишина, далеч от шума на града. Не мога да забравя онези дни. Татко четеше много, имаше огромна библиотека. Сред неговите книги беше възможно да се намери всичко, което търсиш. Горкият татко, имаше проблеми с очите. Оперираха го няколко пъти. Затова, рано се пенсионира и след като и ние се пръснахме по света, си каза, че ако ще ослепява, да ослепее в родината си и се върнаха, с мама, в Истанбул.
За съжаление много малко опознах покойният си дядо, Джемал бей. Почина през 1988 година, когато бях седемгодишна. Помня, че беше много културен и начетен човек. Баща му, Джелялеттин бей, е бил на служба в двореца, при султан Абдулхамид. Дядо отдавал голямо значение на фамилната ни история. Така възпитал и децата си. Даже често е посещавал Маниса, Амася и Бурса, където са живели и са гробовете на принц Мустафа и Махидевран султан. Бил е и по други места, свързани със семейната ни история. Даже е искал да иде в Кавказ, но тогава условията не са позволили. Но, онези големи гробници на султаните, на Султанахмет, изобщо не посетил. Само гробницата на султан Абдулхамид посещавал. Татко ни е разказвал, как като минавали с дядо покрай Топкапъ сарай, той много се разстройвал. Сигурно, заради спомените, не знам...
Сестрата на татко, леля Муаззез, все ни разказваше за миналото. Но не я слушахме много. Един ден, когато я посетихме в дома ѝ, в Еренкьой, почна да ни разказва за Махидевран султан. Не помня тогава на колко години съм била, може би 9 или 10, но помня че много бях впечатлена. Според леля, бащата на Махидевран султан я пратил в Османския дворец съвсем малка, нямала и 11. Направо, за да се омъжи за Сюлейман, тогава още принц. Първо са я образовали и обучили в дворцовите порядки, после я омъжили за принца. След една година се родил синът им Мустафа. Според леля, те имали още две деца- момч е и момиче. Дъщеря им починала още като бебе, но синът им доживял до юношеството. Не знам причината за смъртта му, може би е бил убит като принц Мустафа. И името му вече никой не помни.
Махидевран султан се е виждала само със братята и сестрите си, Белкъз и Акиле. Особено сестрите ѝ въобще не са се разделили с нея. Заедно са живели беден живот, в Бурса. И двете не са се омъжили. Само с брат си, Мустафа паша, не се е виждала често. След като Хюррем се установила изцяло в двореца, го заточили в Малатя. Само с неговата материална помощ успявали да преживяват, в Бурса. Сигурно са щели да умрат от глад, ако не е бил той. На него е кръстен и принц Мустафа. Принцът много обичал вуйчо си и лелите си... Особено Белкъз... Тази Белкъз, когато убили принца, се изправила пред Кануни и му рекла:”Как уби чедото си? Как уби нашия Мустафа? Единствения му грях беше да е син на такъв безмилостен падишах, като тебе. Дано се удавиш в кръвта на останалите си деца!”. Така и станало, защото Кануни убил Баезид и синовете му. Белкъз я затворили, за тези ѝ думи. Май е прекарала 20 години, в една малка къща, на сух хляб. Малко преди смъртта ѝ проводили вест на Махидевран и другата ѝ сестра. Те поискали да са до нея, в последните ѝ дни, но не им позволили. Акиле хатун също починала преди Махидевран. Колко тъжно... Как е възможно човек да издържи на толкова болка и тегло? И дълго е живяла... Била е свидетел на всичко. Не умряла рано, да се отърве...
За мен Махидевран е една истинска кралица, даже императрица. Не е прекарала живота си в непрекъснати интриги, като Хюррем. Държейки се подобаващо за положението си на съпруга на падишах, тя е заслужила напълно да бъде съпруга на Сюлейман. Но тежка е била орисията ѝ.
Раказва се, че синът на Хюррем, Жълтият Селим е помогнал на Махидевран и че ѝ е давал пенсия. Доколкото знам, тази пенсия е била давана само и само, за да се запази престижът на държавата. Защото гражданите на Бурса са недоумявали, как съпругата на такъв падишах, може да живее в немотия. Значи, тази пенсия не е била в резултат на човечаността и добрината на Селим, а политически ход. Бог знае, сигурно са го посъветвали пашите, едва ли се е сетил сам. Че той, Жълтия Селим, прекарал живота си бохемски, нямал си сякаш друга грижа, та да дава пенсия на съперницата на майка си...
По материал на в-к Джумхуриет- 06. 10. 2012
Много интересен разказ на Саиде
благодаря за превода
Кое е било казано в пристъп на гняв?? Съгласна съм, че и Хюрем не уважаваше никого в началото. Но тя беше още дете на около 15г (не съм сигурна на колко). Тя е такъв характер. Но нейноте бяха предимно само думи, колкото и горда да беше, тя пак се прекланяше. Малко ли пъти посягаха на живота и, биха я тровиха я и тя пак се примиряваше, но ако не беше винаги сама, едва ли щеше да и се налага да е такава каквато е. Тя винаги е знаела коя е валиде, коя е Хатидже и т.н. Тя не сломи глава защото е горда и буйна, защото това е тя. Но това е характер, докато Хатидже, Махидевран и Валиде, никога не приеха нейният възход. Дори сега когато получи шамари от Хатидже, тя пак си замълча. Това ако не е постъпка на някой, който си знае мястото и от къде е дошла, та на кого ще е? А Махито не удари ли Айбиге? В моите очи Хюрем постигна много, но въпреки всичко, дори и тя никога не можа да го усети!
Що се отнася за сигурността и, и тази на децата и не споря. Говорех ако нещо се случи на султана, ако Фирузе роди или тя изгуби позицията си. А това там може лесно да се случи!
Що се отнася за сигурността и, и тази на децата и не споря. Говорех ако нещо се случи на султана, ако Фирузе роди или тя изгуби позицията си. А това там може лесно да се случи!
Ти същият филм ли гледаш дето аз гледам???
Пред кого и кога се преклони? Винаги вървеше с рогата напред.
Иначе да - тяе буйна. Това приемам!
Как може да кажешче Валиде и Хатидже не приеха нейният възход??? Валиде като майка понякога и се караше, но въпреки това я подкрепяше. А за Хатидже -- ами да беше гледала днес серията по тв7 - за пореден път Хатидже я защити ... Изобщо Хатидже толкова мила е била с нея ... а Хюррем какви злини й стори. Не гледай само последните 5 серии ... върни се от самото начало!
И как ще е била сама Хюррем???? Нигяр я подкрепи още първият ден! Мария я подкрепяше, Сюмбюл и Гюл ага ... и тн и тн. Дори самата Хатидже я подкрепяше. Единственият човек, който твърдо бешесрещу нея беше Махидевран!
Но и Хатидже не каза на брат си , как Хюррем се опита да я убие!!! Ами нека отиде да каже че я е ударила Хатидже.... да видим ! Дори Хюррем си позволи да излъже Сюлейман че нее заплашвала Хатидже ... що ли?
Махидевран удари шамар, а Хюррем за малко не взе главата на Айбиге!!! При това Айбиге беше приятелка с Хюррем, а не с Махидевран! Това също сложи на везните!
Хюррем може да е постигнала много ... но тя не иска много. Тяе алчна! Иска всичко! А когато не можеш да се спреш в искането си никога не усещаш какво имаш
Не разбирам защо не отговори на поста ми за теб? Това че не сме на едно мнение не означава, че гледаме различни филми. Аз казах също, че Хюрем е буйна и не се прекланя пред никого. За подкрепата на Хатидже преди никога не съм спорила, но пък и Хюрем и е помагала, подкрепяла и дори спаси живота на детото и. Говорех за сега, преди всички бяхме на мнение, че Хатидже е ангел.
Нигяр я подкрепяше в началото и и помогна много, това съм го писала много пъти. Но точно тя я предаде и то не веднъж, а Хюрем и вярваше най-много. Тя застраши живота и. Да от любов, но го направи. Мария беше никой, за да говорим за подкрепа. Можем ли да говорим за сравнение между Фирузе и нея. Фирузе имаше подкрепата на Махито, Гюлфем, Хатидже, Афифе, СС и други, а Хюрем на Мариа, Гюл ага (по-късно), Хатидже до определен момент (за нея Махито и Хюрем бяха равни) и СС понякога (колко пъти си затвори очите?). Това, че само Махито е била против нея е смешно. А Ибрахим, Валиде, после Хатидже, Гюлфем и т.н.? Може ли да се сравнява това?
Валиде я е подкрепяла? Кога това?
Когато уби коня и, когато се опита да я омъжи за друг, когато я затвориха, когато се опитаха няколко пъти да я убият, когато си затваряше очите пред престъпленията на Махито и т.н. Това е смешно.За шамара говорех, че тя няма право да и посяга. Заплахите бяха взаимни.
Хюрем постигна всичко сама! Тя е амбициозна! Това не е порок! Всяка жена би искала да е на нейно място, но само тя успя!
Мистик много интересен разказ , благодаря 
Наистина има доза пристрастност , а и за 500 години , предавани от уста на уста , доста от фактите ще да са се поизменили , освен ако не са останали и писменни източници.
Едно е безспорно -била е много красива , поне във всички източници се споменава .
Изабел & Фенката / за превода на резюмето
Наистина има доза пристрастност , а и за 500 години , предавани от уста на уста , доста от фактите ще да са се поизменили , освен ако не са останали и писменни източници.
Едно е безспорно -била е много красива , поне във всички източници се споменава .
Изабел & Фенката / за превода на резюмето
Среднощен привет! 
Наваксах със сериите, така че с кеф ще прочета преведенoто резюме от Izabele и fenkata1968. Благодаря!
Мистик, както винаги интересно! Благодаря!
На мен ми е забавно някои върли "анти Хюрремки", защо така приемате нещата на живот и смърт някак. Щом не се споделят вашите виждания, то са гневни препоръки, какво да четем, какво да правим... Четем, четем, споко!
Аз например се газирам най-вече от всичко свързано с това време по отношение на жената изобщо като такава.
И от чисто феминистка съпричастност, изпитвам симпатия към всяка интересна жена със силен характер, оставила отпечатък в това диво средновековно време.
Отвращава ме харема, като институция и гледането на всяка попаднала там хатун, единствено като поредната вагина за разплод. И ми е по отвратително отношението на властимащите жени към тия надолу по веригата.
И след като Хюррем е останала в историята, като повод /неотречен дори и от критиците и/ да бъдат променени вековни закони и правила от един признат за ерудит и силен владетел на огромна империя и то в нейния апогей - ето ви причината за моята и както усещам и на други симпатия.
А като газят всички в тая "кал", кой да остане и да сияе чист и да е духовно извисен. Абсурд просто.
Чисто исторически има някои безспорни и много на брой спорни факти, което изобщо не може да накара интелигентно четящите да отсекат, че знаят абсолютната истина.
Dore Mi, както bggirl22 не си е пила кафето с Хюррем, така и покойната Мерал Окай/ светла и памет
/ също, че и сценариста след нея.
Всички отношения, диалози и интриги са плод на субективно въображение и е нормално да сме съгласни или не и да ги наслагваме с нашите собствени.
За мен в сериала има и много силни моменти, както и слаби такива. Има страхотни попадения, когато в монолози на Сюлейман, Валиде, Хюррем или както се е случвало в диалози между Сюлейман и Ибрахим да се "замерят " с цитати от Мевляна и Данте например. Интелигентен намек за истински непреходното....
Такава черна кутия е бил точно харема, че всяко категорично мнение рискува да стане смешно.
Така, че различните мнения са ми толкова в реда на нещата, но ожесточените спорове са ми безсмислени и най-вече опитите с хъс да се 'налива акъл" на другомислещите.
Наваксах със сериите, така че с кеф ще прочета преведенoто резюме от Izabele и fenkata1968. Благодаря!
Мистик, както винаги интересно! Благодаря!
Доста информация споделяхме тук, за почти всички герои от сериала. Дойде ред и за Махидевран, от устата на нейна пра-пра-внучка... Може да е малко повече благосклонна към нея, отколкото очаквате, но... няма какво да се прави Внучка, все пак...
Внучка, все пак...Скрит текст:
Саиде Перизад Темрукоглу, в един репортаж разказва за прапралеля си Махидевран:
Казвам се Саиде Перизад Темрукоглу. Родена съм през 1981 година, в Истанбул, но като много малка, заедно със семейството ми се пренесохме в Америка и по-голямата част от живота си прекарах там. Порастнах в Чикаго и учих История на изкуството, в Чикагския университет. После се пренесох в Сиатъл, там работих. Когато постигнах успехи в работата си, се преместих в едно малко градче на Пасифика, Астория. Малко след това се разболях и лекарите ми поставиха диагноза рак. Разбира се, веднага почнах лечение. После, сестра ми ме повика в Париж, при себе си, защото от семейството ми вече никой не беше останал в Америка. Родителите ми се бяха върнали в Турция, брат ми беше изпратен по работа в Англия, а сестра ме се беше установила в Париж, където беше отишла да учи. Нищо вече не ме свързваше с Америка, освен работата ми. Не исках да оставам сама по време на лечението си и се преместих в Париж. Там, познати лекари на сестра ми ме изпратиха да се лекувам в една болница, в Германия, при много добри лекари-специалисти, в областта на рака на панкреаса. С помощта на съпруга на сестра ми, германец, отидох в Германия, където при мен дойдоха и майка ми и баща ми. Така, съдбата ме отведе в Европа...
Чрез една приятелка разбрах за сериала Великолепният век. „Направили са сериал за Вашата прапралеля” ми каза тя. Разбира се, много се развълнувах и чрез интернет изгледах всички епизоди и се възхитих. Наистина, много хубав сериал е станал. Възбудили са интереса на хората към историята...
И тук имам едно голямо „обаче”... Защото мисля че, разказаното за Махидевран е твърде грешно и недостатъчно. Детството ми е минало сред разказваните в семейството ми спомени за нея. В името на цялото семейство Темрукоглу умолявам (режисьорите) да представят пра-пра-леля ми Гюлбахар Махидевран султан, не като една обикновена наложница (джарие), а като законна съпруга на Сюлейман хан, защото тя беше такава, освен това беше една принцеса.
Моето семейство има голямо и славно минало. Произхождаме от древно и аристократично черкерзко семейство, от рода на владетелите на Кабардей, Темрук... В Русия, родът ми е известен под името Бекович- Черкаски. Основоположник на рода ми е, принцът на Кабардей, Темрук бей. Бил е владетел на Кавказ, между 1400 и 1500 години. Внукът на Темрук, Идар бей, позволил дъщеря му Гошеней, да се омъжи за руския цар Иван IV. Целта на тази женитба е била сближаването на руския цар, с Кануни. Принцеса Гошеней е известна в историята като Мария Темрукова.
Моят прадядо е Идар Темруко. В Турция ни казват Темрук-Мирзаде. Дядо ми е избрал за фамилно името Темруко, но са го записали като Темрукоглу.
Махидевран султан е нашата пра-пра-леля. В детството ми чувах разни истории за нея, но по детски, не ми беше интересно. Татко ни казваше, че сме семейство с благородно и древно потекло и трябва да избягваме осъдителни постъпки, които могат да ни опетнят. Майка ми е с албански (арнаутски) произход и често се шегува с татко, че го е хванала черкезката жилка. Прекарах много хубаво детство и юношество. Много добре живяхме в Чикаго. Първо живяхме в апартамент, после, когато работите на татко се подобриха, (той беше архитект), се преместихме в еднофамилна къща. Тя имаше много хубав двор, с градина, където много съм играла, сред тишина, далеч от шума на града. Не мога да забравя онези дни. Татко четеше много, имаше огромна библиотека. Сред неговите книги беше възможно да се намери всичко, което търсиш. Горкият татко, имаше проблеми с очите. Оперираха го няколко пъти. Затова, рано се пенсионира и след като и ние се пръснахме по света, си каза, че ако ще ослепява, да ослепее в родината си и се върнаха, с мама, в Истанбул.
За съжаление много малко опознах покойният си дядо, Джемал бей. Почина през 1988 година, когато бях седемгодишна. Помня, че беше много културен и начетен човек. Баща му, Джелялеттин бей, е бил на служба в двореца, при султан Абдулхамид. Дядо отдавал голямо значение на фамилната ни история. Така възпитал и децата си. Даже често е посещавал Маниса, Амася и Бурса, където са живели и са гробовете на принц Мустафа и Махидевран султан. Бил е и по други места, свързани със семейната ни история. Даже е искал да иде в Кавказ, но тогава условията не са позволили. Но, онези големи гробници на султаните, на Султанахмет, изобщо не посетил. Само гробницата на султан Абдулхамид посещавал. Татко ни е разказвал, как като минавали с дядо покрай Топкапъ сарай, той много се разстройвал. Сигурно, заради спомените, не знам...
Сестрата на татко, леля Муаззез, все ни разказваше за миналото. Но не я слушахме много. Един ден, когато я посетихме в дома ѝ, в Еренкьой, почна да ни разказва за Махидевран султан. Не помня тогава на колко години съм била, може би 9 или 10, но помня че много бях впечатлена. Според леля, бащата на Махидевран султан я пратил в Османския дворец съвсем малка, нямала и 11. Направо, за да се омъжи за Сюлейман, тогава още принц. Първо са я образовали и обучили в дворцовите порядки, после я омъжили за принца. След една година се родил синът им Мустафа. Според леля, те имали още две деца- момч е и момиче. Дъщеря им починала още като бебе, но синът им доживял до юношеството. Не знам причината за смъртта му, може би е бил убит като принц Мустафа. И името му вече никой не помни.
Махидевран султан се е виждала само със братята и сестрите си, Белкъз и Акиле. Особено сестрите ѝ въобще не са се разделили с нея. Заедно са живели беден живот, в Бурса. И двете не са се омъжили. Само с брат си, Мустафа паша, не се е виждала често. След като Хюррем се установила изцяло в двореца, го заточили в Малатя. Само с неговата материална помощ успявали да преживяват, в Бурса. Сигурно са щели да умрат от глад, ако не е бил той. На него е кръстен и принц Мустафа. Принцът много обичал вуйчо си и лелите си... Особено Белкъз... Тази Белкъз, когато убили принца, се изправила пред Кануни и му рекла:”Как уби чедото си? Как уби нашия Мустафа? Единствения му грях беше да е син на такъв безмилостен падишах, като тебе. Дано се удавиш в кръвта на останалите си деца!”. Така и станало, защото Кануни убил Баезид и синовете му. Белкъз я затворили, за тези ѝ думи. Май е прекарала 20 години, в една малка къща, на сух хляб. Малко преди смъртта ѝ проводили вест на Махидевран и другата ѝ сестра. Те поискали да са до нея, в последните ѝ дни, но не им позволили. Акиле хатун също починала преди Махидевран. Колко тъжно... Как е възможно човек да издържи на толкова болка и тегло? И дълго е живяла... Била е свидетел на всичко. Не умряла рано, да се отърве...
За мен Махидевран е една истинска кралица, даже императрица. Не е прекарала живота си в непрекъснати интриги, като Хюррем. Държейки се подобаващо за положението си на съпруга на падишах, тя е заслужила напълно да бъде съпруга на Сюлейман. Но тежка е била орисията ѝ.
Раказва се, че синът на Хюррем, Жълтият Селим е помогнал на Махидевран и че ѝ е давал пенсия. Доколкото знам, тази пенсия е била давана само и само, за да се запази престижът на държавата. Защото гражданите на Бурса са недоумявали, как съпругата на такъв падишах, може да живее в немотия. Значи, тази пенсия не е била в резултат на човечаността и добрината на Селим, а политически ход. Бог знае, сигурно са го посъветвали пашите, едва ли се е сетил сам. Че той, Жълтия Селим, прекарал живота си бохемски, нямал си сякаш друга грижа, та да дава пенсия на съперницата на майка си...
По материал на в-к Джумхуриет- 06. 10. 2012
Саиде Перизад Темрукоглу, в един репортаж разказва за прапралеля си Махидевран:
Казвам се Саиде Перизад Темрукоглу. Родена съм през 1981 година, в Истанбул, но като много малка, заедно със семейството ми се пренесохме в Америка и по-голямата част от живота си прекарах там. Порастнах в Чикаго и учих История на изкуството, в Чикагския университет. После се пренесох в Сиатъл, там работих. Когато постигнах успехи в работата си, се преместих в едно малко градче на Пасифика, Астория. Малко след това се разболях и лекарите ми поставиха диагноза рак. Разбира се, веднага почнах лечение. После, сестра ми ме повика в Париж, при себе си, защото от семейството ми вече никой не беше останал в Америка. Родителите ми се бяха върнали в Турция, брат ми беше изпратен по работа в Англия, а сестра ме се беше установила в Париж, където беше отишла да учи. Нищо вече не ме свързваше с Америка, освен работата ми. Не исках да оставам сама по време на лечението си и се преместих в Париж. Там, познати лекари на сестра ми ме изпратиха да се лекувам в една болница, в Германия, при много добри лекари-специалисти, в областта на рака на панкреаса. С помощта на съпруга на сестра ми, германец, отидох в Германия, където при мен дойдоха и майка ми и баща ми. Така, съдбата ме отведе в Европа...
Чрез една приятелка разбрах за сериала Великолепният век. „Направили са сериал за Вашата прапралеля” ми каза тя. Разбира се, много се развълнувах и чрез интернет изгледах всички епизоди и се възхитих. Наистина, много хубав сериал е станал. Възбудили са интереса на хората към историята...
И тук имам едно голямо „обаче”... Защото мисля че, разказаното за Махидевран е твърде грешно и недостатъчно. Детството ми е минало сред разказваните в семейството ми спомени за нея. В името на цялото семейство Темрукоглу умолявам (режисьорите) да представят пра-пра-леля ми Гюлбахар Махидевран султан, не като една обикновена наложница (джарие), а като законна съпруга на Сюлейман хан, защото тя беше такава, освен това беше една принцеса.
Моето семейство има голямо и славно минало. Произхождаме от древно и аристократично черкерзко семейство, от рода на владетелите на Кабардей, Темрук... В Русия, родът ми е известен под името Бекович- Черкаски. Основоположник на рода ми е, принцът на Кабардей, Темрук бей. Бил е владетел на Кавказ, между 1400 и 1500 години. Внукът на Темрук, Идар бей, позволил дъщеря му Гошеней, да се омъжи за руския цар Иван IV. Целта на тази женитба е била сближаването на руския цар, с Кануни. Принцеса Гошеней е известна в историята като Мария Темрукова.
Моят прадядо е Идар Темруко. В Турция ни казват Темрук-Мирзаде. Дядо ми е избрал за фамилно името Темруко, но са го записали като Темрукоглу.
Махидевран султан е нашата пра-пра-леля. В детството ми чувах разни истории за нея, но по детски, не ми беше интересно. Татко ни казваше, че сме семейство с благородно и древно потекло и трябва да избягваме осъдителни постъпки, които могат да ни опетнят. Майка ми е с албански (арнаутски) произход и често се шегува с татко, че го е хванала черкезката жилка. Прекарах много хубаво детство и юношество. Много добре живяхме в Чикаго. Първо живяхме в апартамент, после, когато работите на татко се подобриха, (той беше архитект), се преместихме в еднофамилна къща. Тя имаше много хубав двор, с градина, където много съм играла, сред тишина, далеч от шума на града. Не мога да забравя онези дни. Татко четеше много, имаше огромна библиотека. Сред неговите книги беше възможно да се намери всичко, което търсиш. Горкият татко, имаше проблеми с очите. Оперираха го няколко пъти. Затова, рано се пенсионира и след като и ние се пръснахме по света, си каза, че ако ще ослепява, да ослепее в родината си и се върнаха, с мама, в Истанбул.
За съжаление много малко опознах покойният си дядо, Джемал бей. Почина през 1988 година, когато бях седемгодишна. Помня, че беше много културен и начетен човек. Баща му, Джелялеттин бей, е бил на служба в двореца, при султан Абдулхамид. Дядо отдавал голямо значение на фамилната ни история. Така възпитал и децата си. Даже често е посещавал Маниса, Амася и Бурса, където са живели и са гробовете на принц Мустафа и Махидевран султан. Бил е и по други места, свързани със семейната ни история. Даже е искал да иде в Кавказ, но тогава условията не са позволили. Но, онези големи гробници на султаните, на Султанахмет, изобщо не посетил. Само гробницата на султан Абдулхамид посещавал. Татко ни е разказвал, как като минавали с дядо покрай Топкапъ сарай, той много се разстройвал. Сигурно, заради спомените, не знам...
Сестрата на татко, леля Муаззез, все ни разказваше за миналото. Но не я слушахме много. Един ден, когато я посетихме в дома ѝ, в Еренкьой, почна да ни разказва за Махидевран султан. Не помня тогава на колко години съм била, може би 9 или 10, но помня че много бях впечатлена. Според леля, бащата на Махидевран султан я пратил в Османския дворец съвсем малка, нямала и 11. Направо, за да се омъжи за Сюлейман, тогава още принц. Първо са я образовали и обучили в дворцовите порядки, после я омъжили за принца. След една година се родил синът им Мустафа. Според леля, те имали още две деца- момч е и момиче. Дъщеря им починала още като бебе, но синът им доживял до юношеството. Не знам причината за смъртта му, може би е бил убит като принц Мустафа. И името му вече никой не помни.
Махидевран султан се е виждала само със братята и сестрите си, Белкъз и Акиле. Особено сестрите ѝ въобще не са се разделили с нея. Заедно са живели беден живот, в Бурса. И двете не са се омъжили. Само с брат си, Мустафа паша, не се е виждала често. След като Хюррем се установила изцяло в двореца, го заточили в Малатя. Само с неговата материална помощ успявали да преживяват, в Бурса. Сигурно са щели да умрат от глад, ако не е бил той. На него е кръстен и принц Мустафа. Принцът много обичал вуйчо си и лелите си... Особено Белкъз... Тази Белкъз, когато убили принца, се изправила пред Кануни и му рекла:”Как уби чедото си? Как уби нашия Мустафа? Единствения му грях беше да е син на такъв безмилостен падишах, като тебе. Дано се удавиш в кръвта на останалите си деца!”. Така и станало, защото Кануни убил Баезид и синовете му. Белкъз я затворили, за тези ѝ думи. Май е прекарала 20 години, в една малка къща, на сух хляб. Малко преди смъртта ѝ проводили вест на Махидевран и другата ѝ сестра. Те поискали да са до нея, в последните ѝ дни, но не им позволили. Акиле хатун също починала преди Махидевран. Колко тъжно... Как е възможно човек да издържи на толкова болка и тегло? И дълго е живяла... Била е свидетел на всичко. Не умряла рано, да се отърве...
За мен Махидевран е една истинска кралица, даже императрица. Не е прекарала живота си в непрекъснати интриги, като Хюррем. Държейки се подобаващо за положението си на съпруга на падишах, тя е заслужила напълно да бъде съпруга на Сюлейман. Но тежка е била орисията ѝ.
Раказва се, че синът на Хюррем, Жълтият Селим е помогнал на Махидевран и че ѝ е давал пенсия. Доколкото знам, тази пенсия е била давана само и само, за да се запази престижът на държавата. Защото гражданите на Бурса са недоумявали, как съпругата на такъв падишах, може да живее в немотия. Значи, тази пенсия не е била в резултат на човечаността и добрината на Селим, а политически ход. Бог знае, сигурно са го посъветвали пашите, едва ли се е сетил сам. Че той, Жълтия Селим, прекарал живота си бохемски, нямал си сякаш друга грижа, та да дава пенсия на съперницата на майка си...
По материал на в-к Джумхуриет- 06. 10. 2012
На мен ми е забавно някои върли "анти Хюрремки", защо така приемате нещата на живот и смърт някак. Щом не се споделят вашите виждания, то са гневни препоръки, какво да четем, какво да правим...
Четем, четем, споко! Аз например се газирам най-вече от всичко свързано с това време по отношение на жената изобщо като такава.
И от чисто феминистка съпричастност, изпитвам симпатия към всяка интересна жена със силен характер, оставила отпечатък в това диво средновековно време.
Отвращава ме харема, като институция и гледането на всяка попаднала там хатун, единствено като поредната вагина за разплод. И ми е по отвратително отношението на властимащите жени към тия надолу по веригата.
И след като Хюррем е останала в историята, като повод /неотречен дори и от критиците и/ да бъдат променени вековни закони и правила от един признат за ерудит и силен владетел на огромна империя и то в нейния апогей - ето ви причината за моята и както усещам и на други симпатия.
А като газят всички в тая "кал", кой да остане и да сияе чист и да е духовно извисен. Абсурд просто.
Чисто исторически има някои безспорни и много на брой спорни факти, което изобщо не може да накара интелигентно четящите да отсекат, че знаят абсолютната истина.
Dore Mi, както bggirl22 не си е пила кафето с Хюррем, така и покойната Мерал Окай/ светла и памет
/ също, че и сценариста след нея.Всички отношения, диалози и интриги са плод на субективно въображение и е нормално да сме съгласни или не и да ги наслагваме с нашите собствени.
За мен в сериала има и много силни моменти, както и слаби такива. Има страхотни попадения, когато в монолози на Сюлейман, Валиде, Хюррем или както се е случвало в диалози между Сюлейман и Ибрахим да се "замерят " с цитати от Мевляна и Данте например. Интелигентен намек за истински непреходното....
Такава черна кутия е бил точно харема, че всяко категорично мнение рискува да стане смешно.
Цитат
Ужасена съм в какъв свят живеем ,щом можете да харесвате една интригантка и убийца!
Така, че различните мнения са ми толкова в реда на нещата, но ожесточените спорове са ми безсмислени и най-вече опитите с хъс да се 'налива акъл" на другомислещите.
Мистик, великолепен материал си ни превела, много интересен! Добре е да се знае винаги историческата правда, въпреки че и тук има задължително субективен елемент и пристрастност, все пак разказът е на роднина на Махидевран, този разказ, признавам си, ме разтърси и ме накара да погледна с други очи към тази героиня и да преосмисля виждането си за характеря й като човек и нейния живот.
