Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

Съдийстваше Красимира Филипова, личната теньорка на Елизабет Колева. Тя беше от Спортен клуб "Славия", конкурент на "Левски", и Краси естествено много държеше на олимпийско участие на нейна гимнастичка. А класирането на Европейското беше един вид квалификация за Олимпиадата в Сеул. Интересно е да спомена, че винаги когато Красимира ми съдийстваше на големи състезания, аз грешах винаги и само на бухалки. Това се бе превърнало в някакъв злощастен закон, защото, когато разберях, че Красимира Филипова ще съдийства на даден международен турнир, аз знаех, че няма да се мине без грешка, и то на бухалки. И не го забелязах аз, а моя колежка! Веднъж ме попита: "Ама ти не виждаш ли, че винаги когато тя съдийства, ти грешиш на този уред?" Спомних си, че една вечер, когато приключих тренировката си, търсих бухалките, за да ги прибера на определените за това места по етажерките в залата. Нямаше ги, прерових цялата зала, а тях никъде не ги съзирах. Бях толкова изморена, че си казах "Утре ще се появят някъде" и отидох да спя. Изобщо не се замислих за странното им изчезване тогава, но може би това е бил моментът, когато са били отмъкнати, за да бъдат заредени с лоша енергия. На другия ден, естествено, се появиха захвърлени в един ъгъл на залата, където със сигурност бях проверила предната вечер и ги нямаше. О, не се учудвайте! От този момент започнаха моите сривове. Сега си давам сметка, че не е било без помощта на чужда намеса. Очакваха ме дълги години, в които трябваше да израсна, носейки си кръста, и да се отърся от всякакви зли проклятия, които ми се изсипаха на бедната глава точно през тези две години – 1988 и 1989. Само защото съществувах! Само защото бях вече Бианка Панова и пречех на някои други. Едва ли не – заемах тяхното място и не се поколебаха да използват всякакви методи само и само да ме премахнат от пътя си.