Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Каква е важността на терапията при деца с аутизъм в сравнение с диагнозата?
Какви са някои методи за работа с деца с аутизъм?
Как могат родителите да работят с децата си у дома?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Каква е важността на терапията при деца с аутизъм в сравнение с диагнозата?
-
Какви са някои методи за работа с деца с аутизъм?
-
Как могат родителите да работят с децата си у дома?
-
Какви са някои методи за стимулиране на вниманието и обучението на деца с аутизъм?
-
Каква е идеята зад заснемането на дете с камера?

Точно днес разговарях с едната учителка. Тя е най-млада в целия колектив. Може би мой набор + - някоя година (повече са в предпенсионна възраст). Та тя каза, че и е направило впечатление, че децата несъзнателно изпитват някакво чувство да го гушкат, галят, прегръщат. Той понякога им давал, понякога не - била съм свидетел как 7-8 дечица се хвърлят отгоре му да го прегръщат
Напоследък е почнал да сяда при тях на масичките, когато редят пъзел, седи в младата учителка, когато им чете приказки. Вчера имали "гости" от друга група и той дърпал лелята да не стои при "чуждите" деца, пази си територията
Младата учителка ми каза, че правят опити да му облекат костюмче на вълк. Понякога давал, понякога не. Обясних им, че с обяснения защо се прави, той ще разбере. Постоянно обяснявам всичко - видях, че има ефект. Тръгнахме при нова терапевтка, която ни взема в четвъртък рано сутрин, след което го водя на градина и аз отивам на работа. Първите 3 седмици беше кошмар - реване, все едно го колят, събуване бос - той винаги така протестира. Последните 2 седмици, след много обяснения, че дори и да реве, баба няма да дойде да го вземе по-рано, че при децата е хубаво и играят и тн - проблема изчезна. Просто човека си знаеше - след каквато и да било терапия си ходи в нас, а така нарушихме един ритуал
Психологът поне да даде "професионален "съвет" има ли черти детето или не. Защото следната случка - Детето на братовчедка ми е по-буйно, ако мога да го нарека. Чула учителката термина хиперактивност и отсякла - детето ви е хиперактивно. Братовчедка ми покрай нас знае доста за проблема. Заведе детето на психиатър, който отрече диагнозата, НО се почнаха мъките в училище. Веднага се намериха "съвестни" майки, които да искат детето да се махне от училището ( в началото тя смени 1, за да се избегнат предразсъдъци, но в малък град няма как). Сега във второто училище пак съвестни майки правят проблем. Децата го обиждат, че ще го затворят в лудница, а няма как едно 7 годишно дете да знае какво прави психолог (защото те тръгнаха на такъв, тъй като детето се стресира и не иска да ходи и на училище)...и тн и тн...Та прецени си - давам ти прост пример, осъзнавам, че съм пристрастна.

