- Публикувана: 24 март 2013, 15:51 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2013, 07:39 ч.
Кой инстинкт е по-силен - майчинския или за самосъхранение?
Голямо философстване, голямо нещо. Едва ли има категоричен отговор на този въпрос. Ясно е, че инстинктът за самосъхранение е водещ, но също така е вярно, че повечето майки биха рискували и дори съзнателно биха изгубили живота си, за да спасят детето си. Всеки си знае отговора за себе си, но да не дава Господ да го изпита и наяве!
luna e описала нещо, което съм преживяла 1:1. Бебето е на 1 месец, излизам от банята с него на ръце, след вечерната му баня. Точно на прага на банята усещам как джапанките се превръщат в ски. Прага на банята е с височина на стъпало, тъй като вътре беше обособена душ кабина, а в предната част на помещението тоалетна. И аз като luna, единственото което си помислих, че трябва да задържа детето, каквото и да става. Така паднах..., прага така се заби в кръста ми...
Две седмици не можех да се свия или изправя, а кръста и половината ми гръб бяха мораво-сини, но детето нищо не разбра.
А няколко дни преди раждането, ходейки по един тротоар, срещу мен с бясна скорост тича един ротвайлер. Никога преди това не съм се страхувала от куче! Но като видях огромния пес, който определено тичаше срещу мен, за части от секундата се замислих какво ще стане с бебето, ако това животно ме бутне на земята и ми заръфа корема
С големия корем, с кой акъл не знам, такъв спринт ударих... Може би и заради това родих по-рано 
За мен няма по-силен от майчиния инстинкт,... ако го имаш!
Две седмици не можех да се свия или изправя, а кръста и половината ми гръб бяха мораво-сини, но детето нищо не разбра.
А няколко дни преди раждането, ходейки по един тротоар, срещу мен с бясна скорост тича един ротвайлер. Никога преди това не съм се страхувала от куче! Но като видях огромния пес, който определено тичаше срещу мен, за части от секундата се замислих какво ще стане с бебето, ако това животно ме бутне на земята и ми заръфа корема
С големия корем, с кой акъл не знам, такъв спринт ударих... Може би и заради това родих по-рано За мен няма по-силен от майчиния инстинкт,... ако го имаш!
Голямо философстване, голямо нещо. Едва ли има категоричен отговор на този въпрос. Ясно е, че инстинктът за самосъхранение е водещ, но също така е вярно, че повечето майки биха рискували и дори съзнателно биха изгубили живота си, за да спасят детето си. Всеки си знае отговора за себе си, но да не дава Господ да го изпита и наяве!
Това изключва инстинктивността, обаче.
Учудвам се от разгорелите се страсти - толкова ли е трудно да приемеш, че някой реагира различно от теб в критична ситуация? Аз явно нямам никакъв майчински инстинкт, защото при онова земетресение реагирах съвсем спокойно. Отделно, че не ме плашат земетресения, сигурно и това има своето значение. Какъв е проблема някой да е в състояние да защитава и свое, и чуждо?
и какво сега, темата е отчетна и кой е по-по-най - всяка да си разкаже колко майинският й инстинкт е върховен и в колко по-критична ситуация е реагирала по-майчински? Ми, същото е като с "покажете си мъжете"! И аз съм го правила, ама какво от това? Освен да си начеша самолюбието, друг ефект не виждам.
А за най-истинска и човечна смятам тази потребителка, която си каза, че се е объркала и е изхвърчала от къщи! Сигурно има и други като нея, ама няма да си признаят!
А за най-истинска и човечна смятам тази потребителка, която си каза, че се е объркала и е изхвърчала от къщи! Сигурно има и други като нея, ама няма да си признаят!
Никога не съм се плашила за себе си.
Аз изобщо не я възприемам така темата, за себе си ти си знаеш. Виждам, че има доста жени, на които им се иска майчинският инстинкт да е на първо място, но се получава объркване между инстинкт, съзнателна саможертва и пожелателно мислене. Кво толкова, хора сме. Аз за себе си знам, че съм с доста притъпени инстинкти, но не намирам това за зло.
Виждам, че има доста жени, на които им се иска майчинският инстинкт да е на първо място, но се получава объркване между инстинкт, съзнателна саможертва и пожелателно мислене. Кво толкова, хора сме. Аз за себе си знам, че съм с доста притъпени инстинкти, но не намирам това за зло. 
А кой инстинкт работи, когато майката избира да рискува себе си или себе си + нероденото си дете, с надеждата да даде живот на нероденото?
Във всички серии на д-р Хаус алтруизмът се дължи я на лупус, я на тумор. Това качество е недопустимо за клинично здравите явно.
Да не забъркваме маниакалноста в желанията.
Не говорех за това.
Примерно, бременност силно рискова рискова, предлагат на майката да махне бебето и да си живее живота, а след време да си роди друго, понеже е млада. Тя решава да го износи, въпреки риска.
Или да речем (моят случай) - бременност с 2 бебета и съмнение, че едното може да е увредено. С премахването му би се гарантирал 100% живота на второто и здравето на майката. Без премахването му - рискът го има до раждането. Може да е било маниакалност, но рискувах и двете ми деца са живи и здрави (е, за малко да си отидем малко преди раждането, но се размина), въпреки всички последици за самата мен. Определено не беше майчински инстинкт. Може би егоизъм до макс или временна лудост. Просто се замислих, подтикната от темата за инстинктите.
Не гледам д-р Хаус, но май наистина не е много нормално (на трезва глава се чудя на себе си и на решението си тогава, но в подобна ситуация пак бих го взела).
Да не забъркваме маниакалноста в желанията.
Не говорех за това.
Не точно за това говориш. Аз бях пред подобна дилема преди три месеца. Още не зная кой инстинкт проработи. Честно.
според мен това е желанието за размножаване, защото всяка бременност е джакпот и не се знае дали ще има следваща. Аборт правят най-често жени, които са уверени, че ще имат и други бременности и други деца.
Само за протокола - не гледам Хаус, но имам представа от една-две серии.
Само за протокола - не гледам Хаус, но имам представа от една-две серии.
според мен това е желанието за размножаване
Да, което в някои случаи, според това, на което съм попадала тук, във форума, наистина стига до маниакалност.
Във всички серии на д-р Хаус алтруизмът се дължи я на лупус, я на тумор. Това качество е недопустимо за клинично здравите явно.
Онова беше алтруизъм с пряк риск за живота на алтруиста. Клинично, защото беше увредило инстинкта за самосъхранение. Мани го Хаус, той самият е клиничен случай.
