Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 70

Одно из многочисленных посвящений Султана Сулеймана на смерть свой любимой Хасеки:

«Небеса покрываются черными тучами, ибо нет покоя мне, нет воздуха, думы и надежды. Моя любовь, трепет чувства этого, сильного, так сжимает мое сердце, губит мою плоть. Жить, во что верить, моя любовь... Как встречать мне новый день? Я убит, убит разум мой, сердце перестало верить, нет больше в нем твоего тепла, нет больше на теле моем твоих рук, твоего света. Я повергнут, я стерт с этого мира, стерт душевной печалью по тебе, моя любовь. Силы, нет больше той силы, что ты предавала мне, есть лишь вера, вера чувства твоего, не во плоти, а в сердце моем, я плачу, плачу о тебе моя любовь, нет океана больше, чем океан моих слез о тебе, Хюррем...»
ஜ══════════๑Ƹ̴Ӂ̴Ʒ๑══════════ஜ
Письмо, адресованное Сулейманом Великолепным при жизни Хюррем, во времена военных походов:

«Ветер мой, прохладный, но в то же время огненно обжигающий, моя Хюррем. Ох, какие глаза, они же убивают твоего Повелителя, манят и завораживают. Ты - сердца моего Госпожа, я - твой раб, раб любви своей к тебе. Сколько же счастья в прикосновениях твоих, моя любовь, как же мне тепло и радостно от улыбки твоей, моя лучезарная. Ах, эти руки, руки, что так обнимают, так ласкают, так завлекают в свои объятия. И что же делать мне, как совладать со своим разумом, как, скажи? Заворожила, плен - твоя любовь, моя Хюррем, сладкий плен моей любви».

© Kanuni Sultan Süleyman Han’ın Hürrem Sultan için yazdığı gazel.

Едно из многочислените  посвещения на  Султан Сулейман след смърта на  своята  любима Хасеки:

«Небесата се покриват с черни облаци , никъде няма покои за мен , няма въздух , думи и надежди. Моя любов, тръпката от това силно чувство , така свива сърцето ми , погубва плътта ми . Да живея , въвъ какво да вярвам , моя любов... Как да посрещам новия ден ? Аз съм убит, убит е разума ми, сърцето ми е престанало да вярва, в него я няма повече твоята топлина, няма ги повече ръцете ти по тялото ми , твоята светлина. Аз съм пропаднал, аз съм заличен от този свят, заличен съм от тъгата по теб, моя любов. Сила, нямам повече тази  сила, която ти ми предаваше, имам само вяра, вяра в твоите чувства, не в плътта, а в моето сърце, аз плача, плача за тебе моя любов,няма по-голям океан, от океана на моите сълзи по теб , Хюррем...»
ஜ══════════๑Ƹ̴Ӂ̴Ʒ๑══════════ஜ
Писмо, адресирано от  Сулейман Великолепни когато е била жива  Хюррем, във време на военен  поход:

«Вятър мой, прохладен, но в същото време изгарящ, моя Хюррем. Ох, тези очи , те убиват твоя Повелител, привличат и очароват Ти- сърце мое Господарке, аз съм твой роб, роб на любовта си към тебе. Колко щастие има  в докосването ти , моя любов, как ми е топло и радостно от усмивката ти , моя лъчезарна. Ах,тези ръце дето така прегръщат , така приласкават, така примамват в твоите обятия. И какво да правя аз , как да владея разума си , как, кажи? Омая ме плени ме твоята любов , моя Хюррем, сладък плен на любовта».

© Kanuni Sultan Süleyman Han’ın Hürrem Sultan için yazdığı gazel.

Михримах се разхожда в градината среща Бали бей ,гледа дюкяна на кожения му панталон отворен,навежда срамежливо глава и казва:
-Бали бей ,шатрата ви е отворена...
ББ:
-Принцесо ,когато видяхте ,че шатрата е отворена,дали случайно не видяхте един млад еничар на пост?
Михримах:
-Ооо не,видях само един изтощен дребничък ветеран ,който седеше отчаяно върху две смачкани дисаги...