~ Съла-(С участието на Джансу Дере и Мехмет А. Алакурт) Тема 2 ~

Куини!

Уморен от ремонтните работи,но е доволен,че е бил при нас!

Куини - виж тук

http://islambulgaria.blogspot.com/2010/10/blog-post_10.html

Привет!!!

Куини, Ваня, Диме,

Чудесни клипчета сте постнали. Изплакнах очите с хубости.      
Ох, снощи бях на 16 и 17 еп. довечера ще съм на инфарктните 18 и 19 еп.
Макар, че знам какво става нататък, пак си гриза ноктите, гледайки големите разминавания между Сила и Боран, ревността им, мръсотиите на Джихан и голямата безпътица, в която попаднаха и сами задълбочаваха. но така е, когато става въпрос за среща на хора с различно възпитание. Единствената нишка на връзка бе вътрешният им глас, който им подсказваше истината, че те си вярват и обичат, въпреки случващото се между тях. 
Много убедително ми подейства всичко около ревността им. Как се следяха, какво желание за надмощие показваха един към друг, но погледнеха ли се ставаше волтовата дъга. Големи сладури.
Не напразно Гизем каза, че когато са се погледнали те са видяли душите си/ако съм разбрала правилно превода/. Много органично ги представят такива отношения турските творци. Вкарват те в действието и ставаш свидетел, а не само наблюдател, на всичките емоционални изблици на Сила и Боран. Поразително истинско и много въздействащо.  Поне на мен така ми действа.

Сега понякога гледам сериала и улавям неща , които преди  съм възприела емоционално , необмислено , неточно; вниквам не само в изпълнението на МАА и Джансу , а и във възможностите за промяна ,заложени във всичките герои.
Вероятно режисьорския и сценарния екипи са се е съобразявали с нагласите за възприемане на масовата публика . 
Някъде четох, по интервютата на Сабанджъ,че тази публика приема всичко повече първосигнално , без мисловно усилие
През  2009 г. по време на първото си посещение в Истанбул попитах екскурзоводката ни за сериала „Перла”/с него започна моята сага "турски сериали"/ ,за интереса към него , за онзи ,който беше психар и отвлече Инджи /Сонгюл Йоден/.
Това ,което чух ме ошашави  :"Ама , той съвсем не бил  лош човек  ...В шоуто на.....( тя конкретизира,ама,не си спомням вече кое ) беше много приятен и мил" .
При това жената ( бълг.туркиня) беше образована - преподавателка в някакъв колеж  
Та по-голямата част от публиката възприема случващото се в сериала 1:1 с реалността Не й трябва нюанси в характерите на героите , в актьорската игра .
Добрият си е добър , лошият - лош  .
Вероятно затова и има толково много мераци за интимност и в реалния живот от актьорите станали любимци на публиката с даден сериал.
Но филмът си е филм,а живият живот – съвсем отделно нещо!
За всички е ясно, че актьорската  игра на МАА в „Съла” /като първа главна роля/ категорично илюстрира неговия талант да гради характери - в този случай ХАРАКТЕРА на ТУРЧИНА , със силата на традиционното в неговата народопсихология ; с мъжката воля , която е над всичко, с принципите си,които той следваше,та дори  и  с риск да остане съвсем сам и отхвърлен от аширета. 
Имам  предвид и това , че в повечето случаи сериалът не е изграден със средствата на реалистичната стилистика - стига се до крайности , някои от които с много жестокост / Джихан и бащите убийци/, за да има по-силна провокация на мисълта , шок , с които да се активира вниманието (по отрицателен път) и да се поддържа интереса към сериала чрез "хватката" : "Ами сега какво ще стане.....

Сама явно ще си приказвам тази вечер , но дано се появите като изгледате някой епизод
Ах,този 18 епизод!
Най-после след дълги дни на съмнения и терзания двамата се видяха и....времето спря!  Сякаш чувам как сърцата им ще изхвръкнат,пулсът им е на макс, очите  .... няма нужда от думи,за да се разбера какво си казаха и какво изпитваха в този момент.....
След първоначалният шок Боран забрави за Гизем,като полудял се качи в колата и кара,ама накъде и той не знае.....
„....Защо всеки път когато те видя ставам толкова безпомощен,Съла....”
Съдбовно признание от този толкова сдържан мъж – любов, страст,ревност.....
А после и това,което разказа  Гизем  на Абай ,че Боран не е на себе си,след като видял Съла.За нея е непонятно,изключително странно и не може да разбере:
 „....Защо някой,който обича толкова силно е така гневен.....”
Съла също е безсилна от чувствата,които я заливат като цунами, след като вижда Боран,при това с друга жена-също толкова млада и красива. Съмненията и страхът я раздират,обезсилват я.  Сякаш отиде на Босфора от безпомощност и отчаяние,а дали не искаше и нещо друго..... Та Боран е дошъл да я убие – това е ясно като бял ден! А тя носи неговото дете!
Добре ,че Бедар не може да държи езикът си зад зъбите и сподели с Нарин,че Съла е бременна.А Нарин,като вярно пощенско гълъбче  каза новината на батко си.
Боран сякаш се прероди в този миг – зачатие на усмивка,после тревога и страх от предстоящите събития,за които подозираше,че ще се случат.
И той и Джелил бяха наясно,че при толкова бавене и размотаване,че бъде изпратен друг убиец. Ама кой и къде е...?
И отново – Джихан! А как само иронизираше доволно Боран,че Абай му е отнел Гизем. А после без всякакви скрупули,се опита да натопи собствения си баща,като насочи съмнениенията на Боран към Зинар.
Още в началото като разбрах историята на Гизем нямах надежди,че Абай ще срещне взаимност .А Боран ...с тъжна усмивка :” От любовта боли съърцето и главата,приятелю....” Много тъжно,много.....
За първи път Абай излъга Боран,за да успее да се срещне със Съла,но бързо,бързо го разкриха..Въпреки това някой трябваше да каже на Съла,че сгреши и  като предприе това бягство ,сега няма защо да се прави на многострадална.Тя не пожела да  осмисли нищо от онова,което и казваше Боран, Азад, Бедар и Джелил.Вероятно си мислеше,че финансовата й мощ ще й осигури безопасен живот, но бързо разбра колко на крив пъът е била. И беше прав Абай като й каза,че тя не е била искрена с Боран,не е показала любовта си към него.Да беше го направила нещата щяха да са съвсем различни / ама ние какво щяхме да гледаме тогава.../

Откакто се увлякох по турските сериали (след "Каква е вината на Фатмагюл") чета и търся информация за тази религия и всички обичай, основаващи се на нея. Явно съм много далеч от нещата, защото не мога да разбера как може смъртта да се поставя над живота и "присъдите в името на Аллах" над прошката.

Вчера гледах предаването на Карбовски, в което имаше интервю с три български мюсюлманки, които стриктно спазват повелите на Корана. Това ОК - уважавам правото на всеки да живее, както разбира живота. Но когато репортерката зададе въпроса "Оправдавате ли убийствата с камъни на жени, обвинени в прелюбодеяние?", една от тези жени отговори "Амиии... не мога да кажа...Така повелява Корана".  Как да очакваме промяна в онези хора от Анадола, след като тук в България може да чуеш подобно нещо и то от жени на не повече от 45 години.

Серената, Куини - уважавам мнението ви,но тази тема е много сложна ,комплицирана и деликатна.
Вярно е ,че филмъът слага пръст в раната.
Но аз пък съм чела и гледала и за много християнски секти,които проповядват и предизвикват масови убийства на членовете си, групов секс, полигамия на мъжете,кръвосмешения и т.н.
Наистина говорим за секти, но аз си спомням думите на Бедар / някъде в първите епизоди беше/,когато се опитваше да обясни на Съла защо я ожениха и че с тази женитба спасява не само живота на Азад и Нарин , но и този на цялото им семейство.
Та Бедар й каза :"....да се откажем от обичаите си означава да се откажем от душите си...."

Дими, знам, че темата е деликатна, но точно затова според мен е редно да се говори.
И тук не става въпрос за противопоставянето на религии, защото съм наясно, че и в християнството е имало и има грозни и нечовешки неща, но аз никога не бих ги оправдала и не бих казала, че са правилни. Именно затова ме втрещи отговора на тази жена - как може да не знаеш дали е правилно да се убиват жени с камъни в 21 век. Според мен тя по този начин завоалирано изказа одобрението си, само защото така повелява Корана.
И сигурно е вярно, че ние не разбираме, че тези хора харесват начина си на живот, но мен съдбите на тези жени ме вълнуват и в никакъв случай не могат да ме оставят безразлична.
Извинявам се ако съм станала досадна, май много навътре приемам нещата.