Публикувана: 17 апр. 2013, 13:40 ч.
Последно мнение: 26 май 2013, 09:20 ч.

"Ревността е въпрос на самочувствие"

13 137
174
1

1
...
7
8
9
...
12
Всички

# 105 19 апр. 2013, 23:07 ч.

Мнения: 3 784

Цитат на: Бoяна в пт, 19 апр 2013, 19:17

Цитат на: Nickkie в пт, 19 апр 2013, 18:34

Благодаря. Няма нужда да е личен. Това, което си описала, съвсем точно ми отговори на въпроса. Визирах как да се избегне момента на "а, тя го казва, значи ревнува, значи съм неустоим"/ "а, тя го казва, значи ревнува, значи тя не е наред".

По важно е как той ще избегне момента "държа се неподходящо, май излиза, че съм невъзпитан" Wink

Нямах предвид да го изрази гласно, а самодоволно да го помисли.

# 106 20 апр. 2013, 10:55 ч.

София
Мнения: 15 993

Цитат на: Nickkie в пт, 19 апр 2013, 23:07

Цитат на: Бoяна в пт, 19 апр 2013, 19:17

Цитат на: Nickkie в пт, 19 апр 2013, 18:34

По важно е как той ще избегне момента "държа се неподходящо, май излиза, че съм невъзпитан" Wink

Нямах предвид да го изрази гласно, а самодоволно да го помисли.

Разбрах те, просто няма как да контролираш кой какво ще си помисли, той може да помисли, че ревнуваш и че е неустоим и без да казваш или правиш каквото и да е. Ако искаш много отдалеч да му подскажеш, че не трябва да се държи така можеш да му дадеш пример с измислен или реален друг мъж, който се държи неподходящо и да оцениш гласно, че такова поведение е детинско ( признак на неувереност, грозно, тъпо, смешно и тн според това какви думи са най- неприятни в неговата среда). Но това вече са манипулации, ако човека не е глупав ще го раздразнят.

При всички положения е трудно да си във връзка с човек, с когото не може да се говори и който трябва да бъде възпитаван тепърва да се държи с уважение към половинката си.

# 107 20 апр. 2013, 14:46 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Nickkie в пт, 19 апр 2013, 17:54

Цитат на: Бoяна в пт, 19 апр 2013, 12:51

Цитат на: viliko в пт, 19 апр 2013, 12:38

Прекалената свободата е предпоставка за изневяра, това е моето мнение.
Определена доза ревност и правила да ги кажем на поведение - държат дверите на семейството затворени. Като ги открехнеш - всеки по-лесно може да се промуши. Видях го с две познати семейства това...

Все си мисля, че и без ревност може да се поставят нужните ограничения в поведението на другия, а и в своето. Дори и да не ревнуваш трябва да си много зле, за да толерираш флиртове и закачки на половинката, например. Или да му купиш билет за Тайланд, за да отиде там само със своите приятели, например. Laughing

Как на практика се прилага нетолерирането? Питам сериозно за конкретен пример, може и неизчерпателен.

Ако не ревнуваш - тоест това не ти е неприятно и не те жегва - защо ще забраняваш? Убягва ми логиката. Ревността е онова собственическо чувство, с което показваш, че искаш половинката само и единствено за себе си. Ако не е така - значи не ти пука и си склонен да го дадеш и на други. newsm78

Иначе да кажеш просто едни правила - те нали трябва да са подкрепени от нещо, от някакво чувство. Поне в брака така го разбирам. Иначе става едни спокойни делови отношения...

# 108 20 апр. 2013, 15:00 ч.

София
Мнения: 15 993

Цитат на: viliko в сб, 20 апр 2013, 14:46

Защо, има правила, които се отнасят до чувствата и други до други неща. За мен да се прилензваш на други докато си с някого е върла простотия и признак освен на невъзпитание на тотална неувереност, с която на първо място излагаш себе си. Не ми се е налагало да възпитавам мъж, но определено би ми било неприятно да съм с простак или невъзпитан човек. Без да е ревност, защото каква ревност към човек, от когото очевидно е по- добре да се отървеш, но би било неприятно почти колкото това някой да пръдне на масата. Grinning

Та не е необходимо да се чувстваш заплашен, да се опасяваш, че ще те заменят, че ти е отнето полагащото ти се внимание, за да ти е неприемливо определено поведение. Не виждам как това прави отношенията между двама делови, нормално е двама души да имат един стандарт за приемливо поведение ако искат да са заедно, обикновено това се случва по естествен път, които си приличат се привличат. Не мисля, че е редно големи хора да се превъзпитават по основни въпроси, не е редно, а и се съмнявам дали е възможно реално. Има си достатъчно хора, които играят подобни игри на ревност и да нарочно дразнещо поведение, защото това им е по някакъв перверзен начин вълнуващо, да са в конкурентно положение и да побеждават или да поставят другия в такова. Те също се намират един друг и така.

# 109 20 апр. 2013, 15:17 ч.

Мнения: 7 947

Аз мисля, че е ясно, че ревност може да има при наличие на чувства. Ако с простака от твоя пример - как да го ревнуваш, като не го обичаш?

Ревността въобще не се явява когато се чувстваш заплашен единствено. Това никъде не съм твърдяла. Нито е въпрос на превъзпитание.

# 110 20 апр. 2013, 15:41 ч.

София
Мнения: 15 993

Цитат на: viliko в сб, 20 апр 2013, 15:17

Ревността не е признак на чувства, а на цял набор от други неща, заедно или някои от тях. А ако потенциалните и реални поводи за ревност са признак на простотия как да ревнуваш като не се събираш с простаци?

Ревността винаги предполага съревнование, т.е. позицията ти да е застрашена, да си пренебрегнат, да има знак, че можеш да бъдеш изместен. Ако не си съревноваващ се тип жена, когато срещнеш сериозен повод за ревност по- скоро би се почувствала отхвърлена, а такова чувство може да се появи и без да има конкуренция в лицето на човек. Любовта не е завинаги и да видиш, че приключва или е приключила носи неприятни, понякога трагични чувства, но не е задължително едно от тези чувства да е ревност. Има нормална доза ревност, която се проявява по такива реални поводи, разбира се, но не е задължителна, нито е проява на любов, поне за мен.

# 111 20 апр. 2013, 16:25 ч.

До морето :)
Мнения: 328

За ревността без повод съм съгласна с изречението. Grinning

# 112 20 апр. 2013, 16:31 ч.

Мнения: 7 947

Ох,не знам защо нон стоп намесваш простаците, сякаш само простаците се ревнуват Laughing

Никога не съм усещала реална заплаха за себе си, защото мъжът ми никога не е дал повод и не съм го усетила или видяла да закача други. Но това въобще не значи, че не го ревнувам. За мен, к акто казах - ревността е по-скоро едно собственическо чувство и израз на това, че не мога да допусна, че не е единствено и изцяло мой. Тук няма конкуренция, няма реални поводи. Вероятно ти е трудно да излезеш от лабораторията и не можеш да ме разбереш.

# 113 20 апр. 2013, 17:27 ч.

София
Мнения: 15 993

Цитат на: viliko в сб, 20 апр 2013, 16:31

Ох,не знам защо нон стоп намесваш простаците, сякаш само простаците се ревнуват Laughing

За лабораторията си права, защото за ревността мога да говоря само на теория или от чужда практика, лично не съм я изпитвала, но това го споделих по- рано.
Простаците ги намесвам като даващи повод за ревност, не като ревнуващи.
Все си мисля, че за ревността в нормални размери е нужен повод, не я изпитваш просто така. Не, че не познавам хора, които ревнуват по начало и непрестанно без повод, но те живеят доста напрегнато по мои впечатления (лабораторни Wink

) и не виждам кой може да им помогне. И не са без самочувствие, то е до други фактори, Сауле беше обяснила по- рано в темата като психолог.

За собственическото чувство съм съгласна, вероятно желанието да притежаваш другия само за себе си е най- водещо. Затова има хора, които ревнуват и от децата си, а у нас най- разпространено да се ревнува мъжа от майка му.

# 114 20 апр. 2013, 17:31 ч.

Мнения: 15 619

За желанието да си собственик на даден човек и аз се съгласявам. И това ми звучи плашещо като ситуация.

# 115 20 апр. 2013, 17:34 ч.

Мнения: 2 376

Аз за себе си не мога да разбера следното -
значи принципно не съм ревнива (и все пак от време на време към някои мъже го проявявам) , т.е. не въртя сюжети в главата си, не правя проверки (уж случайни), обаче има конкретни жени, от които ревнувам, дори и да не съм с партньор в момента (в двата смисъла - той не присъства или към дадения момент не съм във връзка). Не мога да си го обясня защо ги възприемам като един вид заплаха, не да е ги смятам за по-по-най от мен, тъй като, когато видя жена, която според моите разбирания е по-привлекателна, обикновено й се кефя, а не да я заклеймявам newsm78

# 116 20 апр. 2013, 17:40 ч.

София
Мнения: 15 993

Цитат на: mariposa de noche в сб, 20 апр 2013, 17:34

Вероятно имат нещо, което не притежаваш или не си притежавала когато си избрала този типаж или качество за заплаха. То обективно и съзнателно може дори да е недостатък в твоите очи, но да си усетила, че се харесва или че никога не можеш да го развиеш. Нещо като вечната несъзнателна завист на високите жени към миньончетата и обратното, на русите към чернокосите и тн- най- опростено казано. Но човек не може да има всичко, колкото и да е трудно трябва да се приеме. Wink

# 117 20 апр. 2013, 17:42 ч.

До морето :)
Мнения: 328

По моите наблюдения пък, ревнивците без повод са комплексари. Ако не ги познаваш добре ще кажеш: "Баси готиния човек, супер силна личност, самоуверен, умен, ала-бала", а в действителност имат някакъв комплекс и си го избиват с ревност. Rolling Eyes

# 118 20 апр. 2013, 17:54 ч.

София
Мнения: 15 993

Цитат на: Лече-Буболече в сб, 20 апр 2013, 17:42

Аз познавам ревници, които не страдат от липса на самочувствие, но си имат история, дали развод на родителите в ранното детство или някаква друга драма или просто искат да притежават другите и цялото им внимание през цялото време. Елементарни неща като това да си имал брат или сестра могат да развият и изтренират една такава ревност от въздуха, защото детето така и не се е научило да дели вниманието на мама и татко.
Та то си е комплексарщина, но в психологическия смисъл, не в общоизвестния на липса на самочувствие. Психологически комплекса е някакъв проблем от детството, който се отключва като преживяване и в зряла възраст при подобни обстоятелства или при едно от обстоятелствата. Делил си любовта на мама с по- малкото си братче, не е погледнала твоята рисунка, а неговата и хоп, всеки път щом се влюбиш очакваш да делиш, да се съревноваваш, да си застрашен от липса на достатъчно внимание. Сложни са тези неща, за жалост, ако някой е твърде ревнив би могъл с някаква помощ да си анализира произхода на проблема, но не винаги намирането на причината премахва последствията.

# 119 20 апр. 2013, 17:59 ч.

Мнения: 14 651

Тъкмо щях да попитам ако случайно човек успее да размотае кълбенцето и разбере защо ревнува така ужасно, ще престане ли и с патологичните прояви на ревността си. И дали не е по-добре да си контролираш изблиците и да се научиш да общуваш нормално, вместо да ровиш защо си гадняр.

Препоръчани теми

MasterChef България сезон 3, тема 5

10.07 - 16.07.2019 СЕДМИ КЛАС. Първо класиране

2 335
Набори

Евтините козметични продукти, от които сме доволни - 58

Black Friday/Черен петък – 2021 г.

3 777
На пазар

Причина:

Причина: