Aз сама. Много. 
- Публикувана: 26 апр. 2013, 16:52 ч.
- Последно мнение: 9 май 2013, 11:13 ч.
Езиколюбителна пивница - Пълнолетна! сБирателна! (18)
"Грахът" е написан с миниатюрен разкривен почерк на пожълтяло парче лист в краткия момент на брилиянтна мислъл в прехода между края на един махмурлух и началото на поредната веселба. Ще трябва да преобърна цялата къща за да го открия, а не помня наизуст осемнайсетте куплета. 
Още повече ми разпали любопитството.
Ха вземи го намери, моля!
Розе, 
Бо-го-рав-на си ти! По древногръцкому! Само да си посмяла да скриеш следващ авторски шедьовър! Чакаме с трепет. Което ми напомня, а снимки на другия ти шедьовър? 
Све, държа да прочета всичките 18 куплета на "Га бра'аме граха", били те в петстъпен ямб, героичен хекзаметър или александрин! И друго от Пуническия период, също. И съвременна бих си поискала, но нека не бъда твърде нагла в началото. А Саркси ще се включи с "Врабеца левент", нали?
Предупреждавам, тема 19 иде със страшна сила и май ще се казва Поетическа. Тъй че действайте.
Бо-го-рав-на си ти! По древногръцкому! Само да си посмяла да скриеш следващ авторски шедьовър! Чакаме с трепет. Което ми напомня, а снимки на другия ти шедьовър? Све, държа да прочета всичките 18 куплета на "Га бра'аме граха", били те в петстъпен ямб, героичен хекзаметър или александрин! И друго от Пуническия период, също. И съвременна бих си поискала, но нека не бъда твърде нагла в началото.
А Саркси ще се включи с "Врабеца левент", нали? Предупреждавам, тема 19 иде със страшна сила и май ще се казва Поетическа. Тъй че действайте.
Ники, това е за теб.
Набързо ти го спретнах, но с любов!
В тревата на една зелена полянка
Ники поседнала на шарена сянка,
снагата пристегнала с модно коланче,
от сини мъниста си ниже герданче,
кръшни ми песни тихичко пее,
вятър в косите й лекичко вее,
лекичко, да, но замята полата,
тъй закачливо, чак над бедрата.
Ей го насреща млад юнак иде
на Ники краката отблизо да види,
и хем ги заглежда, хем сам си приказва:
- Какви ми ти краци таз тука показва!
Вретена същински, пък нежни, пък бели,
май слънчице скоро не са те видели,
И как е заметнала крак върху крак!
Обзема ме май нечовешки мерак…
Да ида ли близо самичък не зная,
но що пък със нея не се запозная…
И свърна от пътя той леко надясно
(усети, че в дрехите стана му тясно)
пък ръшна в тревата и ей го при Ники,
засукал в главата си мисли велики.
Дискретно прокашля се, после й рече:
- Пладне сега е и слънце напече,
свали си, девойко, надолу полата,
че жегата мож ти изгОри краката.
Мен викат ме Генчо и аз съм сладкар.
На торти и пасти направо съм цар.
И тежките клепки си Ники надигна,
погледна към Генчо, кокетно примигна,
косата заметна зад кръшното рамо
(за обич и ласки създадено само)
Пък рече му: - Слушай, не съм от ония!
Да бъдем наясно, не искам да крия.
Недей да си мислиш, че твоите пасти
у мен ще събудят невиждани страсти.
А торти, бонбони, сладкиши и крем
да знаеш, че с тях ме загуби съвсем.
Изобщо на сладкото аз не налитам.
Виж, купи салата редовно омитам.
Затуй съм такава мома-гиздосия,
затуй кат лозница снагата си вия.
От думите той не смути се съвсем,
Приглади с ръката си тежък перчем
И каза: - Градина аз имам една
и в нея растат зарзават и цветя.
ела, щи нарежа аз свежа салата –
от лук и марули, и два-три домата,
и зеленце имам, и репи, спанак…
- Усещам, че май ме обзема мерак –
Помисли си Ники, - но не за левента,
а за салатка от лапад с листенца от мента…
Къде ли е тая въпросна градина?
И що да не взема натам да намина?
Шсе правя на лесна, в ръкав ще се кискам
и той шси помисли, че много го искам,
ала докопам ли аз зарзавата,
ядове много шму бЕре главата…
Набързо ти го спретнах, но с любов!
В тревата на една зелена полянка
Ники поседнала на шарена сянка,
снагата пристегнала с модно коланче,
от сини мъниста си ниже герданче,
кръшни ми песни тихичко пее,
вятър в косите й лекичко вее,
лекичко, да, но замята полата,
тъй закачливо, чак над бедрата.
Ей го насреща млад юнак иде
на Ники краката отблизо да види,
и хем ги заглежда, хем сам си приказва:
- Какви ми ти краци таз тука показва!
Вретена същински, пък нежни, пък бели,
май слънчице скоро не са те видели,
И как е заметнала крак върху крак!
Обзема ме май нечовешки мерак…
Да ида ли близо самичък не зная,
но що пък със нея не се запозная…
И свърна от пътя той леко надясно
(усети, че в дрехите стана му тясно)
пък ръшна в тревата и ей го при Ники,
засукал в главата си мисли велики.
Дискретно прокашля се, после й рече:
- Пладне сега е и слънце напече,
свали си, девойко, надолу полата,
че жегата мож ти изгОри краката.
Мен викат ме Генчо и аз съм сладкар.
На торти и пасти направо съм цар.
И тежките клепки си Ники надигна,
погледна към Генчо, кокетно примигна,
косата заметна зад кръшното рамо
(за обич и ласки създадено само)
Пък рече му: - Слушай, не съм от ония!
Да бъдем наясно, не искам да крия.
Недей да си мислиш, че твоите пасти
у мен ще събудят невиждани страсти.
А торти, бонбони, сладкиши и крем
да знаеш, че с тях ме загуби съвсем.
Изобщо на сладкото аз не налитам.
Виж, купи салата редовно омитам.
Затуй съм такава мома-гиздосия,
затуй кат лозница снагата си вия.
От думите той не смути се съвсем,
Приглади с ръката си тежък перчем
И каза: - Градина аз имам една
и в нея растат зарзават и цветя.
ела, щи нарежа аз свежа салата –
от лук и марули, и два-три домата,
и зеленце имам, и репи, спанак…
- Усещам, че май ме обзема мерак –
Помисли си Ники, - но не за левента,
а за салатка от лапад с листенца от мента…
Къде ли е тая въпросна градина?
И що да не взема натам да намина?
Шсе правя на лесна, в ръкав ще се кискам
и той шси помисли, че много го искам,
ала докопам ли аз зарзавата,
ядове много шму бЕре главата…
Розе, чудя ти се и мая как успяваш да ги редиш римите! Много ти се радвам и благородно завиждам.
Аз цял живот не съм успяла и две думи да римувам. Даже и задължителната поетична треска, дето тръшва всички в ранното юношество ме подмина. Което от една друга страна е много добре.
Като сме го ударили на поезия в последните страници да споделя с вас една китка лимърици. Като този е писан май специално за мен. Само трябва да променя броя на децата от осем на две и все едно себе си виждам
Млада майка с нрав буен и бесен
бе свикнала в късната есен
да замерва с яйца
свойте осем деца —
навик лош, но все пак интересен.
Аз цял живот не съм успяла и две думи да римувам. Даже и задължителната поетична треска, дето тръшва всички в ранното юношество ме подмина. Което от една друга страна е много добре.
Като сме го ударили на поезия в последните страници да споделя с вас една китка лимърици. Като този е писан май специално за мен. Само трябва да променя броя на децата от осем на две и все едно себе си виждам
Млада майка с нрав буен и бесен
бе свикнала в късната есен
да замерва с яйца
свойте осем деца —
навик лош, но все пак интересен.
