То затова се нарича образно казано кражба. Не, не винаги "стоката е на витрината", че да се предлага, даже по-често е "под щанда". И това, че съм на една честота с още тридесетина души, не означава нищо.
- Публикувана: 11 юни 2013, 16:53 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2013, 19:56 ч.
Подлежат ли на кражба партньорите?
Някой като иска да бъде откраднат е мноооого трудно да го спреш 
Навремето половинката много си развяваше байрака и се правеше на луд с 'имам работа', 'отивам да се видя с приятели', обаче като му стоварих няколко пъти същите обяснения и се спря и русият му познат с големите ци.и изчезна от хоризонта.
Навремето половинката много си развяваше байрака и се правеше на луд с 'имам работа', 'отивам да се видя с приятели', обаче като му стоварих няколко пъти същите обяснения и се спря и русият му познат с големите ци.и изчезна от хоризонта.
Ама то като не сравняваш - от къде знаеш как си точно ти самата? Ето пример - отивам на открит урок в градината - и сравнявайки сина - с другите - виждам на какво ниво е към момента. Гледам, че съседите са си купили хладилник с програма за запазване на плодовете и зеленчуците и си казвам - това е страхотно, и аз трябва да си взема. Негативизъм няма реално, това не е нито злоба, нито завист...но ми сверява часовника.
Jizzlobber т.е. какво ти е точно мнението освен опозиция на написаното от мен/някак не схващам с какво не си съгласна точно/? 
Много ясно, че не значи нищо.
Вилико, как така да не знам как съм точно аз самата/него разбрах това /?! Виждам как са другите виждам и аз как съм, нужно ли да се съпоставям с другите, за да знам, че съм добре/във всеки аспекст щом така се чувствам/ при условия, че покривам някакви стандарти за съществуване и развитие като индивид?!
Не знам за какво точно сравнение пишеш,вероятно ще го обясниш/материалното сравнение ми е адско меркантилно- мразя го, а емоционалното пък е индивидуално и не го практикувам също/, но аз не обичам сравненията, всеки е индивидуален сам по себе си/в живота си,развитието си, чувствата си във всичко/. Ако пишеш за някакви психо-моторни развития ..там нещата са други.
Много ясно, че не значи нищо.Вилико, как така да не знам как съм точно аз самата/него разбрах това /?! Виждам как са другите виждам и аз как съм, нужно ли да се съпоставям с другите, за да знам, че съм добре/във всеки аспекст щом така се чувствам/ при условия, че покривам някакви стандарти за съществуване и развитие като индивид?!
Не знам за какво точно сравнение пишеш,вероятно ще го обясниш/материалното сравнение ми е адско меркантилно- мразя го, а емоционалното пък е индивидуално и не го практикувам също/, но аз не обичам сравненията, всеки е индивидуален сам по себе си/в живота си,развитието си, чувствата си във всичко/. Ако пишеш за някакви психо-моторни развития ..там нещата са други.
Мисля, че ясно съм го написала.
Или казано накратко:на въпрос " Подлежат ли на кражба партньорите?" съм отговорила с Да.
Краде се, да.
Понеже в живота си има моментИ, не е един-едиствен този момент, та ако е пропуснат първия, чинно си се чака втория или третия. Спонтанно породилото се желание си работи и на сгоден случай си се действа съвсем целенасочено.
Понеже в живота си има моментИ, не е един-едиствен този момент, та ако е пропуснат първия, чинно си се чака втория или третия. Спонтанно породилото се желание си работи и на сгоден случай си се действа съвсем целенасочено.
Ами ето - виждаш как са другите - и ако те са по-добре, независимо в какъв аспект, много образно казано - ето ти порив да промениш нещо в себе си, какво неясно има...Как би могла да знаеш дали си успешна в работата си - ако не очакваш сравнението и оценката на останалите, въз основа на общия фон - примерно? Нима ти е достатъчно, че в джоба имаш диплома...
Вилико, ти някак много обичаш да извърташ темата...ок.
Виж сравненията в живота ни са неизбежни - да. Но едно е да се съпоставяш с някого или нещо в определена сфера - професионална и съвсем друго е да си сравнявам мъж с Пешо или детето си с това на Кина, себе си с Драгана...материалното си положение със сем-во Пеневи да речем.
Последните не ги правя, защото така виждам нещата аз/ мярка за едница глупост ми е/...не виждам как ще се развия толкова, ако постоянно се сравнявам с някого или нещо. Иначе като цялост сравнението ни съпътства - ДА, но е важно на каква плоскотст е то. Това имах предвид, не друго.
Не ме интересува дали Пена има нов хладилник в сравнение с мен или Пешо е по-готин и мил от моят мъж/ако второто започне да ме интересува значи мъжа ми вече не ме интересува- логично/. Факт.
Виж сравненията в живота ни са неизбежни - да. Но едно е да се съпоставяш с някого или нещо в определена сфера - професионална и съвсем друго е да си сравнявам мъж с Пешо или детето си с това на Кина, себе си с Драгана...материалното си положение със сем-во Пеневи да речем.
Последните не ги правя, защото така виждам нещата аз/ мярка за едница глупост ми е/...не виждам как ще се развия толкова, ако постоянно се сравнявам с някого или нещо. Иначе като цялост сравнението ни съпътства - ДА, но е важно на каква плоскотст е то. Това имах предвид, не друго.
Не ме интересува дали Пена има нов хладилник в сравнение с мен или Пешо е по-готин и мил от моят мъж/ако второто започне да ме интересува значи мъжа ми вече не ме интересува- логично/. Факт.
Не, въобще не извъртам, просто теб нещо все те влезе да ме коментираш с подобно звучене, а не виждам защо, просто си пишем и си нищим. И винаги накрая излиза - вилико, съгласна съм с теб... 
Всеки от нас има различен начин на изразяване все пак, това е ясно.
За мъжете като спомена - аз нямам проблем да намеря кусур на моя на фона на другите и не виждам нищо ненормално в това. Аз го обичам такъв, какъвто е, но това въобще не значи, че го идеализирам или че по-добри /в определени сфери/ от него няма. В тази връзка съвсем естествено си го сравнявам с Пешо и Ганчо - понякога той има гърди предимство, понякога другите.
Ето, например един наш приятел научи детето си първи да кара колело без помощни. Отидох и му казах - абе той има време всяка вечер с детето вън да го подпира с колелото - ти нямаш - отивай и ти. Стана човека и отиде. Това значи ли, че не го обичам, айде без
Всеки от нас има различен начин на изразяване все пак, това е ясно.
За мъжете като спомена - аз нямам проблем да намеря кусур на моя на фона на другите и не виждам нищо ненормално в това. Аз го обичам такъв, какъвто е, но това въобще не значи, че го идеализирам или че по-добри /в определени сфери/ от него няма. В тази връзка съвсем естествено си го сравнявам с Пешо и Ганчо - понякога той има гърди предимство, понякога другите.
Ето, например един наш приятел научи детето си първи да кара колело без помощни. Отидох и му казах - абе той има време всяка вечер с детето вън да го подпира с колелото - ти нямаш - отивай и ти. Стана човека и отиде. Това значи ли, че не го обичам, айде без
Ми... ето пак вадиш поста ми от реалният ми контекст/друго написах, което не е насочено персонално към твоето възприятие - не прочете ли?!/. Точно, защото сме различни, за мен този тип сравнение/описано по-напред в поста ми/ е идиотско и неприемливо, но това важи за мен разбираш ли, а не за всички.
И това, че ти сравняваш и мислиш различно от мен няма никаква причина да си права и твоят начин да е верният за всички.
Именно разсъждаваме си, но всеки разсъждава различно някак щеше да странно, ако всички мислихме еднакво, нали?!
Примерът с колелото не е типа сравнение за който пиша и ти чудесно го знаеш. Все пак писах по-горе сравнението е част от живота ни/неминуемо е/, но зависи какво е то. Няма смисъл да забиваме над това как го виждаш ти или как го мисля аз..., защото както сама написа различни сме- да.
п.п. повторенията са ми умишлени
И това, че ти сравняваш и мислиш различно от мен няма никаква причина да си права и твоят начин да е верният за всички.
Именно разсъждаваме си, но всеки разсъждава различно някак щеше да странно, ако всички мислихме еднакво, нали?!
Примерът с колелото не е типа сравнение за който пиша и ти чудесно го знаеш. Все пак писах по-горе сравнението е част от живота ни/неминуемо е/, но зависи какво е то. Няма смисъл да забиваме над това как го виждаш ти или как го мисля аз..., защото както сама написа различни сме- да.
п.п. повторенията са ми умишлени
Ама ти започваш поста си с обръщение към мен, пък после не било насочено към мен
Отделно, коментираш точно това, което аз пиша...
Ясно е, че за теб важи - моето мнение също важи за мен - и това е ясно, то всеки си има неговото мнение - защо го уточняваш? Къде написах, че моят начин е правилен? Зададох просто въпрос и давам примери в подкрепа на моето мнение...
Иначе - да, типично - пак си съгласна / в частта за сравнението като цяло/, нищо де...
Отделно, коментираш точно това, което аз пиша...
Ясно е, че за теб важи - моето мнение също важи за мен - и това е ясно, то всеки си има неговото мнение - защо го уточняваш? Къде написах, че моят начин е правилен? Зададох просто въпрос и давам примери в подкрепа на моето мнение...
Иначе - да, типично - пак си съгласна / в частта за сравнението като цяло/, нищо де...
Откога това, че някой е решил да си тръгне от връзката се нарича кражба? И ако сравняваш мъжете, значил това, че трябва да си лягаш с всеки с по-добри показатели от партньора ти ( според посочения пример излизат така нещата)?
Ми не значи за мен - поне аз сравнявам, без да си лягам
