Хората, които нямат приятели

  • 30 260
  • 280
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 329
Имам всичко на всичко двама приятели. Някои в днешно време и толкова нямат. Щастлив сьм, че ги имам, че мога да разчитам на тях, както и те на мен, подкрепям ги и ги уважавам. Пазя отношенията ни като ськровища. Такьв човек сьм, за когото думата "приятел" е свещена. Истинският такьв е безмерно богатство, което няма аналог. В някои случаи верният приятел е дори по-ценен от роднина.
Според мен в днешно време липсата на приятелства не опира толкова до самодостатьчност или липса на необходимост от приятели. Просто става все по-трудно да се изградят трайни и чисти взаимоотношения между хората. Отчуждението и затварянето в свой собствен микро свят стават все по-големи. Повечето ми врьстници - и мьже, и жени по мои наблюдения нямат приятели. Тези, които твьрдят, че имат просто се самозаблуждават. Приятели не са хора, които виждаш всеки ден на кафе и с които поддьржаш добри отношения. Това са просто добри познати. Такива, вярвам, всеки има по много. Но истинското приятелство е все по-рядко срещано и невероятно ценно.

# 31
  • Мнения: 24
 Не съм сигурна, че имам истински приятел. И т.к. не съм сигурна, предполагам че нямам. Мисля си, че мога да разчитам на един, двама, но това не е изпробвано.

# 32
  • BG
  • Мнения: 2 457

Повод за темата ми е разговор с една позната. Питах я защо няма Фейсбук и отговорът беше - "Защото нямам приятели". Не го каза самосъжалително, не е и шега.

Аз имам 96 фейсбук "приятели", някои от които изобщо не познвам, и само 2 реални приятели. Не виждам никаква връзка между нямането на фейсбук с нямането на приятели.  

Абсолютно! Имам познати с по 2000, които всъчност са само публика.
Аз имам 50, от които 2-3 са ми приятели и са ми достатъчни.
Близките и роднини са друго!

# 33
  • Мнения: 6 365
Според опита човек не може да има близки връзки с повече от 11-15 човека.
15 дори е много. Това включва и семейство, и близки, и приятели. Ресурсът ни
за създаване на дълбоки връзки просто не позволява повече хора.

Ако имаш "много приятели", значи е по-малко задълбочено.

Пък според Никос Казандзакис понякога човек няма нужда от приятели,
а от съратници (fellow-warriors, за тези, на които думата им звучи архаично).

# 34
  • Мнения: 6 217
Май и тук говорим за издигане на невидими стени. За умишлено "пазене" от сприятеляване. Тъжно... Човек до човека опира.

# 35
  • Мнения: 2
Казват, че важно било качеството, а не количеството, но по мое мнение в днешно време повечето хора са с ниско качество и затова по-добре е човек да има повече приятели. Така поне ще има по-голям избор кой да отсява, ако му се наложи. Защото ако имаш само 2-3 приятел/к/и и те се окажат кофти хора какво правим? Оставаш си сам/а като кукувица. Липсата на приятели ми докара автоимунно заболяване - Хашимото, тъй че изобщо не съм си самодостатъчна. Naughty Но самите хора започнаха да ме отбягват, а не се държа по-различно, но ми е ясна причината - магия от рода на свекървата на майка ми (не заслужава да я наричам баба). Те много обичат да ходят по врачки.

# 36
  • Мнения: 6 217
На мен ми е интересно как някои хора решават, че не искат да имат нито един приятел или, че не искат да имат нито едно дете. Интересно ми е, когато сами го решават. За Тези, които хората ги отбягват, долу горе си намирам някакво обяснение защо става така.

# 37
  • Мнения: 10 735
Аз съм от хората, които цени общуването с другите и държи на него  Peace
Да, имам няколко на брой добри приятели и мноооого добри познати - не бих живяла оградена от стена и само с половинката си. Да, има моменти, когато имам нужда да бъда сама, за да отпочина, но не може това да продължи вечно.

Познавам няколко човека, които не общуват с друг освен с колегите си и то по задължение и съпруга и детето, но за мен те са скучни хора със сравнително ограничени интереси и разбирам защо никой не проявява интерес към личността им.

# 38
  • Мнения: 6 217
За мен отношенията с важните за мен хора са в пъти по-важни дори от работата ми.

# 39
  • Мнения: 2
Според мен повечето самотници са изгубили приятелите си които са имали от деца или тийн години (а тогава се създават най-истинските приятелства) по една или друга причина и сега им е трудно да направят нови. А и как се създава едно приятелство в света на възрастните, изтъкан от злоба и интриги?

Кажете, моля - как да се създаде приятелство ако вече не ходиш на училище и си завършил университета (и то задочно, та от там приятелства също не останаха)? Защото по мое мнение на работното място не е подходящо с оглед на това, че сте конкуренция и особено в началото не се знае кой ще започне да те топи на шефа. Твърде много интриги, а и като някой от вас напусне работното място трудно се поддържа май? Друго освен барове, заведения, дискотеки не ми хрумва за запознанство. Пробвах на курсове, но в днешно време май повечето, които ги посещават не са там за да търсят приятели, като роботи ходят само за да учат там, а така е тъпо. Личен опит - исках да организирам купон-почерпка с бивши курсисти от един курс на който бях и никой не се нави! Че ако е само за ученето, ще си викам частен учител вкъщи или ще се самообучавам с учебника, а няма да хукна по курсове. Grinning

Според мен в постът на Argent се съдържа много истина - повечето хора над определена възраст (да речем 20-25) не са отворени за създаване на нови приятелства и си поддържат само приятели от училищните години и студентството.

Последна редакция: пт, 26 юли 2013, 11:51 от shonitooo

# 40
  • София
  • Мнения: 9 346
Според мен с възрастта нуждата от приятелство и съответно броя на истинските приятели се променя. А и приятелите се променят. Едни са ми били като ученичка, други като студентка, сега са съвсем други. Имам малко истински приятели, нямат нищо общо с фейсбук познанствата.

# 41
  • Мнения: 6 217
shonitooo , аз лично, освен приятелките си от детството, имам и приятелки вече тук от форума. Реални. Други нови приятелства от зрелите си години наистина нямам.

За "приятелство" в работата съм много мнителна. Не го изключвам като възможност, но много често се разпада след като единият напусне работата.

# 42
  • София
  • Мнения: 4 877
Казват, че важно било качеството, а не количеството, но по мое мнение в днешно време повечето хора са с ниско качество и затова по-добре е човек да има повече приятели. Така поне ще има по-голям избор кой да отсява, ако му се наложи. Защото ако имаш само 2-3 приятел/к/и и те се окажат кофти хора какво правим? Оставаш си сам/а като кукувица. Липсата на приятели ми докара автоимунно заболяване - Хашимото, тъй че изобщо не съм си самодостатъчна. Naughty Но самите хора започнаха да ме отбягват, а не се държа по-различно, но ми е ясна причината - магия от рода на свекървата на майка ми (не заслужава да я наричам баба). Те много обичат да ходят по врачки.

 ooooh! Автоимунните заболявания затова са "авто" - защото причината за тях е в самия болен.

# 43
  • Мнения: 2
@Alexandria37 тук излизаме в офтопик, но може да се отключат като реакция, когато всичко около теб започне да се срива без видима причина или някаква промяна в теб. Peace
Скрит текст:
И аз не вярвах в магии, докото не изгубих твърде много неща. Чак такъв упадък не е естествен. А и най-различни врачки, които няма как да се познават ми казват еднакви подробности за магията. А свекървата на майка ми ходи по врачки и дори има махало в тях, тоест явно и тя се занимава с такива неща. И подари на майка ми и на мен кошница с парцалчета (!) Твърде съмнително не мислиш ли? Но нека не отклоняваме темата.
@REAL_WOMAN радвам се, че си намерила приятелки от форума, но лично аз не мога да се отпусна на тема завързване на приятелство чрез Интернет. Може би в годините от както сложихме интернет се нагледах на повече лоши хора в Интернет пространството от колкото добри и предпочитам контактите ни да си останат виртуални, а и срещите ми с хора от Prodavalnik за лично предаване на стоки само потвърдиха моите страхове. Явно си е до късмет и попадам все на такива. Simple Smile

# 44
  • Мнения: 10 735
Въобще пък не съм съгласна, че най-истински са приятелствата от детство и училище. За мен точно в този период децата са събрани на едно място на база възраст, а после всеки се развива в различни посоки, които много често нямат допирни точки с тези на останалите.
За мен отношенията от училище и университет са по-скоро формални и хората от там определям само като познати или добри познати.
Моите приятелства създадени в по-осъзната възраст са ми много по-стойностни и важни от контактите с Мимето от 3-ти клас  Mr. Green
Приятелства и близки отношения се правят през целия живот, но просто има хора, които не умеят да го правят

Общи условия

Активация на акаунт