Православието като начин на живот 2

Всичко това няма как да не обезкуражава неголемия брой истински верни християни, онова малко стадо Христово, съставляващо Църквата на земята. Усещането за безсмислието на всякакви верови усилия (след като тези, които би трябвало да са стълбове във вярата, така лесно падат) лесно може да доведе до отчаяние. В такива моменти трябва да си припомняме какво е Църквата според нейното собствено учение.

Разбира се, тя е и кораб, носещ общността на спасяващите се грешници – един ще стигне до обетования бряг, друг ще изпадне зад борда, но може и с Божия помощ да настигне кораба плувайки и да бъде изтеглен обратно на него.

Църквата на земята е и малка армия, водеща бран с поднебесните сили на злото. В тази война на живот и смърт едни воини са по-силни и опитни, получават по-високи звания и отговорности. При все това, остават еднакво уязвими за вражите оръжия, падат ранени, а понякога и погиват.

Но най-вече Църквата е Богочовешки организъм, мистично Тяло Христово, в което ние сме членовете, а Сам Господ е Главата. В нея присъстват както спасените, така и спасяващите се, живите и вече покойните, ангелите и човеците. Църквата е свята тъкмо заради светостта на своя Основател и Глава – Този, Който проля кръвта Си, за да победи света, потъпка дявола и обезсили смъртта – и заради Светия Дух, Който я изпълва с благодат. Ние, земните членове, не сме свети, а сме призовани да се стремим към святост. По пътя към тази цел има падания и ставания, грехове и покаяния, както и непрекъсната борба за достигане на съвършенство. Това, което не ни достига, Бог ни го допълва, поради великата Си милост.

Каквито и недостойнства да имат българските монаси и свещеници, каквито и грехове да вършат в лично качество по своята паднала човешка природа (за които и ще бъдат съдени, когато застанат пред престола на Всевишния), то те си остават нашите свещеници – над главите им е излята благодатта на Св. Дух чрез полагането на ръцете на епископите, които са ги хиротонисали. Те пък я имат от епископите, които са хиротонисали тях и така нататък назад във времето до онези бивши прости рибари, митари и изцелени блудници, които получиха същата благодат в деня на Петдесетница, когато се роди Църквата, и които знаем днес като Христови апостоли и ги облажаваме за тяхната святост.

Затова, не бой се, малко стадо (Лук. 12:32)! „Щом вярвате в Христа Спасителя, христоносци, вие вярвате и в Неговото дело. А Неговото дело е Църквата, корабът на спасението. На него се носят воинствата на спасените и спасяващите се. Това Свое дело Господ е основал върху вярата, яка като камък. Както е рекъл и прорекъл: на тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да ѝ надделеят (Мат. 16:18).” (св. Николай Велимирович).

назаем от http://conservative.bg