Честито, Рози!
- Публикувана: 12 ноем. 2013, 19:32 ч.
- Последно мнение: 6 март 2014, 18:12 ч.
Подсъзнанието може всичко 59 /Линкове за всички техники има на първа стр.
Браво Рози и рози и успех, заслужаваш го!
Pinkito, Phil благодаря ви и аз вече съм сигурна, че не трябва да се върна, ще е твърде отчаяно,трябва да се освободя от миналото и да гледам напред. Започнах да уча език сама, т.е. мъжът ми помага. Сега направих запитване в в езиков център браво, там ми казаха,че се изучава по метода Калан. т.е. първо се учи разговорно и по-късно се чете и пише. Надявам се само да не е висока цената на курса.
Зная, че ще започна работа, зная, че отново ще се изправя, но бездействието ме убива и изпадам в депресия. Благодаря ви момичета за това,че ми обърнахте внимание и си казахте мнението. Благодаря!!!
Pinkito, Phil благодаря ви и аз вече съм сигурна, че не трябва да се върна, ще е твърде отчаяно,трябва да се освободя от миналото и да гледам напред. Започнах да уча език сама, т.е. мъжът ми помага. Сега направих запитване в в езиков център браво, там ми казаха,че се изучава по метода Калан. т.е. първо се учи разговорно и по-късно се чете и пише. Надявам се само да не е висока цената на курса.
Зная, че ще започна работа, зная, че отново ще се изправя, но бездействието ме убива и изпадам в депресия. Благодаря ви момичета за това,че ми обърнахте внимание и си казахте мнението. Благодаря!!!
......бездействието ме убива....
Ей това все ми е чудно. При всичките ми хобита и интереси все съм в заетост
То на едното спортуване колко време мога да отделя 
дори само.
уффф имах друго предвид, и аз имам доста неща с които мога да се занимавам, за които не ми е оставало време, но трябва да надвия апатията която ме е завладяла. Досега гледах в една точка и постоянно се самосъжалявах за това,че съм без работа,но вече съм твърдо решена да избия от главата си апатията и бездействието с ваша помощ. Трябва често да ме сръчквате, за да се опомня. Много се надявам да не ме обхване отново.
Рози, честито 
Много много успехи!
Фил, ами аз хич не се плаша да чуя истината. Дори си я казвам сама за себе си, защото се познавам много добре. Когато ми кажат истината в очите, което все по-рядко се случва, и смятам че са прави, се съгласявам с казаното. Научух се да приемам нещата без да ги вземам много навътре и без да се обиждам. За това много ми помогна присъствието в този форум(няма четки ).Смята, че истината ,която ми казват ми помага да преодолея много слаби страни от характера ми.
Уф, изтррих част от написаното, ама утре, като имам повечко време ще се опитам да изложа по-ясно това, което имам предвид!
Приятна вечер на всички!
Благодаря за гушките!
Много много успехи!Фил, ами аз хич не се плаша да чуя истината. Дори си я казвам сама за себе си, защото се познавам много добре. Когато ми кажат истината в очите, което все по-рядко се случва, и смятам че са прави, се съгласявам с казаното. Научух се да приемам нещата без да ги вземам много навътре и без да се обиждам. За това много ми помогна присъствието в този форум(няма четки ).Смята, че истината ,която ми казват ми помага да преодолея много слаби страни от характера ми.
Уф, изтррих част от написаното, ама утре, като имам повечко време ще се опитам да изложа по-ясно това, което имам предвид!
Приятна вечер на всички!
Благодаря за гушките!
Здравейте момичета, обожавам тази тема и искам да помоля точно тук за съвет, защото по принцип '"това" е моята философия в живота.
Става въпрос за отношения с комшиите. Хора големи използвачи, мислещи, че всички са им длъжни по Божествено право, без да дават нищо насреща ,а това, че те удостояват с внимание е достатъчно. Дълго време не бяхме от "достойноите", дори след много раздаване от наша страна. Но нещата се обърнаха и станахме доста "апетитна партия", но нашето желание за близки отношения се беше изпарило. Явно това ги обиди много и се разсърдиха -не ни поздравяват дори да се сблъскаме. Както и да е ,това си е техен избор, доста глупаво,но ме устройва . Проблема в друг- децата. Мойте са по малки от техните и не мога да ги пусна да играят сами на улицата, а техните са много нахални и невъзпитани (същите като родителите)и идват да играят вкъщи
.Ситуацията е абсурдна- хем не ме поздравяват , хем децата им играят вкъщи-на сигурно и няма нужда да си ги гледат. Не зная как да постъпя. Ткава глупава ситуация. Клолкото и да съм добра границата е премината и не искам да гледам тези деца в къщи, не зная удачно ли е да забранявам на моите да играят с тях... не споменах ,че живеем в къщи и наоколо няма други деца... как да постъпя 
Става въпрос за отношения с комшиите. Хора големи използвачи, мислещи, че всички са им длъжни по Божествено право, без да дават нищо насреща ,а това, че те удостояват с внимание е достатъчно. Дълго време не бяхме от "достойноите", дори след много раздаване от наша страна. Но нещата се обърнаха и станахме доста "апетитна партия", но нашето желание за близки отношения се беше изпарило. Явно това ги обиди много и се разсърдиха -не ни поздравяват дори да се сблъскаме. Както и да е ,това си е техен избор, доста глупаво,но ме устройва . Проблема в друг- децата. Мойте са по малки от техните и не мога да ги пусна да играят сами на улицата, а техните са много нахални и невъзпитани (същите като родителите)и идват да играят вкъщи
.Ситуацията е абсурдна- хем не ме поздравяват , хем децата им играят вкъщи-на сигурно и няма нужда да си ги гледат. Не зная как да постъпя. Ткава глупава ситуация. Клолкото и да съм добра границата е премината и не искам да гледам тези деца в къщи, не зная удачно ли е да забранявам на моите да играят с тях... не споменах ,че живеем в къщи и наоколо няма други деца... как да постъпя 
Мария, аз бих гледала кое най-доброто за децата ми.От тази гл.точка бих разглеждала ситуацията.Най-добре бъди неутрална в отношението си към тях.Ако ги приемаш в къщи то е примерно децата ти да не са самотни и да имат компания, а не да им ги гледаш.Защото децата си търсят компания, а и трябва да общуват с други деца за да изградят представа за другите хора.
Поне аз не бих спирала моето дете да общува с всякакви хора, защото те съществуват и по-добре от сега да се учи да се справя.
Поне аз не бих спирала моето дете да общува с всякакви хора, защото те съществуват и по-добре от сега да се учи да се справя.
Мария, аз бих гледала кое най-доброто за децата ми.От тази гл.точка бих разглеждала ситуацията.Най-добре бъди неутрална в отношението си към тях.Ако ги приемаш в къщи то е примерно децата ти да не са самотни и да имат компания, а не да им ги гледаш.Защото децата си търсят компания, а и трябва да общуват с други деца за да изградят представа за другите хора.
Поне аз не бих спирала моето дете да общува с всякакви хора, защото те съществуват и по-добре от сега да се учи да се справя.
Поне аз не бих спирала моето дете да общува с всякакви хора, защото те съществуват и по-добре от сега да се учи да се справя.
Галчудо, забравих да ти благодаря за хубавата среща
Разказах на Работеща, за пътя който Вселената избира за нас - по лесният, когато получаваме лесно всичко и по трудния, през който научаваме много уроци и се сблъскваме с различни ситуации. ЕЕЕ за мен тя е избрала трудния и дълъг път, който получих много уроци, разбира се не става въпрос за работата, но е много лично. Искам само да кажа, че това през което минавам ми коства много от живота..... много нерви, загубени моменти, лишения от много неща, дори и болка....
Разказвам това, защото искам да ви кажа, че вече почти не издържам....усещам на моменти, че ще рухна, но някак събирам сили и си казвам не падай изправи се можеш още...още малко път остана, но след всяка крачка изглежда, че пътя няма край. Никога не стигам до това място на което съм се запътила. Ставам изтупвам се, изтривам сълзите и продължавам с надежди, силни желания, мечти. Представям си как вече съм стигнала там където съм тръгнала. Нямате си на представа как съм изстрадала, всяка частица от това нещо, което желая толкова силно. Имам сили знам, но въпросът е да продължавам ли да ги влагам там където краят на пътят не се вижда или да поема друга пътека. Разказвам така нещата, защото наистина не мога да споделя тук това, но искам да знаете, че ми е наистина много трудно. До сега не съм споделяла тук, но имам нужда да го направя, но не и на хората от обкръжението ми.
Разказвам това, защото искам да ви кажа, че вече почти не издържам....усещам на моменти, че ще рухна, но някак събирам сили и си казвам не падай изправи се можеш още...още малко път остана, но след всяка крачка изглежда, че пътя няма край. Никога не стигам до това място на което съм се запътила. Ставам изтупвам се, изтривам сълзите и продължавам с надежди, силни желания, мечти. Представям си как вече съм стигнала там където съм тръгнала. Нямате си на представа как съм изстрадала, всяка частица от това нещо, което желая толкова силно. Имам сили знам, но въпросът е да продължавам ли да ги влагам там където краят на пътят не се вижда или да поема друга пътека. Разказвам така нещата, защото наистина не мога да споделя тук това, но искам да знаете, че ми е наистина много трудно. До сега не съм споделяла тук, но имам нужда да го направя, но не и на хората от обкръжението ми.
Препоръчани теми