Още малко остана на Януарската мама-2014-Тема15

Сетих се за една случка. Моята съседка, която учеше педагогика - за половин ден си минаваше целия конспект. За изпит не е учила повече от 1 ден, а шестици от горе до долу. Следващата година влизам аз в Биологическия и уча по 5-6 дни за изпит - накрая 4, 3, 5... Първата година ми беше малко по-сложно. Помня тогава, че техните се бяха изказали пред нашите, че нещо май не ме бива за вишистка, знам че майка ми беше бясна. Обаче дойде Видов ден - сестра й (уж по-умната от двете сестри) на следващата година влезе и тя в Биологическия. Идва сесия, първи изпит - 2, втори изпит - 2.... По цял ден и нощ реве и учи. Не че е било много сложно, просто докато свикнеш отначало, а и някои преподаватели са многои взискателни.

Както знаете, бях известно време (месец) под наблюдение в болницата, тъй като имах контракции и болки. Изписаха ме, тъй като започнах да им "бъркам" повечко в бюджета, а така или иначе трябва да им останат парички на докторите и акушерките там. Вкъщи стоях точно седмица иииии...всичко започна вечерта към 22:30 на 06.11. Както си лежах на дивана и се смеехме с ММ, усетих болка ниско долу и все едно, че се пука торба в корема ми. Помислих, че девойката пак ми раздава болезнени шутове и юмручета. Но, когато се поизправих малко, ми потече някаква течност между краката... Помислих, че съм се напишкала от смях, и ми стана едно такова конфузно. Влязох в банята, поправих се и тъкмо си нахлузих другата пижама и хоп...пак от онова "напишкване". ММ ме съветваше още преди това да се обадя на доктора си, но аз..."Какво да му обяснявам?...Че съм се напишкала ли? Малко кофти..." Е, към 23:30 след поредното намокряне, вече сама грабнах телефона и звъннах притеснена. Обясних какво се е случило, казах, че си имам контракции, които уж ми се струваха нормални за един ден, както и болки в кръста, които отдавах на порасналите малчовци и напредването на бременността. Докторът ми веднага ме изпрати в болницата, за да ми направят тест за околоплодни води. Вътрешно бях 90% сигурна, че са такива, но все пак се надявах да не е дошло времето за раждане. На път за болницата болките ставаха все повече и повече и имах чувството, че ще се разглобя. Всичко ме болеше, усещах всяка дупка по пътя и всяка смяна на скоростта. Беше кофти! В болницата бях занесла една превръзка, напоена с течността, която изтече, но след теста, се оказа, че не могат да преценят (превръзката беше със зелени цветчета, а цветът, който трябваше да се получи след като капнат няколко капки от специален препарат, трябваше да бъде подобен -синьо -зелен. Приеха ме в болницата с диагноза "съмнение за настъпване на раждане". При прегледа и бебетата, и околоплодните води бяха ОК, но шийката никаква я нямаше. Не успях да заспя, а времето минаваше мнооого бавно. Пуснаха ми система, набодоха ми дупето и ми казаха да си следя контракциите на колко минути са. Е, бяха станали на 2-3, а аз все бях в тоалетната, че все имах чувството, че ми се пишка. По едно време дойдоха да ме отведат в предродилна зала за повторно слушане на тоновете (първият път едва издържах по гръб, но нали уж съм "мъжко момиче", стисках зъби и понасях болката). Тъкмо бях излязла от 00, но отново исках да се върна там. При молбата ми да отскоча на бързичко, акушерката ми отговори: "Е, нали от там излезе? Хайде, лягай да слушаме тоновете!" Е, да, ама...аз усещах как нещо започва да тече отново. Направиха отново изследването за околоплодните води и този път картинката беше ясна -бебоците си бяха избрали датата! Контракциите и болките в кръста бяха ужасни. Превивах се като червей в леглото в предродилна зала и се молех всичко да е наред. Страхувах се и ми се ревеше, но и исках да се започва и да се свършва вече. Обясниха ми за рисковете и че трябва да се направи спешно секцио заради изтичането на водите, прекалено зачестилите болки, а и девойката беше застанала напречно (с гръбчето към изхода). Неусетно беше станало 5 часа сутринта. Трябваше да попълвам документи, че съм съгласна със секциото, и че съзнавам рисковете. Питаха ме и за имената, а ние все още не бяхме финализирали избора си с ММ. Казах им последните, които бяхме коментирали -Димана и Калоян. (Точно на 6-ти сутринта бях питала ММ за имената на децата, а той ми отговори: "За къде бързаш? Има още време!" Все още ми е смешно, когато се сетя за този отговор.   ) Та...сложиха ме на масата, завързаха ме (почувствах се все едно съм луда) и ме напръскаха с розов дезинфектант (това беше забавно и смешно, тъй като имам гъдел, а те пръскаха и по страничните части на корема). Покрай мен се суетяха доста доктори и акушерки. Дойдоха и двама анестезиолози. Единият не ми хареса много, дори ме плашеше, но пак стиснах зъби. След кратък разговор ми сложиха упойката. Погледнах часовника. Беше 5:20. И заспах. Извадили първо девойката в 5:38, а след това и младежът -в 5:39. Тя -1770гр, 40см, а той -1970гр., 41см.
Първите ми спомени след операцията бяха силуетът на ММ, който стоеше до вратата на коридора за свиждане, аз лежах на носилката, а една акушерка му каза: "Вземете й обецата!" Милия той...Единственото, което успя да каже беше: "Да."
Към 8часа вече бях будна и дойде секретарката, от която получих първата информация за децата. Единствено, което исках да знам, беше дали са добре. Не получих отговор, но поне ми казаха кога и колко са се родили. Вътрешно знаех, че са добре, но исках да получа потвърждение (е, получих го, но чак след два часа чакане). Секретарката пък отново ме попита за имена. Наложи се за пореден път да обяснявам, че не сме решили конкретно, нооо госпожата ме пришпори. Нямало време. Надявах се ММ да не се разсърди, че решавах сама. В последствие си призна, че Димана му е някак селско и ще й казва Дарина, но пък сега свикна. "Дано децата не ни псуват, когато пораснат!" беше коментарът му.
Аз стоях 5 дни в болницата, а бебчетата все още са там. Първия ден през цялото време лежах, бях на системи, имах си и катетър. На втория ден ме раздвижиха, махнаха ми и катетъра. Мобилизирах се сама да ставам и да вървя, тъй като знаех, че колкото по -бързо започна сама да го правя, толкова по -скоро ще видя малките. Е, на втория ден не успях за тогава, когато трябваше, тъй като имах прекалено много кръв от изчистването на матката, но поне вечерта ме пуснаха да ги видя. Най -прекрасните създания!!!   В началото бебетата бяха интубирани (с тръбички в устите и нослетата), след няколко дни минаха на палатки (едни пластмасови прозрачни кутии, които се поставят над главите им и им се подава кислород), след това пък бяха на "кислородни душове". Храниха ги със системи и сонди, които стигат чак до стомахчетата им. Слава Богу, към днешна дата малките дишат самостоятелно, махнати им са системите, но все още се хранят със сондички. Димана се поддавала и на биберон, но Калоян нещо не искал. Дано скоро и двамата да се научат на биберон, че така ще мога да вляза при тях и да ги кърмя. Наддават бавно, но славно. Все още не са достигнали грамчетата си при раждане, но скоро и това ще стане. В кувьози са си, но поне по-често можем да ги виждаме сега. (Преместиха ги от ВМИ в Окръжна болница -Пловдив, където имат единственото за този регион отделение за недоносени.) Много са ми сладички!!! Да са ни жив и здрави!!! Както гласи сентенцията "Нашето гардже си е най -хубаво!" Предполагам, че за Коледа ще са при нас, въпреки че се надявам и по -рано да стане. В новата болница им нося кърма, като количеството, което остава незанесено, а и това, което цедях преди да ги преместят, съхранявам във фризера. Надявам се да имат желание да сучат, когато си ги приберем, живот и здраве.
Иначе пък ни свариха неподготвени и всичко трябваше да си осигурим за нула време. До преди няколко дни пазарувахме и оправяхме вкъщи. Снощи дори им осигурихме и конвекторна печка, която да поддържа една и съща температура. За днес пък съм предвидила смяна на козметиката им. Бяхме взели на "Бочко", но ще минем на "Биодерма" първата една година, че нали е медицинска козметика, а Бочковците ще ги запазя за след това, ако са годни все още.
Ох, май много дълъг стана този пост. Извинявам се, за което!   Не ви бях писала от доооста време, та сега май си наваксвам.