Да се оплачем...

Като си спомня някога как съм спала до огромни тонколони по разни фестивални поляни, направо ми става зле колко ми е скапал съня и как подскачам от всяко шушкане. Представям си като стана 70 годишно склери как ще ходя да точа вода от Халите в 4-5 заранта...
Хубав да ви е денят на всички!

Де да бяха склерите само? Аз редовно срещам 30-тина годишни, които ходят да си пълнят от течащата чешма в града.
Всеки ден минавам от там, веднъж си напълних малка бутилчица, тя миришеше до обяд, като на  локва. Едва ли някой си е направил труда да я изследва. Ама нали е изворна?

Не, не си лоша майка, фактът че се терзаеш за това само по себе си доказва обратното и те прави невероятна и истинска майка  Мисли позитивно, останалите са дали чудесни примери какво можете да правите с бъдещия батко. Чувствах се по същия начин когато бях с гипс, месец и половина не можех да ставам и ходя, ММ правеше всичко в къщи през това време. Когато бях бременна с малката също защото трябваше да лежа максимално и да не се натоварвам грам, мисли така, баткото е важен, но в момента е много важно да запазиш бебчо и себе си, обясни му че се налага да лежиш повечко и той ще разбере, сигурна съм 

Аз също не позволявах да пипа всеки децата ми, както някой каза по-горе не знаеш къде си е врял ръцете преди това. За сметка на това съм ги оставяла да се калят, джапат в локвите и да дивеят на воля. Не са под стъклен похлупак така да се каже.За сметка на това каката ми е по-болнава от малката. И покрай това че каката ми е редовно болна ММ я гледа в тези моменти понеже той е без договор а аз със и на държавна работа но не си позволявам често въпреки позволения брой болнични за гледане на дете годишно да си вземам такива точно от тази гледна точка. От 365 дни в годината тя боледува да кажем 300, абсурдно е толкова дълго време да отсъствам от работа, всеки един работодател та дори и най-добрия човек на земята да е ще ми каже довиждане.Тъй че разбирам някой майки, трудно е, гадно е това да знаеш че детенце ти е болно и да не си при него за да можеш да запазиш работата си и съответно доходите.За жалост законите са едно, друго е реалността 

Оплаквам се че денят ми след около 30 мин. ще бъде страшно натоварен откъм разходки и че нямам идея дали ще смогна изобщо да свърша всичко а трябва. Оплаквам се също че откакто се роди малката каката се бонтува за нещо и се изпуска сутрин малко преди да се събуди по малка че и голяма нужда, понякога по голяма и през деня (през деня се и напишкваше но сега вече не освен сутрин), всеки доктор и не само казва че ще отмине, питам се само кога, това продължава от три години на сам и не знам какво да правя вече сили не ми остават и устата ме заболя от говорене, заплахи, наказания и каквото се сетите, уморих се

Оня ден бях на футболен мач. То вярно,че там е разрешено яденето, но имах чувството, че са ги държали гладни и добре, че отишли там, та да се наплюскат.
Облечени дами, като за модно ревю, но след тях, кочина/нямам думи/. Не мисля, че трябва да си със спортен екип, но поне с подходящо за случая облекло и обувки.
Свърши мачът, започна награждаването и запалиха цигари. Изброих  17 жени и двама мъже, около мен.На въже ли бяха държани тези хора/дами?

Оплаквам се...аман от доктори!Не могат един бронхит да излекуват...не дай си Боже нещо по-лошо да ти се наложи Май стана хроничен при нас...

Еййй веднъж на 100 години ще се запазя час за фризьор и ще има силен вятър и жълт код за опасности!

Aз се оплаквам, че точно заради болести си стоя вкъщи и си гледам детето, защото бабите не им се занимава( а са пенсионерки не работещи), таткото гони кариера, а никой работодател няма да ме чака с толкова болничен 
И за дамите размахващи пръстче за сополи-моето пък от един сопол прави бронхит!
Затова се налага на всеки сопол се налага да го спирам, ако не искам да гушкаме пак инхалатора!
Да не говорим, че разболее ли в аптеката оставям минимум стотачка (ако не искам да влизаме в болница), защото чайчета, медчета не му помагат!
Та по тази причина като по-малък и аз мразех да го пипат, защото после все лепваше нещо 
mysic woman, на моето инхалатор се оказа спасението 

Оплаквам се, че яко ме е стегнал кръста и се движа по-зле и от някои пенсионери. Дано е за кратко.

Оплаквам се от "близки" познати. Знаят, че преминахме, а и продължаваме да преминаваме през труден период с детето, не се бяхме виждали отдавна и все пак никой не се поинтересува какво се е случило. Ок, ама откъде накъде ще правят коментари за моето родителство, над което нямат наблюдения и ще се възмущават? И след като нямат представа, а и не ги интересува явно, защо толкова държат да се изказват в мое отсъствие?!
Никога не ми е пукало за мнението на останалите за мен до степен, че изобщо не мисля за това, а ако чуя - минава ми през ушите без да се трогна, но на тема деца много се нервирам  това не се научих да си го пускам покрай ушите просто.

Разсмя ме  Аз съм същата история - години наред съм заспивала къде и как ли не, а сега с възрастта се будя от всяко прошумоляване. Липсва ми здравият сън 

Сайбър ако това ще те успокои аз успях да преодолея чуждото мнение по отношение на моите качества като родител едва на 9 -тата година от раждането на големият ми син. Знам какво е да имаш труден период с детето си, макар че при мен е от различен характер. Хората които не са го преживели, все коментират другите какви майки са и как не се справят.

Оплаквам се, че умният ми брат вчера решил и орязал три от розовите ми храста почти до земята...., слабо казано ми се реве..... Сега дали изобщо ще живнат....

Наказваш и заплашваш детето, защото се изпуска? Няма и да престане скоро с тези методи, а постигаш точно обратното, плюс много лош отпечатък върху психиката му, сериозно. Сигурна съм, че не ти е лесно, но това е възможно най-грешният път, за да преодолеете този проблем. Това като непоискан съвет 

Оплаквам се от това, че постоянно ми се спи - гледам по гривната ми - 8 часа сън, от които 2 и малко дълбок. И пак сутринта станах едва гледаща, ще пробвам днес с тренировка и по-ранно лягане, будя се уморена, а спя по 7-8 часа.

Каква е тази гривна за сън?

Счупих си телефона  Няма и половин година... Детето го е мятало n на брой пъти, а аз го изпуснах от половин метър върху пухкав, космат килим и той се счупи 
Също така сме болни и двамата. Но се търпи, просто да не беше крив ден.