Енгин Акюрек/в очакване на „Kara Para Yalan Aşk”, нови и стари проекти/Тема 238

Нека да прочетем това интервю взето от Енгин през 2005 г. Взето е по време на пребиваването му в Гърция и между снимане на сериала "Брак с чужденец". Макар и старо в това интервю виждаме черти от неговия характер, които и до днес не са се променили: скромност, начетеност, любознателност, искреност. Това е един човек широкоскроен, без предразсъдъци, който не робува и на клишета - нашият Енгин.
.....................
Превод от английски: Loveofmine.
"Много слаб, висок и добросърдечен. Има дълги и тънки пръсти като на интелектуалец и момчешки чар, в противовес на бруталния му образ по телевизията. Ако живееше в Атина, сигурно щеше да посещава интернеткафетата в близост до Техническия университет, щеше да си пие питието в „Тисио”, а през уикендите щеше да пазарува в книжарниците – от щандовете за есеистика- или щеше да посещава музикални магазини и да търси албуми на „Депеш Мод”. С две думи, той не е звезда, „опасно чаровен” или нещо подобно. Той е просто един много красив и мил младеж, който е щастлив от това, което се случва с него. Или просто щеше да му е неудобно, тъй като не говори нито английски, нито гръцки, а моите познания по турски език се свеждат до „аферим” и „тамам”, думи, които изобщо не са от полза при едно интервю. Тъй че около 10 минути сме принудени да разглеждаме цветята, списанията, масите, гледката на Акропола, която се разкрива от хотелския апартамент, докато чакаме преводача, който така и не идва.
За да разчупим леда, се опитвам да го накарам да каже нещо за триумфа на гръцкия национален отбор в „Евробаскет”. Да, чул нещо. Не, не гледал мача. Ние сме спечелили? А, честито. В момента, в който този разговор на езика на жестовете приключи, пристигна Христос Елмациолу, проницателният гръцки продуцент, който успя да предвиди телевизионния успех на „Брак с чужденец”. Фанариот по произход /по името на стария гръцки квартал „Фенер” в Истанбул/, добродушен по природа, той ме съжалява и предлага да вземе участие в „Изгубени в превода”. Така за първи път разбрах, че Енгин е само на 24 години, роден и израсъл в Анкара в семейството на заможни родители, следвал история и география, но винаги е мечтал да стане актьор и играл незначителни роли в студентски пиеси. Започнал от театъра и се смята за театрален актьор, а това е първата му телевизионна роля и първият му успех.
„Кадир” означава ли нещо на турски език? Той отвръща да, термин от религиозно значение, по време на Рамазана има ден, който се нарича „Денят на Кадир”. Аз направих закачлив коментар, че Аллах не е взел под внимание това по време на кастинга – каква е тая роля, след като момчето накрая загубва момичето? Той се смее. „Не съм мислил за това. Това, което най-много ми хареса, когато взех сценария в ръцете си, беше, че всички герои, дори и лошите, „са лоши, но с кауза”, с дълбочина. Те са стабилни характери.” Тогава му казвам, че ролята му е била шанс да се научи да прави баклава. Има ли някаква тайна в правенето на хубава баклава? „Разбира се. Тайната е в корите. Те трябва да са много тънки, почти да се вижда през тях.” И в този момент затваряме готварската книга. Извън снимачната площадка Енгин не готви, а и ако се съди по теглото му, сигурно и не яде много.
Това ли е типичното турско семейство - като семейството по телевизията, което седи около масата с пилаф и кебап, което виждаш и си мислиш, че можеш даже да усетиш миризмата на рязан лук, подправки и прясно масло? „Няма да повярвате, но да. Голяма част от турското общество, не толкова в големите градове, където са по-европеизирани, живее точно така. Традиционно.Семействата живеят заедно, имат силна връзка помежду си, хранят се заедно около големи маси. За останалите това е образ, който събужда носталгия към една безвъзвратно отминала епоха…” Но той няма такова голямо семейство, нито пък живее вече с родителите си. Поне храни ли се добре по време на снимките? „Не. За съжаление донасят храната на снимачната площадка рано сутрин и докато снимаме, тя изстива.”
Така разбирам, че Енгин не обича студена храна, не пита баща си, когато иска да излезе с някое момиче, момичето също не пита, и може би няма да иска от жена си да напусне работа, да си остане вкъщи, да готви и да гледа децата. Но това не означава, обяснява той, че харесва повече „умниците”, кариеристките. „Не знам, не мога да кажа с каква жена бих искал да живея в бъдеще. Тя може да е прогресивна, традиционалистка, умна, грижовна, ниска, висока. Не робувам на клишета. Мисля, че в една връзка трябва да има химия. Но не, не съм намерил още тази жена. Ако ме питате, в момента съм ерген.”
И той наистина не робува на клишета. До този момент не ми е казал нито едно. Поне не такова,което чужденците употребяват в подобни ситуации: че обича мусака, че гъркините са красиви, че иска да посети Миконос, „калимера”, „ефхаристо”. Не, никога досега не е идвал в Гърция, но знае много за страната – „Няма как, след като си учил история.” Иска да отиде да види Партенона, Делфи, Олимпия, а може би и Дилос.
Винаги е мислел за нас, че сме „част от него”, турците и гърците са един тертип, малко азиатци, малко средиземноморци, малко мечтаещи да влязат в Европа. „И това по мое мнение обяснява успеха на филма и в двете страни. Освен добрата продукция и т.н. мисля, че сценаристите са се опитали да видят хуманната страна, баланса, да бъдат страведливи и към двете страни. И може би затова гъркът вижда нещо от себе си в него. Лично аз винаги съм смятал, че приликите ни са повече от разликите. Затова и нямам в съзнанието си етнически стереотип на гърците, както имам да речем за англичаните, за французите, за германците…”
Искам да вярвам, че не го казва от „фалшива дипломатичност” или стремеж към космополитаризъм. Може би когато си на 24 слушаш Еминем, гледаш Саура и Содърбърг или с едно кликване на мишката влизаш в Лувъра, а любовната история „аз съм турчин, ти си гъркиня” /парафраза на една гръцка песен/ изглежда малко смешна и мелодраматична. Той се съгласява. „Религията е нещо много специално и много лично. Но в живота ако двама души се обичат истински, няма значение дали са гърци, турци, християни, мюсюлмани или будисти. Те ще намерят начин да останат заедно.”
Е, във филма той ще се ожени ли за Ана? „Може би не. Кадир ще получи писмо от Ана, в което се казва, че тя го напуска, че изчезва от живота му…Дали се задава нова любов? Нима не става винаги така?” И е прав. На тази възраст, изглежда, някой има мъдростта да приема живота такъв, какъвто е: като една голяма шега. Когато му казвам, че е звезда в Гърция, Енгин се смее, изчервява се, заявява, че е странно и че не разбира защо е така. „ Но младият Никос държи първото място във филма…” И все пак е доволен, че обичат Кадир и, разбира се, ако има шанса да направи втори път кариера в Гърция, ще си помисли. А сега какво ще прави със славата? „Аз съм тук, нали? Това засега ми е достатъчно.”
А когато е „там” / в Турция/, какво прави? Разхожда ли се като секссимвол? Позира ли пред фотографите? Бяга ли от подивелите фенове, които искат да разкъсат дрехите му? Разбира се, че не. Не е чак толкова драматично. Току-що е завършил снимките на филм, играе във втория сезон на „Брак с чужденец” и си търси работа в театъра. Когато заговори за театър, черните му очи „грейват”. Единственият път, когато естествената му интровертност го „изоставя”. Да, той обича театъра, гледа пиеси и филми. Няма социален живот. Седи си вкъщи, хапва с приятели и мечтае - предполагам, макар и да не го казва – за големите роли. Онези, които ще го оставят „гол” и без дъх на театралната сцена. Или такива, в които героите носят накривени каскети, изричат драматични реплики, целуват момичето по залез и в последната сцена изчезват в синята мъгла. Много жалко, Енгин, че двамата не отидохме в „Ставлос” /вероятно кафене/, никога няма да видим Париж, а само ще разгледаме част от Акропола. Но това може да бъде началото на едно силно приятелство…."

Скрит текст:

Very thin, tall and warm hearted. He has long and thin fingers like an intellectual and a boyish charm opposite to his brutal image from TV. If he lived in Athens, propably he would frequent in the internet cafes near the Technical University, he would have drinks in Thisio and in weekends he would go shopping in bookstores,in the department of essays or he would sneak in music stores looking for collectable albums of Depeche Mode in vinyl. In a few words, he is not a star, "dangerously beautiful" or anything like that. He is just a very beautiful, carefully kind young boy who looks happy with what is happening to him. Or he could be just uncomfortable since he doesn't speak English at all or Greek and my knowledge of Turkish language includes only "aferim" and "tamam" which are useful playing Trivial but not for an interview. So for about 10 minutes we are forced looking at the flowers,the magazines, the tables and the view of Acropolis from the window of his hotel suite, waiting for a translator that never came.
   To break the ice, i try to take a statement from him about the triumph of the Greek National team in Eurobasket. Yes, he heard something.No, he didn't watch the game. We won? A, congratulations. The moment that this small interaction in sign language reaches a dead end, Hristos Elmatzioglou came, the clever Greek producer who could foresee a TV success with "Foreign groom" . Fanariotis by origin (from the old Greek neighbourhood Fener in Istanbul) , kind by his nature, he feels sorry for me and offers to take part in "Lost in the translation". That is how first of all, i found out that Engin is only 24 years-old, born and raised in Ankara by upper middle class parents, studied History and Geography but he was always dreaming of becoming an actor and he was playing small roles in student plays. He started from theatre and considers himself a theatre actor and this is his first tv role and his big break.

   Does "Kadir" means something in Turkish? He says yes, it is a term with a religious importance and in Ramazan there is a day which is called "the day of Kadir". I comment playfully that Allah mustn't have considered that in casting- what kind of role is this that the boy loses the girl in the end? He laughs. "I never thought it like this. What i liked most when i took the script in my hands was that all the characters,even the bad ones,"are bad with a cause", with depth. They are solid characters." Then i tell him that his role was a chance to learn how to make baklava. Is there a little secret how to make a good baklava? "Of course. The secret is in the crust. It has to be very thin, almost see-through." And now the cook book closes. Outside the set, Engin doesn't cook and judging by his weight, propably he eats very little.
   Really, the typical Turkish family is like the one in TV, the one sitting around tables with pilaf and kebabs, the one you watch and you think that you can smell the chopped onion, the spices and the fresh butter? "You won't believe it but yes. A big part of the Turkish society, not so much in the big cities, the more europeans, lives exactly like this.Traditionally. The families live together, have strong bonds, eat together around big tables. For the rest, this is an image that awakens the nostalgy of an era that is gone forever..." But he doesn't have such a big family, neither he lives anymore with his parents. It is been a while now that he lives by himself in Istanbul. At least does he eat well during shootings? "No. Unfortunately, they bring most of the food in the set early in the morning and until we shoot the scenes, they get cold."
   That is how i learn that he doesn't like cold food, he doesn't ask his dad if he wants to go out with some girl, but neither she does, and propably he wouldn't ask from his wife to quit her job and stay at home cooking and raising children. But that doesn't mean, he says, that he likes more the "clever", carrer women from the others. "I don't know, i can't predict with what kind of woman i will want to live together in the future. She could be progressive, traditional, smart, caring, short, tall. I don't function with cliche. I believe that reationships have to do with chemistry. But no, i haven't found this woman. If you ask me, i am single now."
   Indeed, he doesn't function with cliche. Until now he hasn't told me not even one. At least not those that usually all the foreign people say in similar situations, that he likes moussaka, that Greek women are beautiful, that he wants to visit Mykonos, "kalimera", "gia sou", efharisto". No, he has never been to Greece before but he knows a lot about the country - "if you have studied history, you can't do otherwise." He wants to go to the Parthenon, to Delphi, Olympia, maybe in Dilos too.
   He was always thinking of us as a "part of him", Turks and Greeks cut from the same pattern, a little Easterns, a liitle Mediterraneans, wannabe Europeans. "And that explains in my opinion, the success of the show in both countries. Besides the good production e.t.c., i believe that the script tried to see things humane, balanced, that it didn't make injustice for any side. And maybe that is why the Greek saw something of himself in there. Personally, i always believed that our similarities are more than our differences. That is why i don't have in my mind any ethnic stereotype for the Greeks that i might had for, let's say, a British, a French, a German..."
   I want to believe that he doesn't say what he says from "fake diplomacy" or from a tendency toward cosmopolitanism. Propably, when you are 24 years old, you listen to Eminem, you watch in the cinema Saura and Soderbergh or with a click you enter the virtual gallery of Louvre museum, the love story "I am a Turk, you are Greek" (paraphrased line from a Greek song) seems a bit funny or too melodramatic. He agrees. "Religion is something very special and very personal for the individual. But in life if two people love each other truly, it wouldn't matter if they are Greeks, Turks, Christians, Muslims or Buddhists. They would find a way to stay together."
   So,in the show, will he marry Anna? "Propably not. Kadir will get a letter from Anna that will say that she abandons him, that she walks out of his life....If another love is coming? But doesn't always come?" He is right. At this age, it seems that someone has the wisdom to take life exactly as it: as a big joke. When i say to him that he is a star in Greece, Engin laughs, blushes, he says that it is weird and doesn't understand why this is happening. "But "Nikos" is the jeune premier in the show.." He is happy,though, that Kadir is beloved and of course if he was given a chance to pursue a second Greek career, he would think about it. For now, what does he do with his fame?(not sure how to translate it) "But i am here, am i not? This is enough for me now..."
   And when he is "there"(Turkey), what does he do? Is he walking around like a sex symbol? Does he pose to photographers? Is he running to escape from wild fans who want to rip his clothes? Of course not, nothing dramatic like that. He just finished the shootings for a movie, he plays in second season of "Foreign groom", he is looking for a theatre job. He speaks about theatre and his dark eyes "glow"- it is the only time that his natural introvertion "abandons" him. Yes, he loves theatre, he watches theatre plays and movies. He doesn't have a social life style. He stays at home, eats with friends and dreams - i suspect even if he doesn't say it to me - the big roles. Those that will leave him "naked" and breathless on theatre stage. Or those that the heroes wear crookedly the trilby hat, say dramatic lines, kiss the girl in the sunset and in the final scene they dissapear in the blue fog. Too bad, Engin, we didn't went to "Stavlos" (propably it is a cafe) the two of us, we will never have Paris, just a little bit of Acropolis. But this could be the start of a strong friendship...

Скрит текст:

Последна редакция: пт, 06 дек 2013, 11:35 от mariana51

Здравейте на ВСИЧКИ, влезли в тази уютна "къщичка" !

Да е честит празника на празнуващите
Никулден !

Скрит текст:

Посбута ме времето с наръч в ръцете
и грейна камината в празничен час…
Рибари, банкери, днес свещ запалете –
Свети Николай да е вечно със нас…

Във светлата вечер на зимния празник
шаран напълнете за здраве в дома…
и вино червено във чашите празни
налейте до горе, от здрава лоза…

Сберете Приятели, песен запейте -
на всички неслуки да сложите край…
С вяра в доброто и с обич живейте…
Така ще помага Свети Николай…

Аз празничен наръч в камината слагам,
свещта с пламък топли надежди таи,
със чаша в ръцете си тихо присядам
и чакам Приятели, гости добри…

автор Николай Дялков

[/b][/color]

Причина:

Причина: