Как бързо времето отмина - петдесета ФЕВРУАРСКА тема вече е в архива! (51)

Здравейте момичета,

Нашият финален зор е леко притъпен, та лукса да си тръгвам навреме е наистина страхотен. То било хубаво да си тръгнеш в 18, па да си сготвиш и да оправиш някоя пералня, да си научиш с децата в човешко време... оценяваме дребни, но съществени неща. 

Благодаря за честитките за моята именничка, много сте мили! 

Какво ново към нас - ми нищо кой знае какво. Калина се е разлигавила на макс, нещо опитите ми да я стягат удрят на камък. Не ме отразява и това си е...
Поне кака Софи прави опити да слуша, да се малко по-организирана с ученето, а аз броя дните до края на учебната година 
Нещо са се активизирали, ще трябва да я водя в офиса да поръчваме униформи, цените са все едно че ще купувам Адидас - сутчер 40 лв, тениска 25 лв... Минималния минимум ще се поръчва, то се е видяло, но както и да го минимизирам, едни 300 лв ще заминат, мдам 

Към мен, след хиляди боледувания тази зима, основно от преумора, мисля, че вече съм на закрепване, включително и гадния гастрит.

Юхи, по Великден ще ходим на гости на бабата на моя мъж (моите баби и дядовци починаха), за да си види правнучките. Те я обичат много, тя ги глези и нямат търпение.
А по 1 май ще ходим с приятели на Рибарица ей тука . В нета го намерихме, да видим. Уж ще бъдем в апартамент с камина, дали ще я палим нямам никаква представа, дано е топло. За съжаление резервацията беше цяла епопея, та съм Уекинко на тръни, не знам какво ме чака като идем, дано само да сме стартирали зле... ще показвам снимки.

Срам, от вчерашния имен ден на Калина няма нито една снимка.
Мики, стискам палци всичко да е наред 
Ника, голямо учене си захванала. И аз влизам в ролята на учащите - на 23.06 съм на изпит, мисля, излишно е да казвам, че не съм го почвАла  Но трябва да се мобилизирам, че изпита е 500 лв и щом съм заявила сертификат, ако не го издържа, ще трЕбе да се бръкна аз. Някак си ми е мотивиращо.

МИ май за друго не се сещам, Мяуска как са красавиците, как е Нико?

Хубава вечер

Ника, успех в ученето!

Слънчи, да кажеш после дали е хубуу мястото, където ще ходите по майските празници. 

Ние с Диди се разболяваме. Добре, че няма да пътуваме за Великден, много е гадно времето. 

Здравейте, момичета!

Първо да честитя на Ника студенството! Много успехи и ентусиазъм ти желая

Аз се позагубих, но напоследък съм малко по-уморена от обичайното и не ми се пише/ше.

При нас общо взето нищо ново/интересно.

Вчера бяхме на 1 бърз консулт с Нико (за първи път). ЛЛ рече, че вече можем да го считаме за роден, даже днес вече е на 7 дена. За него коригираната възраст се изчислява като се добавят 2 месеца от раждането. Реваксинацията другия път (на 14 май, кажи речи 10 дена след термина).

Като за новороден имаше идеални мерки: 3,040 кг. и 48 см. Е, не е чак левент, ама... Нали знаете, те един месец трупат кила, а на следващия дръпват на сантиметри.

Само забравих да кажа на ЛЛ, че вече се е сдобил с колики. То цялото фемили сме се сдобили, де, защото положението става напечено. Ами нормално, чувам и от другаде мнения, че към втория,третия месец се появяват за кратко и бързо изчезват - ха дано!

Онзи ден пък прегледът за ретинопатия в Александровска също мина добре - всичко му е наред и онуй, което беше открито съвсем в периферията, вече е преодоляно.

Времето се скапа, за пръв път с него и настроението ми (то не от времето, но някакси се получи синхрон).

Ние, както се сещате, сме заникъде, та няма да пътуваме ни за празниците, ни за делниците. Най-много до Младост да се иде единия ден, ама нищо не сме решили. Може пък те у нас да заповядат.

Весели празници и до кукане!


Ла Видке, чакаме те сега тебе на отчет.

Както и Мики и останалите бременни.

Мяуче, леле, че сладък  Ама, вЕрно си прилича на Люска Браво на момчета за всичко - да расте все тъй добре и без проблеми ... За количките - нали си знаЙш - ще преминат, колкото и да ни се струва, че няма ... После ни чакат зъби 

Хайде, аз докато те поканя на отчет, ти си дойде самичка. Много благодаря за комплиментите, но искаме да видим и ДидитУ.

Мяуче, прекрасен е Нико !  

Юхче, значи Дора мина на заден план? 

Ние потегляме утре към свекитата, живот и здраве.

Весели празници, момичета !!!  

Мяуче, спеШъли фор Ю 

Съни, лек път и весело 

Здравейте, душици!

Отдавна не съм се вясвала, но се радвам да видя тия красиви бебоци тука. Мяу, Почти безобидна, прекрасни са младежът и малката госпожица. 
Мики, айде дано си дочака деня момата!
Никич, поздавления за студентството!
Юхче, разболяхте ли се с Ди или закърпихте положението?
Слънч, дано приятно да си изкарате в Рибарица!

Ние я караме някакси. Много неща са на ни наглавата, чак не знам откъде да започна. Аля изкара варицела много леко, сега Ния я кара малко по-зле, ама бива. От 3 седмици не съм на работа- не издържах и напуснах. Не беше за мен, аз не бях за нея- абе, голямо удовлетворение изпитах, като напуснах. Само дето такива чудесни условия за майка на две болнави деца никога никъде вече няма да намеря, но пък ми беше толкова зле душевно, че не можах да направя компромис със себе си този път... за пръв път... Съжалявам, че не потръгна... Откакто съм вкъщи децата все са болни. При това трябва да се стягаме за 3 сватби, като първата е на 03.05- брат ми се жени. Другите 2 са през юли. Междувременно ще започвам борба с един зверски косопад, дето ме тормози от 4 години и ми взе повече от половината коса. Имам и себорея по наследство, и тя се обостри, зачервяванията и лющенето слезе по челото, по бакенбардите, в ушите. Себореята и косопадът са си направо "чудесна" комбинация. Направо не мога да се гледам в огледалото- кожата на главата ми прозира, особено отстрани на челото. Свалям големи топки косми на всяко ресане и къпане. Лечението ще е 3-6 месеца и все скъпи продукти (поне за мен), та не знам как ще се справим. Преди малко пък хазаите ни казаха, че ще продават апартамента и до лятото трябва да е на пазара за имоти. Те са ни приятели, не ни притискат, но нямаме много време. Изобщооо... не знам какви ще ги къдрим... Абе, все интересни неща покрай нас.

За Великден и ние ще си ходим към Разград, ама то ние си ходим почти всеки уикенд. Весели празници на всички ви и приятно пътуване!

Здравейте моичета кокичета,

Ние още сме на кантар дали да пътуваме към Старозагорско в петък. В тоя студ, освен да св натръшкаме болни, друго май няма да се случи, та ще видим... ако си останем имам 4 дена пълноценно да поуча (уф, много близо тоя 23 юни бе )
Децата са добре, поне са здрави. Мен нещо ми дращи гърло, дано го размина тоя път. Общо взето зора в работата се засилва пак, явно няма спасение. 
Мяуска, Нико е прекрасен! Много прилича на Люси, ама само да го докопам с такъв кеф бих го нагушкала 
Ла видке, Диди е истинска красавица, толкова е сладка!  И тя да ми попадне, с удоволствие бих я намачкала!
Танче, видях и във фейса това за косопада. Дано да намериш начин да намериш тия лекарства отнякъде по-евтино, че не си е работа. На баща ми му бяха изписали някакъв шампоан пак за себорея, оправи го с няколко измивания, дано и при теб да подейства. Колкото до напускането - щом така си го усетила, това е правилното решение. Ще си намериш нова работа, сигурна съм, дай Боже да е по-добра от тази! И квартира нова ще намериш, ти си позитивен човек и вярвам, че всичко ще е наред.
Никич, честото студентство и от тука, дай Боже с отличие да завършиш и да си но гордост!

ХУбава вечер и ако не се засечем - весеки Великденски празници! 

Брех, Безобидн@, страхотно това Диди!

Нико прилича и на двете си каки по малко.  Коликите да са му проблем само!

Танюшка, не ти е лесно тия дни. Дано овладееш косопада, да оправите жилищния роблем и всичко да се нареди при вас! За работата - наистина кофти, че така се получи, но поне пробва, даде всичко от себе си и можеш да се оттеглиш абсолютно достойно. За мен си герой!  Еееей, вашите приятели, познати и роднини не се изпожениха, 'начи!  Все по сватби ходите, оженихте половин България! 

Съни, приятно у свекърите! Аз съм повече от доволна, че сме си сами вкъщи поне на тези празници. 

Слънчи, ти пък, още не сте тръгнали и вече развиваш сценарии как всички ще се разболеят. Я по ведро!  

Ние боядисахме яйцата, днес ще се опитам да направя козунак (за пръв път ще ми е).

Минавам само да ви пожелая светъл празник!

Дано всички наши мъки и тревоги скоро да останат в миналото!

И да изразя възхищението си от малкото Диди. Страшна красота и какви очи е ококорила само!

Честит празник, дами! Дано да си прекарвате чудесно със семействата си! Не знам защо така се получава, но когато сме сами на някой празник, просто всичко е перфектно. 

Защото сте си само тримца - семейна идилийка.
 

Привет!


Мяу, Безобидна, страхотни са ви третите издания, чуд-ни!  


Ние сме добре, преживяхме си едни съвсем спокойни празници, както всеки път, щото обикновено винаги сме си сами.  

Малко лафове имам от моите чавета да ви споделя.  
Макси снощи се промъква при нас, симулирайки болки в корема. Настаних го между нас и го питам:
-Мина ли ти корема сега?
-Не ме питай повече. Много ясно, че ще ми мине чак като стане светло.  



Сигурно съм споделяла, че сутрин съм сама с наследниците и воденето им по институциите е мое задължение. Съответно всяка сутрин съм на педал   нерви и юркане... бе не е за разправяне. Една сутрин тия дни, съм в обичайната си сутрешна истерия и сипя обвинения, че заради тях "постоянно закъснявам за работа". Боби, който обикновено в такива нервни моменти си мълчи, не издържа и ми го заби право в целта:
-Не закъсняваш заради нас! Закъсняваш, щото до последно ровиш в хладилника и после постоянно ми забравяш чантата и се връщаме!!!
 
Ми право си беше детето.  


Днес пък ме обвини, дето съм го родила "чак през ноември" и едва щял да издържи дотогава, че да си получи подаръците за Рожденният ден.   Трябвало през юни да съм го била родила.  

Тия дни ги слагаме да спят и нещо се замотаваме около Макси - то прегръдки, целувки, обещания - обичайните вечерни циркове. Боби, вече крайно уморен ни юрка:
-Гасете тая лампа бе! Вие докато се лигавите - ще свърши тъмното и няма да съм се наспал!
 

Никич, я гледай ти, той и Бо бил пълен с лафове.  Много, много, много са готини, ей! Иде ми да ги намачкам яростно, особено родения „чак през ноември”.

У нас нищо ново: Люся изкара вируса с едно нощно препотяване, Калина - с 4 препотявания, обаче лъв ми като го тръшнА - нема оправия. На вс. отгоре си самопредписа аб и ми иде да го утрепя. Ей го - два деня лежи, пъшка и ми хърка на главата.  Ся предстои тежката задача да се опази най-младото поколение. Да видим освен че ми е мазна кърмата, пуска ли антитела.

Добре че са наЩе, щото... То или на мъж случва чувяк, или на родители. Рядко и на двете, а недай Боже - на нито едното.

Не че нямаше да се опраЯ. Щях, с цената на много нерви и за сметка на децата.

Днеска са били на МакДоналдс, похвалиха ми се вече по лелехона и пристигат насам, та иползвам последните минупки ергенлук.

А- сетих се и аз един лаф на Люската, която е най-напориста в набезите към Нико. Пристига тя, есествено неканена, щото на мен ми иде да се заровя в дън земя понякога, а Нико гладен, в процес на смяна на памперса - рИве. И Люся почва да нарежда (след като е отбелязала, че бебчето плаче и се е осведомила поне 5 пъти кво и що):
- Бебо, погледни каката си, бебо! Виж каката си и се успокой!
И той много я харесва каката му, най-вече Люся, хипнотизаторката.