Аз, пък, съм отслабнала. Не знам колко тежа, нали нямаме кантар, но дънките ми вече не стоят на мен, ще ги изгубя някъде, буквално. Те и преди ми бяха широки, но сега окончателно. Но такова отслабване не исках... Две денонощия съм яла под санитарния минимум и съм спала общо 5 часа на 6-7 порции. Първата нощ спах само 2 часа разкъсано, втората нощ 3 часа пак разкъсано. Мислих си, що ми трябваше да се хващам с майчинство, не е за мен тая работа... Толкова години не можех да се реша, мислех си, че е имало защо. Много глупави мисли, ама това си помислих.
Хубавото е, че Юлия заспа в 15ч. и стана в 17ч., но аз я събудих, не знам до кога щеше да откара... Но сега будува и ми е малко по- спокойно. Обаче не е тъй енергична и буйна, както беше преди. Ама детето на практика е още болно, аз какво искам?! А, в 17ч. температурата беше 37,0. Откакто се разболя - проговори! Не буквално, още не е казала непротивоконституционствувателствувайте
Такова чудо не е било никогаш до сега. Това вчера го почна. Какви неща правила температурата?!
явно съм атипичен овен. Иначе и аз влизам в банята с хронометър - под един час не стоя вътре, че срамота.
Та сега ми е доста тегаво с малкия, като останах без детегледачка. Добре че той ми влиза в положението - яде към 8 и половина и после марш пак в леглото до към 11 и половина, та да може мама на спокойствие да се изкъпе, закуси и почете форума. (само да кажа, че в банята се влиза откъм спалнята, където спи малкия, та го чувам какви ги върши, отделно че го проверявам периодично - да не ми скочите сега как така го оставям цял час без надзор)
И аз все се чудя що така не се справям ,защо все на мен децата ми реват и е един пълен хаос у дома ,но пък ...струва си.Трудно е ,но ще се справим.Такива мисли ми минават през главата всеки ден.Като са болнички е кофти,но все така ще е .Тепърва ще започват да боледуват и ще трябва да свикваме.Аз родих първото си дете на 25 и ще не съм свикнала ,всеки ден се питам дали съм добър родител и в моите собствени очи не съм.


Стана ми мъчно като го гледах днес как са остаряли с баща ми и как вече са побелели и сбръчкани. Някога те отгледаха дъщеря ми, бяха силни, работеха....Сега са почти старци (макар и на по 64 г) Тъжно ми е .

/. Да, но алчността проговори