Италия, 143 тема

  • 35 697
  • 747
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 5 710
ох.. като почне тази тема, аз ( съжалявам да го кажа) гледам да се изключа.
страдам и не мога просто. съответно съм слабо информирана
 този метод до колкото знам засега няма никаква научна верификация и не е минал протоколния процес в науката  -  идеята е да се превръщат стаминални клетки в неврони под действието на нещо ( не знам какво, но ще прочета...).
така че,  това е според мен хващане за сламка при пълно отчаяние, нещо което напълно разбирам...
не съм против нищо да се 'пробва', но е ясно че тази терапия няма никаква научна стойност до момента и съответно няма как да бъде част от здравеопазването , докато не стане такава. брат ми е в тази област ( клинични проучвания) и процеса не е нито лесен, нито бърз.  То се правят едни сложни протоколи, изследвания, верификации,  документацията е мега- , експериментални групи, после пък влизат независими компании да мониторират проучването  и тн и тн.  безкрайна е.

Якамоз, аз съм го преодоляла, да. Хич не ми е чужбинско, сега ми е по-странно в Бг, отколкото тук.

Последна редакция: чт, 23 яну 2014, 22:41 от 10 cent

# 106
  • Мнения: 7 001
Добре, а вие които живеете от толкова време в чужбина, преодолели ли сте чувството "Намирам се в чужбина". Аз не съм живяла достатъчно време някъде, за да се почувствам напълно у дома си, по начина по който усещам България. А не съм патриот, просто това е усещането. Преодолява ли се?
Според мен за хора, които са напуснали в съзнателна възраст (не като деца и с родителите си) - не. Което не означава проблеми с интеграцията. Просто си знаеш кой си и че имаш и друго минало, което е протекло в друга държава и среда. По-скоро в някакъв момент настъпва повратната точка да се чувстваш повече у дома си в другата държава, отколкото в родната - става ти по-позната, по-рутинна, знаеш някакви подробности, които за Родината започват да се губят или да минават от давност... ей такива дребни неща.

# 107
  • Мнения: 2 603
Аз в Турция не успях, но все пак бях само година и половина плюс, че не говорех езика. Аз много се притеснявам да не сбъркам някакви порядки и правила, примерно все не мога да запомня, че се подпечатват билетите преди да се качиш на влак, такива глупави неща. И това, че всички повтарят, че винаги си чужденец до век и веков малко ме стряска. Ох, едно време каква луда глава бях, нищо не ме притесняваше, не знам какво ми става напоследък.

Искам да ви се похваля, че ще ходя утре на една шекспирова комедия, а в събота на Лебедово езеро, а февруари месец (надявам се) на Аида и Турандот.

# 108
  • Мнения: 5 710
Феиам, значи  прочетох - идеята е да се получат неврони от мезенхимни стаминални клетки под действието на ретинолова киселина разтворена в етанол. Взимат се клетки от костен мозък, обработват се и после се имплантират обратно. Не знам как ти звучи, на мен ми звучи като нещо което трябва да се изследва поне 20 години, а не на  4 пациента. Дори да има такова превръщане, от това което чета в Уикипедия то е недоказано, а методът е нещо като 'авторска  тайна' за откриваталя Ванони. Няма и нито една научна публикация за откритието си.

В Бреша са правили терапии на 36 пациента, обаче виж сега какво се е случило:
It was found that the cell preparations did not contain any relevant quantities of mesenchymal stem cells, which were not able to differentiate into neurons and contained a significant amount of dangerous pollutants. According to the analysis of medical records of 36 patients, there was no improvement in the patients, except in three cases (two underage children and an adult) and only on the basis of subjective evaluations. After this, Stamina treatment carried out at the hospital of Brescia are suspended

Последна редакция: чт, 23 яну 2014, 23:08 от 10 cent

# 109
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 125

Според мен за хора, които са напуснали в съзнателна възраст (не като деца и с родителите си) - не. Което не означава проблеми с интеграцията. Просто си знаеш кой си и че имаш и друго минало, което е протекло в друга държава и среда. По-скоро в някакъв момент настъпва повратната точка да се чувстваш повече у дома си в другата държава, отколкото в родната - става ти по-позната, по-рутинна, знаеш някакви подробности, които за Родината започват да се губят или да минават от давност... ей такива дребни неща.

не разбрах отговора. как става номера, хем да не си преодолял
чувството, че си чужденец, хем да се чувстваш у дома си в чужбината?  Thinking

(аз си давам сметка, че изглеждам заядлива тези дни, бога ми, не е нарочно, просто наистина не ви разбирам  Rolling Eyes)

точка 2, 3, 28 и 29 от списъка са абсолютно далечни.
за себе си предполагам, че чужденка бих се почувствала из Азия, Африка, и вероятно, в някои страни от Южна Америка. иначе, всичко ми изглежда едно голямо село и езикът за никакво препятствие го нямам - учи се на място, дори и футболистите успяват  Mr. Green

# 110
  • Мнения: 5 710

Ванони имал подозрителен лайфстайл и демонстирал неестествено благосъстояние напоследък, в резултат на което е пожелал да си бие шута за Кабо Верде, заедно с пациентите, за да продължи явно.. мисията си. нЕам думи. тия подробности не ги знаех, дали са ги показали в Иене. също..

# 111
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 125
Лени, така ми звучи и на мен. а Ванони не може да е никакъв откривател, той няма образование, за да бъде такъв  Mr. Green подставено лице е, ясно е.
само че в къщи ми се тросват, че всички лечения са минали през експериментален период. наложи се да им цитирам това, което си цитирала на англ. (между другото, не се хаби да търсиш чужди източници, и италианските са го написали, нема скрито-покрито Wink)

# 112
  • Мнения: 5 710
Ами..горките хора, чак до Папата стигнаха да молят да им съдейства. Тоя Ванони е някакъв шарлатанин, който няма понятие от наука иначе щеше да знае и да върви по някакъв протокол. А не да мята бомбите и да повдига надеждите на толкова хора...

# 113
  • Мнения: 7 001
(аз си давам сметка, че изглеждам заядлива тези дни, бога ми, не е нарочно, просто наистина не ви разбирам  Rolling Eyes)
А мен ужасно ме мързи да пиша. Simple Smile Тия дни бая повисях пред компютъра, имах си нещо за правене, и сигурно 20 пъти съм натиснала 'отговор' и после затворила от мързел да произвеждам думи.
Ей сега и за разликите не ми се дописваше и го изтрих.
Списъка с точките не го прочетох.
Кво казАх? Лека нощ да кажа може би (щото и малко спя и обърнах режима ден-нощ Rolling Eyes)

# 114
  • Мнения: 5 710
тоя мързел аз не го познавам  Mr. Green

# 115
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 125
Барбич, лека нощ.
вЪрни се като ти се припише, че току-що ни казА на всички, че имаш по-важни работи и не сме ти интересни  Crossing Arms
ако искаш и без думи, направи ни рисунка  Laughing

# 116
  • Мнения: 1 718
Здравейте, извинявам се ,че нахлувам в темата , но искам да помоля мамите , живеещи в Италия и по-точно около Модена за малко информация. Синовете ми са фенове на луксозните италиански коли и искат да посетят музеите на трите най-известни марки. Намират се в така наречения триъгълник около Модена - Маранело, Санта Агата Болонезе и още едно градче , което не успях да открия. Ако имате възможност и сте ги посещавали  можете ли да споделите информация - точно местонахождение, раб.време, такси , изобщо всичко , което може да ни улесни. Искаме да посетим района , но това ще е първото ни излизане в чужбина , ако не броим Гърция и се чувстваме несигурни и неподготвени. В нета не успях да намеря почти никаква информация/ може и да не знам как точно да търся/.Прочетох и за един частен музей ПАНИНИ, но не разрах дали е отворен за  посещение , както и къде точно се намира , само че е във ферма около Модена. Ще бъда благодарна за всяка информация !!!

# 117
  • Мнения: 20
Едно питане и от мен: имате ли информация за пенсиите за инвалидност. Става въпрос за минимална пенсия близо 280 Е, при инвалидност 100%. За какъв период се дават? Благодаря предварително.

# 118
  • Milano
  • Мнения: 4 684
 hh6, до навършване на 65г. възраст, после става ассеньо сочале:

http://www.handylex.org/schede/icpensione.shtml

gala66, на сайтовете им я има информацията, която търсиш:

http://www.lamborghini.com/it/mito/museo/panoramica/

http://museo.ferrari.com/it/orari-e-biglietti/


http://www.paninimotormuseum.it/info.htm

пп. още един линк с адреса, че на горния не го видях:

http://www.museimodenesi.it/page.asp?IDCategoria=280&IDSezione=5463



Якамоз, за Турция е нормално че се чувстваш в чужбина, кое ни е сходното?

С изключение на политиката Mr. Green съм съгласна с Кака по отношение на много неща.

Нищо не съм трябвала да ''преодолявам'', като тук ми харесва повече и не съм се чувствала в чужбина, нито екстракомунитария навремето и т.н. (''въображаеми'' дискриминации ).

Виж, ти идваш с някаква лоша нагласа и не мисля, че ще го преодолееш.
В Рим, който много ти харесва как се чувстваше?

Точно вчера си мислех, че отдавна не съм ходила там (от миналата година) и ми идваха на акъла разни песни ''да остерия'' (Ма ке че фрега, ма ке че 'мпорта се л'осте ал вино ч'а мессо л'акуа Laughing).

Последна редакция: пт, 24 яну 2014, 12:24 от regina di cuori

# 119
  • Мнения: 5 710
Аз имам чувството, че наистина има значение кога заминаваш. и на колко години си бил.
Не знам едно време когато сте били екстракомунитари как сте идвали и с какви нагласи, вероятно сте чувствали това, което чувстват идващите сега от Магреба и сте се впечатлявали от коли , улично осетление и пълни рафтове,  но сега е напълно в реда на нещата човек да се замисли какъв път поема, защото София е град в бурно развитие и възможности, осбено за хора с образование и знаене на езици, като Якамозката:)
Така че не мисля, че изпитва нещо ненормално да се съмнява дали поема правилния път, нито че това ще й бъде пречка в интеграцията. Връщам се към постинга на Ани в тази връзка - човек наистина приема, че е имал живот ( който ероятно на 18-20 нямаш какъвто имаш на 27-32) и приемаш новия си живот.

Общи условия

Активация на акаунт