Тъжно ми е като не успявам да влизам по цял ден. И толкова хубаво като на края на деня видя толкоз благина на куп и ми иде да ви изпонапрегръщам сичките!
- Публикувана: 20 фев. 2014, 22:29 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 23:35 ч.
ЕЛП - отчетно-потребителска- 41
Добри, да споделиш после какви други красоти е имало в пиеската, че ми е твърде интересно.
за сега имам сведения само от участника в ... "перверзията" дали е политкоректна дума?
може вече да сте разбрали, че иде реч за "Дядо и ряпа", ако не сте, сега ви информирам по надлежния ред
всичката ми друга информация е, че всичко живо отказва на дядото и той зарязва ряпата и отива в кръчмата да чуе какви са новините от евросъюза 
май формираме нова линия на поведение у подрастващите 
анге, ей ме на. обгушвай ме на воля
няма да се дърпам 
начи... вероятно знаете, но аз да кажа - в 7 сутринта е все още тъмно...
А вчера виждайки слънцето реших да изляза по-пролетно облечена. Е на половината път се върнах да се преоблека. И пак е се облякох достатъчно дебело и умрял от студ снощи.
и още един дерт имам... трябва да правя кухня, това след като направя ремонт.
То това не е много дерт, ама... почти няма проекти да кухни, които не са в хола. А аз си имам стая-кухня и искам да я използвам само за кухня и нищо повече. И е голяма!
А вчера виждайки слънцето реших да изляза по-пролетно облечена. Е на половината път се върнах да се преоблека. И пак е се облякох достатъчно дебело и умрял от студ снощи.
и още един дерт имам... трябва да правя кухня, това след като направя ремонт.
То това не е много дерт, ама... почти няма проекти да кухни, които не са в хола. А аз си имам стая-кухня и искам да я използвам само за кухня и нищо повече. И е голяма!
Да ти имам дерта, Ване 
Поне ще имаш място за всичко.
Винаги мога да позная кога един архитектурен проект е правен от мъж. Този, на който кухнята му е по изискуемия минимум - стена с размер 1.80 м. Ок, писали там едни умни глави, че минимумът е толкова и масово колегията се придържа безмислено. В такава кухня не можеш един домат да нарежеш за салата.
Поне ще имаш място за всичко.Винаги мога да позная кога един архитектурен проект е правен от мъж. Този, на който кухнята му е по изискуемия минимум - стена с размер 1.80 м. Ок, писали там едни умни глави, че минимумът е толкова и масово колегията се придържа безмислено. В такава кухня не можеш един домат да нарежеш за салата.
Да, Атти, да.
1,80 е малко.
Обаче масово проектите на кухни по фирмите са за кухни в хола и полудявам.
Щото предполагам и масовото търсене е такова.
Ние сме в строителство от 97-98. Кухните тогава май не бяха поместени в хола.
Мразим миризми и купчина електроуреди да ми дрънчат на главата.
1,80 е малко.
Обаче масово проектите на кухни по фирмите са за кухни в хола и полудявам.
Щото предполагам и масовото търсене е такова.
Ние сме в строителство от 97-98. Кухните тогава май не бяха поместени в хола.
Мразим миризми и купчина електроуреди да ми дрънчат на главата.
Ване, винаги съм насреща, за каквото имаш нужда
Прекрасно те разбирам. Аз така бях на път да откача, докато обзаведа детската. Две деца просто бе, само две. В малка стая, много малка. Ами навсякъде по магазините се предлагат стаи за ЕДНО дете, с легло персон и половина. В много краен случай ъглови легла, които нямам къде да дяна. С триста и трийсет зора намерих двуетажно нещо, с шкафове и бюра към него, ама да си избера кое точно искам от всичкото.
Прекрасно те разбирам. Аз така бях на път да откача, докато обзаведа детската. Две деца просто бе, само две. В малка стая, много малка. Ами навсякъде по магазините се предлагат стаи за ЕДНО дете, с легло персон и половина. В много краен случай ъглови легла, които нямам къде да дяна. С триста и трийсет зора намерих двуетажно нещо, с шкафове и бюра към него, ама да си избера кое точно искам от всичкото.
Любовта изисква познание. А познанието - любопитство. Ако попречиш някому да е любопитен - пречиш му да се научи да обича.
Вторник, и все пак - Добро, добро утро!
Дано и денят е такъв. За всинца.
Анге,
Ване, винаги сме си правили сами проектите
за обзавеждане. Мъките по взимане нагото-
во са неизчерпаеми и затова - проект, поръч-
ка, па да ти е мирна главата. Вярно, по-скъпо
излиза, ама е за много години ползване ...
Ама като казвам сами - с взимането на разме-
ри, изчертаване (или рисуване, според зави-
си от случая). И така ... после само на себе си
можеш да се ядосваш, че нещо не е както
трябва.
Тъжно ми е като не успявам да влизам по цял ден. И толкова хубаво като на края на деня видя толкоз благина на куп и ми иде да ви изпонапрегръщам сичките!
В такъв случай ще възразиш ли, ако сега те наобгуша хубавичко, та като дойдеш довечера да прочетеш, да видиш защо цял ден ти е бил стегнат гръдният кош?
Стиск! Стиск! Намачк! Обгуш!Божкеее, Добри, Дядо и ряпа ли било?
Нямаше да се сетя никога! 
така като гледам, с тая пиеска май насърчават мързела у хората. Недей да се пОтиш да вадиш разни репи, я иди в кръчмата и се насвиткай. Като в случая ваденето на рябата е сборносъбирателен образ на полагането на труд.И аз половината мебели у нас съм си ги измислила сама. Мерих, чертах, рисувах, оцветявах, пък занесох скиците в един мебелен магазин да ми ги направят. Иначе, ако чакам да си намеря хем модел, който да ми пасне, хем пък и да е в размер, който да ми пасне, може и доста да почакам и да си стои необзаведено у нас.
Къде е Ники? Нещо напъследък ми се губи.
Ники, където и да си, пожелавам ти сън да не те лОви от щастливи моменти 
Бог ми даде възможност да върлувам в немалко кухни и от опит ви казвам, че най-хубавата кухня е от алпака. Плотовете, де. Другото как дойде. И магичният триъгълник да е сметнат хлабавко!
В тая алпаковата кухня най-впечатляваща беше печката. В случай на нужда можеше да се пъхнеш до кръста във фурната. Представяте ли си какви баници стават, а? Печени с буков клонак, не сечен, а съхнал на корен - сух, та звънък.
Ако се случи хубаво, може да се опарича след месец и тогава ще заръчам кухня за чудо и приказки.
Баща ми все така казваше някога, когато му се случеше да намери хубава работа - "Взимам тия пари и се обличам от-до!". Той беше оксиженист и чат-пат изпадаха разни благини - рязане на срутени халета, комини, кранове, извънреден ремонт на мелници по кариери, ей такива. По соца нямаше много желаещи да бачкат (то и сега няма), та от такива работи може да се изкарат добри пари.
Абе колко да са добри. За 50 години с горелката така и не се облече, ни от, ни до.
Синът му и той така печели...
В тая алпаковата кухня най-впечатляваща беше печката. В случай на нужда можеше да се пъхнеш до кръста във фурната. Представяте ли си какви баници стават, а? Печени с буков клонак, не сечен, а съхнал на корен - сух, та звънък.
Ако се случи хубаво, може да се опарича след месец и тогава ще заръчам кухня за чудо и приказки.
Баща ми все така казваше някога, когато му се случеше да намери хубава работа - "Взимам тия пари и се обличам от-до!". Той беше оксиженист и чат-пат изпадаха разни благини - рязане на срутени халета, комини, кранове, извънреден ремонт на мелници по кариери, ей такива. По соца нямаше много желаещи да бачкат (то и сега няма), та от такива работи може да се изкарат добри пари.
Абе колко да са добри. За 50 години с горелката така и не се облече, ни от, ни до.
Синът му и той така печели...
Добри, направо не мога да повярвам, че говориш сериозно за пиеската. Мислех си, че се бъзикаш нещо. Но после се сетих, че в читанката на нашто дете имаше бая дълго стихотворение, в което Лиса беше някаква мацка, която Кумчо Вълчо - мутра сваляше с огромен джип. Нещо такова. Май във втори клас беше.
Ване, радвай се, че имаш голяма стая за кухня. Ще стане чудесно. Всяка фирма за мебели има проектанти, идват у вас, казваш им какво искаш и ти го правят съобразно мястото, с което разполагаш. Може и както казват момичетата - рисуваш си го и си намираш кадърен майстор да ти го направи, както го искаш. Втория вариант е по-евтин. Познавам такъв майстор, ако те интересува, кажи.
Аз така направих в коридора - след като "водещи" фирми ми искаха маса пари за стенен гардероб + обзавеждане за антре, седнах и си го нарисувах - място за прахосмукачката, дъската за гладене ютията, пералнята, инструментите на домашния майстор, шевната ми машина, куфарите, обувките, палтата, кутиите с коледната и великденската украса, сервизи, които не ползвам - всякакви неща, които смятах да държа там . С размерите, подробно. Излезе ми много по-евтино и е точно, каквото го искам.
Да ви кажа, точно снощи си мислех и аз за Ники. Че не се е вясвала скоро. Дано всичко да й е наред.
Ване, радвай се, че имаш голяма стая за кухня. Ще стане чудесно. Всяка фирма за мебели има проектанти, идват у вас, казваш им какво искаш и ти го правят съобразно мястото, с което разполагаш. Може и както казват момичетата - рисуваш си го и си намираш кадърен майстор да ти го направи, както го искаш. Втория вариант е по-евтин. Познавам такъв майстор, ако те интересува, кажи.
Аз така направих в коридора - след като "водещи" фирми ми искаха маса пари за стенен гардероб + обзавеждане за антре, седнах и си го нарисувах - място за прахосмукачката, дъската за гладене ютията, пералнята, инструментите на домашния майстор, шевната ми машина, куфарите, обувките, палтата, кутиите с коледната и великденската украса, сервизи, които не ползвам - всякакви неща, които смятах да държа там . С размерите, подробно. Излезе ми много по-евтино и е точно, каквото го искам.
Да ви кажа, точно снощи си мислех и аз за Ники. Че не се е вясвала скоро. Дано всичко да й е наред.
Много ви са радвам на писанията.
Аз трета кухня обзавеждам в краткия си все още живот, та имам доста добра представа какво искам.
Финансово май най-евтино би излязло в икеа с готовите шкафове... щот нали... голяма кухня - много шкаф, много вратички, много чудо. Електроуредите ги имаме.
И искам да наместя кътче за пиене на кафе/бърза вечеря/обяд с високи столчета до прозореца. Да си сърбам кафенцето сутрин, да си чета форума и да гледам хората... а вечер Иванов да си кюта на лаптопчето докато аз вършея до печката. и в едното ъгълче да си подредя теменужките искам, че сега им е тъмно на някои коренчета.
И място за орхидеите да намеря трябва!
и май го измислих докато ви пиша... кътчето за кафето де...
и баня имам да правя.
Баня, която беше кухниче офисно.
Ъхххх... олях се! наваксах си за сичкото неписане във форума тия дни.
Анге, като идваш на Софията свирни.
Аз трета кухня обзавеждам в краткия си все още живот, та имам доста добра представа какво искам.
Финансово май най-евтино би излязло в икеа с готовите шкафове... щот нали... голяма кухня - много шкаф, много вратички, много чудо. Електроуредите ги имаме.
И искам да наместя кътче за пиене на кафе/бърза вечеря/обяд с високи столчета до прозореца. Да си сърбам кафенцето сутрин, да си чета форума и да гледам хората... а вечер Иванов да си кюта на лаптопчето докато аз вършея до печката. и в едното ъгълче да си подредя теменужките искам, че сега им е тъмно на някои коренчета.
И място за орхидеите да намеря трябва!
и май го измислих докато ви пиша... кътчето за кафето де...
и баня имам да правя.
Баня, която беше кухниче офисно.
Ъхххх... олях се! наваксах си за сичкото неписане във форума тия дни.
Анге, като идваш на Софията свирни.
Искам да ви разкажа нещо хубаво.
Казвала съм ви, че срещу нас има училище. Бюрото ми е пред прозореца, така че като вдигна очи и виждам входната врата и целия училищен двор. На вратата стои охрана. Млад мъж, 30-35 годишен. Стои там като побит през целия ден, с ръце в джобовете. Главата му обаче е като шенкелен болт - върти се във всички посоки и не изпуска децата от поглед. Ако някои се сбият, той веднага им извиква нещо. Ако се налага, напуска мястото си при вратата и се намесва. Ако някой е тръгнал да излиза през зимата по тениска, връща го да се облече. Като ги види да тичат, бързо оглежда улицата да не се задава кола и ги спира, ако е нужно. По-малките ги превежда лично през улицата до отсрещните магазинчета в голямото междучасие. Но най-трогателно е, когато събира групата, която посещава намиращата се отсреща езикова школа. Изчаква ги да се съберат и после като патета ги превежда на отсрещната страна. Родителите, които идват да си прибират децата, винаги разменят думи с него - дали се информират за децата си или нещо друго си говорят, не знам, но съществува контакт между него и родителите. Децата, чиито родители закъсняват да ги вземат, стоят на групичка около него и той нещо ги забавлява.
Пълни ми се душата и сърцето, като го гледам.
Има още един, сменят се. Другият е като неодушевен предмет - нито вижда, нито чува. Просто още един стълб до стълбовете на входната врата.
Казвала съм ви, че срещу нас има училище. Бюрото ми е пред прозореца, така че като вдигна очи и виждам входната врата и целия училищен двор. На вратата стои охрана. Млад мъж, 30-35 годишен. Стои там като побит през целия ден, с ръце в джобовете. Главата му обаче е като шенкелен болт - върти се във всички посоки и не изпуска децата от поглед. Ако някои се сбият, той веднага им извиква нещо. Ако се налага, напуска мястото си при вратата и се намесва. Ако някой е тръгнал да излиза през зимата по тениска, връща го да се облече. Като ги види да тичат, бързо оглежда улицата да не се задава кола и ги спира, ако е нужно. По-малките ги превежда лично през улицата до отсрещните магазинчета в голямото междучасие. Но най-трогателно е, когато събира групата, която посещава намиращата се отсреща езикова школа. Изчаква ги да се съберат и после като патета ги превежда на отсрещната страна. Родителите, които идват да си прибират децата, винаги разменят думи с него - дали се информират за децата си или нещо друго си говорят, не знам, но съществува контакт между него и родителите. Децата, чиито родители закъсняват да ги вземат, стоят на групичка около него и той нещо ги забавлява.
Пълни ми се душата и сърцето, като го гледам.
Има още един, сменят се. Другият е като неодушевен предмет - нито вижда, нито чува. Просто още един стълб до стълбовете на входната врата.