Ийит Йозшенер и другите лоши момчета на турското кино # Çapulcu kulübü # 131

Лекарят пита пациента
- Пушите ли?
- Да.
- Пиете ли алкохол?
- Да....
- Пиете ли кафе?
- Да.
- Спрете кафето.

Ало, 112 ?!
- Да, говорете
- Искам да подам заявление за изчезнал човек
- По какво съдите, че е в неизвестност ?
- Вече 3-ти пост не ми е лайкнал .
- Може постовете да са кофти ?
- Абсолютно не ! Един виц и два смешни колажа !
- Да не са стари ?
- Нееее ..вече имат по 20 лайка , а него го няма
- Странно .. в чата писахте ли му ?
- Да, мълчи
- А той поствал ли е нещо ?
- Последните 3 часа - нищичко , ни лайк , ни пост !
- Разбрано . Кажете адреса, екипът тръгва .

Разпети петък. Денят, в който е разпнат Иисус Христос, Божият син. Днес е и най-строгият пост от Страстната седмица. Тези, които го спазват, не трябва нито да ядат, нито да пият дори вода. В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа. Съществува дори поверие, че човек не бива да се къпе или бръсне на този ден.

По стар православен обичай ортдоксалните християни се отдават на най-строг пост, който изключва храната и дори водата. По традиция на днешния ден не се похваща къщна или полска работа. Християните се обръщат към себе си, за да се покаят и пречистят помислите и душата си. Пред олтара в църквата се изнася кръста, а пред него върху масата се постила плащеницата. На Разпети петък вярващите ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. Така човек символично се пречиства от своите грехове и оставя всички тежести и проблеми в ръцете на Бога.

След дългите часове на бичуване и унижения, които Исус трябвало да изтърпи пред еврейската тълпа, Пилат казал: „Давам ви Исус. Вие можете да правите с Него каквото искате.” След тези думи страданията на Спасителя продължили към своята кулминация. Фарисеите и еврейските първенци ликували. За да се подиграят с „Царя на Юдея”, римските войници короновали Исус с трънен венец и го наметнали с червена дрипа, вместо плащеница. Стоварили тежкия кръст върху раменете му и го повели по Пътя на страданието (лат. Via Dolorosa). С крясъци и хули тълпата тръгнала след римските войници.

На хълма Голгота край Йерусалим, когато Христос бил разпнат, над земята внезапно се спуснал мрак. Според библейския текст, макар че бил още светъл и горещ ден, станало толкова тъмно, че хората едва се виждали един друг. Настъпили смут и страх.

Мъките на Изкупителя, прикован към кръста, продължили с часове. Последното, което казал Исус, било: „Господи, прости им. Те не знаят какво правят. Предавам духа си в твоите ръце”. Като произнесъл тези думи, Той издъхнал. Тогава, според библейското предание, земята се разтресла, и тежката завеса в Йерусалимския храм се разкъсала на две. Присъстващите се разбягали. Много от тях съжалили, че искали смъртта му и повярвали, че на кръста наистина е бил Син Божий.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Плащеницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на св. олтар и започва бавно да пее първата стихира: Егда от древа. След него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят светата плащеница.

Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие.

На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява по време на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма.