Защо се предполага, че домакинската работа е задължение на жената?

Мен седмичното почистване не ме касае...
 Предполагам, че тогава става едно прескачане и надпреварване...

Питам за всекидневието...При положение, че в събота и неделя има излъчен победител!
Какво, аджеба, тоооолкова правите в една панелка 60м2, айде 80 с терасите, ако има!

Едно аз, едно той! Всичко се измерва до милимундер, да няма прецакани. Откакто ме насосаха в темата, се промених, не позволявам картоф повече от него да обеля. Нали и той ще яде!

Не мислех да влизам в подробности, но щом питаш, ще кажа...
Сега работя от вкъщи и е по-различно. Пиша как беше преди, когато се прибирахме, т.е. не теория, а реално прилагано на практика  

Ами ето как: прибираме се, аз се шмугвам в кухнята, където готвя, мия чиниите, минавам с моп, забърсвам шкафове и пр. През това време той пуска прахосмукачка в останалите стаи и забърсва прахта, минава с моп коридора. Аз после влизам в банята, където докато ми попие маската за коса, измивам банята. В този момент той оправя нещо по терасите, подрежда каквото има или си седи, според ситуацията. Така сме готови за около час-два, зависи от обстоятелствата, а и не минаваме цялата рутина всеки ден.

В миналото, когато аз работех и учех едновременно, не съм пипвала едно нещенце вкъщи през седмицата, всичко се вършеше от него - вечерята ме чака сложена, къщата свети, след това масаж, филм, релакс заедно. Как не се бях сетила, че не ме е третирал като жена с главно ж...  През уикенда действаме винаги двамата, възможно най-бързо да приключим с чистене и пране, за да излезем нанякъде.

Навремето, с предишния ми съпруг, процедирахме така:
Събота, времето за чистене - мъжът ми чистеше спалнята, тупаше килими, сменяше чаршафи.
Децата си чистеха стаята.
Аз поемах останалото - хол, трапезария, кухня, бани.
Мъжът ми пускаше пералнята и простираше, защото обичаше аромата на прано.
Неделя вечер, аз гладя.
През седмицата аз готвя и сервирам, той отсервира и мие чинии.
За прозорците и пердетата идваше жена, веднъж месечно.

С вторият ми съпруг имам домашна помощница, не се налага да правя тези неща. Обичам да готвя, обаче, така че го правя с кеф. А той се занимава с дървообработване като хоби, прави разни работи в двора. Имаме градинар, който идва веднъж седмично.

Подхождате грешно към темата и нещата като цяло според мен. Ако единият от двамата не се чувства ок по някакъв начин, значи има проблем. Ако и двамата се чувстват щастливи и доволни, дори и жената да чисти само и всичко да прави, няма проблем. А понякога недоволството не идва от факта, че жената го прави, а от отношението като цяло. Това си е тънък психологически момент, а не че жената я мързи или друго. Има и други фактори и отношение и всичко.

Аз вече по-горе писах, че сега нещата както са мен ме устройват, устройват и двама ни. Но преди съм живяла с друг човек и сме имали връзка и нещата не бяха ок, а дори нямахме брак и дете. И той се държеше пренебрежително и сякаш от мен от само себе си се очакваше аз да го върша. А той наистина само боклук правеше и разхвърляше. И като повдигнех темата, все едно на стената говорех. И да кажеш, че е бил мухльо не беше или мързеливец, еми не беше. Но си беше егоист и най-вече неуважителен!!!. Та тогава как не искаш да го накараш да ти помогне, искаш, искаш и се нервираш. И каквото и да правиш нищо не получаваш отсреща. Много е обидно и кофти. Може да е дребно за някои, но да отбележиш какво прави човека до теб е безценно. Не става въпрос да му благодариш или нещо друго, просто да му върнеш жеста с нещо мило и тогава всичко е наред. За ей тези неща става въпрос тук, според мен. Не са научени повечето мъже да са уважителни и това си е .

Аз това се опитвам от началото на темата да кажа, но никой не ме чува 
Въпросът не е как е при нас, тях или в комшиите, даже не е доволни ли сме или не, а защо се предполага по подразбиране, че това е работа на жената, пък мъжът само прави т.нар. помагане, все едно не си е у тях, ами на съседа помага
Затова казвам, че имаше точно отговори - защото ако го прави мъжът е жалък, смешен и немъжествен. Налагани с времето представи от страна на мъжете, за да си живеят живота. Но пък щом има кой да им се вързва, защо не 

Абе в общи линии принципа е, че докато и двамата не се освободим за почивка, никой не сяда. Кой точно ще вдигне масата и зареди миялната, кой ще простре, кой ще сготви и напазарува не е стриктно разделено. Но ако има миялна за разтоварване и пране за сгъване, той няма да седне пред телевизора, докато аз ги обгрижвам, а ще свърши едното.
Иначе уикендите са както дойде, но основно аз готвя, той чисти, другите неща са ад хок.
Не може обаче да има ен неща за вършене и да ги прави само единия. Явно ние не се справяме така добре като някои от вас, защото у дома всяка вечер има купчини работа. Започва се с разтоварване и прибиране на миялна, сгъване на сушилня, зареждане и пускане на пералня - това не можем да го пропуснем никой ден, иначе няма наваксване. После им готвене, сервиране, вдигане, зареждане на миялна; чистим пода в кухнята; пригитвяме и храна в кутии за следващия ден; гладим и приготвяме дрехи. Големият е в 7 клас и ще кандидатства, така че проверяваме тестовете, които е правил през деня. Малкото им нужда от игра в парка след градина, а след вечеря и къпане и книжка за лека нощ. И коте имаме, дето трябва да му се чисти също.
Направо се изморих докато го напиша, но е факт, че правим това всяка вечер и ако трябва да го правя сама, да съм се гръмнала. Синът ми през деня също има дом.задачки, прехвърля прането от пералня в сушилня, изхвърля боклук, пазарува дребни неща, които сме забравили уикенда, изцяло сам си поддържа стаята, опитва се да готви лесни неща. Няма да го дам ненаучен

Абе, да ви питам...ама вие, по колко перални пускате седмично?
Защото аз пускам тамън 2 Една през седмицата и една през уикенда.
Нямам прахосъбирачки, така че бърша прах 3 пъти в седмицата-отнема ми точно 5 минути да мина навсякъде. Дъщеря ми пуска прахосмукачка през седмицата, аз уикенда. Както казах, мъжо простира. И прозорците мие отвън, че мен ме е шубе от високото   И пердетата ми сваля.
Готвя през ден (да, представяте ли си? Ядем и "вчерашна" манджа ). Чаршафите-1 път седмично се сменят (това е пералнята през уикенда). Банята всеки си я чисти след като се изкъпе. Само след сина ми чистя аз, че е още малък. Та, така. Не знам защо трябва да си деля тази "трудоемка" работа с мъжа ми и да се чувствам ощетена, че я върша аз

Ами, явно наистина си имате доста работа....
Какво е това пране всеки ден, парцал, миене на бани и простиране!
Че и забърсване на шкафовете..

Свършвам в 17.30, той доста по-рано или както реши, но винаги си е в къщи, когато аз се прибирам.
Виждаме се някъде навън - за около половин - един час!
Около 7 вече сме в къщи. Аз се чудя какво да сготвя, измислям - хвърлям там нещо в тенджерата,тигана или фурната - звучи лаически, но съм добра!
Имаме холо-кухня - доста голямо....Цъкам си тук с вас, слушалките с нещо готино в ушите. Бъркам от време на време. През това време мъжа ми стреля по лошите или се смее на нещо по ТВто-аз не гледам. Щерката иска помощ по немски или там нещо друго.
Манджата е готова, слагам им, аз не вечерям, но ги следя из късо!
Щерката прибира остатъците и пуска миялната, като преди това е извадила чистите.
Изнася боклука на терасата и сутрин на път за училище го хвърля.
 В 9 вече ме хваща съклета и или надувам музиката или тихо и кротко се опиянчвам с чаша вино и книжка!

Това когато е студено. Лятото - се прибираме към 9 и започвам направо с книжката!
Пералня се пуска само в събота и неделя!

Wild_rabbit, ние не чистехме през делничните дни, освен ако няма нещо, което е належащо. Но и в събота/неделя да са ти събрани цялото пране и чистене, какво значение има? Пак са си същите.


През ден. Т.е. единият ден е простиране, на другия - прибиране, сгъване, подреждане.

Щото я делиш. Той простирал,  плюс половината прозорци, всеки си чистел банята, а прахосмукачка през седмицата - дъщеря ти.

Ами аз отговорих, защото си е "женска" работа.  Ако щеш...на жената тези неща и идват някак си по...отвътре ли , не знам как да го кажа. Ако щеш сравни го и с раждането.
Всяко нещо, което си иска да го "пипнеш", да го направиш с усет, красиво и т.н....си е със женско начало.
И за стотен път, не мога да разбера защо и какво толкова ви тежи да си го направите "уютно" за вас самите. Ми като не ви се прави - недейте. Все едно някой ще дойде да види колко прах се е събрал или колко дрехи стоят неизгладени...Когато ви е кеф тогава...
Ама, не - ще пускам пералня всеки ден и всеки ден ще бърша прах.

Не искам да изброявам ежедневните "дейности" на мъжа ми, че и аз ще се засрамя, пък не ми е привично!

Не. На теб ти е втълпено, че си длъжна да обслужваш Него.
Няма такова нещо като идване отвътре.
И няма как да се сравни с раждането. Едното е физиологичен процес, другото - оправдание за мързел.

Мне, не я деля Защото простирането, както разбра е два пъти седмично, а и не всеки път простира той (ако през седмицата съм пуснакала пералня, докато той още е на работа си простирам аз), прозорците се мият веднъж месечно, а щерка ми от една година почна да пуска прахосмукачката толкова често. Преди го правеше само в нейната стая и само в събота . И пак не ми тежеше. И пак не ми отнемаше толкова време