СЕДМОКЛАСНИЦИ пред прага на гимназията-тема 53

Аз за топ-университети не мисля. Повечето деца, включително в МГ-тата така и не помирисват топ-университети, защото повечето така и не стигат до високите места на олимпиадите. Повечето са така да се каже, също толкова обикновени, колкото и повечето деца от езиковите, и кандидатстват и учат в по-посредствени университети. Няма защо да си затваряме очите за тези неща. В крайна сметка, ако го приемат медицина, ще трябва да завърши медицина, а за тази цел му трябва доста добро владеене на езика. То и тук медицинските университети са пълни с деца от всякакви училища, и макар да не са учили много химия и биология, пак се справят, стига да си покрият изпитите. Предварителните знания от гимназията стигат за един-два предмета в първи курс и толкова. Същото е и с математиката - можеш да си вземеш по-лесно висшите математики, но ако не учиш математика, нататък си като всички останали в ТУ - кОпаш си и машинните елементи, и електрото, и всичко. Аз гледам средното ниво и у нас, и в чужбина, а средното ниво не е пълно с гении, шампиони от олимпиади.

Черна станция е права по принцип, че език се учи основно от практиката и че неползването му води до забравяне. Само частта с блестенето   ми убягва. ЕГ по никакъв начин не спира едно дете да блести по каквото си иска и в никоя ЕГ не се учи "само език", "поне един език" и т.н. Той езикът си става средство, а не цел, още от девети клас нататък. След осми клас децата наблягат на останалите предмети и са напълно конкурентни на децата от профилираните училища. В даден момент всеки си избира предметите, по които блести  , и си задълбава по тях, търси си къде да се изяви и така. Тясната специализация така или иначе става в университета.

Е, тъй де, все за практика става дума! За бройка часове, които ученикът в ЕГ навърта за 5 години! Не всяко дете може да джитка по света на езикови ваканции, за да го практикува този език в натуралната среда. Едно ниво на курс е обичайно около 90 (толкова са в Гьоте институт, сега проверих) или 100 часа. Отворих и седмичната програма на сайта на немска езикова гимназия. За една учебна година ще изкара 200 часа. Като гледам програмата и учебниците за тази година на деветокласниците от НЕГ, са учили 4 предмета на немски, което прави 6 часа седмично, плюс още 3 часа немски. Това прави 9 часа седмично работа с езика, включително специализирана. Само за 10 седмици (по-малко от 3 месеца) са навъртяли едно ниво, като са учени фундаментални науки на съответния език. И това да умножим за 4 години. Е, какво точно е равното на курсовете и подготовката в ЕГ? По курсовете едва ли учат химия и физика на немски, да не говорим за практика, щото все ми е на ума с кого си обсъждат въпросните науки на чуждия език!

Аз пък не съм напълно съгласна с Черна станция, а само принципно. Ако твърдо знаеш, че ще се занимаваш с нещо, тясно свързано с мат, естествено е, че ще избереш МГ. Но ако не си убеден..Нима децата от ЕГ не се справят с математиката, която се учи по максимум два семестъра в икономически, та дори и технически унита навън? Имам поглед над Германия, затова за там ще дам пример. Разминаването между нашето средно и тяхното средно образование е взимането на някои раздели там, непознаването  на които би попречило на нашите деца.  Но както става ясно от темата за немските университети, две-три седмици интензивни  уроци през Коледната ваканция тук запълват тези пропуски и децата изкласяват съвсем успешно. Не им е нужно да са спецове на състезателната математика, че да успеят нагоре. Та  нима и в МГ всички са светила и се отправят  с един  малък отскок право в унитата от Бръшляновата лига? Единици са на фона на цял випуск  и са винаги състезатели, тоест такива, които отрано са се насочили  към мат. И преди съм давала за пример НЕГ, не за друго, а заради късното профилиране. На 16-17 години, когато децата вече са поориентирани и имат някакви идеи за бъдещето си, масово избират мат за профил. От 5 паралелки 3 са с  математика. За биология и химия, както и за литература и история, едва се събраха необходимите бройки:peace: И през последните години е все така.  Може да не добиват знания на деца от МГ, но и не това е целта. Достатъчно е да имат знанията, необходими им да се справят. И явно го правят, щом статистиката показва, че няма върнали се. Познавам две деца от СМГ, завършили тази година НЕГ и двете на матурата по мат имат 6,00. Да, тя е на ниво 1, но пък на същото това ниво има  ученици от МГ ( и то не чак толкова  малко), които не се докопват до пълната шестица.Естествено, че МГ дава далеч по-добро ниво по мат като цяло, но дори и там има по-посредствени математици. Истината за мен е, че не следва да залитаме кое училище за кого като типаж е. Не ти върви математиката - и хайде в ЕГ.  Върви ти - непременно в МГ. Има толкова разцветки по средата.. И Ганис , не се сърди, но самата ти преди две-три години написа друго. Заради само 60 % от часовете, които е имала по математика голямата ти дъщеря  в 10 и 11 клас  в СМГ (другите 40% свободни), би я посъветвала  за  ЕГ, ако можеше сега да върнеш времето назад. Така че не всичко е  така еднозначно както го представя Черна станция. Деца от ЕГ се справят успешно с мат в университета, както и деца от МГ се оправят с езика. Всичко си е най-вече до амбиции и можене на детето. Няма ЕГ и МГ като задължително по-добър трамплин. Нито  пък е нужно да спорим кой е по-добър. Не това е важното. Стига само  това децата да имат базата, за да се справят, без значение дали става дума за мат, език или друго. Дете от НЕГ е винаги в челото на оломпиади по физика на 3 кръг. Дете от НФСГ (завършило вече) беше неотменно на призови места по езика. Дете от АЕГ 3 поредни години беше първенец на състезанието по математика за деца от ЕГ (да не се лъже човек, че задачите са лесни). На детето мат определено му върви и как да е иначе, в АЕГ предават двама страхотни математици, които поддържат искрата у такива ученици, ама ето, избрало е  друга посока за нататък.... Всичко е индивидуално, няма правило за по-добър избор като цяло. Всяко дете си има лично своя  по-добър. Може да е добро по мат и пак да избере ЕГ - примери много.

Часовете по немски в девети клас са дори 7 седмично   Отделно 4 часа английски (от В1 нататък), че и руски ако искат - 1 час.

Това е и моето мнение. Затова предложих да спрем този спор или поне той да не продължава в тази тема. Ако някой проявява особен интерес винаги може да пусне нещо от рода " МГ или ЕГ след седми клас - плюсове и минуси".

Дидева, от този спор отърваване няма. Всяка година се започва.. Тази дори закъсня във времето, обикновено се заформя преди или малко след излизане на оценките от изпитите, максимум около 1 класиране.

А и в гимназията вече доста зависи от самото дете - да учи съвестно по всичко и да надгражда по което го влече и успехът е сигурен.

Ще дам друг наклон на темата. Обяснявам си това залитане по математика със следното (изключвам случаите, в които детето има особен интерес, талант и т.н.): С тези НВО-та в много училища се нанася силен удар върху общото образование - набляга се на БЕЛ, мат., а в много училища и на език. По БЕЛ обучението е такова, че не предизвиква никакъв интерес у децата - не се насърчава интерес към четене, още по-малко към писане или граматика, работи се в посока към отвращаване от предмета и често това не се променя и в гимназията. По езика - има такова вторачване по сертификати и други формалности, че не се създава "атмосфера" за възприемане на чуждата култура - езикът се свежда до средство "за приемане в чужд университет", което не е добра крайна цел, защото самото "учене в чужд университет" е само средство, а не цел. Много малко хора се замислят какво следва след завършването на този университет. И ако все пак се замислят, не стигат по-далече финансовата възвращаемост. Остава математиката, която до гимназията е развита почти до съвършенство (то не са курсове и уроци, не е чудо) и общо-взето е единственото нещо, в което децата се чувстват сигурни - защото голяма част от тях до десети клас горе-долу само това учат сериозно, не на последно място и заради страх да нямат пропуски, които трудно се наваксват.

И въпросът ми е: Имат ли избор децата? Говоря по принцип. Все още се намират основни, и не само, училища, за които нито НВО е крайна цел, нито броят езикови сертификати. Наскоро едно детенце в пети клас сподели, че от четвърти клас насам учели БЕЛ и мат. вместо трудово обучение или както там се нарича. За мен това е недопустимо.

Тези ми разсъждения са предизвикани от споделеното наблюдение на Русалката, че в ЕГ няма интерес към хуманитарните науки. Аз все още не съм усетила тенденциите в нашия випуск, но все се надявах, че е по-шарено нагоре откъм предпочитания 

Именно, позакъснял е за нашите деца. То даже четвърто класиране мина.  Затова не мисля, че мястото му е тук.

Ами Химикал, казвам това, на което съм свидетел. В края на 10 клас имаше и повече желаещи за мат, отколкото можеха да поемат трите паралелки. Дъщеря ми ми е разказвала как учител по химия е навивал дете от класа й  да се присъедини към химико-биологичния профил с цел запълване на бройката. Отделно до последно децата стояха на тръни дали ще им бъде уважено желанието за мат паралелка предвид големия интерес във випуска. Говореше се, че заради наплива ще се наложи да направят  и подбор на база оценки по предмета през годините. За целта накараха децата  да пишат и  втори, резервен вариант за профил в заявлението. Слава Богу не се стигна до там и им уважиха предпочитанията. Така че явно "интересът" към мат не се ограничава до едното НВО в 7 клас, а си продължава трайно и нагоре. Просто към днешна дата повече деца се насочват към икономически и технически специалности във ВУЗ, което налага добро владеене на математиката.

ПП Не мисля и че логиката ти за БЕЛ е вярна за всички случаи. Въпросният випуск  беше целият при страхотен учител по предмета, часовете при дамата  бяха удоволствие за децата - интересни, нетрадиционни, забавни. Разбра се обаче, че изборът на  профил мат ще доведе до раздяла на децата с този учител. Е, дори и с този  сериозен негатив, кантарът пак натежа в посока мат. Тоест изборът е премислен добре..

Русалке, в НЕГ заради профилирането в 11 клас, разформироват ли класовете?

Да, няма как иначе. Но специално "математиците", предвид броя им, си остават на големи групи заедно (както са били преди по класовете). Най-шарени са паралелките биология-химия и литература-история като състав. В тях има  деца от всичките 5 паралелки. Докато в класа на моята дванадесетокласничка придошлите  от другите класове математици  след 10 клас са не повече от 5-6, всичко друго си е от предишния  й клас.

Благодаря, и аз така си мислех, защото едно е да си ПП, например по МАТ, друго е да си ЗП и да караш допълнително ЗИП.
Ако профилът не е с приема след 7 клас, задължително се разформироват класовете и се прегрупират наново.

Това преразпределение на децата не им пречи въобще. На много по-ранен етап целият випуск се познава. Те веднъж са се завъртели на този принцип и при избора на  втори език след  8 клас. Идеята  даже е хубава,  по света е масово застъпена. Дава ти шанс да избереш онова, което искаш и те влече, на един вече по-осъзнат етап.

Хм, интересно А имаш ли наблюдения като силни и слаби ученици дали е равномерно разпределението? Защото още в 8-9-ти клас си има разслоение на много добри и такива, които не знаят защо са там. Това се отразява и на дисциплината, и като цяло на качеството на работата (опит от предишното училище). Да не се окаже, че ако не сме "математици", в последните две години ще попаднем в лоши паралелки. То е ясно, че випуск с випуск не си приличат, но горе-долу